- Кой е Кукаря от TikTok и колко километра прежда е навъртял досега?
- Кукаря е един най-обикновен човек, какъвто си и ти. Човек, който вярва в доброто у хората и човек, който обича да мечтае и вярва в мечтите и в това, че абсолютно всичко може да се случи и всичко може да бъде постигнато. Километрите прежда, тъй като аз съм в Англия, ще го кажа в мили – от дома ми във Великобритания до дома ми в България са 1896 мили или 3051 километра, така че може би това е навъртяно. Иначе всеки човек, който плете, много добре знае, че купуването на преждата е супер голяма зараза, така че аз имам около 40 килограма прежда вкъщи. Аз съм мечтател и не се ограничавам в тези километри, които са между дома ми във Великобритания до дома ми в Бургас. Аз обичам да пътувам и да опознавам света, така че - безкрайно много километри от прежда.
- Моля, представи се по начина, по който искаш.
- Предпочитам хората да ме познават като Куки от Кукаря, защото за мен е важно те да ме свързват с това, което правя – с плетенето. Смятам, че когато създадеш нещо, трябва да го правиш с вътрешното си аз, със сърцето си, да го прегърнеш. Затова аз съм Кукаря и това казва всичко. Стремежът ми е хората, които ме познават виртуално, да са с мен в света на едната кука.
- Един и същ ли си в живота и в страниците, в които споделяш хобито си?
- Да, аз съм човек, който вярва в доброто, вярва в хората, в добрината на хората, вярва в човечността. Аз съм мечтател, вярвам в по-добрата версия на себе си. Вярвам в уроците, които ни се случват в живота. Вярвам, че всичко, което се случва тук и сега, е с конкретна причина – за по-добро бъдеще. Вярвам в голямата картинка, както казваме на английски, и да, винаги за мен е най-важно да бъдеш истински, да бъдеш това, което си ти. Защото, когато си истински и пред екрана, и пред страниците, и пред живота, това е един вид цедката в живота. Така в твоя живот ще останат хората, които подкрепят това, което мислиш и казваш, и ти няма да имаш фалшиви хора около теб, защото това, което си казал и направил, е истинско. А край теб са съмишлениците и хората, които мислят като теб. Хората, които ме познават, могат да потвърдят, че аз съм винаги истински, на живо аз съм едно към едно.
- Как се запали по плетенето на една кука, откъде получи вдъхновение? Разказвал си, че си се влюбил в пуловер, изплетен от легендарния британски състезател по скокове във вода и олимпийски шампион Том Дейли. Сподели повече за това.
- Още като малки помним как нашите баби плетяха, камината на село гори, един такъв комфорт детски, който с течение на годините винаги е бил скрит някъде в теб. Запалих огъня, когато през 2017 г. видях на стадиона Том Дейли да плете сред публиката. Тогава спомените ме върнаха обратно в бабината къща, като в същото време си казах: „А, мъж да плете, колко яко!“. Набелязах го, започнах да го наблюдавам, докато един ден той не пусна един пуловер, моделът на който се казваше „Малибу“. Много ми хареса комбинацията на цветовете, начина, по който изглеждаше самият пуловер, и аз си казах: „Искам го това нещо!“. Аз вярвам, че когато човек иска нещо, той винаги може да го направи. Може да е с много труд, много усилия, с проба, с грешка, но щом го искаш, ще стане. Започнах да търся в интернет откъде мога да си го купя, но намирах само схеми на плетки и един човек, който продаваше подобен пуловер, но в други цветове. Казах си: „Дявол да го вземе, защо да плащам, когато аз мога да се научи да плета и да си направя този пуловер“. Гледах много видеа, докато един ден буквално, много добре помня този момент, си казах: „Утре почивам, ще отида в магазина и ще си купя всичко необходимо“. Така и направих – взех си прежда и кука и започнах, всичко друго е вече история.
- Какво направи първо и колко плетива си създал досега, как се усъвършенстваш, откъде черпиш опит?
