Кирил Темелков пред "Телеграф": Сътрудничеството с Турция ще подобри договора с „Боташ“

- Г-н Темелков, политиците отдавна си подхвърлят „горещия картоф“ на споразумението с „Боташ“ за доставка на газ на турски терминали за втечнен газ. Вашият коментар?

- На срещата между министър Ива Петрова и турския министър Алпарслан Байрактар бяха потвърдени както добрият диалог между българското и турското енергийно министерство, така и насоките, в които двете страни желаем да работим. Радостното е, че имаме общи виждания за това как можем да развием партньорството си в енергийната област. Поставихме началото, в момента водим интензивни разговори. Споделяме опит, търсим възможност за съвместни инвестиции на двете държави в областта както на възобновяемата енергия, така и при конвенционалните централи. Например България има много добър опит в управлението на ПАВЕЦ. Турция има интерес да развива такива проекти, но все още няма опит. Ние бихме могли да споделим своя. Страната ни се нареди също така сред световните лидери по въведени в системата батерии за съхранение на електроенергия спрямо размера на икономиката, населението и електроенергийната система. От една страна, това е предизвикателство по отношение на управлението на системата. От друга – изключително перспективна възможност. Цяла Европа и регионът ни гледат как реализираме мисията си за внедряване на нови технологии в балансиране на електроенергийната система. Изключително ценно е, че припознават нашите компании като потенциални партньори, които са разработили системите и могат да развиват бизнеса и в други държави. Целият регион гледа на нас като на доверени партньори и своеобразен виртуален енергиен хъб за региона. Сътрудничеството с доверени партньори при изпълнение на регионални проекти е ключово за енергийната ни сигурност. 

- Какво става все пак с договора с „Боташ“? 

- Договорът с „Боташ“ бе подписан в много по-различен от днешния контекст: след като бе прекратен дългогодишният договор с „Газпром“ и не само България, но и цяла Европа търсеше алтернативни доставки в условия на сериозна криза на предлагането. Интерес към договора с „Боташ“ проявиха редица наши съседи. Унгария подписа меморандум за доставки на природен газ през „Боташ“. Сърбия също прояви интерес към такова споразумение, но този интерес беше „удавен“ от следващото редовно правителство с налагането на прословутата „енергийна вноска“ и оскъпяването на транзита на природен газ през България, което наруши имиджа на страната ни като надежден партньор. В резултат Унгария се отказа от меморандума. Сърбия не подписа. Страните, които водеха разговори с България за транзитиране на природен газ, ги замразиха. Впоследствие обаче, когато от края на 2024 г. терминалът в Александруполис беше неизползваем поради ремонтни дейности, се оказа, че България внася изключително през договора с „Боташ“, като това беше премълчавано, за да се ползва за политически атаки. Същевременно този договор дава възможност за предоставяне на регионалния газов пазар на нови алтернативни услуги, които могат да го ситуират като съществен регионален търговски фактор. Скоро „Булгаргаз“ ще ги  разработи и предостави публично.  

- Как ще стане разширяването на Вертикалния газов коридор и на Зеления енергиен коридор? 

- Вертикалният газов коридор обхваща Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария, Словакия. Идеята е доставките на втечнен природен газ от САЩ и други източници да могат свободно да преминат през газопреносните мрежи и да достигат до пазарите на Югоизточна Европа. Основно действащо лице в този проект е България. „Булгартрансгаз“ развива междусистемната свързаност на собствената си газопреносна мрежа и де факто позволява тези количества да преминат по маршрута от юг на север. В тази връзка развитието на отношенията ни и инфраструктурата със съседна Турция ще бъде в помощ на развитието на Вертикалния газов коридор, защото южната ни съседка има изключително голям капацитет за получаване на доставки от втечнен природен газ. А ние имаме много добра свързаност, която ще развиваме и в бъдеще. 

- При посещението си в България турският външен министър каза, че иска да се увеличат количествата газ, които минават по енергийните ни коридори.  

- България има водеща роля в развитието на Вертикалния газов коридор. Той е цялостна концепция за разширение на няколко газопреносни мрежи, за да се осигури доставка на втечнен природен газ до Югоизточна Европа. Призовахме Сърбия и Македония да се включат. Вече осигуряваме газ не само за България. Преди години с вас разговаряхме как да постигнем условия, в които не сме зависими. За нашето потребление сме преосигурени вече с пътища и източници. Продължаваме да развиваме диверсификацията в сектора. Днес коментираме как да внедрим интегрирани продукти във Вертикалния газов коридор, за да може природният газ да се транспортира при оптимални условия. В момента със съседите Гърция и Румъния търсим така наречените интегрирани решения за пренос и доставка на природен газ от гръцките терминали на втечнен природен газ до всички съседни държави на север и на запад. Ние имаме ясна концепция как да постигнем оптимални условия за функциониране на Вертикалния газов коридор. През тази година ще завършим изграждането на необходимите съоръжения, които да повишат капацитета. Това ще осигури още през зимата възможност за пренос на много по-големи количества втечнен природен газ, включително и количества от Южния газов коридор, които можем да транспортираме по Вертикалния.  

