- Доц. Матев, какво показват дългосрочните прогнози за зимата? Каква ще бъде тя?
- Първо да кажем, че дългосрочните прогнози се характеризират с неособено голяма точност. От една страна, не може да се говори детайлно за времето за 10-15 дни напред, т.е. ако сега ме питате какво ще е времето на Коледа, няма да ви кажа. Често дългосрочните прогнози претърпяват крах в своята успеваемост. Невинаги са точни. Въпреки това през последните години успеваемостта на дългосрочните прогнози се подобри значително. В момента може да се каже, че може да се разчита на тях като на някаква тенденция.
С дългосрочно прогнозиране над 3 месеца не се занимава всеки. Има само няколко метеорологични центъра в света. Според всички тях очакванията за зима 2025-2026 година за Европа е тя да бъде с температури над нормата.
- Тоест отново ни очаква по-топла зима от обичайното.
- Да. В тази квалификация „по-топла зима“, което всъщност е очаквана средна температура за 3 месеца, може да има отклонения от нормата. Това, че зимата ще бъде по-топла, не означава, че няма да имаме няколко периода, говоря за България, с чисто зимни условия, ниски температури, с неблагоприятни явления като замръзвания и заледявания. По всяка вероятност тези периоди ще бъдат по-кратки от нормалното, но ще ги има. Връщаме се към това, че дългосрочните прогнози не могат да конкретизират кога ще са тези периоди. Все пак има някакви индикации. Очакванията на тези метеорологични центрове за дългосрочни прогнози са, че декември и февруари ще бъдат по-топли от обичайното, докато според друга част от тях, януари ще е нормален, което ще рече, че ще ни се стори дори студен, защото през последните седем години зимите винаги са по-топли. Другата половина от тези центрове дават прогноза за сравнително топъл януари. За януари при всички положения има голяма въпросителна как точно ще протече месецът. Има немалък шанс да видим истинска зима на Балканите. Колко ще е дълъг този период и какви ще са конкретните стойности на температурите, отсега не можем да кажем. Трябва да кажем, че има основание да се смята, че един от зимните месеци, с голяма вероятност януари, може да ни предложи повече зимни условия, отколкото през отминалите години.
- От колко години сме в период на по-топли зими?
- През изминалите седем години имаме все топли и много топли зими, включително и рекордно топли. Тоест в момента се намираме в един период с постоянно топли зимни месеци. На този фон е много лесно да предскажеш, че и следващата зима ще е по-топла. По този начин се вдига успеваемостта и на дългосрочните прогнози. Последната що-годе нормална, дори студена зима, беше тази през 2016-2017 година. Повечето прогнози тогава сочеха отново топла зима, а тя беше нормална, на моменти дори по-студена. И тук идва отговорът на въпроса, защо не можем на 100% да сме сигурни каква ще бъде зимата. И то не само каква ще бъде тя, а като цяло за дългосрочното прогнозиране.
- Като казвате, че през януари можем да видим истинска зима, това включва ли сняг?
- Естествено, че включва сняг. Като говорим за него, сняг ще има няколко пъти през предстоящата зима, но по всяка вероятност, ако се запазят текущите прогнози, които се сменят всяка седмица между другото, този период със сняг и по-ниски температури ще бъде най-дълъг през цялата зима. Това е климатично нормално, защото януари е най-студеният месец у нас.
- Един доклад на Европейската агенция по околна среда прогнозира, че може до края на века снеговалежите в Европа да намалеят с 80%.
- Сега сме 2025 година. До края на века остават 75 години. Това намаляване няма да е от днес за утре. Наистина очакванията и изчисленията сочат, че с оглед на сегашния темп на повишение на температурите и с тази скорост на затопляне, което наблюдаваме, съвсем нормално е снегът да бъде рядко явление. Първо, този темп на повишение на температурите се променя и второ, никой не е сигурен как ще се развие времето през следващите десетилетия. Прогнозите са едно, но често те не се сбъдват. Ако наистина гледаме сляпо на числата и сухата статистика, да, съвсем обичайно е да очакваме снегът да става все по-рядко явление по нашите географски ширини. Това не означава, че няма да имаме зима на Балканите и няма да има снеговалежи в нашите ширини. Тези валежи ще бъдат по-малко от това, което сме имали в предишния 30-годишен период. И наистина много хора, особено които са родени след 2010 година, по-трудно ще разберат какво е истинска зима. Също трябва да се каже, че очакванията са до края на века. Ще има един период, в който ще си превалява сняг. Дори да имаме един 5-6-годишен период, в който няма да вали сняг, не пречи той да бъде прекъснат от две-три снежни зими. Нека не бием чак толкова тъпана. Ще видим какво ще стане.