- Първото нещо, което направих, се казва шапка уникалка. В нея бяха събрани всички видове главни бодове в плетенето на една кука, защото исках да се упражнявам. Просто плетях, въртях в кръг и накрая, когато я сложих върху главата си, казах: „Уау, тя е уникална!“. Оттам я кръстих шапка уникалка. За скромното време, в което плета, сега февруари направих 4 години с едната кука, съм създал супер много неща, но не са ми достатъчно. Да кажем, че съм създал 50-60 проекта за тези четири години. Как се усъвършенствам? Плетенето е като всяко друго нещо в живота – със знанията, които черпим в училище, с житейския опит. Просто практикувам. В това се състои усъвършенстването – в практикуването. Повтаряш едно нещо, изпробваш друго. Гледам много американски клипове в TikTok, гледам азиатски също така. С други думи, черпя опит от Изтока и от Запада, ако мога така да го нарека. И пак – опитът идва с практиката. Когато се упражняваш в нещо, ти ставаш все по-добър и добър. Това се отнася за карането на кола, плетенето, всяка една професия – с постоянство и с проба-грешка се постига съвършенството.
- Случва ли се да спреш някого на улицата и да започнеш да му броиш бримките?
- Колкото и да ми се е искало, досега не съм спирал някого на улицата, но повярвай ми, аз имам око скенер и където и да съм – в автобуса, на улицата, в ресторанта, по телевизията - аз разпознавам веднага плетеното нещо и се заглеждам и си казвам: „Каква ли прежда е използвана, какъв е този модел, на мен добре ли ще ми стои“. Това, че досега не съм спирал никого на улицата, за да си говорим за плетки, не означава, че няма да го направя. Може би след това интервю ще се случи.
- Колко страници имаш и къде и колко души те следват във всяка от тях?
- Главните ми страници са в TikTok, където за две години имам 36 000 последователи и съвсем наскоро през 2026 г. във Фейсбук, където до момента имам 7000 последователи. Имам и Инстаграм, и YouTube канал, но не ги развивам толкова. Искам да достигна до повече хора.
- Има ли ревност между истинското ти аз и виртуалното?
- Не, няма ревност, защото, както вече казах, аз съм си аз. Ако има някаква ревност, тя идва от това, че нямам толкова време, колкото искам да отделям на виртуалното ми аз, защото никога не ми е достатъчно и искам още и още, още и още. Но пък, за да правиш виртуалното си аз, трябва да бъдеш пълноценен в истинското си аз, то е съвкупност. А и както всички знаем, ревността убива чувствата и не е хубаво нещо.
- Къде живееш и с какво се занимаваш?
- Живея в Бристъл, Великобритания. Работя в сферата на обслужването, срещам се с от 700 до 1000 души на ден, комуникирам с много хора.
- По колко време на ден или на седмица отделяш на плетенето, кога записваш видеоуроците?
- За съжаление не отделям времето, което ми се иска, защото живеем в сферата на дигиталния свят, където, за да искаш да разпространиш нещо, трябва да го направиш визуално, да го запишеш, да го обработиш, да има добро качество. Вместо да плета, аз отделям време и за това, така че записвам видеата, когато почивам. Плета предимно вечер, защото обичам да отпускам преди лягане, за заспиване, защото плетенето наистина много релаксира и успокоява.
- Каква е целта ти – да върнеш интереса към плетенето, да запалиш искрата, да привлечеш вниманието с нещо различно?
- Както и преди казах, живеем в един забързан свят, в дигиталното време, където изкуственият интелект е вече в живота ни и където той превзема човечеството, така че за мен е изключително важно да запазим българските традиции и ръчното изработване, което е човешкият фактор. Нашите баби не успяха да го предадат на нас, така че искам по някакъв начин да достигна до повече хора и те да се запалят по ръчното изкуство, защото за мен плетенето на една кука е точно това. Но не само да се запалят, а и да останат, защото така те на свой ред ще го предадат на своите роднини, на своите деца, на своето обкръжение.
- Магия или приказка е плетенето?
- Защо не. Нека плетенето да е една магична приказка за щастието, приказка за щастливия край. Когато плета, аз отивам в един друг мой свят, в друга реалност и аз отлитам и мечтая. Когато плетеш, си толкова спокоен и толкова релаксираш, че си позволяваш да влезеш в свят, в който мечтите се сбъдват, така че да, една магична приказка.
- С коя детска приказка свързваш плетенето? Аз лично – с „Дивите лебеди“. Елиза трябва да изплете 11 ризници от коприва, за да развали злата магия и да спаси братята си, превърнати в лебеди. Чел ли си тази приказка на Ханс Кристиан Андерсен?
