- Гл. ас. Гацин, какво може да се види в изложбата „Кодове на идентичност - Градът на мъртвите“, която се откри вчера?
- Изложбата се намира в Националния антропологичен музей в София, който е към Института по експериментална морфология, патология и антропология. Музеят се намира на „Цариградско шосе“. Изложбата е разположена в две зали на около 20 табла. Представя снимков материал основно от надгробни паметници, но не само. Има също така изображения на демонични същества, които са от неканонични църковни пространства. Изображенията са резултат от теренно проучване, което обхваща над десет селища в страната, предимно в Северозападна България.
По време на изложбата ще могат да се видят два 3D принтера, които ще демонстрират на практика как правим възстановка на антропоморфните изображения чрез 3D технологиите. Основната цел на изложбата е да се регистрират антропоморфни, т.е. човешки изображения, върху камък. Това ни е идеята, защото музеят е по антропология и се занимава с човека. Искахме да докажем, че човешки изображения могат да бъдат съхранявани и върху камък.
- А демоничните същества как са вплетени в изложбата?
- Включени са в изложбата, защото много от демоничните същества в традиционната ни култура са с човешки изображения. Давам ви пример с чумата. Чумата е болест, която според народните вярвания изглежда като жена. В различните райони на България тя се оприличава като млада или по-възрастна жена, като красива или грозна. Смъртта също има човешко изображение. Тя се приема като скелет. Включили сме такава снимка от професор Иваничка Георгиева. Ние представяме пирамида, която е авторска, която показва не толкова йерархията сред демоничните същества, а техните характеристики и степента на вяра в тях, т.е. доколко днес има вяра за такова същество. Сега мамникът нашумя около книгата и филма. Преди не се знаеше какво означава мамник. Той също е включен в пирамидата и посетителите ще могат да видят къде точно в йерархията на демоните според традиционната култура се е намирал мамникът.
- Разкажете повече за тази пирамида...
- В основната най-широка част от пирамидата стоят демонични образи, които са били регистрирани по време на теренни проучвания в края на XIX в. от българския учен Димитър Маринов. Така може да се проследи изчезването на някои от тях. От друга страна, се регистрира предаването на характеристики от едни образи към други. По този начин се откроява най-устойчив във времето образ, който е събрал в себе си характерни черти от всички други образи. Търси се „образът на универсалния демон”. Основата на пирамидата, където стоят класическите демони, съдържа представи за същества, за които днес рядко се говори, като „нави” и „мамници”, преди да излезе книга с това заглавие. Забелязва се, че с изчезването на определен образ неговите най-ярки черти се предават на друг, който е изобразен в по-горен ред от пирамидата. Проследявайки ситуацията към върха на пирамидата, става ясно, че днес все още се говори за змей и самодиви. Би могло да се открият разкази за чумната епидемия, като образът на болестта се представя в антропоморфна форма.
- Кой стои на върха на пирамидата?
- На върха й се появява вярата в образа на вампира. Изключвайки всички медийни постановки, влияещи върху съвременната представа за вампира, може да се каже, че неговата устойчивост се корени в това, че се появява в най-сублимните моменти на преход в човешкия живот и от факта, че по нашите земи той се е възприемал като домашен или родов демон. Веднъж този образ е зъл и може да попречи на благоприятното развитие на семейството. Може да навреди на домашните животни или да предизвика природно бедствие, което да унищожи реколтата. Но в същото време образът на вампира кореспондира с този на семейния стопан – покровител на огнището и жилището. Сюжетът за превъплътилата се душа, която обитава жилищното пространство, е често срещан във вярванията.
За да бъде визуализирано хронологично развитието на вярата в демонични образи и отпадането им от вярванията, състоянието им е изобразено графично под формата на пирамида.
- Какво точно представлява мамникът според народните представи?
- Мамникът, както го знае народът и както го пише в книгите, е птица, която се излюпва от яйце, което е излюпено не от кокошка или от друга птица, а от жена с лоши намерения. Такива жени в миналото са се казвали вещици. Това яйце тя го слага близо до тялото си, да кажем под мишницата, и от топлината й то се излюпва. Появява се едно зло пиле, което примамва берекета, имуществото и парите на чуждите хора. Това му е била целта. Думата „мамник“ идва от примамване. Най-често срещаното е да се примамва млякото от кравата или пък плодовете и зеленчуците от нивата.
- Гледали ли сте филма „Мамник“?
- Не съм гледал филма и книгата не съм чел. Чувам, че там е малко по-различно. Говори се за плътеници. Плътеникът в народните представи е вампир. Просто това е регионално название. В Северозападна България му казват плътеник. И Йордан Радичков също го използва.
- Знаем как вампирите се представят в книгите и филмите, но как си ги е представял народът?
