- Г-н Стефанов, започва ли нова глава в българската история след гласуването на Европейския парламент, с което безвъзвратно бяхме приети за член на еврозоната и на практика постигнахме пълната евроинтеграция, към която се стремим от десетилетия?
- Една глава е затворена и започва по-интересната част. Тук съм съгласен с премиера Росен Желязков и бившия финансов министър Владислав Горанов, че сега България е изправена пред автентичното предизвикателство да покаже може ли да бъде на висотата на заявката си, че е средна европейска държава с функционираща икономика и що-годе задоволени граждани във финансова стабилност.
- Чий политически успех в най-голяма степен е приемането ни в еврозоната, като излизаме от рамките на сегашното управление?
- Задължително е да излезем извън тези рамки. В случая, колкото и смешно да звучи, успехът наистина има много бащи. На практика от 2017 година, когато Владислав Горанов, когото пак споменавам, но това са факти и няма какво да ги изопачаваме, започна включването на България във финансовия механизъм ERM II и след това всички, които са надграждали логистично, институционално и законово, имат принос. Ако трябва да върнем лентата още по-назад и да бъдем абсолютно обективни, трябва да споменем и Иван Костов заради напъна да ни вкара във валутния борд, който ни дисциплинира и положи основите на този успех. Така че всички от Иван Костов и Муравей Радев, който тогава беше финансов министър, до Владислав Горанов, Асен Василев и Теменужка Петкова имат своя принос. Това, че е различна конюнктурата и едни са били управляващи или опозиция, не означава, че не заслужават благодарности. Без всеки един от тях нямаше да сме тук, където сме, и да говорим, че 8 юли е един хубав ден за България.
- Скептицизмът и тревогите в обществото остават и доколко политиците са подготвени за предизвикателството в кратки срокове да внесат успокоение и до каква степен от успеха в тази посока зависи бъдещето и на правителството, и на мнозинството в парламента?
- В немалка степен, ако отговоря отзад-напред. След като се потупат по рамото и се поздравят с успеха, политиците трябва да обяснят на българските граждани какъв е този успех. Очевидно е, че щом има такъв голям брой наши съграждани, които най-малкото са притеснени, и то не без основание, връзката между публичните политически представители и техните избиратели до голяма степен е нарушена. Твърде дълго политиците държаха фокуса на внимание върху себе си и ни обясняваха за какви успехи се борят. Ето го успеха и една немалка част от гражданите не могат да го усетят като такъв. Все пак мисля, че голямата част от обществото се чувства доста комфортно от това, че сме в еврозоната. Сега тези политици са длъжни да са български политици, а не само партийни такива и да обяснят на всички, че не трябва да са притеснени, защото това е нещо добро за България. И се надявам всички да погледнат в тази посока, а не само да надничат към телевизорите и интернет и да споделят някакви клишета.
- Правителството трасира функционирането си с важни дати около доклада и процедурите за влизане в еврозоната, които една по една отминаха, какво да очакваме след 1 януари 2026 г.?
- На практика, ако прием настоящето за някаква средносрочна прогноза, това правителство може като нищо да изкара още година и половина поради простата причина, че опозицията е многолика и разностранна. Това е още по-хубаво, защото предполага да се атакува дейността на правителството, то да се държи във форма и да работи стегнато. Това, че много и различни гледни точки намират кусури на властта, за мен е прекрасно. Така работи демокрацията и се държи жива. От друга страна, управляващите могат да изпаднат в комфортна самозаблуда, тъй като, щом няма единна опозиция, която да свали кабинета, те може да си изкарат и четиригодишен мандат. Трябва усилията да се фокусираш в златната среда. Премиерът Желязков е разумен политик и според мен се справя с министърпредседателския пост и искрено се надявам, че няма да загуби този рефлекс, че не може да откараш 4 години просто ей така, лежейки на успехи, които и без това за една немалка част от нашите съграждани са, меко казано, спорни. Предстои да видим, но управлението на една държава е колкото партийна работа, толкова и на всички публични политически представители. Една част от опозицията, около 50 души, май не ги разбират тези неща и много партизански, тоест частнопартийно гледат на държавата и политиката.
- Какво може да консолидира опозиционните сили?
