- Отец Милушев, утре целият православен свят ще посрещне радостната вест за Възкресението Христово. Но какъв е Христос? Какво го отличава от великите пророци на другите религии?
- Христос не е пророк. Последният пророк от Стария завет и първият мъченик от Новия е Йоан Кръстител. Неслучайно той е наречен Предтеча – този, който подготвя пътя на Месията. Всеки може да види разликата между Христос и това, което други пророци – и Мохамед, и Моисей говорят от името на Бога. Докато Исус твърди: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето (Йоан 6:51). Той е възкресявал мъртви, вършил е чудеса. И винаги говори от свое име, защото той е Богочовекът.
- Защо пътя от „Осанна“ до „Разпни го“ е толкова кратък?
- Такава е психологията на тълпата. Хората искат бързи и предвидими блага. Отначало юдеите, като видели чудесата, които той прави, решили, че Христос е дългоочакваният Спасител на юдейския народ, който ще ги избави от римското иго и ще стане цар Юдейски. И го посрещат като такъв в Йерусалим. Не като небесен цар, а като човек, като земен водач. Те не разбират пророчествата, че той ще ги спаси не просто от чуждоземното робство, а че ще спаси душите им. И когато първосвещениците успяват да насъскат същия този народ, който го посрещна с „Осанна“, тази тълпа разбира, че Христос не е просто човек, не е Месията, а нарушител на Божите заповеди. Той сам се нарича син Божий: „Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм“ (Лука 22:70), не спазва съботата, и т.н. И тълпата решава, че е направил нещо много лошо, посрещайки го като цар, и иска смъртта му.
- И се намира предателят Юда. Той е една от знаковите фигури в цялата драма на Страстната седмица. Той инструмент на провидението ли е?
- Да, предателството и разпъването на Исус е трябвало да стане. Но самият Юда е образ на греховната същност на човека. Той лично е засегнат от действията на Христос. Нека припомним разказа за измиването на краката на Исус с миро във Витания. Юда възнегодува, че това миро е можело да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Самият Юда е присвоявал пари за своя полза, бил е корумпиран, както бихме казали днес. Ето как користолюбието взема връх. Когато става въпрос за пари, ние може да продадем и най-скъпото си. Юда предава този, който му е дал сила да проповядва, да лекува, направил го е свой ученик, свой следовник. Да, Юда е инструмент на провидението, но никой не го кара насила да стане предател. Апостол Петър се отрича три пъти от Христос, но се разкайва. Друг пример за личния избор е апостол Павел, който е бил гонител на християните, но също се разкайва и в крайна сметка умира за Христос, заедно с Петър. Така те изкупуват своите слабости и грехове. И Юда можеше да се разкае, но именно тази гордост, която го е тласкала към предателството, го кара да се самоубие. А това е смъртен грях, който е наистина непростим. Защото вече няма шанс да го изкупи с разкаяние.
- Но той все пак връща 30-те сребърника на първосвещениците.
- Да, но това не е разкаяние, а само опит да успокои съвестта си.
- Споменахте апостол Петър. Въпреки трикратно си отричане от Христос той става неговия любим апостол.
- Не е така. Любимият ученик на Христос е Йоан. На него от кръста на Голгота той му поверява грижите за майка си. Но когато питат учениците си за кого го мислят, те се объркват и го смятат за някого от старозаветните пророци. Единствено Петър казва: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. Тогава именно Христос го обявява за блажен, защото това му е открито от Бога отец. И затова го обявява за камъка, върху който ще съгради Църквата си.
- Пилат също заема централно място в разказа за последните земни дни на Христос. Каква е негова драма?
- Пилат е настина трагична фигура. Отначало, когато първосвещениците му докладват за Исус, той смята това за някакъв дребен проблем между евреите, който лесно може да разреши, защото е убеден, че Исус е обвинен несправедливо. Но скоро осъзнава, че пред него не стои обикновен човек. Дори съпругата му Клавдия му казва: „Не прави нищо на този праведник, защото сега насън много пострадах за Него“ (Матей, 27:19). И го предупреждава да не си играе с огъня. Но Пилат не осъзнава, че не може да угоди, като се казва и на Бога, и на Мамона - или в конкретния случай - и на жителите на Йерусалим, и на своя господар, римския император, който го е назначил на този пост. И наистина заема позицията на опортюнист - ето, аз си измивам ръцете, нямам вина за неговата смърт. Това измиване на ръцете е станало днес нарицателен израз за бягане от отговорност. Защото Пилат има власт да пусне Исус и да разпъне Варнава, но проявява слабост. Той много добре знае кой е праведникът и кой - престъпникът. А и първосвещениците много умело го шантажират, като недвусмислено го заплашват: „Който е приятел на Исус, е враг на Кесаря! Пилат се страхува, че ще пострада при друго решение. Че ще бъде наказан, уволнен и ще провали кариерата си, а може би и нещо по-лошо - император Тиберий не се е славел с толерантност към провинилите се. Но няма как да е невинен. Защото е можел да направи своя морален избор.
