- Г-жо Василева, колко сигнала за деца, жертва на сексуална експлоатация онлайн, сте получили за миналата година? Има ли увеличение спрямо предходната и какви тенденции в този вид престъпност наблюдавате?
- За първите девет месеца на миналата година имахме рекорден брой сигнали. Почти 300 000 са сигналите за онлайн престъпления срещу деца, като 95% са за сексуална експлоатация за съжаление. Тази тенденция продължава и се затвърждава. Този брой сигнали е огромен и това се дължи на няколко неща. Една от причините е, че екипът е много ефективен и самата система, в която ние докладваме сигналите, която се нарича ICCAM в рамките на голямата INHOPE мрежа, имаше подобрения, които позволиха въпросните сигнали да се обработват по-бързо. Другата причина е, че екипът е подготвен и работи много активно и се възползва от всички грешки, които онлайн престъпниците правят. Мога да дам пример с нашумялото приложение Телеграм.
Миналата година, знаете, имаше арест на един от собствениците във Франция. Почти 100 000 сигнала сме подали миналата година само за Телеграм. Те имат уеб достъп, на който всеки може да качва каквото поиска абсолютно анонимно. Всичко, докладвано от нас, е свалено и така успяхме да запълним тази пробойна. Оттам нататък колко от тези материали са разпространени на други места, не можем да кажем. Като цяло виждаме, че има промяна в начина, по който се извършва престъплението. Вижда се, че извършителите са доста по-насочени да използват времето в петък, събота и неделя. Тогава създават сайтове и форуми, в които рекламират незаконно съдържание – снимки/видеа с голи деца или такива, извършващи сексуални актове - и в неделя вечер го затварят.
Екипът на центъра работи отвъд стандартното работно време, за да може да докладва веднага съдържанието, защото ги свалят много бързо. В този смисъл има два вида престъпници - едните, които търсят и искат да се сдобият с такива порнографски материали и плащат за тях, а другите са, които ги генерират. Те се свързват с деца, снимат ги или правят жива връзка с тях, която се записва. Успяват да убедят децата да се съблекат, да направят нещо за тях.
- За колко пари се търгува един такъв файл?
- Добър въпрос. Със сигурност знам, че е нещо, което се котира. За мен лично е ужасяващо колко много се търси подобно съдържание - материали с детска сексуална експлоатация. Търсенето е голямо в световен мащаб.
- А какво е търсенето за България?
- От тези 300 000 сигнала, които сме докладвали в мрежата ICCAM, 44 000 случая касаят България. Те са докладвани и на дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП, на които сме доверен партньор. Останалите топ пет страни, в които са засечени подобни случаи, са Великобритания, Нидерландия, Германия и Словакия.
- Има ли нови методи, с които престъпниците прилъгват децата и все още ли педофили дебнат в платформата за игри Дискорд?
- През изминалата година не сме имали сигнали, свързани с Дискорд. Като че ли това е затихваща тенденция. Според мен от самата платформа са взели мерки за защита, за да направят мястото по-безопасно.
- Кои са платформите, криещи най-големи рискове към днешна дата?
- TikTok и Инстаграм са местата, където децата имат проблеми. Те са свързани с няколко неща. Онлайн тормоз, контакт с непознати, фишинг и пр. Престъпниците са станали много изобретателни. Атакуват през няколко профила, често се представят те самите за деца. Другата опасност, която е много разпространена, са фишинг атаките срещу деца. Тези атаки, знаете, най-често приключват с източване на дебитна или кредитна карта, или с източване сметката на телефона, защото децата, включително и в онлайн игри, се поддават на предложения за безплатни джемове или нещо, което искат да си купят в играта. Някой „добронамерен“ играч обещава джемове или скинове (сесия или външен вид героя в играта б.а.)на детето, срещу телефонния си номер, и код от SМS, който детето получава. Детето казва кода на предлагащия и телефонната му сметка бива източена. Децата се подвеждат, защото емоцията им е много силна, когато играят. Например искат да минат нивото или да си купят някакво много добро оръжие и т.н. В резултат на това най-често имаме източване на телефонните сметки или злоупотреба с банкови карти.
- Трябва ли родителите да забранят използването на ТikТоk и други рисковани платформи или по-скоро трябва да има по- строго регулиране от страна на държавата и на самите платформи?
- Според мен трябва да има холистичен подход, който е в няколко посоки. От една страна, родителите трябва да разберат, че интернет и всичките му възможности крият рискове и те са толкова актуални и са до такава степен част от живота на децата, колкото и възможните рискове и опасности в офлайн света. Както е възможно, не дай си Боже, някой да те блъсне на пешеходна пътека или да паднеш в дупка на улицата и да си счупиш крак, така и в онлайн пространството има рискове, за които обаче родителите не полагат същото старание, за да предупредят децата и да ги подготвят за тях. Просто това е нормално. Неминуемо повтаряме опита на нашите родители и той е свързан с това да предпазим децата от всички рискове в света навън. Но когато става въпрос за дигиталния свят, там няма такъв опит. Ние сме първото поколение дигитални родители, които се учим как да предпазваме децата и нямаме опит от предишно поколение, който да черпим. Затова ни е толкова трудно и невинаги виждаме адекватна реакция на родителите и ставаме свидетели на крайности.
