- Проф. Рачев, утре настъпва астрономическата пролет. С какви температури ще я посрещнем?
- Aстрономическата пролет настъпва в петък в 16,46 часа, но с доста ниски температури. Днес през нощта и рано сутринта в петък има вероятност да видим някоя и друга снежинка. Валежите ще бъдат много малко, като те ще са в ограничени места на Предбалкана и високите части на Западна България. Иначе в планините ще превалява сняг. Ще бъде доста студено, като максималните температури в ниското на много места ще бъдат под 10 градуса, а над 1500 метра градусите ще са останат отрицателни през целия ден.
Март е брутално сух до този момент. Това е за сметка на декември, януари и особено февруари, когато на места беше с валежи три пъти над нормата. Няколко големи язовира преливаха в продължение на няколко дни, а и се напълниха всички язовири, дори проблематичните.
- Какво да очакваме до края на март?
- И в момента във високите части на планините е студено. Така ще продължи до неделя, след което ще започне бавно затопляне. През следващата седмица, 26-29 март, се очертава една по-сериозна валежна обстановка над България, която се надявам до доведе до стопански валежи, т.е. между 20 и 30 литра на квадратен метър.
- Какъв се очертава да е месец април?
- Април се очаква да бъде малко по-топъл от нормалното. От 20 април денят става по-дълъг от нощта и това води до увеличаване на температурите. Април се очаква да бъде по-влажен от нормалното, а той по принцип си е дъждовен. Пролетта ще бъде доста динамична, както обикновено се случва, защото това е преходен сезон. Тя е един от най-кратките сезони - трае едва 47 дни средноклиматично в Русе и 77 дни в Царево. Средните месечни температури през този сезон са между 5 и 15 градуса. В Русе, където климатът има по-силно изразен континентален характер, температурите много бързо се повишават и пролетта продължава едва месец и половина. В Царево пролетта продължава по-дълго поради простата причина, че морето в момента е с температура 6-7 градуса и то оказва много съществено охлаждащо влияние върху една тънка ивица от българското крайбрежие. В резултат на това пролетта е по-хладна и по-продължителна по морето.
- Какво показват дългосрочните прогнози за пролетта над България?
- Засега се очертава следното положение по отношение на дългосрочните прогнози - малко по-топъл март и април, а май месец се очаква да е с до половин, та дори над половин градус по-топъл. Става дума за средната месечна температура. Пролетта се очертава да е с нормални температурни граници и дори малко по-топла от нормалното. Двата прогнозни центъра - американският и европейският, прогнозират, че валежите се разпределят по следния начин - сух ще си отиде март месец не само у нас, но и на Балканите, като едва ли ще достигнем и половината от месечната норма. Всичко зависи от процеса, който очакваме в края на месеца - между 26 и 29 март, ако се реализира прогнозата за дъжд, ще покрием някъде около 30-40% от месечната норма.
Април се очаква да бъде влажен – с над 20% над нормата. Май месец е с максимума на валежите във вътрешногодишното разпределение. Може би над 3/4 от територията на България има майско-юнски или юнско -майски максимум на валежите, което е много добре. Очакват се между 50 и 90 литра на квадратен метър и може би в южната част на България около 10-15% по-малко валежи. Единственият проблем е, че през последните години има едно модерно направление.
- Какво е то?
- Валежите са неравномерно разпределени през месеца. Преди години сме имали по няколко валежни ситуации - четири, пет, шест, седем, та дори и повече, в периода между 2004-2015 година. А сега обикновено валежите са по-малко на брой, но с по-голям интензитет и по-голямо общо количество. Това от агроклиматична гледна точка не е добре. По-добре е валежите да бъдат по-начестичко и по-малки като количество, отколкото два пъти в месеца да ни удрят порои. Така е по-изгодно за цялата природа. Тези порои не могат да попълнят водните запаси в повърхностния почвен слой, а това е много ценно, тъй като температурите вече са високи и всички земеделски култури изискват голямо потребление на вода.
За поредна година март ще си отиде без снежна покривка в България. Това обаче не гарантира, че няма да има снеговалежи през април, което се случва веднъж на пет-шест години. Те са сравнително рядко явление, но пък нанасят много големи вреди на селскостопанската продукция.
- За кои насаждения са най-опасни тези явления?
