- Г-н Стойчев, политическият сезон започна, а партиите дадоха заявките си. „Прогресивна България“ (ПБ) обеща стабилност, а опозицията плаши с протести. Вие какво очаквате да видим през есента?
- Предвид това, че ще има президентски избори, надали ще има протести през есента, и то преди самия вот. Досега българските партии не са показали склонност да организират такива преди избори. Ако има напрежение, то може би ще дойде след самия президентски вот – като резултат от тях или евентуално по повод новата бюджетна процедура. Нещо като повторение на миналогодишните протести от декември. Към момента не виждам да има такъв ресурс. Когато говорим за политически протести, не е важно само дали има повод за тях. Важно е каква ще бъде алтернативата, ако те доведат до оставка на кабинета. Т.е. дали има възможност за алтернативно управление, което е договорено в рамките на някаква бъдеща коалиция, или има нов субект с шансове да формира самостоятелно управление. В момента нито едно от тези две условия не са изпълнени. При липсата на ясна алтернатива в момента такъв тип дестабилизация ми се струва малко вероятна. Този, който я предизвика, не би спечелил нищо от нея.
- Само новият бюджет и попълването на ВСС ли са рисковете пред властта или има и други?
- Рискове има всякакви, но бюджетът касае много сектори. Там има и социални искания. В един бюджет винаги има много повече ресурс за протести, отколкото във ВСС. Хората, които се интересуват от съдебната реформа, не са мнозинство в България. Не всички я разбират достатъчно добре. Протести за ВСС може и да има, но те надали ще доведат до масови вълнения. Масови вълнения могат да се случат тогава, когато цените растат много, доходите намаляват и голяма част от населението обеднява. Тогава има и социални предпоставки за един протест, не просто политически.
- ПБ искат промени в конституцията за реда за формиране на служебните кабинети и да се намали мнозинството за ВСС. Колко трудно ще им бъде да съберат тези 160 гласа и откъде ще дойде подкрепата?
- Зависи от това как ще пакетират предложенията. Дали ще се гласуват анблок или не. По отделни текстове ще има депутати, които биха подкрепили подобен тип предложения. Най-проблематично ни се струва намаляването на квалифицираното мнозинство от 2/3 за избор на ВСС на някакво по-малко. Дали ще бъде 144 гласа (3/5 мнозинство – б.р.), както се предлага или не. Всяка опозиция, която го подкрепи, се лишава от инструменти да въздейства върху управлението в бъдещ етап. Ако някоя от опозиционните партии подкрепи подобно нещо и мнозинството събере 160 гласа, това означава, че въпросните депутати или парламентарни групи са получили някакви ползи. И тези ползи надхвърлят многократно лишаването на опозицията от такъв тип контрол върху властта. Промяната на квалифицираното мнозинство ми се струва най-трудно постижима, но не и невъзможна. Относно връщането на стария ред за служебните кабинети там ще се събере по-лесно мнозинство. Най-малкото заради изказванията на отделни лидери и политически сили, включително и тези, които прокараха тези конституционни промени. Не съм видял някой да изразява видимо задоволство от тези изменения. Много повече са критиките и гласовете за ревизия. Връщането на старото положение е доста по-възможно, отколкото приемането на нови текстове, каквито са тези за 144 гласа за избор на парламентарната квота във ВСС.
- Може ли да сме свидетели на смяна на министри и кои са застрашени?
- Възможно е, разбира се. Видяхте, че бе освободен шефът на полицията в Благоевград по казуса със задържаната журналистка в Струмяни. Въпрос на време е да ескалира. Оставките на министри и техните заместници обикновено са отдушник, през който се канализира напрежението. Такова винаги има, докато тече дадено управление. Напреженията, които ще се създават в хода на управлението на този кабинет, ще намират такива отдушници. Сега ще са директори на дирекции, следващия път - министър. Това не отговаря на въпроса кой е най-застрашен. Дори и да кажем, че вътрешният министър е най-застрашен, това няма значение. Подобен тип отдушници невинаги кореспондират с публичните впечатления. Може да има очаквания и за някаква смяна, а тя да не се случи никога. За сметка на това да се случат други рокади. Обичайните заподозрени, за които се говори, че са за смяна през последните месец-два, много вероятно няма да бъдат сменени. Въпросът е какъв ще бъде стилът на управление на премиера. През годините Радев е демонстрирал, че много малко е склонен да се разделя с близки до него хора. Същевременно прави рокади и се разделя с хора, които са му препоръчани. Може да разделим министрите на такива, които са имали през годините отношения с него и са негов личен избор, и други, които са му препоръчани. Те са много по-лесни за смяната. Техните позиции са по-проветриви.
