- Д-р Кондева, вече половин година заемате поста министър на здравеопазването. Какво успяхте да постигнете до момента?
- Още с встъпването ми в длъжност ме очакваха неразрешени казуси, като оздравяване на болницата в Котел, която беше в критично състояние и пред риск от преустановяване на дейността, наваксване на забавянето при процедурите, свързани с изграждането на Националната детска болница, реформата в ТЕЛК. Справихме се и с необходимостта от осигуряване на извънредни доставки ваксини срещу коклюш за желаещите бременни.
- Споменахте ускоряване на процесите около бъдещата педиатрия. В крайна сметка има ли вече одобрена структура?
- Да, това е новината, с която можем да се похвалим. Имаме окончателен вариант на структура на Националната детска болница. След продължителни дискусии, поредица от срещи и конструктивни дебати успяхме да се обединим около обща визия и предстои в близките дни да я представим публично. Паралелно с това изпреварихме всички срокове по подготовката на терена. Изцяло премахнати са двете сгради, които се намираха на територията на бъдещото лечебно заведение. В момента се работи по разчистването на подземните нива.
- Именно кадровата обезпеченост е едно от сериозните притеснения. Ясно е, че за детската болница ще се намерят специалисти, предвид това, че говорим за ново, модерно, многопрофилно лечебно заведение, но това няма ли да задълбочи дефицита на кадри в страната?
- Усилията, които полагаме, целят да предотвратим това. В ход е изпълнението на проекта „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“. Той е финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“ и е в размер на 15 000 000 лева, а изпълнението ще продължи до края на 2028 г. Целта е здравната система да бъде подпомогната с медицински специалисти и да се постигне балансирано териториално разпределение. За реализацията на тази цел се предоставя финансова подкрепа за обучението на специализанти по определени специалности и в такива области от страната, където е идентифициран най-голям настоящ или очакван недостиг от кадри.
Голям акцент е поставен върху педиатричните специалности като детска психиатрия, детска кардиология, детска ендокринология и болести на обмяната, детска гастроентерология, детска нефрология и хемодиализа, детска ревматология и др. Важно е да кажем отново, че освен лекари по проекта могат да кандидатстват и медицински сестри. Това е само един от примерите за необходимостта от прилагане на дългосрочни подходи и политики.
- Според вас обаче възможно ли е тяхното прилагане, предвид това колко често се сменят здравните министри?
- Да, възможно е, стига да има приемственост. В крайна сметка би трябвало всички да споделяме едни и същи приоритети – дефиниране на проблемите в системата, разработване и предлагане на устойчиви решения с фокус върху грижата за пациента, подобряване на условията на труд за медицинските специалисти. Ако това са нещата, които ни обединяват, защо тогава да не е възможно реализирането на дългосрочни политики, било то и от различни министри.
- Вече стана ясно, че до края на годината България няма да разполага с втори хеликоптер за спешна медицинска помощ по въздуха. Това ще окаже ли влияние върху цялостното изпълнение на проекта и сроковете на следващите доставки?
- Към настоящия момент сме уведомени от производителя „Леонардо“ АД, че ще има забавяне в доставките на хеликоптер №2 и хеликоптер №3. Като те трябва да пристигнат съответно през януари и февруари 2025 г. Това само по себе си не би трябвало да окаже влияние на сроковете за четвъртия, петия и шестия, но изпълнителят по договора съобщава, че причината за забавянето е световната криза във веригата за доставки, която затруднява осигуряването на ключови за машините компоненти, необходими за окончателното сглобяване, така че е трудно да се прогнозира как ще се развият нещата в бъдеще. Тук е важно хората да знаят две неща – едното е, че оказването на спешна медицинска помощ по въздуха е гарантирано. Първият хеликоптер вече премина през техническо обслужване след изпълнението на 200 летателни часа и е в готовност за мисии. При необходимост от прелитане на по-далечни разстояния продължава готовността за използването на военен въздушен транспорт. Второто важно нещо е, че в договора с „Леонардо“ са предвидени неустойки при забавяне на доставките, които министерството стриктно следи и налага.
