- След потвърждението за готовността ни за еврозоната какви са стъпките оттук нататък?
- След официалното потвърждение от Европейската централна банка и Европейската комисия България е готова за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година, като изпълняваме всички критерии за членство. Оттук нататък има още няколко формални стъпки, които трябва да се преминат по правната процедура. Решението трябва да мине за разглеждане и гласуване съответно и в Съвета на Европа, за да се формализира като акт и да има юридическа стойност да влезе в сила. Това развитие мисля, че ще стане в следващите десет дни. Следващото важно е решението на 8 юли в Брюксел.
- Какво трябва да направим ние?
- Ние трябва да започнем да изпълняваме активно и по план информационна кампания, за да могат да се запознаят все повече хора с предимствата от приемане на еврото и да отпаднат тези страхове и съмнения, които все още има в българското общество. Освен това трябва да се проведе техническа подготовка по самата обмяна на левовете в евро. Трябва да има организационна подготовка, административна, да се стигне до всички населени места и най-малките градове и села от местното управление на ниво кметове, общини, области. За да може този процес да се движи в своята цялост така, че да са осведомени всички български граждани и фирми за конкретните стъпки, които следват при обмяната на левовете в евро, по сметки, в брой.
Парите в сметките ще се превалутират автоматично.
- Може ли протестите да са пречка за въвеждане на еврото у нас?
- Аз мога да коментирам като икономист. Това, което досега направи България, е това, което се изискваше, тоест да покрием макроикономическите показатели за членство и това е факт. Също така имаме и одобрение от ЕЦБ и ЕК, че това действително е така. Други политически възможности не бих могъл да кажа какви има. Животът е доста динамичен и в България сме били свидетели на какво ли не. Но от чисто икономическа и финансова гледна точка няма нещо, което да ни пречи да влезем в еврозоната догодина. Свършихме работата, сега от политиците зависи да не объркат нещата до края на годината.
- Колко време може да караме на валутния борд, ако няма възможност за еврозоната?
- Според мен никой не може да каже колко време още може да сме с валутен борд и колко време ни трябва, за да въведем еврото. Защото много неща се променят във времето. Включително се променя геоикономическата и геополитическата обстановка около нас. Доста неща са в непрекъснат ритъм и добре би било, след като имаме готовност и тя се потвърждава от европейските институции, да я използваме. Шансът ни се дава сега. България имаше желание да се присъедини към еврозоната преди 15 години, но тогава или не изпълнявахме някои от критериите, или имаше други обстоятелства, които не позволяваха това да стане факт. Сега тази възможност е налична.
В България берем плодовете на валутната стабилност от 1997 насам и сме 90% евроизирани, но не съзнаваме (или удобно забравяме) колко трябва да сме благодарни за този факт. Държавите, които не са поели твърд курс към ускорено приемане на еврото, са заплашени с огромна обезценка на техните валути и затова в средата на 2023 г. в Унгария основната лихва е 13%, в Румъния - 7%, в Полша – 7%. Тези високи лихвени нива защитават националните им валути, но водят до сериозни икономически сътресения и забавяне на икономическата дейност. В България подобно забавяне не се наблюдава, но ако поемем курс към "независим" лев, ни чака обезценка, рецесия и обедняване.
- Хората обаче са притеснени, че цените на храни, нехранителни стоки и имоти ще се вдигнат, имат ли резон тези опасения? Какво може да направи държавата, за да спре спекулата?
- Държавата може да контролира с надзорните органи, с регулаторите, така, както и досега трябва да го е правила. В България има фиксиран курс на лева към еврото вече повече 25 години и той не се е променял – 1,95583 лв. за 1 евро. Това е курсът, по който трябва да се показват цените в двойния етикет в лева и в евро. Това е курсът, по който ще се превалутират парите в банките по сметките, по договори, в документи и така нататък. Това трябва да се спазва. При имотите специално цените са в евро от много години, така че хората, които участват на този пазар, са свикнали с цени в евро.
Това не би следвало да е фактор само по себе си за увеличение на цените. Там се следва тенденцията, която я има от последните 10 години, върви в посока нагоре като цени. Вероятно и след влизането в еврозоната тази тенденция ще продължи. Не мога да кажа с какъв темп, но като цяло имотите са ценен актив. Хората в България традиционно искат да имат собственост и това е хубаво, защото са сигурна инвестиция, която в повечето случаи запазва стойността на парите, които са вложени в нея, и даже се увеличава. Има интерес към инвестиции в имоти, има предлагане, строят се пътища, метро и прочие. Ако вземем метрото, всеки нов лъч, нова спирка развива съответните квартали и райони и води до ръст на интереса от купувачи и съответно увеличение на цените.
Това са процеси, които са общо икономически и си вървят. Те и сега не са зависими дали сме в еврозонота или не сме. Цените на храните, от които се вълнуват много от хората, не би следвало да се променят, защото големите търговски вериги ще трябва да обявят двойните етикети с цени в лева и евро по фиксирания курс. Всеки ще може да си направи сравнение. Също така за държавите около нас, например Гърция, която е член на ЕС и на еврозоната, цените на храните, сравнени с нашите при равни други условия, не следва да се отклоняват значително. Защото не може в България хранителен продукт да е два или три пъти по-скъп от Гърция. Това ще доведе и до дисциплиниране на търговците, така че тук да не се предлагат по-скъпи стоки.
В България инфлацията е почти двойна в сравнение със страните, които използват евро. Въпреки усилената дезинформационна кампания въвеждането на еврото на практика води до намаляване на инфлацията. Това вече беше видяно в Хърватия.
Търговци на храни започнаха да обявяват цените в две валути.
- Досега вървяхме заедно с Румъния. Сега обаче България е готова да влезе в еврозоната, каква е ситуацията в северната ни съседка?
