- Г-н Гълъбинов, тези дни вие лансирахте интересна теза – каква е една от основните причини страната ни да продължава да задлъжнява. Това според вас е демографската криза. Бихте ли дали повече подробности и защо това е така?
- Много хора не правят връзка между двете неща. Демографията е важна, но тя пряко засяга тези показатели. Да направим сравнение между тази и миналата година – какво беше движението на дефицита, дълга и инфлацията? Имаше пропорционално движение с малки стъпки. До края на миналата година имаше или леко увеличение, или лек спад. Сега, през 2026 година, макроикономическите показатели на България се движат прогресивно. От началото на годината и трите показателя растат с аритметична прогресия. Те са фундаментално свързани помежду си. Когато единият расте и другите обикновено го следват. Прогресивно се увеличи дефицитът – почти двойно, имаше и моменти, когато се говореше, че той е повече от 7 процента от БВП. Сега бюджетният дефицит е двойно по-висок от миналата година. Нуждата от финансиране на този бюджетен дефицит налага теглене на нови заеми. Заради това беше увеличен и лимитът на дълга. Така до края на годината България ще емитира още еврооблигации, ще тегли нови заеми.
Важно е да се отбележи и за политиката на ЕЦБ, а тя е на малко по-високи лихви. Ние, като член на еврозоната, се съобразяваме с политиката на ЕЦБ. А това предполага, че новите държавни заеми, които ще взимаме, ще са с все по-високи лихви.
- Да се върнем на връзката с демографията...
- Всички признаваме, че демографията е сред най-големите ни проблеми. През последните десетина години демографското състояние на нацията започна да ни пречи и да влияе на макроикономическите показатели. Лошата демография, липсата на достатъчно хора за работа, застаряващото население и коефициентът на демографското заместване съответно води до все по-малко работещи да издържат все повече неработещи – пенсионери, учащи се, хора, които не внасят в системата, а теглят от нея. Това неблагоприятно съотношение оказва влияние на социалните системи – пенсионна, здравна, образователна. Затова трябва все по-голямо дофинансиране от държавния бюджет. И това става предпоставка за нарастване на дефицита в него. Когато все по-малко хора работят, и осигурителните им вноски намаляват. Съответно и подоходните данъци са по-малко. Което подсказва, че за в бъдеще ще трябва да се увеличава осигурителната вноска. Или здравните вноски. И да се мисли за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
- Колко да стане пенсионната възраст?
- Ще ви дам пример с Дания. Там миналата година приеха пенсионната възраст да стане 70 години. Да, Дания е много хубава държава, с висок стандарт на живот, но и над 50 процента са удръжките от доходите на хората. Важно е да се знае, че Дания е със сравнително нисък коефициент на миграция. В сравнение с други държави малко хора идват от чужбина. Значи няма откъде да дойде външна подкрепа за датската демография. Заради това решават да вдигнат възрастта за пенсиониране. При нас се появява същият въпрос. Както и дали да не внасяме повече хора да идват и да работят у нас. Нещо, което вече се случва – миналата година са издадени рекордно много разрешителни за работа у нас от трети страни.
- За бюджетния дефицит обаче има и други причини...
- Да, има и други причини. Но не променим ли траекторията на демографията, много повече усилия ще ни трябват за намаляването му.
Да вземаме нови заеми, но и да привличаме повече инвестиции, да реализираме по-голям износ. За тази година има възможност чисто технически, счетоводно, да го свием. Например заложили сме големи капиталови разходи, ще ги намалим и така ще смъкнем с процент и половина дефицита и да го докараме докъм 4 процента, а не 5,7. Така постепенно ще изпълним предписанията на ЕК и ЕЦБ до 2028-2029 година дефицитът да се върне на равнища от 3 процента от БВП. На всеки 6 месеца трябва да рапортуваме някакви успехи.
- Да поговорим за инфлацията. Защо според вас толкова много се повишиха цените на стоките и услугите? И по този показател сме извън критериите на еврозоната.
- Пак ще го кажа – трите показателя – дефицит, дълг, инфлация, се движат в пакет. Докато не свалим дефицита и не намалим наливането на пари в публичния сектор, няма как да очакваме да свалим инфлацията. Не можем да свалим само привлечената, външната инфлация, която се дължи на международните пазари, на цените на нефта, на газа. Ако приключи военният конфликт в Иран, инфлацията може и да падне. Но шест месеца още не може да приключи. Непрекъснато получаваме разнопосочни сигнали – и от Вашингтон, и от Техеран, че ще има мирно споразумение, но то все още не е постигнато. И пазарите реагират, те са много волатилни. Енергоносителите – дизел и бензин, пак са нагоре. Тоест тази инфлация може да се овладее, ако се подпише мирно споразумение, но това няма да е заслуга на България.