- Светските историци обичат да се шегуват, че ако Пилат е имал по-голям гарнизон и не е имал изрични указания от Рим да не допуска вълнения в Палестина, нямаше да се съобразява с някакви колониални поданици.
- Като деца остроумничехме, че ако Левски беше с маратонки, нямаше да го хванат в Къкринското ханче, а ако Ботев е носил каска, нямаше да загине на Околчица. Подобни хипотези звучат наистина логично, но в историята няма „ако“. С Христос просто това е трябвало да стане съгласно пророчествата. Ако нашият Господ го бе пожелал, нямаше да се случи. Но за да бъде човешкият род спасен, е трябвало един човек непогрешим, праведен да пострада. Да бъде разпънат и да възкръсне, за да спаси цялото човечество. И всички да видят, че този човек можеше да бъде само нашият Спасител Исус Христос. Който направи това заради вси нас, за да изкупи първородния грях.
- В дните на Страстната седмица много важна роля играят Мария Магдалена и другите жени мироносици. Не е ли това израз на съвършено новото отношение към жената и нейното място в обществото, което проповядва християнството?
- Тези събития наистина са знакови в това отношение. Днес непрекъснато се говори за еманципацията на жените, за техните права, за пълно равенство в обществото, за нулева дискриминация при заемане на професионални позиции, и дори за задължителни квоти за жени в почти всички професии, и т.н. Но всичко това всъщност започва именно с християнството. Казано е още в Сътворението, че мъжът и жената са едно цяло: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. (Битие, 1:27). Свети апостол Павел е категоричен: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Галатяни 3:28). Тя вече не е равна с добитъка, а с мъжа. Защото знаем от Стария завет, а и от началото на Новия, че дотогава жените не ги броят за хора. Те не са участвали в събранията на общността, когато е трябвало да се решават обществените дела. Само пълнолетните мъже са имали право да гласуват, да проповядват и свещенодейсват. Жените дори не са ги включвали, когато става въпрос за някакво число, или да го кажем по-просто, за статистика. Дори евангелистите, описвайки чудото с петте хляба и двете риби, извършено от Христос на брега на Генисаретското езеро, не говорят за жени и деца: „А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже” (Марк. 6:44). Реалното число със сигурност е било в пъти по-голямо. Но именно слабите жени отиват да помажат с миро тялото на Исус, като се притеснявали кой ли ще дойде да отмести камъка на гробницата. Те съзнават своята физическа слабост, но дават пример за доблест, която не биха проявили много мъже. Защото рискуват да си навлекат цялата злоба на юдеите към последователите на Христос. Да, това съвършено безстрашие проявяват и апостолите, но то идва по-късно.
- Първата работа на Христос, след като влиза в Йерусалим, е била да изгони търговците от храма. Днешните „търговци“ помагат ли в градежа на храмове?
- Търговците, които на Велики понеделник Христос е изгонил от храма, са били сарафи и продавачи на жертвени животни. Или просто казано далавераджии, каквито е имало винаги. Това, разбира се, отдавна не се върши в църквите. Иначе и в „Свети Александър Невски“ сигурно влизат техни днешни наследници и дори оставят по някой лев. Не може да гоним никого, а и за да съществува храмът, трябва да има някакви доходи. И ако ние, свещениците, изпълняваме съвестно нашите задължения, хората няма да ни оставят гладни, това го знаем. Но трябва да се уповаваме малко повече на Бога, защото в маловерието си губим това свое упование. Не от всеки бизнесмен става строител на храм. И не го правят толкова от скъперничество, просто им липсва вяра. Може да си най-богатият човек на земята, но да не искаш една стотинка да отделиш за църква. И обратното - бедните дават и последната си стотинка, както знаем от притчата за вдовицата и нейната скромна лепта. Но трябва да имаш търпение и вяра, за да простоиш храма. Така че и има хора, които и бедността няма да ги спаси, както и хора, които и богатството няма да ги осъди на вечна смърт.
- Ще посрещнем ли догодина Възкресението Христово в храм „Свети Пимен Зографски?
- Дано, дано, дано. Миналата година бе направо „празна“ поради юридически и бюрократични проблеми. Силно вярвам, че за следващия Великден всичко ще бъде завършено и храмът осветен.
Това е той:
- - Роден е през 1979 г. в София
- - Завършва средното си образование в столичното 30-о СОУ „Братя Миладинови“
- - Завършил е УНСС с бакалавърска степен по маркетинг. Паралелно завършва и Богословския факултет
- - През 2010 г. придобива магистърска степен по богословие
- - Ръкоположен е за свещеник през 2010 г. с благословението на блаженопочившия патриарх Максим
- - От 2012 г. е свещеник при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“
- - От 2019 г. е и председател на църковното настоятелство на новостроящия се храм „Св. Пимен Зографски“ в столицата
- - Известен е със своите медийни изяви и беседи за важни празници от църковния календар, както и в православни подкасти, където дискутира актуални морални и етични въпроси.
Константин Събчев
