Ловецът на змии от Харманли - Владимир Гочев: Вадя смокове от кухни и спални

- И тази година работите като змиеловец към община Харманли. Отзовавате се на сигнали за змии по дворовете и къщите на хората. Вие имате лиценз за тази дейност. Колко са хората в България като вас?

- Да, за трета поредна година работя към общината като официално назначено лице благодарение на лиценза ми, а преди това го правих на доброволни начала, дори когато нямах лиценз, в името на доброто за тези незаслужено мразени и ненавиждани влечуги.

Иначе за съжаление лицензираните змиеловци в страната все още са много малко. Преди 4 години, като си вадих лиценза бяхме двама, сега да са четирима.

- Колко сигнала за помощ получихте този сезон спрямо миналия? Има ли ръст на сигналите?

- Тази година съм се явил някъде на около 15 сигнала. Спрямо миналата година има спад, но това си го обяснявам с постоянната промяна на времето- слънце, дъжд, застудяване, всичко се сменяше много интензивно и дълго време влечугите не се отдалечаваха от зимовищата си и не можаха да плъзнат както си трябва, поне досега. Иначе при сигналите много често ми помага и баща ми. Понеже съм земеделец и постоянно съм по разни ниви с разни трактори, което ме прави бавноподвижен. При сигнал в такава ситуация, баща ми „хвърка“ с джипа към мен да ме вземе и се отправяме към сигнала по най-бързия начин, защото змиите не чакат много много.

- Колко месеца в годината са активни змиите?

- Змиите по-принцип се срещат от февруари до декември. Има по- студолюбиви видове, които още февруари могат да се видят край зимовищата си, но те са по- редки и за да се видят се иска специално търсене. А в по южните райони има змии активни чак до началото на декември. Иначе масово срещаните са от март до ноември.

- Tърсят ли ви хора и извън Харманли за помощ?

- Да, почти всеки ден имам обаждане от различни градове на страната. За съжаление,  помагам само с консултации и онлайн напътствия с камера, доколкото е възможно, а до по-близките общини се отзовавам и физически. Навсякъде хората се оплакват, че звънят на 112 откъдето ги препращат към пожарната и полицията, но от там основно им отвръщат, че не се занимават с това и да си потърсят специализиран змиеловец по интернет. А такива просто липсват. Озовават се в един „омагьосан кръг“. Иначе често ми звънят и от общини, до които са  подавали сигнали, от РИОСВ в различните градове също. Както казах, на далечни разстояния не мога да се отзовавам. Иначе има смели хора. Когато им се обясни поведението на змията, какво да очакват и за какво да внимават, се престрашават и я хващат. После се чувстват изключително горди от постъпката си. Но като цяло най-масово си остава решението за справяне с мотиката.

- Къде най-често откривате змии? Къде обичат да се крият?

- Миналата година близо половината ми сигнали бяха за змии вътре в домовете на хората. Кухни, бани, холове, спални, но тази още такъв случай съм нямал. Иначе се крият основно под натрупани неща по дворовете. Строителни отпадъци, дърва, тухли, камъни, плоскости, високи треви ,гъсти насаждения от цветя, каменни стени или на самите плочки или цимент, където се изпичат в определено време. Ако хората не искат срещи със змии  в дворовете си , то трябва да поддържат чисто, без натрупвания и с ниско окосена трева. Така пак може да видят змия, но вероятността само да е преминаваща от там е голяма, защото няма къде да се скрие. Както важен фактор е да си държат вратите към жилищата затворени. Препичащата се на  двора змия, ако бъде рязко изплашена , търси най-близкото скривалище където да се скрие. И то е  в посока  на идващия човек да речем, тя ще се скрие първото в обратна на него посока - това често е първата отворена врата на жилището.

- Какви змии най-често улавяте по дворовете и къщите на хората?

- В нашия край основно улавям четири вида смока. Най-често срещания е „Голям стрелец-синурник, след това „Пъстър смок“, смок „Мишкар“ и „Вдлъбнаточел“ смок, който е и отровен, но се счита безопасен за човека и опасен само за жертвите си. Също често имам сигнали за двете водни змии- „Обикновена жълтоуха водна змия“ и „Сива водна змия“ , а от отровниците -пепелянки.

- Ефективни ли са препаратите за отблъскване на влечугите?

- Не само, че не са ефективни, но това си е една голяма злоупотреба със страха на хората от страна на производителите. Змиите ясно разграничават кога едно трептене например идва от потенциална опасност и кога не. Добавят към рецепторите си всяка нова миризма и свикват с всяко трептение. Просто змиите са много потайни същества, а често и само преминаващи през дворовете, и хората много рядко ги виждат повторно, но още след първата среща са накупили подобни „боклуци“ и си вярват, че това ги е прогонило. Правят се много нагледни опити със змии, които въобще не отразяват подобни неща. Както споменах по-горе, най добрия метод за прогонване са изчистените лишени от скривалища площи.

- Как трябва да постъпи един човек, ако види в дома си змия?

- Най-добре е да извика някой като мен, но за съжаление градовете, които разполагат с такива хора се броят на пръстите на едната ръка и хората се чудят какво да правят. Когато човек изпадне в такава ситуация, започва едно звънене и прехвърляне на топката и накрая всеки се оправя самостоятелно. 
Иначе най-важното е човек да остане спокоен, защото никоя змия не напада,  ако не бъде притисната. Ако я оставят или създадат някаква вибрация в близост, тя ще се оттегли. Ако не ги е страх, могат с помощта на работни ръкавици да я заловят и изнесат извън населеното място. Преди това много добре да са се научили да разпознават отровната пепелянка. Усойниците са нависоко, те рядко имат допир с хората. Пепелянките понеже са много мудни змии, могат да се вкарат в поставен в легнало положение пред тях кош, кофа или някакъв по-дълбок съд  с метла или дълъг предмет и да се изнесат извън населеното място. 