- В този доклад пише, че зимите в Европа се скъсяват с 24 дни. Това може ли да се отнесе към България?
- Може да се отнесе, защото, когато се направи един анализ на зимите преди 30 години, в периода 1961 година до 1990 година, и на зимите през сегашните 30 години, наистина се вижда, че те са се затоплила с около градус. Понеже нашата страна се намира на гранично положение между снега и безснежието, този един градус е много съществен по отношение на снеговалеж понеже при една температура от 0-1 градус все още вали сняг, но при една температура от плюс 1-2 градуса този сняг не е сняг, а направо мокър сняг или дъжд. Това е причината през последните години снежната покривка да е по-малко. Така че това скъсяване на зимния сезон не е само в Европа и в България, а се наблюдаваме като цяло в големи части на света. Това е свързано с глобалното затопляне и общото повишение на температурите. Въпреки че зимният сезон се скъсява, това не означава, че някои екстремни прояви като интензивни снеговалежи за кратно време не се случват. Напротив, дори като че ли тези екстремни прояви на зимното време като че ли стават по-чести. Това е особено видно в преходните сезони, особено през пролетта.
- Има ли особености през другите сезони?
- Поне в България през последните години сме много засегнати от необичайно застудявания през април, което пък компрометира съответно овощните видове. Затова някои години нямаме нито кайсии, нито череши и така нататък. Наистина наблюдава се скъсяване на зимния сезон, но това съвсем не означава, че сме се отървали от нея. Преди около 7-8 години излезе една прогноза, че в края на това десетилетие, което в момента тече, Арктика ще остане без лед през лятото. Наистина през лятото ледът там е доста по-малко, но през последните години се забелязва едно стабилизиране на тази площ. Най-вероятно е тези крайни прогнози да не се сбъднат. Трябва да имаме някакви колебания в тях. Редуват се по-студени и по-топли периоди. Ако сега дойде период от 3-4 по-студени години, какво ще кажем, че ще изпаднем в период на глобално застудяване ли? Просто това е една периодичност.
- Може ли да се направи равносметка на отминаващата есен?
- Есента свършва след около 20 дни. За нея може да се каже, че тя ще бъде със средни температури над нормата, а с валежни количества много над нормата. По отношение на температурата септември беше над обичайното със значителна положителна аномалия, а октомври обратното - с отрицателна аномалия, но стойността й не е голяма. В различните части на страната варира от 0 до минус 2 градуса в някои западни и югозападни райони. Спрямо това как се развива ноември засега очакванията са температурите отново да бъдат над норма. Така че с два наднормени и един леко поднормен месец есента със сигурност ще излезе със средни температури над нормата. Ако трябва да очертаем по региони, трябва да се каже, че в западните и югозападните части на страната есенните ще са по-близки до нормата, а в планинските райони направо около нормата. Най-наднормено, разбира се, като аномалия, а не като средни температури като стойност, ще бъде на места в Дунавската равнина и североизточните части на страната.
- Имаше повече дъждове тази есен.
- Да. Валежите са по-интересният елемент, защото след сравнително малкото валежи през септември октомври реши да запълни доста от валежните норми. През октомври падаха количества дъжд, равняващи се на 3 до 5 пъти над нормата. Особено по Южното Черноморие има и по-големи стойности - до 6-7 пъти над нормата. Особеното е, че има станции, които никога досега в тяхната история не са отчитали толкова много през октомври. В това отношение октомври 2025 година ще бъде рекорден по отношение на месечна сума на валежа. Няма да съм съвсем точен, но в София, в станция „Младост“, където в момента се извършават наблюденията, досега не е имало толкова голяма сума на валежите от порядъка на 168 литра на квадратен метър. Подобно е положението и във Велико Търново и Русе. По-важното е, че този октомври попълни почвените влагозапаси. Лятното засушаване продължи почти четири месеца - от юни до септември. Всички земеделци бяха много притеснени какво ще правят, но октомври бързо елиминира тези притеснения и в момента същите тези фермери се оплакват колко много е валяло и не могат да си вършат работата.
- Какво може да очакваме до края на ноември?
- Ноември засега върви със средни стойности на валежите. В по-голямата част на страната са изпълнени от 20 до 80% от месечната норма. С оглед на очакваните дъждове до края на месеца много вероятно е средно за страната ноември да се окаже с нормални валежи. Ако трябва да обобщим каква ще е отминаващата есен с едно изречение – тя е по-топла в температурно отношение и много дъждовна във валежно отношение.
Това е той:
Симеон Матев е синоптик и климатолог
Роден е на 19 август 1976 г.
Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология"
Доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Милена Димитрова