- Да, но има предвиден гратисен период…
- Само за първия и втория хеликоптер. Там е заложен период на допустимо забавяне от 60 дни, по време на които не се налагат санкции, но при третия и всеки следващ хеликоптер няма гратисен период и неустойките започват да текат още от първия ден на забавяне. До момента на „Леонардо“ АД са наложени неустойки в общ размер от 69 749,17 лв. Очакваната неустойка, която ще бъде наложена на изпълнителя, в случай че доставката на хеликоптер №2 бъде осъществена до 31.01.2025 г., е в размер на 284 503,22 лв., а при доставка на хеликоптер №3 до 28.02.2025 г., неустойката вероятно ще е в размер на 108 294,78 лв.
- Министър Кондева, страната ни продължава да бъде начело в негативните статистики за заболяемост и смъртност. Какво прави министерството в тази посока?
- Политики. Това е ролята на министерството. В момента например е в ход Скрининговата кампания за рака на маточната шийка 2024 г. Последните три месеца от годината ще бъдат организирани и проведени 90 000 гинекологични прегледи и цитонамазки на жени между 20 и 49 г., независимо от здравноосигурителния им статус. Едно от посланията, които отправяме в рамките на тази кампания, е, че „Грижата за нас е грижа и за тези, които обичаме“. Точно затова е важно да бъдем отговорни към здравето си и да провеждаме ежегодни профилактични прегледи. До края на годината тече изпълнението и на други скринингови кампании като рак на дебелото черво, рак на простата и рак на млечната жлеза. Там също са организирани, макар и ограничен брой, безплатни прегледи в конкретни области от страната, в които статистиката показва повишена заболяемост. За следващата година също сме предвидили провеждането и на скринингови прегледи. Междувременно приехме изменения в Наредба № 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни.
С новите текстове се разширяват скринингите за новородените деца, като се въвеждат изследвания за муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и тежки комбинирани имунни дефицити. Целта е повече деца с вродени редки заболявания да бъдат откривани във възможно най-ранен етап, с което да се създаде възможност за навременно лечение и намаляване на усложненията и инвалидизацията на засегнатите деца.
34 000 експертизи за ТЕЛК са забавени през последните 4 години.
- В началото изтъкнахте реформата в ТЕЛК като една от задачите, пред които се оказахте изправена като министър. Може ли вече да се отчете ефектът от промените със случайното разпределение на заявленията?
- Показателни ще бъдат последните месеци на годината, т.е. ние сме още в началото на тримесечието, което ще ни даде по-ясна представа за ефекта от промените. Пред нас стои сериозната задача да намерим начин да преодолеем над 34 000 случая на експертиза, забавени през последните 4 години. За да успеем, е необходимо да стимулираме лекарите, защото дефицитът на кадри в комисиите затруднява тяхната работа, макар ТЕЛК вече да са двойно повече в сравнение с преди.
- А на какъв етап е прословутата електронизация в здравеопазването?
- Електронизацията в здравеопазването е от ключово значение в няколко аспекта. От една страна то улеснява изключително много и специалистите, и пациентите, а от друга страна помага за прозрачността. Министерството на здравеопазването, съвместно с Националната здравноосигурителна каса и „Информационно обслужване“, провежда кампания за популяризиране на приложението еЗдраве, което ни дава достъп до електронното здравно досие. Организирана е възможност хората, които нямат електронен подпис, да получават съдействие в РЗИ, РЗОК и клоновете на ИО. Целта ни е максимално много български граждани да достъпят до своите здравни досиета, да се запознаят с информацията в тях, да сигнализират при констатиране на нередности. Мотото на кампанията е „С един клик – ти контролираш системата“ - и точно това трябва да знаят хората, че осъществявайки достъп до досието си, те вече са от страната на контролиращия.
- Ще успеете ли във вашия мандат да сложите край на някои от безбройните хартиени документи?
- Да, смятам, че ще успея. На сайта на министерството вече е обявен за обществено обсъждане Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Предстои публикуването и на проект за изменение на Наредба №26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Целта на промените, които предлагаме, е отпадането на т.нар. контактни бележки, които се изискват от децата в детските ясли и детските градини. Работим и по цялостното дигитализиране на личните здравно-профилактични карти, като информацията от тях да премине изцяло в електронното досие на всяко дете. Усилията, които полагаме, са това да е последната хартиена учебна година.
Това е тя:
• Родена е на 24.12.1963 г.
• Завършва магистратура по медицина в МУ-София и магистратура по икономика – бизнес администрация със специализация здравен мениджмънт в УНСС
• Има придобити специалности по вътрешни болести и клинична хематология
• От 2022 г. е директор на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, София
Милена Димитрова
