- Проф. Рачев, станахме свидетели на поредната гореща вълна това лято. Дори след полунощ беше много горещо. Отбеляза ли България екваториални и тропични нощи и каква е разликата между тях?
- Да, определено на няколко места имаше екваториални нощи, при които минималната температура не пада под 25 градуса. Преди дни такава имаше и във Варна. В последните дни - петък, събота и неделя, практически цялата равнинна част на България отбеляза тропични нощи. Минималните температури не паднаха под 20 градуса през нощта. На места останаха на ниво от 22-23 градуса. Тук е мястото на климатологията. Искам да кажа, че практически това, че се случват тропични и екваториални нощи и температурите стигат почти до максимумите, не е нещо феноменално. По-важно е, че епизодите на задържане на такива климатични явления стават по-дълги и по-чести. То се случва в последователни дни. И преди е имало горещи периоди. Въпросът е, че преди са били единични прояви. Случвали са се няколко пъти в годината. Докато тук от края на юни имаше поредица от горещи вълни. От събота и неделя ние влизаме в петата поредна гореща вълна. Очакват ни едни по-прохладни 4-5 дни. Да кажем едно ретро лято, което прилича повече на летата от 80-те години на миналия век. Температурите ще са около 30 градуса в следващите дни. Новата гореща вълна пък ще ни донесе температури между 31-36-37 градуса.
Важно е да сме добре хидратирани на плажа.
От 2000 година насам много ярко си проличава увеличението на температурите, и то точно по тези показатели - много последователни дни с високи температури. Това не е характерно само за нас, а за целите Балкани. Тези дни пострадаха и скандинавските страни, където тази топла вълна достигна размери, които не са наблюдавани в тяхната климатична история, откакто се водят метеорологични наблюдения. Една Финландия вече има 15 дни с температури над 20 градуса, което не е характерно за тях. Това се случва за първи път от 150 години там. Определено ние се намираме в климатичен цикъл, който се отличава с по-високи температури. Това не е случайност, а тенденция, която продължава повече от 20 години. Може да се каже наистина, че това е климатично изменение. Да, определено става много, много по-топло, и то не само през лятото, а и през зимата.
- Изпращаме месец юли. Над нормата като температури ли беше той?
- Средномесечната температура е над 2,4 градуса над нормата, а новото нормално е периодът между 1991-2020 година. Това е най-съвременният климатичен период. Ако се върнем още 30 години назад и погледнем нормата за 1961-1990 година, това това са резултати с 3-4 градуса над нормата. При положение че този месец ще бъде подобен на юли месец миналата година, когато бяха измерени точно 3 градуса над нормата. Това вече се повтаря година след година и е трайна тенденция, която не е само у нас.
През август традиционно падат най-малко валежи.
- Трябва ли да се помисли как да се адаптираме към тези нови условия? Само преди дни кардиолози от „Пирогов“ представиха изследване, според което тропическите нощи увеличават риска от инфаркт и инсулт и те са по-опасни от високите градуси през деня.
- Това е вярно. Всичко се променя, променя се и климатът. Променят се и хората. Аз съм от поколението, което помни първите климатици в Министерския съвет на България. Никой нямаше климатик и нито една болница нямаше. После вече направиха централно климатизиране на сградите. Хората пак живееха. Става ни по-трудно, отвсякъде ни залива информация, че днес ще бъде ужасно горещо, едва ли не ще дойде второто пришествие. Това е много тежко за психиката освен физическото натоварване. Иначе е абсолютен факт, че през нощта, когато организмът трябва да си почине и възстанови, температурите стават много високи. Спомням си моето детство на село, когато спяхме на отворени прозорци и с чаршаф. Така се оправяха хората. Седяха на сянка. Да не забравяме, че има райони, където е още по-тежко положението. Другото, което забелязвам, е, че хората пропускат, че ние се аклиматизираме и започваме да свикваме с тези по-високи температури. Ние, хората, затова сме завладели цивилизацията, защото много бързо се адаптираме. И да не забравяме нещо друго. Има ретро снимки от нашите морски курорти. Ако погледне човек, може да завиди на стройните и хубави тела не само на младите жени и мъжете, но и на повечето хора, които са на плажа.
- Хората сега са с по-високо тегло.
- Да, напълняхме. Едно тяло, което е с 10-15, а в някои случаи и повече килограми над нормата, не може да се охлади толкова бързо. В жегата е важна хидратацията. Да, но освен вода в горещото време губим и електролитите. Ние губим огромно количество соли, които отделяме чрез уриниране и чрез изпотяване. Трябва да се увеличи малко дозата на най-обикновената сол. Аз горещо препоръчвам на любимите ни читатели да пият води, които са с висока минерализация. Има такива, те не са за непрекъсната консумация. Затова и лекарите съветват да пием нискоминерализирани води. Сега е времето, в което спокойно могат да пият вода с висока минерализация, без това да застрашава тяхното здраве. Ние се намираме в един прекрасен район, в който имаме кисело мляко. Едно айрянче с щипка сол възстановява водно-електроличния баланс на организма в тези екстремни температури.
