– Доц. Калпачки, има ли някаква промяна в положителна насока относно заболеваемостта от инсулт в България?
– За съжаление, няма. През последните 20 години България е лидер по заболеваемост и смъртност от инсулт в целия свят. На всеки час и половина по един човек у нас умира от това заболяване. През 2022 г. над 45 000 души са получили инсулт, като от тях 5500 са починали в болница. В Европа по отношение на смъртността от инсулт ние сме страната, в която умират четири пъти повече българи от средноевропейските граждани. Усреднената смъртност от това заболяване в страните от Европейския съюз е около 80 души на 100 000, а у нас е 313 души на 100 000, което е, меко казано, тревожно.
– Коя е причината да сме абсолютни шампиони?
– Едва ли ще обхвана всички причини, но мога да ги разделя основно на три главни. Първо, проблем с профилактиката, тоест при нас заболеваемостта е по-голяма, защото няма превенция. Второ, имаме огромен проблем с модерното лечение на инсулт. Много малко българи получават съвременно лечение, а лечение има. Инсултът е лечим, предотвратим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително дългосрочно. На трето място, много българи умират в периода след инсулта, защото възстановяването ни куца. Няма домове и болници за допълнителни грижи, за неактивно лечение. Увеличават се леглата за активно лечение, но сме длъжници на нашите пациенти в дългосрочното лечение. Това са трите пункта от грижата за болните с инсулт, по които България не се справя добре – превенцията, лечението, рехабилитацията, и затова крайният резултат е толкова лош.
– Справянето с това не е ли ангажираност на лекарите? В лекцията си на тазгодишния семинар на Фондация „МОСТ“ казахте, че България все още няма национален план за борба с инсулта.
– Поемаме цялата вина, касаеща специалистите, защото експертите са първо тези, които трябва да дадат предложение. Аз казах, че имаме една работна група към Министерството на здравеопазването от изтъкнати невролози, но три години не можем да се споразумеем да се съберем и да предложим план за лечение. Необходима е лична ангажираност и все пак само личната ангажираност на водещите невролози в България не е достатъчна да се приеме национален план за борба с инсулта. А такъв трябва да има, защото още през 2020 г. България е подписала, че се присъединява към Европейския план за борба с инсулта. Първото изречение в него е, че всички държави трябва да имат свои национални планове, които да са съобразени с европейския. България е единствената европейска страна, която няма национален план за борба с инсулта, а сме лидери по заболеваемост. Поемаме на 100 процента отговорността си за това.
– Първи сме по смъртност от инсулт, нямаме национален план, какво тогава можем да направим?
– Трябва да се увеличат специализираните звена за лечение на инсулт у нас. Когато говорим за съвременно лечение, тромболизата е единственият признат официален метод за лечение, който увеличава с близо 56 процента вероятността за добър изход до третия час от началото на инсулта. Три пъти повече хора си тръгват на крака след лечението с този метод и двойно по-малко са инвалидизираните. Но тромболиза може да се прави само там, където има условия за провеждането й. Българите умират от инсулт четири пъти повече от средноевропейските граждани, а у нас се правят четири пъти по-малко тромболизи, отколкото в Европа. Средно за страните от Европейския съюз тромболиза се прави на 10 процента от пациентите с инсулт, а у нас никога не сме имали над 2,5 процента.
В България тромболиза се прилага в сравнително малък брой звена. От общо 131 болници, които са декларирали, че лекуват инсулт, тромболиза се прави едва в 40. В половината от тези 40 болници се правят от една до десет тромболизи годишно. Най-лошото е, че през 2023 г. в някои не е направена нито една тромболиза. В София например 20 звена лекуват инсулт, но само в четири болници се правят тромболизи и успеваемостта и „хващането“ в столицата е едно от най-ниските в цяла България. За сравнение, в Пловдив в седем звена прилагат тромболиза.
– Нека да кажем първите симптоми на инсулт, при които незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
– Преди повече от две десетилетия по-умни от мен хора са събрали най-честите симптоми на инсулт в три признака. Всъщност ранната диагностика за лекаря не е голям проблем, така е направено, че тези три признака да бъдат обяснени елементарно на хората и се оказа, че за тях също не е проблем да ги разпознават –внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора, внезапна слабост в едната ръка. При трите случая трябва да има остро настъпило, внезапно състояние. За нещастие и трите елемента не се усещат от пациента, най-малкото не го боли, затова ролята на хората около него е огромна. Кривината на лицето можете да видите само ако се погледнете в огледалото, а дотогава може да минат часове. Слабостта в ръката – също. Ако човек спи, гледа телевизия, ако не е взел нещо в ръката си, може да не усети нищо. Проблемът с говора също изисква участие на друг човек. Самосъзнанието може да е за чудесен говор, но когато ви попитат нещо, може да не разберете какво ви питат и да не можете да отговорите. Това е лошият белег на инсулта – той трудно се усеща, пациентът не го боли, а вече е получил инсулт. Инсултът е запушване на една артерия в мозъка от тромб, съсирек, и когато тя се запуши, веднага около нея започват да умират клетки още в първите секунди. Мозъчната тъкан не може да живее въобще без кръв. Изчислено е, че всяка минута около 1 милион нервни клетки умират. Тоест вие чакате една-две минути, това за хората е нищо, даже при повечето освен това изкривяване нищо друго не се получава, но с течение на времето изкривяването прогресира, схваща се ръка, крак и т.н., а в това време умират нервни клетки. Затова още първите симптоми не трябва да се губи нито минута.