- Наскоро енергиен форум в Баку обсъди Зеления енергиен коридор. Какви са изводите?

- Проектът Зелен енергиен коридор е иницииран през 2024 г. на среща между тогавашния президент Румен Радев и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Турция и Грузия също го припознаха като инициатива, в която да се включат и да подкрепят. Предстои да бъде направено предпроектно проучване, което да покаже как точно ще се реализира, при какви условия, каква е неговата икономическа логика и очаквани резултати. Ще бъде създадено проектно дружество от държавни компании на четирите държави по трасето на проекта, които общо ще инвестират средства в него. Каспийският регион се оформя като стратегически център за вятърна енергия и произведената електроенергия може да се доставя по този коридор. Ключовото място на България в проекта е свързано с другите инициативи, които ние поемаме във връзка с електроенергийния коридор „Изток-Запад“. Той осигурява свързаност на електроенергийните мрежи на страните от Балканския регион с Италия, Апенинския полуостров. В него се включват Турция, Гърция, България, Румъния, Северна Македония, Косово, Албания, Черна гора и Италия. Това е концептуален проект, съставен от над 60 отделни обекта, които трябва да се изградят синхронизирано, за да може да бъде реализиран в цялост. Агенцията за търговия и развитие на САЩ е осигурила около 1,5 млн. долара за финансиране на предпроектното проучване. Над 5000 MW e проектният капацитет, очакваният ефект е над 2000 MW допълнителен трансграничен капацитет за България. Отделно, свързвайки този проект със Зеления енергиен коридор, България се превръща в място, където двата проекта ще работят във взаимна полза. С увеличаване на електроенергийната и газовата свързаност ще бъдем полезни на целия регион и на себе си. Защото по-добрата свързаност на мрежите дава сигурност на снабдяването и ограничава ценовите девиации. Пазарното движение на енергията между отделните държави нормализира цените. 

- Няколко европейски държави, между които Франция и България, се обявиха против идеята електроенергийните мрежи в ЕС да се управляват централизирано. Идеята е самите държавите да са водещи в управлението на мрежите си... 

- България има сравнително добра свързаност със съседните държави. Проблемът е в свързаността на електроенергийната мрежа на Югоизточна Европа с тази в Централна и Западна Европа. В момента, в който всяка една държава се стреми да постигне баланс на собствената си система, смятам, че този проблем няма да бъде толкова голям. Ако пазарният интерес за пренос на енергия между отделните държави стане повече от съществуващия капацитет, това я дебалансира, двата пазара взаимно се изолират. В момента, в който държавите започнат да обменят само остатъчни количества, тогава и търговията между тях би била по-балансирана в ценово отношение. Девиациите, които в момента виждаме, се получават именно заради това. Смята се, че е най-важно да имаш голямо производство на възобновяема енергия без значение, че то не е налично в определени периоди, като се разчита на обмена със съседите. Да, но когато съседните мрежи се разбалансират съществено, се оказва, че капацитетите на взаимна свързаност не могат да обменят тези количества като обединени пазари и това влияе негативно на стремежа ни към европейски енергиен пазар. Това предизвикателство не е регионално, европейско е. 

На много специализирани форуми, където това се обсъжда, вече има разбиране, че взаимната свързаност трябва да се увеличава както заради сигурността на доставките, така и по отношение на вътрешното балансиране. В този процес държавите трябва да отделят много повече внимание. Тук трябва да похвалим България, защото ние наистина към момента успяваме да постигнем вътрешен баланс. Имаме проблем в последните години с възобновяемата енергия, която в определени моменти стига до нулеви цени. Сега с инвестициите в батерии за съхранение на енергия очакваме до края на годината да се въздейства значително на този проблем. Най-съществено решение ще постигнем след реализацията на проектите ни за значително увеличение на общите капацитети на ПАВЕЦ съоръженията. Силно се надявам, че и съседните държави ще припознаят тази политика и ще балансират по оптимален начин своите системи. 

- България в годините е била много силна в информационните технологии. Може ли да станем водещи в управлението на мрежите в региона? 