- Румъния също е предмет на наблюдение от Европейската комисия и Европейската централна банка и за нея също се правят редовните доклади за конвергенция. Въпросът е, че те не са изискали извънреден доклад. Тоест това наше искане за извънреден доклад, което сега ни се даде, предизвиква реакцията на ЕК и ЕЦБ, че ние изявяваме определено искане за присъединяване. Може би в бъдеще и Румъния ще го направи, може би зависи от политическата ситуация.
- Какво трябва да направим, за да станем по-богати или да си изравним стандарта с останалите членки на еврозоната?
- Влизането в еврозоната е една голяма възможност за нас. Но от нас зависи дали ще я използваме, за да привлечем повече инвестиции, които да разкрият нови работни места, по-добре платени. Да имаме готовност да предложим квалифицирани хора за тези работни места или такива, каквито инвеститорите търсят. Включително и във високотехнологични области. Освен това ние трябва да продължим да усъвършенстваме цялата система на привличане на инвеститори. Също така трябва да работим за стимули, които да насърчават инвеститорите да идват у нас.
Възможността да сме член на еврозоната ни предоставя това като начин да привличаме вниманието върху себе си повече и от държавите в ЕС, и към такива, които не са членове на ЕС. Те ще гледат към България като към по-атрактивно място за работа, за бизнес, за инвестиции, откъдето ще дойде ръстът на икономиката, ръстът на доходите на хора, увеличаване на стандарта на живот. Това са неща, които са свързани. Налице е тази възможност с присъединяването към еврозоната ние да фокусираме значително повече внимание върху себе си. Влизането в еврозоната ще доведе до по-голяма икономическа стабилност, гарантирана от стабилността на всички държави в нея.
Въвеждането на еврото би спестило на бизнеса и хората банковите такси и комисиони, породени от необходимостта да се поддържат банкови сметки в лева и в евро, което води до ненужни месечни и годишни такси, такси за теглене, внасяне, обмен на валута и други излишни разходи.
Пониженият риск и по-добра предвидимост ще направят българските фирми по-атрактивни бизнес партньори за фирми от зоната. Ще се улесни двупосочно счетоводството при бизнес с тях, като елиминира нуждата от превалутиране и неочакваните изкуствени печалби и загуби от курсови разлики.
- Ще има ли повече правомощия за регулации и контрол от Европейската централна банка върху българските финанси? Ще може ли да привлечем и други банки у нас, които да доведат до повече конкуренция в този сектор?
- Европейската централна банка заедно с БНБ продължават да отговарят за финансовия сектор, както за банковия, така и за небанковия. Тоест сега ние имаме по-голяма възможност и вече и като навлизане на Европейската централна банка по-съществено в тази координация на целия сектор, заедно с БНБ, да има повече сигурност, стабилност в системата. А защо не и да привлечем и нови инвеститори и между тях и финансови институции, сред тях може да са нови банки, фондове, застрахователни, пенсионни и други. Също така компании за финансови услуги.
Въвеждането на еврото автоматично ще доведе до намаляването на кредитния риск на страната, което означава по-ниски разходи по кредитите на държавата и спестявания за държавния бюджет в размер на стотици милиони левове годишно. Също така за дългосрочното финансово здраве и икономическа стабилност на една държава е винаги полезно да се поддържа нисък бюджетен дефицит. Изискването на еврозоната за бюджетен дефицит под 3% е не само изпълним, но и много полезен за България. Благодарение на контролните механизми на Европейската централна банка, на които ще може да разчита България като член на еврозоната, ще могат да бъдат блокирани опитите за местни корупционни практики. Ще станат невъзможни корупционни схеми и злоупотреби, като фалита на КТБ. Благодарение на по-добрия кредитен рейтинг на държавата ще намалеят и лихвените проценти по ипотечните и потребителските кредити за домакинствата, както и по бизнес кредитите.
Въвеждането на еврото би спестило на бизнеса и хората загуби в размер на стотици милиони левове, породени при превалутиране от лева в евро и обратно. В момента при всяка покупка на вносна стока в България или при пазаруване онлайн от търговец в чужбина, плащаме и допълнителното оскъпяване от превалутиране и презастраховане на търговците срещу курсови разлики.
- Влизането в еврозоната ще се отрази ли върху доходите ни, защото за всички членки е ясно, че у нас са най-ниски?
- Доходите в България ще продължат да растат. Същото стана и в Хърватия. И преди влизането на Хърватия в еврозоната, и след това, доходите на хората се увеличаваха и продължават. Така ще стане и в България. Това зависи и от производителността, която има тук, и от конкурентоспособността на българската икономика в реалния сектор. Съответно да има кой да плаща по-високите заплати. Затова казвам, че възможността е налице, въпросът е доколко ще я използваме и дали ще извлечем максимума.
- Къде се очакват проблеми с превалутирането?
- Не виждам да има проблем. Ние сме във фиксиран курс от доста дълго време и ще остане същият и би следвало по него да се превалутира автоматично. Възможно е да има опити за злоупотреби, но то и сега могат да се правят такива. Но ако има такова нещо, то ще е незаконно и в роля трябва да влязат държавните институции, които да следят и да санкционират нарушителите.
Превалутирането ще наложи деклариране и излизане “на светло” на незаконните парични средства, които в момента се поддържат налични в брой за извършване на корупционни плащания, като по този начин ще допринесе за борбата с корупцията.
- Какви са още ползите от еврото?
- България ще има право да включи емблематичните символи на българския лев в семейството на еврото и да разшири културното си влияние. Дизайнът на гърба на евромонетите ще бъде изцяло избран от БНБ и ще носи българските културни символи - върху монети, които ще могат да бъдат използвани в цялата еврозона.
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- 0Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Елена Иванова