Например има родители, които изобщо не дават мобилни устройства на децата, което е проблем. Има и много либерални родители, които пък не упражняват никакъв контрол над прекарването на детето в онлайн пространството. Това също е проблем. Трябва да търсим златната среда и това също важи за образователната система. Там е много важно да развиват чрез училището различни умения, с които децата да разпознават рисковете онлайн, да знаят как да се пазят, как да реагират, темата за непознатите в мрежата да не е табу.
Децата имат нужда да говорят за техния онлайн живот, но нямат това пространство в училище. В училище децата като чуят „Вие с тоя глупав TikTok си губите времето“- това ги отблъсква. Трябва да проявяваме разбиране какво ги привлича и какво е това, което то развива у тях, и така да се опитаме да го оптимизираме. Тоест ние виждаме, че стоят там повече и въпросът е какво можем да направим ние като родители и като учители, така че тяхното време в интернет да е много по-полезно, отколкото е в момента. И третият елемент, който е изключително важен. Това е комбинация от политики на държавата и отговорност на бизнеса. Това са регулациите. Например неподходящо съдържание, онлайн тормоз, контакт с непознати в мрежата вероятно винаги ще има. Въпросът е какво прави държавата през политики и какво прави бизнесът, по-конкретно социалните мрежи, за да намалят тези рискове. И когато имаме конфликт между бизнес модела на платформите, които искат да имат повече потребители, защото това генерира повече печалби, но в същото време имаме деца, които се сблъскват с проблеми и стават жертва на престъпници, тогава трябва да видим къде е здравословната граница и за двете страни.
Аз лично смятам, че социалните мрежи са длъжник на децата в това отношение. Не е достатъчно те да имат своите политики, написани някъде, и да имат наръчници за родители. Много е важно всички платформи много бързо да започнат да не позволяват на деца под 13 години да имат профили и това вече е възможно да се случва чисто технологично. Просто това на тях не им е изгодно, защото така много ще намалят потребителите си в съответната платформа. Другото, което смятам също, че много лесно може да се следи с Изкуствен интелект, е вредното съдържание, като например TikTok предизвикателствата са вредно съдържание, което вместо ние да го докладваме и те да го свалят, те могат изобщо да не допускат качването на такова съдържание.
- Има ли опасност, която да е свързана с Изкуствения интелект, която да засяга децата към този момент?
- За момента това, с което се сблъскваме като опасност, е свързано с факта, че ИИ се използва за генериране на снимки, които не са истински. На тях се виждат голи деца или такива, извършващи сексуални актове. Понякога се взимат снимки на реално съществуващи деца, но се прибавя голо тяло, например. Новите технологии могат да бъдат използвани както в положителна насока, така и в негативна. Това, което със сигурност виждаме чрез глобалните мрежи и през We protect, е, че нарастват случаите на деца, които влизат в емоционална връзка с чатбот, имитиращ партньор. Впоследствие заради тази тенденция нарастват случаите на суицидни опити сред децата. Тук не говорим за България, а за света. Генерално нарастват случаите и на сексуално изнудване на деца. При нас идват сигнали, свързани с изнудване, за да се сдобият извършителите с още снимки на деца, или за финансово изнудване. Това е в световен мащаб. Онлайн игрите стават все повече място, от което престъпниците се възползват. Има една статистика, според която децата стават жертви на насилие средно за 19 секунди след първото съобщение през игра с непознат.
Тъмната мрежа също продължава да бъде резервоар за съдържание, свързано със сексуална експлоатация на деца. Тук няма промяна в тенденцията. Различни изследвания показват, че дадена публикация с такова съдържание може да бъде видяна 1 млн. пъти за 47 дни, което означава, че над 20 000 души на ден са я видели. Тревожното е, че търсенето на такива материали се повишава. 39% от ползвателите на тъмната мрежа заявяват, че са ставали свидетели на излъчване на живо на сексуална експлоатация на дете.
- Тази година Центърът за безопасен интернет става на 20 години. Какво предстои?
- Много сме щастливи, че имаме тази годишнина. Ще я отбележим на 11 февруари, когато отбелязваме и Международния ден за безопасен интернет. Това е инициатива, която се провежда за 22-ра година, а България участва вече 20 години в нея заедно с над 40 страни. Ще посветим този ден, за да разкажем на нашите партньори и на журналистите какво направихме в тези две десетилетия, как защитавахме децата и семействата и как направихме интернет по- безопасен. В рамките на цялата година планираме различни инициативи, свързани с тази годишнина. Ще има обучения на деца, родители и учители, свързани с проекта „Дигитална Европа“, финансиран по програма „Дигитална Европа“ на ЕК.
ТОВА Е ТЯ:
- Координатор на Националния център за безопасен интернет
- Магистър по международни отношения и дипломация
- Има специализация по международно право по правата на човека в Швеция и Канада
- Първи вицепрезидент и член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA)
Тереза Тренева