- Аз мисля, че и в днешно време ние сме водещи в прилагането на технологии, свързани с възобновяема енергия. Производството и потреблението на енергия и мрежите ни за пренос се развиват постоянно и синхронно. В управлението на мрежите и на енергийните потоци непрекъснато се внедряват нови технологии. По проекта „Кармен“, за който бе сключено споразумение през май, се предвижда да се разширят подстанции, които да бъдат напълно автоматизирани. В рамките на проекта ще се изградят електропреносни линии, за да се повиши свързаността ни със съседните държави. 

- Какво стана с разширението на националното газово хранилище „Чирен“? 

- Продължава процесът на неговото разширяване. Капацитетът на газовото хранилище е увеличен от 550 млн. куб. м до 650 млн. куб. м към момента. Но това е само междинна стъпка. Целта е проектът да се реализира така, че да отговори на пазарните изисквания. Газовият пазар се промени. Преди 10 години потребността от газово съхранение беше заради сезонна неравномерност на потреблението. Целта беше да се нагнети газ през лятото, който да може да се ползва през зимата, за да оптимизираме и улесним преносните мрежи за сигурност на снабдяването в страната. Сега вече предизвикателствата пред хранилищата са свързани с работата им в търговска среда и необходимостта те да следват търсенето на услугите им от пазара. А пазарът е показал, че изисква да се реагира на краткосрочните колебания в търсенето и предлагането, а не на сезонните разлики. Това означава, че не само обемът на хранилището е важен, а най-вече дебитът, с който то може да оперира. Смятам, че с колегите от „Булгартрансгаз“ можем да развием съхранението като добър бизнес в България, чрез достатъчно и адекватно разширение на съществуващото ни хранилище в „Чирен“. Не предвиждаме инвестиции на „Булгартрансгаз“ в други нови газохранилища. Политиката ни е да подкрепяме всяка инициатива за изграждане на хранилища от други заинтересовани лица. Защото колкото повече такава инфраструктура има на територията на страната, тя създава възможност, заедно с газовите коридори, да се повиши ликвидността на вътрешния пазар. Така България ще бъде не само транзитна държава. Оттук нататък целта ни трябва да бъде да направим пазара много по-ликвиден. Да се превърнем в газов хъб не означава само да минат газопроводите и количества газ през нас, но и да участваме активно в преразпределяне на количества и в търговията с тях. Да привлечем търговски интерес на чуждите компании да дойдат в България и да търгуват тук. Организираният ни борсов пазар се развива прекрасно. Обмисляме мерки в тази посока. Искаме да трансформираме България от транзитна държава в силен регионален играч на газовия пазар. 

- Високи ли са предложените от КЕВР промени в цените на тока за бита и топлинната енергия от 1 юли т.г.? 

- В ситуацията, в която се намираме в момента – с тази волатилност на пазара, с несигурността в международен план, смятам, че цените са адекватни, дори доста консервативни – що се отнася до горепосочените колебания. Търси се баланс между това, което е необходимо, за да се заплатят разходите за тази енергия, и водещия стремеж за осигуряване на достъпни и сигурни доставки за обществото. 

 - Има ли начин вместо да плащаме наказателно квоти за емисии, да уловим въглеродния диоксид и да го използваме? 

- Технологиите за добив на въглероден диоксид в момента се развиват много активно. Това се подкрепя от ETS-EU системата за търговия с емисии, която работи на принципа „замърсителят плаща“. Всички индустрии, които генерират емисии, трябва да закупуват правата за тези емисии на пазарен принцип. Това провокира системите за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглеродни емисии. Именно защото тези технологии следят пазарите, те определят и максималните нива на цената на емисиите, които могат да се постигнат. Все още технологиите за улавяне на емисии въглероден диоксид не са достатъчно разпространени, защото разходите за улавяне и оползотворяването им са по-високи от пазарната цена на емисиите. Но тези технологии са изключително полезни, защото дават горния праг на цената на емисиите, който те могат да постигнат в дългосрочен план. Щом пазарите скочат трайно над този праг, по-целесъобразно ще бъде емисиите да се уловят и оползотворят и тогава инвестиции в такива съоръжения ще станат изгодни. Участвах лично преди известно време в няколко проекта, в които стигнахме до степен на готовност да се реализират в момента, в който има икономически смисъл от това.

Това е той:

• Роден е през 1974 г. в град Гоце Делчев
• Завършил е магистратура по специалността  „Икономика и управление на търговията“ в  Университета за национално и световно стопанство
• От 1999 г. работи в „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“
• От май 2010 г. е управител на „Набуко Газ пайплайн България“
• От юли 2011 г. - 2015 г. - изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“
• От 2016  до 2026 г. е заместник-председател на Българската газова асоциация  
• Владее руски и английски език

Таня Киркова