- Тези същества са едно в художествената литература, а във вярванията и традиционната култура са съвсем различно нещо. Плътеник идва от думата „плът“. Когато човек почине, започва един период на преход между този и онзи свят, което е не само преход на душата, но и физически. Спазват се много строги забрани от момента на смъртта до момента на погребението, т.е. до полагането на ковчега и затрупването на гроба. Важно е да не се пресича тялото на мъртвеца. Представите на народа са такива, че в момента на смъртта душата излиза от тялото и нейният път не трябва да се пресече, защото душата не може спокойно да отиде на оня свят и остава тук и се вплътява. Ето оттук идва плътеник. Пресичането на пътя на душата поражда тези зли мъртви.
- Как се усеща, че в една къща има плътеник?
- Ако започнат да се случват необичайни и лоши явления в къщата, непосредствено след смъртта и погребението на член от семейството, общността решава, че този човек се е вплътил. Той идва по късна доба. Има такива записки, че може да вреди на животните и хората, които може да се разболеят. Има случаи, в които гробът се отваря. Най-често срещаното, това, което е и документирано, и от свидетелства, е, че мъртвецът се залива с вряло вино или се пробожда с дървен кол. Това, което е останало и до ден днешен, като имам снимки и от миналата година, е поставянето на вретена на гроба.
- Защо се слага?
- На пресен гроб се слагат вретена и се казва, че се прави обичаят опалване или опаляне на гроба. Като сложат вретената в четирите краища, слагат една нишка от вестник и го запалват. От приказките знам как с вретено човек може да се прободе. А предпазната му функция при плътениците е да се прободе кожата. Това има и физическо обяснение, защото след настъпване на смъртта започват процесите в тялото, при които тялото се подува и придобива различен и зловещ вид. Пробождането предотвратява това нещо. Така че народът го е измислил. Слагат в ковчега игла, която преди са я забивали в петата, а сега просто я слагат. И до ден днешен този езически ритуал продължава да се изпълнява, което показва страха от появата на плътеник, т.е. вярата е жива. Затова вампирът е толкова жив образ, защото е вплетен в ежедневието ни – всеки ден умират хора и всеки ден се сблъскваме с тези ритуали.
- Как хората са си представяли образа на чумата, болест, предизвикала една от най-смъртоносните епидемии в човешката история?
- В различните краища на страната има различна представа за нея. Обикновено хората са си представяли чумата като възрастна жена, прегърбена, с неугледен вид. В Родопите обаче в едно село Дранково записах разкази за чумата и там се вярва, че тя е млада и красива жена, която върви по улицата и издава звук. В Родопите на техния диалект казват: „чука ръките“, т.е. пляска с ръце. Който чуе това пляскане с ръце на младата жена, на сутринта умирал. И е трябвало хората да се разделят, т.е. един вид да се карантинират и раздалечат едни от други. Трябвало да бъдат на един петел разстояние, т.е. от една къща до друга къща петелът не трябва да се чува, което означава, че толкова далеч трябва да се изселят, че да не чуват петела на съседа. Били са умни и много прозорливи, за да не се заразяват. Докато във Врачанския Балкан в село Каменно поле съм откривал разкази, че чумата е ходила по реката. А то има логика, защото се е разпространявала по водата. Интересно е, че село Каменно поле е пример как селището може да си промени местоположението заради чумата. Има исторически данни, че селото се разпръсва на махали, за да се опазят от чумата. Друг е въпросът, че понякога хората са бъркали чума с холера. На холерата също са казвали чума. Но все още могат да се видят стари гробове, по които има следи от гасена вар, която са слагали за дезинфекцията по време на холера.
- Кой демон от народните представи е по-малко известен?
- Едно такова същество е Сянката. То се бърка със Зазидан. Когато се построява нова къща, трябва да се вгради едва ли не душата на човек, за да може сградата да е здрава. Едно друго същество се казва Стопан. В много къщи се виждат смокове, които са безобидни змии. Има поверие, че смок не се убива, защото в смока се е вселил едва ли не най-възрастният човек, който е живял в нея, и той е пазител на къщата. А има и друго поверие, че смок, който не е виждан от хора 100 години, се превръщал в змей. Тоест представата за появата на змейовете води от змия, която никой не е виждал 100 години. Всичко това е един митологичен езически пласт в народната култура, който е давал успокоение на народа. В същото време християнството взаимства много от тези езически ритуали, каквито са курбаните, да кажем, и по този начин приобщава хората.
- Имате ли си любим демон?
- Любим демон ми е Стопана, защото и аз имам къща и там има много змии и смокове, които не убивам точно по тази причина, защото си мисля, че са стопани на къщата и не вредят, а помагат. Смокът е пазител на къщата.
Това е той:
- Културен антрополог
- Главен асистент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН
- Има докторската степен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Основните му научни интереси са в областта на генеалогията, т.е. родословните дървета, дълголетието и културната антропология
- Автор на книгата „Демоните в светогледа на българския Северозапад“
Милена Димитрова
