- Г-жо Чернева, гаф ли е включването на България в Съвета за мир и доколко това е станало заради личността на Николай Младенов, който бе назначен за върховен представител на съвета за Газа?
- По отношение на Съвета за мир, доколкото знам, първоначалната концепция е била доста по-различна. Това, което ние видяхме като архитектура по отношение на процеса в Газа, много наподобява мандата на върховния представител в Босна и Херцеговина, който мина с резолюция на ООН навремето. При Газа също има резолюция на ООН. Голямата разлика е, че отвъд тази резолюция не е ясно първо какъв е обсегът на този Съвет за мир, т.е. дали той се занимава само с Газа, или се занимава с всички възможни конфликти. Второ, не е ясно това международна организация ли е или е просто политическа декларация.
Според мен в Съвета за Газа ще участват всички страни, които искат да участват във възстановяването на региона. България не е там. Като казвам, които искат да участват, това означава страни, които са готови да отделят средства, да отделят ресурси.
Позицията на върховния представител, на която бе назначен Николай Младенов, в някакъв смисъл е изолирана чрез едно средно ниво в ежедневната си работа от големия Съвет за мир. Пак казвам, какъв е мандатът на Съвета за мир, ние продължаваме да не знаем. Така че що се отнася до това защо България беше поканена, аз, честно казано, мисля, че това няма нищо общо с назначаването на Младенов. А има общо с желанието на Тръмп да събере все пак някакво количество, пък и качество от лидери на държави, които да легитимират неговите усилия.
Видяхме, че от Европейския съюз никой освен Унгария не пожела да участва. Включително италианската министър-председателка Джорджа Мелони, която иначе демонстрира симпатиите си към Тръмп, каза, че много би искала, но е в противоречие на италианската конституция. Това впрочем е противоречие на българската конституция.
Тоест имаше огромна степен на скептицизъм. Аз знам от колеги, например от Германия, че германското правителство сериозно си е задавало въпроса дали да не участва. Но е установило, че по правни причини не може. В крайна сметка единоначалието, тоест това, че волята на един човек, в случая на Тръмп, управлява целия този съвет, прави невъзможно за демократични държави, които не само имат отношение и ценят международното право, а ценят и своето собствено право, да засвидетелстват на практика подчинение спрямо волята на този един човек.
- Нека тогава да повторим, за да бъде напълно ясно - позицията на Николай Младенов в Съвета за Газа не е пряко свързана със Съвета за мир и с това дали България ще участва в него или не.
- Да. Аз мисля, че решението на България да участва в никакъв случай не е било заради Николай Младенов. И ще кажа защо мисля така. Не знам нищо повече от вас. Но когато Николай Младенов беше избран за върховен представител за Газа, а това се случи може би две седмици преди Давос и преди тази церемония по подписване, тогава България - аз много се учудих, не излезе дори с едно поздравително становище. България се направи, че това не се е случило. Това беше, от една страна, много учудващо, от друга страна, аз си казах - всъщност може би тях това изобщо не ги интересува. В крайна сметка те взеха решението според мен изцяло заради причините, свързани с Магнитски. И поради тази причина те имаха нужда от смокинов лист и използваха Николай Младенов като такъв.
- Друг въпрос, който много се коментира – ще ни искат ли пари в Съвета за мир?
- Доколкото аз съм запозната, никой още не ни е поискал пари и може би няма и да ни поиска. Доколкото аз знам, няма да плащаме. Защото този съвет ще иска членски внос, тези 1 милиард долара на страна, само от тези държави, които искат да бъдат за постоянно членки в него. А иначе мандатът е 3-годишен. Това напомня Съветът за сигурност. От който знаем - има 5 страни, които са постоянни членки, и останалите 10 са ротационни.
Този съвет за мир не може да замени Съвета за сигурност поради причината, за която вече стана дума, че има един началник, който може да назначава, уволнява, да взима решение, да отменя решение на съвета и така нататък. Което прави всички международни правни принципи невъзможни за употреба. Основният от който е, че всички държави са равни в международното право и са равнопоставени.
Така че не мисля, че той може да бъде конкуренция на Съвета за сигурност, но мисля, че може да има положителна роля за реформата му.