- Казахте, че идва ретро лято и температурите ще паднат. Това представлява ли стрес за организма?
- Не, защото температурите няма да паднат толкова драстично. От максимум 40 ще паднат на максимум 30 градуса. По-страшното е, когато от 0 градуса падне на минус 10. И когато от 20 градуса падне на 10. Тогава разликата е огромна. Тук ние влизаме в така наречения топлинен комфорт, който е нормален за човешкото тяло. В този случай не може да се говори за такъв дисонанс. Той се получава, когато навън е 40 градуса и ти си в офиса или вкъщи, където вътре е 23 градуса. Това е стрес за организма. 26 градуса е нормалната температура у дома. Да не забравяме, че има деца и възрастни хора. Гледах прогнозите за 6 месеца напред и непрекъснато говорим за по-топло, по-топло, по-топло. И без човек да разбира нищо от метеорология и климатология, ако даде прогноза, че декември ще бъде малко по-топъл от нормалното, шансът да познаеш е много, много голям.
- Коя е най-високата измерена температура у нас?
- Най-високата температура е измерена в Садово през 1916 година, когато са отчетени 45,2 градуса. Аз съм виждал първичния материал на тези измервания, заедно с мои колеги имаме доста големи съмнения по отношение на тази стойност. Затова една голяма част от моите колеги възприемат като най-висока абсолютна максимална температура, измерена в България, тази от 5 юли 2000 година. Тогава са измерени точно 45 градуса на летището в Пловдив. На същата тази дата Ямбол отчита 44,4 градуса. Това показва, че 5 юли 2000 година е абсолютен връх на горещата вълна. Това е приблизително максимумът, който може да се случи в България. Трябва да е много сухо, както сега, за да може цялото слънчево греене да отиде не за изпарение, а само и единствено за затопляне на приземния слой въздух, естествено с дъха на Сахара. Много висока беше температурата например в Сандански, само че тя е измерена на 24 юли 2007 година - 44,6 градуса.
- Има ли шанс да подобрим националните си рекорди за най-висока измерена температура?
Ако тази тенденция се запази в следващите години, нищо чудно, да постигнем нови национални рекорди. Те няма да бъдат подобрени кой знае колко, но дори да са с половин градус е напълно възможно. Светът става все по-топъл и това е факт навсякъде, защото тези големи температурни аномалии се случват навсякъде. Всяка година по това време има една точка на Земята, където температурите достигат 50 и над 50 градуса. Това е районът на Кувейт и на Югоизточен Ирак. Това са селища, в които всяка божа година температурите достигат 50-51 градуса през юли. Същото е и в Долината на смъртта, където редовно се измерват над 48-49 градуса. Това не е необичайно. Необичайно е затоплянето в големите географски ширини – Евразия, Сибир, Скандинавския полуостров. Северният ледовит океан ужасно много се затопля. Там аномалиите надминават 5 и 6 и повече градуса. Ние сме сравнително пощадени. Това е нещо, което се случва у нас, докато там се наблюдава за пръв път, откакто се водят метеорологични наблюдения от поне 150-170 години. Ето това вече е неизвестното - как реагира Земята на тези климатични промени. По-топло става и в някои райони на Антарктида, но не с този темп и не с тези големи градуси. Това показва, че цялата Земя навлиза в една нова фаза, но няма някой, на когото да му е ясно докога и колко ще продължи това покачване на температурите. Аз винаги съм казвал на студентите си, но от известно време изобщо не го споменавам, че климатичните промени са изключително бавен и лежерен процес, продължаващ столетия и векове. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ние ставаме свидетели на тези климатични промени в рамките на един човешки живот. Аз го наблюдавам в рамките на 30 години, в които имаме повишение на средните температури през отделните сезони.
- Какво ни очаква през август? Какви ще бъдат температурите тогава?
- Според двата големи модела, европейския и американския, към които се присъединява и китайски модел на Пекинската национална метеорологична организация, август, септември и октомври ще бъдат в норма. Това се отнася за Балканите и специално за България, където се очакват нормални температури. Може да е половин градус над нормата. Валежите ще бъдат в рамките на обичайното. Това са дългосрочните прогнози. Трябва да се знае, че август и февруари са месеците с най-малко валежи у нас.
Това е той:
Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух
Автор е на десетки научни статии и трудове
Заместник-председател на Българската асоциация на туристическите агенции и председател на Алианса на туристическата индустрия в България
Милена Димитрова