- Честно да си кажа, нямам спомен да съм я чел. Звучи ми познато, но своя живот и плетенето свързвам с друга приказка – „Грозното патенце“, защото, докато бях в България, животът ми беше различен. Детството ми премина в подигравки, побоища в училище, бил съм бит, бил съм сочен, лепяха ми прякора „Женчо“, защото моят глас не е типичният мъжки глас и още от детските ми години, от пубертета ме подиграваха. Аз бях Грозното патенце, отритнатото дете. В междучасията отказвах да ходя до тоалетната, защото, когато се разминавах в коридорите с другите деца, отнасях ритници и шамари. Когато преди две години започнах да записвам видеа в TikTok, тази мисъл, че ще бъда подиграван заради гласа ми, беше постоянно в мен. Но хората започнаха да идват и да ми казват: „О, колко успокояващо звучиш, колко ми харесва гласът ти“. В началото мислех, че ме бъзикат. Трябваха ми около 6 месеца да повярвам, че всичко е истинско. Когато приех това и повярвах, си казах: „Ето, аз съм Грозното патенце. Това, за което ме подиграваха някога и за което изядох много шамари, сега ме превърна в лебед и хората го обожават“. Така че това е моята магична приказка, аз съм Грозното пате!
- Би ли пробвал нещо такова като в приказката за „Дивите лебеди“ – да плетеш с материали, различни от обичайните?
- Абсолютно да, аз съм авантюрист, не обичам да поставям себе си в граници. Искам да се развиваме като човечество, като хора. Нека това, че навремето са плели само с прежда, не ни ограничава. Може да се плете със синджир, с тел, с клони, с трева, с нещо различно. Човечеството е стигнало дотук, защото е еволюирало. Искам да пробвам нови и нови неща.
- На кои най-необичайни места си плел на една кука?
- Аз реално погледнато винаги нося куката и преждата с мен. За мен няма необичайни неща. Плета буквално навсякъде.
- Как реагират хората, когато те видят да извадиш кълбото и куката в автобуса, самолета, на плажа, пред Айфеловата кука?
- Точно за Айфеловата кула си спомням, когато снимах видео как плета, забелязах, че хората там са отишли, за да видят нея и не се интересуват от теб, не гледат в теб, в твоята чиния, както ние сме свикнали. Изобщо никой не ми обърна внимание. На плажа е същото. В чужбина на никого не му прави впечатление дали си скролваш в телефона, дали четеш книга или плетеш – всеки прави нещо, което му доставя удоволствие.
- Представяш безплатни и много подробни видеоуроци. Замислял ли си се да изкарваш пари от това и ако си категорично против да материализираш хобито си – защо?
- Когато започнах с плетенето на една кука преди години, моята цел беше и тя все още е такава – да разпространя това хоби сред повече хора. Дали съм се замислял да изкарвам пари от това – да, но както има една приказка в България: „Аз не съм беден за пет лева, беден съм за пет милиона“. Хората в България нямат пари. Аз живея в Англия. Няма какво да се лъжем – тук животът е малко по-различен и тук човек може да си позволи да живее малко по-спокойно. Не мога да кажа, че имам пари, но мога да кажа, че така съм се устроил в живота – с много труд, че нямам нужда от допълнителни пари. Ако бях в България, може би парите щяха да са моята цел, но аз съм се устроил по начин, който ме устройва. За мен е по-важно да се съхрани любовта към плетенето и то да съществува и след 50, 100 години, да го оставим на нашите деца и внуци. Какво толкова ще се случи, ако продавам видеоуроците за пет лева? Ще си купя една манджа и толкова. Нямам нужда от това.
- Следват те адски много хора. Замислял ли си се да направиш виртуална седянка, флашмоб, за да видиш колко хора реално ще се присъединят?
- Това е супер голям комплимент и още не мога да повярвам, когато някой ми каже, че съм толкова известен, защото аз съм един обикновен човек. Прибирам се два пъти в България – есен и пролет, и правя две седенки – в Бургас и София. Плели сме пред фонтаните на НДК, имахме идея и за метрото, но хората в България са малко по-срамежливи. Заявяват голямо желание, но идват по-малко. Надявам се това да се промени след видеоуроците ми. На 19 април ще има събиране в София, надявам се този път да дойдат повече хора.
- На кои близки хора подаряваш най-много ръчно изплетени неща? Какво са тези подаръци за теб?