- Коя е най-агресивната змия у нас? Защо според вас змиите пораждат страх у хората?

- Най-агресивните змии у нас са безопасни като цяло. Те налитат, ако бъдат притиснати, хапят, но не са опасни. Мен например ме хапят на голо стотици пъти на сезон, дори не съм промил и с вода досега ухапаните ми места. Много хора си мислят, че ако змия е яла заразен плъх да речем, то болестта на плъха веднага ще се пренесе върху тях. Това не е така поради факта, че змията гълта жертвите си цели и те се разграждат в стомаха и. Не остава кръв от тях по зъбите си, които сами по себе си са миниатюрни. Да по зъбите си имат стандартните за всяко животно микроби, но както при мен ,така и при всички любители змияри и хиляди ухапвания, досега усложнения не са се получавали.

Иначе с отровниците трябва да се внимава. Те не са агресивни, основно хапят, ако бъдат настъпени по невнимание или при опит за залавяне. Но много често първия път  правят само така наречените „сухи ухапвания“ за сплашване. Те не вкарват отрова, а ползват само зъби, а отровата си пазят за жертви, които могат да погълнат, защото бавно се снабдяват с нея за да я пилеят току тъй. Ако продължите с тормоза вече втория път,  ще ползват и нея, но  и да има отрова това не означава фатален край, а просто ,че трябва да се потърси лекарска помощ. 

- Какво да направим, ако бъдем ухапани?

- Трябва  да се опитате да запазите максимално самообладание, понеже колкото по-паникьосани сте,  сърцето бие по-силно и отровата се разпространява по-бързо из тялото. Не стягайте над ухапаното място и не изсмуквайте с уста от раната. Пийте много вода, но не и алкохол, ако имате на разположение лед ползвайте компрес, махнете всички бижута и часовници, които могат да се впият при подуването на китката, ако имате някакви противовъзпалителни и болкоуспокояващи също може да вземете, и се отправете към болнично заведение. Имате достатъчно време за това. От около 70 години нямаме регистриран случай от починал от наша змия.

Страха към змиите най-често е наследен от родители или баби и дядовци. Постоянно се наблюдават случаи на хора с фобии, които дори не са виждали змия на живо. Най-вече деца. То си им е вродено. Затова постоянно се опитвам да правя инициативи в социалните мрежи с цел запознаване на хората с тези влечуги и получавам много положителни отзиви. Много хора ми благодарят за информацията, преодоляват страхове и ми казват, че вече заради мен не ги убиват. Моята сестра например, която изпитваше страх от тях, миналата година залови с голи ръце над 10 змии понеже живеят до гората и ги премести на безопасно място. Държа в ръцете си дори пепелянка. Това е доказателство, че има ли желание има и начин, а фобиите са само в главите на хората. Има много деца, които се въртят около мен и вече всички пипат змиите свободно, но знаят и от какво да се пазят и внимават.

- Вие търсите и заснемате и редки видове змии. Как се стигна до това да откриете и снимате черна пепелянка?  Неизвестна ли е била тя у нас до сега?Защо определяте този тип змии като „бели лястовици“?

- Да, в постоянно търсене на редки и интересни видове съм из цялата страна и съседни на нея.

 От тази година съм включен и в екип към  Българска академия на науките ( БАН) в един мащабен проект по „НАТУРА 2000“ касаещ земноводните и влечугите и тяхното проучване в 100 зони из цялата страна, което ми носи нови знания и допълнителен опит. 

За втора поредна година съм поканен като гост-лектор по време на учебната практика на студенти по биология и екология от Пловдивсикия университет на базите им в Царево и Ахтопол, където прекарвам няколко изпълнени с емоция дни сред млади и интелигентни хора.

А историята с черната пепелянка е една от най-вълнуващите ми в тази сфера, която задмина и вълненията покрай „Черните усойници“ които откривам.
Това е първия официално документиран случай за страната и често е имало дискусии в тези среди дали изобщо съществува в този си вид. Никой не беше виждал такава дори и на снимка в интернет, защото такива няма. На международно ниво има два описани случаи на такива, но без приложени снимки към статиите и не се знае дали става въпрос за същински или частичен меланизъм. Защото за частичния има случай в България от 2005г. и в съседна Гърция от 2020, но за същински доказани факти липсват. 

- Как разбрахте къде да търсите тази змия?

- За насоките за откриването й искам да благодаря на Валентин Янев, който я вижда и заснема в една гора, без да предполага на какво „бижу“ е попаднал. След това веднага се задействах и след дълго дебнене я открих. Веднага след това се обадих на моя приятелка от шуменския университет Павлина Маринова, която дойде на място и направихме най-подробни измервания и опис. И змията ще бъде описана в научни статии, които ще бъдат публикувани в международни научни списания. От гледна точка на безопасността на змията ще запазя в тайна дори приблизителната локация на откритието.

Това е той:

• Инженер магистър от Лесотехническия университет-София
• Земеделец от 18 години в областта на овощарството и преработка на продукция. 
• Хобита:  херпетология, мотори, риболов, планинарство, тераристика, колекционерство, поезия. 

Милена Димитрова