Но факт е, че за България имиджовата щета вече е нанесена. Дали ние ще го ратифицираме в парламента вече, сега или после, или никога, от гледна точка на качеството на нашето членство в Европейския съюз, ние изглеждаме по-зле от Унгария, защото унгарците поне знаят защо го правят и го правят по някакъв, да кажем, постъпателен и логичен начин. Докато нашите позиции се лашкат.
- Ако се обърнем към преговорите за Украйна, те зациклиха.
- В последните месеци ние виждаме две неща. Опити за преговори. Стиковане на някаква позиция на Запада и Украйна. И неявяване на руснаците на преговори. Непрекъснато неявяване. И другото - едновременно с това непрекъснато бомбардиране на граждански обекти и на цивилното население в Украйна от страна на Русия. Знаем, там е минус 20. Хората живеят без ток, без парно.
Тези две неща вървят паралелно. Очевидно Русия се надява, Путин се надява да пречупи Украйна през нейното население, тъй като за разлика от Русия това е една демократична държава, в която какво мисли населението има значение. И неявявайки се на преговорите, да продължи да ги влачи във времето.
Аз въпреки всичко мисля, че ако има още по-голямо затягане на санкциите, знаем в момента се готви 20-и пакет, дори се говори за забрана на търговия с руски цветни и ценни метали, което е едно голямо перо в руската хазна, ще има ефект. Едновременно с това Тръмп се опитва да накара Индия да спре да купува руски петрол, което също би имало значение. Така наречената Сенчеста флота, която всъщност контрабандно продава руски петрол, ако бъде окончателно демобилизирана, това би трябвало да окаже достатъчно икономически натиск върху Путин, така че той да се принуди да седне на масата на преговорите.
- Отношенията между Тръмп и Путин също изглеждат доста объркано.
- Всъщност има доста паралели между Тръмп и Путин. И все пак американският интерес не се припокрива с руския стратегически. Тоест дори да има идеологически паралели, според мен те имат граница. И тази граница например е Китай. Тясното сътрудничество на Русия с Китай не е нещо, което се харесва на Вашингтон. Въобще идеята, че може да има друг икономически и отбранителен полюс, който да може да контролира американската икономика и американската система за сигурност очевидно е нещо, което никой американски президент няма да може да приеме.
- Вие работите по темите за европейското единство - събуди ли се вече Европа след случилото се с Гренландия? И по-важното - можем ли наистина да покажем като европейци, че ние сме сила, защото аз съм убедена, че сме.
- Това е хубав въпрос. Необходимостта от повече интеграция вътре в Европа е очевидна. Самите граждани на ЕС казват - в този хаотичен свят единственото, което имаме, е нас самите. И трябва да направим това семейство да работи по-добре.
Интересното е, че Гренландия бутна в този консенсус и крайната десница. Защото казусът Гренландия демонстрира незачитането от Тръмп на идеята за суверенитета. А тя, знаем, е много важна за националистите в Европа. В момента дори за тях Европейският съюз е това, което най-добре може да защити европейския интерес в този така хаотичен свят.
И второто важно и интересно според мен явление - европейците са някак си все още разколебани в своята собствена сила. За разлика от останалата част от света, защото всички останали смятат, че Европа може да се изправи и да бъде на едно ниво с Китай, със САЩ. И да се справя като глобален актьор.
Защо Доналд Тръмп се разколеба за Гренландия? Първо, защото видя, че има наистина единство на европейския континент по темата. Европейският съюз има така наречената търговска базука, или инструмент, който може да го предпази от външен натиск по отношение на търговията. И това според мен впечатли Тръмп и неговите съюзници, включително в Съединените щати, казаха - това отива твърде далеч. Ние не можем да атакуваме територия на наш съюзник.
Финансовите пазари също се оказа, че не гледат с добро око на тази инициатива. Така че той се отказа заради всичките тези фактори. А най-важният урок за Европа е, че в такива ситуации наистина трябва всички да сме единни и решителни. Покажем ли решителност, всички, които се опитват да захапят от европейската плът, все пак правят две крачки назад.
ТОВА Е ТЯ:
- Магистър по политически науки от университета в Бон.
- Заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.
- От 2010 до 2013 г. е говорител на МвнР и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов.
- Била е главен редактор на списание Foreign Policy Bulgaria от неговото създаване през 2005 г.
- От 2000 до 2003 г. работи като политически секретар в посолството на България във Вашингтон.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Михайлина Димитрова