- Аз съм във Великобритания с брат ми и майка ми, на тях подарявам най-много неща, а също и на приятелите. Давам им част от себе си, част от времето си, защото това е най-ценният ресурс, който имаме – времето. Всички те имат одеяла, направени от мен, шалове, шапки. Така те имат част от мен, от моята енергия, нещо, което остава.
- Как ти се отблагодаряват феновете, пращат ли ти подаръци, ухажват ли те, търсят ли начин да се сближат с теб?
- Фенове е силна дума, нека ги наричаме съмишленици. Тези хора прекарват много време с мен, понякога лайвовете са по два часа. Случвало ми се е да ме ухажват, пишат ми съобщения. Предполагам, че това е нормално, когато съм на екран. Всичко е в границите на нормалното.
- Има ли и хора, които да са се опитали да се възползват от теб - позволяваш ли такова нещо?
- За съжаление, да. Светът е едно много лошо място и хората си мислят, че са много умни и хитри и се възползват от добрината. Аз вярвам в добротата и на мен също много са ми помагали, но има и такива, които се възползват от чистотата. Случвало ми се е.
- Вероятно има и хора, които да се дразнят от популярността ти или да подозират, че имаш някакви тайни мотиви. Как реагираш на злобата, неблагодарността и завистта?
- Не живея в България и тази „популярност“ не я усещам толкова много. Аз се имам за разпознаваем, а не за популярен човек. Дали има хора, които да ми завиждат? Вероятно да. Но не мога да разбера защо – аз плета на една кука и искам да помагам. Не мога да разбера защо някой трябва да завижда на това или да злобее. Тези неща са ми непонятни, аз лично не изпитвам такива чувства.
- По-позитивни ли са хората, които плетат?
- Определено да. И определено аз съдя по себе си.
- Вярващ човек ли си, смяташ ли себе си за добър човек?
- Не съм религиозен, но съм вярващ човек. Вярвам в съдбата, във Вселената, в манифестирането, в енергията. Вярвам, че ако ти искаш да направиш нещо, ти го можеш. Имам една моя си казванка – ситуацията, в която се намираш в момента, е благодарение само и единствено на твоите действия/бездействия.
- Имаш ли домашни любимци?
- Не, нямам, ако не се брои лисицата, която видях в градината си преди малко. Работата ми не го позволява. Понеже съм израснал на село, за мен домашните любимци – кучета, котки, трябва да бъдат на свобода, да имат пространство, а не да се затварят в апартаменти. Ако един ден имам повече време, бих си взел домашен любимец, но на този етап нямам възможност.
- Създаваш ли собствени плетки и модели?
- Няма как да започнеш да пишеш книга, ако не си изчел една библиотека книги. Аз съм начинаещ. За да създавам собствени модели, трябва да натрупам още опит.
- Има ли някаква музика, която да те вдъхновява?
- В моя лайф, когато го правя, слушам ретро поп фолк. Комерсиалната модерна музика ме вдъхновява. Обичам да слушам смислени текстове, обичам меланхолична музика, но не и прекалено бавна, като за медитация. Най-общо обичам ретрото.
- Каква е следващата ти цел – колко последователи искаш да имаш, какво е най-амбициозното плетиво, с което ще се заемеш?
- Аз съм човек, който мечтае, но в същото време съм и реалист. Мечтите ми са близки, но най-голямата ми мечта е всеки ден да запаля поне още един човек. Ако мога да запаля 365 души тази година, това ще е сбъдната мечта. Плетенето е като строене на къща. Ред по ред, тухла по тухла.
- Тесен ли ти е интернет? Искаш ли да събереш един стадион хора с една кука в ръка, които да направят рекорд?
- Як въпрос (смее се). Като цяло не, интернетът не е тесен. Аз съм щастлив, че съществува, защото мога да стигна до много хора от цял свят. Българите като население сме много малко, за да съберем един стадион с плетачи. Не смятам, че това може да стане, но пък за поставяне на световен рекорд – защо не. Нека да поживеем, да видим как ще се развие каналът. В Малага хората се събраха и направиха едни големи бабини квадрати, които пазят сянка. Защо да не направим нещо подобно в София или Жеравна примерно?
Това е той:
- Роден на: късна есен преди 40 години в Бургас
- Образование: бакалавърска степен, специалност „Управление и организация на хотела и ресторанта“ и квалификации във Великобритания
- Професия: вдъхновител/мечтател
- Семейно положение: обвързан
- Езици: английски и български
- Хоби: плетене на една кука
Кристи Петрова