– Проблем у нас е, че много възрастни хора живеят сами и няма кой да ги види.
– Не са единични случаите, когато при нас идват хора, чиито съседи са забелязали, че не са ги виждали два-три дни и викат полиция. Разбиват вратата и намират човека да се гърчи и мъчи в локва урина. Такъв човек въобще не може да извика помощ. Чувал съм достатъчно много хора, оцелели след инсулт, да казват, че предпочитат да не са оживели.
Грижата за възрастните хора е приоритет на едно развито общество. И в други страни в Европа има самотно живеещи пенсионери, но грижата за тях е специално подбрана, така че да има визуален контакт с тях през по-голямата част от денонощието чрез видеонаблюдение или пък в жилищата им има паник бутони, чрез които да сигнализират при необходимост. Не говоря само за ангажираност на семействата към тези възрастни хора, а и на социалните служби. Дай боже, да достигнем като общество такава ангажираност към възрастните хора, каквато е практиката в други страни.
– А хората, живеещи в някое отдалечено село, как ще достигнат бързо до центровете, в които се прави тромболиза?
– Разбирам, че е много примамливо да искаме всички българи да получат съвременно лечение и това е редно. Но в България ние още имаме големи областни центрове, където не се провежда такова лечение при нито един пациент. Това са болници, в които има по 1000 инсулта годишно и при нито един не се прилага съвременно лечение. Не може да ме убедите, че нито един човек с инсулт от тази област не е отишъл навреме. Нека и колегите да поемат своята отговорност като част от проблема. Хубаво е, разбира се, да имаме авиоотряд с хеликоптери, с медицински транспорт, за да се реагира бързо. Но ние трябва да мислим за готовите центрове, до които един добре осведомен внук или син да закара с колата своята баба или своя дядо за 40-50 минути, и там те да получат съвременно лечение. България не е толкова голяма страна, болници имаме достатъчно, за да не може да се стигне навреме. Но всъщност проблемът е, че не се прилага съвременно лечение. Казах вече, че от тези 40 звена поне половината правят само по една, две, три тромболизи годишно.
– А какво се прави за информираността на близките, така че те рано да разпознаят симптомите на инсулта?
– Има една страхотна инициатива на една неправителствена организация, която всъщност започна да обикаля български училища и с помощта на подходящи средства – анимационни филмчета, нагледни материали, снимки, картинки, показва на децата първите симптоми на инсулта. Обиколили са много училища и ние ще представим тяхната работа на нашия национален конгрес по инсулт. Убеден съм, че работата на тази неправителствена организация ще даде плод след години, но все още сме само в началото. Инициативата започна преди две години по време на пандемията. Работи се с малките класове, с децата от първи до четвърти клас, и им се обяснява как да реагират при ситуации с техните бащи, майки, баби, дядовци. Това е практика, почерпена от други страни, и тя дава резултат, защото тези образовани деца ще могат да помогнат на своите родственици. В други страни тя се прилага поне от 20 години.
– При много хора, преживели инсулт, сякаш медицината поне засега нищо повече не може да направи.
– Аз мисля, че всеки от нас познава такива случаи. Преживяването от инсулт понякога е с цената на тежка инвалидност, една ситуация, която всъщност няма изгледи за подобрение, която променя тотално живота и прави човека да е изцяло зависим от околните. В много случаи неспособностите са не само двигателни, а и ментални. Всеки болен с инсулт е едно разболяно семейство. На младите колеги казвам – мислете, защото, ако закъснеете и човекът оживее, но не може да се възстанови, всъщност това е едно разболяно семейство.
Това е той:
Роден е в Благоевград
Завършва със златен медал Математическата гимназия „Акад. С.П. Корольов“ в родния си град
Завършва Медицинския университет в София през 1996 г., след което специализира неврология
Има специализации във Великобритания, Чехия и Румъния
Работил е в Неврологичната клиника на Александровската болница в София, а от 2007 до 2013 г. – във Втора градска болница, като последните три години е началник на отделението по неврология
Докторската си степен защитава през 2013 г. в Медицинския университет в София
Председател е на Българското дружество по инсулт
Понастоящем е началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Света Анна“ в София
Жанета Йорданова
