- Г-н Комбов, по време на Националната научна конференция „Жив е той, жив е! Там на Балкана“, посветена на делото и саможертвата на обединените чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, бе представен новооткрит документ с информация за четата. Вие ли го намерихте?
- Да, но човекът, който преведе документа, е проф. д.и.н. Орлин Събев.
Той получи негово копие при едно от посещенията си в Османския архив към Дирекцията на държавните архиви на Република Турция. Документът е интересен поради няколко факта в него.
Първият е, че той е от 19 юли 1868 година по стар стил, което го прави най-ранния документ, съдържащ свидетелства за последната битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която се случва на връх Бузлуджа.
Самият документ представлява донесение на окръжния управител на Пловдивския санджак Ахмед Ата до канцеларията на Великия везир, който по онова време бил Али паша.
В него става въпрос за ликвидирането на четата на връх Бузлуджа, като се дават подробности за подготовката, извършена в Пловдивския санджак покрай похода на четата. Това свидетелство показва какви мерки се предприемат в Пловдивския санджак, ако четата все пак успее да премине южно от Стара планина. Вижда се, че властта взема мерки, като събирането на резервисти и доброволци от Карловския и Казанлъшкия район, които да бъдат изпратени по местата, където би могла да се насочи четата.
Новият документ, даващ подробности за четата
- Каква друга важна информация се съдържа в документа?
- Интересни сведения имаме именно за подготовката във вътрешността на Одринския вилает. Става въпрос за събирането на около 200 души от района на Централните Родопи, които са предназначени за охрана на Копривщица и Панагюрище - селища, считани от властите за вероятни огнища на подкрепа.
Това е много интересен и озадачаващ факт, защото досега нямахме такива подробности относно предприетите мерки от страна на Одринския вилает - къде точно и какви сили са концентрирани, които при нужда да противодействат на четата.
И виждаме, че османските власти обръщат сериозно и конкретно внимание на тези селища, като най-вероятно са смятали, че там компактното българско население би подкрепило четата, ако тя премине южно от Стара планина. Това косвено е потвърдено от няколко документа от дипломатическата преписка около четническите кампании през 1867 и 1868 година.
В няколко документа, съставени от европейските дипломати в Османската империя, виждаме, че там се твърди, че властите в империята започват да се подготвят за справяне с едно евентуално въстание на българите. Като те са очаквали да навлязат чети от Сърбия и Румъния и не само една, а няколко, и то многобройни.
Подсилили са не толкова пограничните райони покрай Сърбия, защото са смятали, че тамошното население не би било толкова склонно да подкрепи поредната четническа акция, защото то вече си е изпатило. По-скоро са смятали, че подкрепа за такова въстание би имало в тези райони, където населението е предимно българско - в Старопланинския район, Пазарджишко, Пловдивско, където виждаме и от вече по-късния документ след похода на четата, че това се потвърждава. Точно в тези райони се съсредоточават такива въоръжени сили.
Стефан Караджа и Хаджи Димитър
- Има ли подробности за самата битка?
- Да, има, тъй като документът е съставен един ден след приключването й, там се споменава, че с телеграма е съобщено за края й и за това какви са резултатите от нея.
Имаме подробностите относно броя на четниците, които успяват да стигнат до връх Бузлуджа. Знаем, че когато четата навлиза в Османската империя от Румъния, тя е наброявала около 124 души и нагоре.
четници - възстановка
Стара планина достигат около 50-60 души. 15-ина души от тях се отделят, преди да достигнат до връх Бузлуджа. Различните източници посочват различен брой, но в конкретния документ, за който говорим, се твърди точно за 40 души, които достигат до върха. Те са намерени от османските преследвачи, като сред тях е имало и доброволци, и редовна армия, многократно превъзхождаща четниците.
Следва една много продължителна битка. В документа се посочва 6 часа, което никъде другаде не е упоменато. На места се посочват няколко часа, 3-3.5 часа, но не и шест часа. 37 от четниците са убити по време на битката. Един от тях е пленен след раняване, а двама успяват да се измъкнат.
Възстановка на битката между четата и османските войски в двора на училището в Горна Липница
- Споменава ли се нещо за Хаджи Димитър?
- Интересното в този документ също е, че не се споменава нищо за съдбата на предводителя на четата Хаджи Димитър. Ние знаем, че Стефан Караджата е ранен и пленен в предишната битка в Канлъдере, така че остава само войводата Хаджи Димитър.
Това е различното от останалите документи, дело на османските власти, в които се спомената това, че Хаджи Димитър е един от убитите по време на битката, че са намерени негови вещи и така нататък. Тук това не се споменава, но може се дължи на това, че документът е много ранен.
- Тоест все още да не са били установили смъртта му?
- Да, знаем от други спомени и документи, че евентуалното погребение на Хаджи Димитър се извършва на 20 юли, на следващия ден, след като е съставено донесението.
Може би тогава е идентифицирано, че неговото тяло е останало на връх Бузлуджа. Има версия, че войводата е свален от свои четници от планината, след което отиват до днешното село Свежен, където умира от раните си до връх Къдрафил.
Една от версиите е, че Хаджи Димитър не загива на връх Бузлуджа. Този документ, за жалост, не може да осветли този въпрос, който е един от най-често задаваните, когато става въпрос за четата.
Общо взето той дава сведения за подготовката на Пловдивския санджак и Одринския вилает относно възможността четата да успее да слезе южно от Стара планина, както и сведения за последната битка.
- Смятате ли, че могат да се открият още документи за похода на четата?
- Да. Интересното е, че това е поредният документ, който се публикува и е издирен в Османския архив в Истанбул.
Преди това заедно с професор Орлин Събев публикувахме в два различни сборника два документа, които съдържаха сведения за тези четници, които са пленени и изпратени на заточение. Някои от тях получават и смъртни присъди. Със сигурност има още много документи покрай четата, защото знаем, че това начинание на българските революционери е едно от най-документираните от дипломатите, които са представители на европейските сили в Османската империя.
Има няколко издания, които съдържат такива документи, открити във Виенския архив, в Париж и т.н. Запазени са стотици вестници от европейската преса с дописки, които отразяват похода на четата, което със сигурност говори за това, че в Османския архив има страшно много документи, които са оставени от османските власти.
- Ще продължавате ли да издирвате такива?
- Продължавам да се интересувам. Най-вече използвам дигиталния каталог на турския държавен архив, но основната работа се извършва от специалистите по османо-турски език.
Проф. Орлин Събев е може би най-големият мой сътрудник и на Националния музей „Васил Левски“, макар че аз вече не работя там. Той често ходи в Истанбул и открива нови и нови документи, свързани с нашата история. Лека-полека много интересни детайли започват да излизат наяве.
Това е той:
Виктор Комбов
Роден е през 1991 година
Завършва бакалавърска и магистърска степен по история в ПУ „Паисий Хилендарски“
До 2021 година работи в Националния музей „Васил Левски“ в Карлово
Като уредник на музея през 2018 г. участва в проучване в Османския архив в Истанбул, което доведе до откриването и публикуването на десетки непознати документи, свързани с Апостола и българската история
В момента работи като програмист, но участва в научни конференции и в публикуването на нови документи
Милена Димитрова
