- Г-н Гълъбинов, Евростат публикува в понеделник данните за инфлацията в ЕС. Оттам дойде една добра новина за България, че почти покриваме критериите за ценова стабилност. И че вече можем да поискаме конвергентни доклади от ЕК и от ЕЦБ за напредъка ни за приемане на еврото. Още във вторник писмата до ЕК и ЕЦБ бяха пратени. Какъв е вашият коментар?
- Новините всъщност са две. Едната не е много добра новина. Инфлацията у нас от началото на годината се увеличава. Това се почувства по цените на храните, на енергоносителите. Тези данни трябва да са на вниманието на управляващите през следващите шест месеца, за да се вземат мерки инфлацията да се контролира и да се намалява. В проекта за бюджет 2025 е записано, че средногодишната инфлация трябва да е 2,4 процента.
- А тя е 3,8 процента...
- Да, от началото на годината тръгна нагоре. Добрата пък новина е, че средногодишната инфлация почти доближава Маастрихтския критерий. Нашата инфлация е 2,60, а средната референтна стойност на трите държави с най-ниски показатели плюс 1,5% е 2,53. Значи разликата е от 0,07 процента. Това ни даде основание да поискаме конвергентните доклади. Да се надяваме, че отговорът ще е положителен, тъй като обикновено процентите за инфлацията се закръгляват в полза на кандидатстващата страна. Може и да се извади някоя от държавите, например Финландия, по съображения на ЕК или на ЕЦБ и така ще изпълним тези числови показатели. Така можем да очакваме някъде около Великден добра новина, че ни е определена дата. Вероятно това може да бъде 1 януари 2026 година.
- Какво трябва да направим в следващите месеци?
- Трябва да стартира по-активно кампанията за еврото. БНБ вече публикува на сайта си отговорите на най-важните въпроси, свързани с членството в еврозоната. Но е важно да има истинска кампания, която да включи медиите. Така както имаше подобна кампания преди години за членството на България в Европейския съюз. Трябва да има конкурси за обществени поръчки, да бъдат подготвени медийни пакети. Така ще се намалят страховете на хората, ще се намали необоснованото съмнение, че това ще е голяма грешка.
- Да, така е. Но например имам съседи в квартала, които непрекъснато твърдят, че с приемането на еврото парите на БНБ, които крепят валутния борд, ще бъдат дадени на Европейската централна банка, че ще ни ги откраднат.
- Нека внесем яснота. В проекта за бюджет са предвидени средствата, които трябва да бъдат платени. Приема се и макрорамката за следващите още три години. Сметките показват, че ще платим като вноска в ЕЦБ между 800 млн. и 1 млрд. евро. Така както правим и вноските си в общия бюджет на ЕС. Извън това всичко останало, а то не е никак малко, остава на разположение. Минимумът на фискалния резерв е 4,5 млрд. евро, но ние имаме повече. Тези пари остават на разположение на българската държава. Тя може да ги включи в нашата инвестиционна програма. По-смело да заделяме и да планираме капиталови разходи. За съжаление през последните години планираме, но не можем да изпълним капиталовите разходи. Изпълнението е между 40 и 60 процента. Причината е, че нямаме работещи проекти. И на второ място през 2023 и 2024 година остана само собствено финансиране. Защото не получихме европейски пари по Националния план за възстановяване и устойчивост. За в бъдеще ще разчитаме и на онези средства, които са ни пазили борда. Вече няма да има нужда да ни пазят, защото това ще прави ЕЦБ. Така тези пари ще могат да се включат в инвестиционни проекти. Тук е голяма ролята на държавата как ще ги разпредели и усвои.
- Няма ли да се появят посредници, които да поискат своя пай по веригата?
- Заради това трябва да подобрим цялата инвестиционна среда. Същото е като средствата, които идват по оперативните програми на ЕС. Знаем, че има съмнения, че тези средства не се усвояват напълно прозрачно и рационално. Част от тях се губят.
- Каква е оценката ви за внесения проект за бюджет за 2025 г.?
- Продължавам да твърдя, че това е проевро бюджет. Т.е. това е бюджет, който осигурява за тази година и за следващите три макрорамката, която да отговаря на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Разбира се, че може да има дебати по най-различни теми, след като влезем в еврозоната. Например дали да променяме данъчната система – да се въведат ли диференцирани ставки на ДДС или да остане само една унифицирана. Дали да е 20 процента или да вървим към намаление или към увеличение. Или да дебатираме за подоходния данък – дали да остане 10 процента или не. Дали да се въведе необлагаем минимум или не.
- Какво ще кажете за евентуални промени в пенсионната система?