- Заедно с тези снеговалежи много опасни са така наречените късни пролетни слани - ниски отрицателни температури със слана и мраз през втората половина на април и особено през май. Тогава вече има не само цъфтеж, а са се оформили и първите плодове. Отрицателните температури попарват всичко това. За съжаление българите за поредна година не консумираме количество, което сме способни да произведем от ранни летни плодове от типа на кайсиите и прасковите. От тези пролетни слани страдат също някои круши и ябълки. Така се налага да се осъществява внос, който няма как да компенсира качеството на нашите плодове. При трайните насаждения измръзнат ли прасковите и няма ли реколта, трябва да се чака една година. Много хора губят много пари и цялото си стопанство. Засега се очаква една хубава пролет с нормални температури. Това обаче не изключва проявата на тези екстремни стойности от отрицателни температури до температури над 30 градуса. Няма кой да каже дали това нещо ще се случи и кога ще се случи. Това нещо може да се прогнозира 10-12 дни преди това. Спомням си преди 7-8 години в края на май падна жестока слана и попари орехите в Югозападна България. Тогава местните не можеха да видят нито един орех през есента, защото всички изглеждаха черни, без листа и плодни пъпки. Чак през юни се появиха първите листа. Но това е климатът на България и трябва да се съобразяваме с него.
- Какви са народните вярвания, свързани с времето през пролетта?
- Според народната метеорология дъждовният март предвещава дъждовно лято. Засега дъждовен март няма и няма изгледи да има. Ако март е сух, и лятото ще е сухо. Според вярванията, ако април е дъждовен, и годината ще е плодородна. Показателни са народните поговорки “Дъждовен май - плодородие безкрай“ и „Майските дъждове плащат дългове“. Април и май е хубаво да бъдат дъждовни, с нормални температури, което дава основание на всички есенни и пролетни култури да дадат добра реколта, в резултат на което агробизнесът има съответно печалба. Миналата година лятото беше много сухо, в резултат на което ние загубихме половината от слънчогледовата си реколта. А България е един от основните играчи на черноморския басейн, а и в световен мащаб, защото ние добиваме около 4% от слънчогледовото олио в света. Загубата на един милион тона слънчоглед е много сериозен удар за нашия агробизнес.
- Пролетните месеци са месеци на крайностите и температурите могат да варират много. Какво показва един поглед в миналото - с какво ни е изненадвала пролетта през годините?
- Снеговалежите и застудяванията не са нещо неестествено и невиждано за пролетта. Рекордът за най-ниска температура в София е от 13 май 1978 година, когато термометрите са отчели минус градус и половина. А рекордът за април за най-ниска температура е отбелязан в Чирпан през 2003 година, когато е било минус 13 градуса и е имало снежна покривка от 10 сантиметра. Много интересен е случаят в Ловеч от 9 май 2016 година, когато в централната част на града натрупа 10 сантиметра снежна покривка. То не беше точно сняг, а суграшица, но изкараха снегорин, за да изчистят улиците. През последните 30-ина години най-враждебен е бил април през 2003 година, когато над цяла България има сериозна снежна покривка - в Батак тя достигна 33 сантиметра, а в Етрополе - 40 сантиметра. Най-студеният април е през 1997 година. На 14 април в Габрово натрупва 60 сантиметра сняг.
- Изненадвала ли ни е пролетта с необичайно високи температури?
- Другата крайност са именно високите температури, които могат да се отчетат през пролетните месеци. На 1 април 2024 година в Монтана е отбелязана температура от 33 градуса, а във Враца -31 градуса. През април 1985 година във Враца е измерен абсолютният максимум за месеца - 35,8 градуса. Това се дължало на много сериозен фьонов ефект. Така че от април могат да се очакват много изненади, както и от май. През 1991 година валеше сняг в София, тогава аз лично бях свидетел. През последните 50 години не си спомням толкова късен снеговалеж. На 24-25 май се образува 1 см снежна покривка, която до обяд се стопи.
- Възможно ли е отсега да се каже какво се очертава да е лятото?
- То се очертава да е малко по-сухо поне засега, защото отново се заражда климатичният феномен Ел Ниньо - това е една топла аномалия в екваториалната част на Тихия океан. Винаги в България, когато имаме Ел Ниньо и по-топла вода в тази част на света, атмосферната циркулация се променя така, че обикновено над Балканите се очертава топло и сравнително по-безвалежно време.
Това е той:
- Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
- Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух
- Автор е на десетки научни статии и трудове
Милена Димитрова