Другата инфлация си е наша. Тя се поражда от потребителската икономика, която направихме. Трябва икономиката да расте не толкова заради потреблението, а заради инвестиции и износ. Докато това стане, ръстът идва основно от потреблението. Но това пък подхранва инфлацията. Растат доходите – заплати, пенсии, съответно се купува повече, но това пък тласка и цените нагоре.
- Доколко е виновно еврото за тези процеси?
- Свидетели сме, че при превалутирането на цените имаше закръгляне нагоре – но не с 5 цента, а с повече. На второ място чисто спекулативно доста хора се опитаха да се възползват от ситуацията. Не съм сигурен дали държавата успя достатъчно да контролира процеса. Не, има какво още да се желае. Има примери – и в Хърватия, и в балтийските държави, където държавният контрол беше много по-строг и продължава да е. При нас не беше постигнат дисциплиниращ ефект от мерките на регулаторите към пазарните участници. Не бяха приложени както трябва и в необходимия обем предвидените в закона административни мерки – глоби, наказателни постановления. А видимо цените нараснаха, и то без основание. Прилича малко на онази война, която водим за намаляване на жертвите по пътищата. Налагат се актове, глоби, но крайният ефект не е видим.
- Свидетели сме на анонимност в отчетите на контролните органи. Казват, че са констатирали еди-колко си нарушения, глобили са незнайно колко си търговци. Но имена на нарушителите няма. Например, ако се посочи пред обществото, че фирма Х е вдигнала необосновано цената на хляба, това може да има и дисциплиниращ, възпитателен ефект. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Смятам, че не би трябвало да има анонимност при наказанията. Както за онези, които са изрядни и трябва да бъдат поощрявани. Нека да бъдат поименно назовани. Колкото повече публичност има в целия процес, толкова повече се печели доверието на потребителите. Иначе доверието е позагубено в момента. Хората не вярват, че държавата може да въздейства на този процес на произволното вдигане на цените. Тука има и друг момент – така, както ни се скапва демографията, все по-малко стават българските стоки на пазара. А тези, които произвеждаме, са с такава себестойност и конкурентоспособност, че не издържат на стоките от други пазари. И това важи за продукти, произведени в други държави в Европейския съюз. Не можем да издържим на конкуренцията. Така от страни от ЕС пристигат същите стоки, но на по-ниска от българската цена и с добро качество, които ние не можем да постигнем. Отделен е въпросът за вноса от трети страни – от Турция, Сърбия, Северна Македония. Имаше проверки, но ние като потребители въобще не разбираме на каква себестойност се внася такава продукция и как се формира цената й.
- Г-н Гълъбинов, в много ваши интервюта, включително пред „Телеграф“, сте призовавали за малко повече оптимизъм за пътя, по който върви икономиката, държавата. Кой педал трябва да бъде натиснат в момента?
- До средата на октомври българското правителство трябва да представи пакет от мерки за преодоляване на ситуацията с дефицита, заради което сме в процедура. Първата мярка би трябвало да бъде финансова консолидация. Спрямо приходите да се оптимизират разходите. Ние и сега имаме увеличение на приходите – растат доходите, расте потреблението, растат и приходите от ДДС основно. Но трябва да се оптимизират разходите. Финансовата консолидация обхваща и държавно-административните разходи – съкращения, пренасочване, преструктуриране, икономия на средства от министерствата и ведомствата. Няма как иначе да стане. Необходимо е концесиониране или приватизация на останали държавни активи. Така бюджетът ще получи допълнителни приходи, с които ще се намали дефицитът. Втората мярка са инвестициите, вече говорихме за това. Да не пропускаме каквато и да е възможност за инвестиции. Понякога капризничим – задава се голяма инвестиция, но видите ли, тя била нискотехнологична за нас. Не сме в кондиция да определяме колко по-високотехнологичен инвеститор да дойде у нас. Ако въпросната нискотехнологична инвестиция е за 1 милиард, осигури се работа на 2000, на 5000 души, на семействата им, а не да са на социална издръжка на държавата, защо да се отказваме. А всяка инвестиция, започнала като нискотехнологична, се предполага, че във времето ще се развие в по-високотехнологична. Имаме такива примери през последните 20 години у нас. Затова не бива да капризничим, трудни са времената заради геополитиката, не всеки се решава да инвестира. Да не ги пъдим и с отлагане на решенията.
Има и трети източник за свиване на дефицита – сивата икономика. Много хора я разбират само като лишаване на приходи от държавата заради нея – не се плащат достатъчно данъци и осигуровки. Но сивата икономика в същото време е източник на необосновани държавни разходи. Това става през обществените поръчки или през нерегламентирани без договори и фактури, с документи с невярно съдържание направени държавни разходи. Така намалението на сивата икономика е в пряка зависимост към намалението на бюджетния дефицит. Що пък с тези три мерки да не го свием този бюджетен дефицит!
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университет Екситър, Англия (Банки и финанси)
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Пламен Енчев