- Нищо, надявам се. Пак казвам, в момента правителството е облагодетелствано от това да бъде критикувано от много страни и това му помага да си върши работата добре. Така че в здравословен и демократичен план се надявам опозицията да остане раздробена. Съберат ли се ПП-ДБ, „ДПС-Ново начало“, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“, ще попаднем в ужасна политическа ситуация.
- А какво може да изостри отношенията в управляващата коалиция, което към момента изглежда единственият вариант за падане на правителството?
- Следващият бюджет, който ще бъде в евро, това ми идва наум. Тъй като политическият процес в България се завръща към нормалното, а това значи да се следва нормалният управленски календар. Това изисква да се започне работа по бюджета веднага след началото на есенната сесия на събранието. Там ще започне едно голямо пресмятане, тъй като ще бъдат икономисани суми от всички тези превалутирания, вноски, трансакции и лихвени проценти. Неминуемо ще се получи някакъв плюс. Да, България ще трябва да изтегли заеми с ниската лихва, за да си рефинансира онези с високата. Но въпросът е, че ще има други възможности за възползване и преразпределяне на благини, най-разговорно казано. Освен това не изключвам и някакви сътресения поради едно или друго назначение. Премиерът Желязков обаче до този момент удържа тази на пръв поглед странна коалиция. Тя явно си е намерила своя начин на съществуване и се държи в балансирано равновесие. Винаги може да се появи някой скандал или драма, които на пръв поглед изглеждат безобидни, но могат да резонират до някакъв по-сериозен уличен натиск. Макар че ние, българите, досега не сме показвали, че сме способни на подобно нещо. И това го казвам с тъга.
- Към момента изглежда, че единствено провал в опитите да се овладее ръстът на цените може да изкара повече българи по площадите, така ли е?
- На мен първо ми е смешно как държавата гони някакви цени в конкретен пазар, битак или село. Това е тоталитарна икономическа практика. Иначе пазарът определя цените. Ако някой иска да даде 500 хиляди евро за едно парченце шоколад, ще се намери този, който да му го направи и да го предложи. Кой ще му каже, че не може да го продава на тази цена?
От друга страна, нашите съграждани съвсем основателно са притеснени от факта, че ще има злоупотреби. Да, ще има. Категоричен съм. Пазарната икономика позволява точно такъв тип намиране на ниши, възползване от конюнктура, от сиви места или вратички в регулаторните механизми. Но се надявам, че държавата наистина ще бъде подготвена. Проблемът е, че гражданите не вярват на държавата си, че ще може да ги защити и ще се справи институционално срещу тези злоупотреби. Не срещу свободната пазарна инициатива.
Въпросът е, че хората си го представят ей така: В един град струва толкова, на съседния ъгъл – еди-колко си... Аз обикалям и пътувам из България в последните няколко седмици и месеци и мога да използвам пример с домати. Има места, на които те струват 2,20 лева за килограм, а на друго място ги продават за 6 лева. Това не е ли спекула? Спекула, та дрънка, но държавата нищо не може да направи. Има потребление на тази цена и се случва.
Въпросът е да бъдем информирани защо е така и защо е възможно. Никой не те кара да си купуваш домати за 6 лева. Ще попътуваш малко и ще си купиш тези от 2 лева. Покрай кампанията за превалутирането е хубаво да се намери начин да се плъзне и един втори план, който да разясни, че пазарната икономика не се регулира с едно копче. Димитър Попов призова: „За Бога, братя, не купувайте!“
Политиците трябва да разяснят, че пазарната икономика не се регулира с копче.
- Има ли опасност отново да попаднем в такава ситуация, за да се налагат подобни призиви?
- Не. Ще го обясняваме така шеговито, както аз го разказвам на вас, защото има още нещо, което е слабо известно и се надявам в тази кампания някой от политиците да събере сили и да го разкаже. Българският лев генерира доста силна финансова дисциплина и мощ в тези 27-28 години на валутен борд. Той наистина струва повече, отколкото пише на курса спрямо еврото. Това може да позволи да се натиснат цените надолу, а не да отиват нагоре. И това наистина се надявам някой от политиците да разкаже и това, че левът е силен, защото сме го държали дисциплиниран и бордът ни е пазил от дългове и лихви, които не може да обслужваме. Този разказ е дълъг и цените могат да тръгнат надолу, а не нагоре, както всички се страхуват.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19 юни 1977 г. в Шумен.
- Доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски”.
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща.
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет.
Людмил Христов