- И тук трябва да се дебатира за евентуални промени. Вече се говори за пътна карта за пенсионна реформа в България. Ще се променя ли възрастта за пенсиониране, стажът, пенсионноосигурителната вноска. Ще променяме ли изцяло модела. Дали остава като сега с обществено осигуряване плюс допълнително частно или не. Същото важи и за модела на здравното осигуряване. Но нека да влезем в еврозоната най-напред, а тези разговори неминуемо предстоят.
- Покрай споровете „за“ или „против“ приемането на еврото станахме свидетели на вандалски прояви в центъра на столицата. Вашият коментар?
- Не е цивилизовано, не е европейско. България е европейска държава с история от над 1300 години. Ние сме една от най-старите държави в Европа. Призивите против Европа, против ЕС, против еврозоната са неестествени. Ние винаги сме били част от Европа и от това, което се случва на континента. Ако на някои хора им се иска да възродяват Съветския съюз, или да ходим в Азия, трудно би могло да стане. Ние и географски, и икономически, и политически, културно и етнически сме си в Европа. По отношение на еврозоната България е с най-лесния вариант в сравнение с другите страни кандидатки. Защото сме с валутен борд, който е вързан с еврото. Не с долара например. Ако бяхме вързани с долара, щяхме да имаме проблеми с валутния курс.
- Но много хора се опасяват, че като приемем еврото, това няма да стане при сегашния курс на лева към общата валута...
- Разбирам. Курсът ще бъде такъв, какъвто е и сега – 1,95583 лева за едно евро. Това е валутният курс, който се използва за счетоводни цели, за автоматично превалутиране по сметки в банките. Ако някой реши да сменя пари в брой в чейнджбюро, ще му качат някоя друга стотинка. Но това и сега е така. И в търговските банки е така – купуват на 1,96, а продават на 1,94 например. Затова фиксираният курс ще бъде за всички при автоматичното превалутиране.
- Как ще се отрази приемането ни в еврозоната на лихвените проценти?
- Лихвите малко по малко се вдигат. И ще доближават тези в еврозоната. Там има обратен процес – през последните шест месеца ЕЦБ на два пъти намали основния лихвен процент, за да може да се активизират икономиките на Германия, на Франция и на други страни, за да не изпаднат в рецесия. Но тези мерки вдигат инфлацията. Така може да се окаже, че нашата, ако се задържи на 2,4 процента, да е по-ниска, отколкото е средната в еврозоната.
- Търсят ли ви управляващите за консултации и съвети в областта на финансите и икономиката?
- Мисля, че повечето неща, за които говоря, те ги правят. Виждате, че сме говорили и за Шенген. И той се случи. От две години водим разговори за еврозоната, мисля, че и това ще стане. Единственото отлагане беше заради инфлацията през миналата година. Затова сега трябва да се съсредоточим върху цените.
- Как да стане това?
- Протестът на хората е справедлив. Не можем да виним, да назидаваме потребителите за това, че искат поносими цени. На всеки от нас не му харесват цените. Нека видим как държавата чрез регулаторите, с други лостове може да повлияе на целия процес, за да не се продължава с високата инфлация. Какво може да се направи? Да се проследи веригата от доставки. При някои от стоките има предълга верига на доставки. Толкова много са накачулените продавачи, купувачи, прекупвачи, преопаковачи, преетикетирачи – така стоката минава през шест ръце, преди да стигне до потребителя. Така в големия магазин стоката идва на по-висока цена. Виновна ли е за това голямата търговска верига. Не е. И тя си слага примерно 15 процента надценка. Трябва освен това да се проследи и веригата на добавената стойност. Да се види за тези по-високи цени дали получаваме по-добро качество. По-скоро не. Става така, че качеството се влошава, а цените се увеличават. И заради това е недоволството на хората. С право протестират.
- Споменахте за това, че не успяваме да получим парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Докъде стигнаха нещата?
- Другите държави вече взимат 5-и, 6-и транш. Това са страни като Португалия, Гърция, дори Хърватия. А ние не можем да получим втория транш. Ето тук трябва много да се работи. Две години да не вземем нищо. Тази година поне да получим 685 милиона за втория транш още отпреди две години. Поне да ги вземем сега. Като говорим за Плана за възстановяване и устойчивост, повечето хора са се вторачили само в енергетиката. Да, една немалка част ще отидат за преструктуриране и трансформиране на енергетиката. Но пропускаме една важна част – за дигиталния преход. Мислим си, че като имаме високоскоростен интернет, стоим добре. Да, това е в корпоративния бизнес. Но се забавяме на национално ниво с дигиталния преход. Не се въвеждат нови публични електронни услуги, не се организира т.нар. електронно правителство... Там се забавяме. Нека видим къде е перспективата. Иначе ще ни изпреварят и съседите от Гърция и Румъния, където всичко можеш да плащаш дигитално. Сега, съсредоточавайки се само върху въглищата и мръсната кафява енергия, изоставаме от най-модерното, от това, което движи света в момента. Държавата ни определено изостава в тази област.
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Пламен Енчев