- Назрял ли е сега моментът за такива рокади или по-скоро след Нова година?
- Това зависи от стила на премиера. Сергей Станишев като министър-председател не правеше никакви смени. Много трудно се стигаше до такива, и то след големи скандали. На свой ред Бойко Борисов правеше всякакви смени по всяко време - основателни или не. Той хвърляше оставка на министър като вид лична отговорност на кабинета. Между тези две крайности Румен Радев ще бъде нещо в средата. Нито ще се забърза с много промени, нито ще брани кабинета до последно. Има хора за смяна, но в перспектива на едно такова управление надали трябва да се очакват такива рокади още в първата година от мандата. По-скоро през втората година – в средата или в края ѝ. До догодина по това време ми се струва малко вероятно да има промени в МС, ако някой не направи страхотен гаф. Много по-лесно се иска оставка на човек, когато има конкретни причини за нея. В момента няма такива. Има дребни закачки, които са от неопитност.
- Какъв е профилът на този кандидат за президент, който може да застраши Илияна Йотова да отиде на балотаж и да има шанс за победа?
- Непредвидим е този кандидат. Този, който би могъл да е Йотова в момента, не го знаем. Той ще се появи накрая. По подобен начин ставаха големите обрати в президентските избори в България. Всъщност обратите са правило, не са изключение. Такъв имаше през 2001 г. с Георги Първанов. По същия начин и с Румен Радев през 2016 г. имаше изненада. До последния момент за подаване на молба за регистриране на кандидатите Румен Радев още не беше освободен от армията.
Някъде там – около изтичането на срока за регистрация, ще се видят кои са кандидатите. До последно ще има някои, които чакат и е възможно да поднесат изненада. В момента имаме един флагман кандидат – Илияна Йотова. Ако има шанс някой да я победи, това ще бъде човек, който ще се появи в последния момент от прозореца за регистрация. Не мисля, че това ще е Андрей Гюров, защото е ясно каква подкрепа събира той. Ясна е и каква е перспективата - не само за първи тур, но и за втори. Струва ми се малко вероятно той да бъде този човек. Ако въобще такъв човек съществува, той ще се появи в последния момент.
- Казахте, че Гюров няма такава перспектива. Колко не му достига?
- Доста не му достига. Виждате, че той декларативно отказва подкрепа, потенциална. Той не иска да е кандидат и на ГЕРБ. Обикновено такъв тип кандидатури няма как да съберат нужния брой гласове да отидат дори на балотаж. Обикновено балотажът се решава от двама човека. Единият е на мейнстрийма, каквато е Йотова. Другите се обединяват с мотива: Дайте да се съберем, за да не отива цялата власт при Румен Радев. Т.е. да има някаква кауза, която да оправдава събирането на гласове. Защото е ясно, че няма поотделно партия, която да издигне кандидат и само с партийния вот да победи Йотова. Трябва да бъде общ фронт. Но този общ фронт не се прави с разделение. Гюров не иска подкрепа от ГЕРБ. Те няма да му дадат такава. Проблемът остава отворен и то от гледна точка на това какъв кандидат може да бъде предложен за алтернативен на Гюров и той да събере повече гласове от него. Това не е толкова трудно постижимо. И на балотажа тази алтернатива на Гюров да бъде представен като гаранция за демокрацията в България, защото иначе цялата власт би останала в ръцете на Радев. Някаква такава постановка би могла да донесе промяна в очакваната победа на Йотова.
- Колко гласа са нужни за този алтернативен кандидат на Гюров и опонент на Йотова, за да стигне до балотаж?
- Всичко зависи от това колко гласа ще има на първи тур, но да кажем 400 000-500 000 гласа биха му стигнали да отиде на балотаж. Това не трудно постижимо за бившите управляващи партии
- Ако се обединят обаче?
- Не е нужно да се обединяват публично. Ясно е, че всичко ще върви през инициативни комитети. В тях влизат разни общественици. Те номинират кандидата, а партиите, които организират партийната подкрепа, не се афишират. За да не стане така, че човекът се боядисва като партиен кандидат. Както сега се боядисва като партиен кандидат самият Гюров. Това е губеща стратегия на този тип избори – президентските. Тази стратегия може да е печеливша в друг контекст, но не и в този конкретно. В политиката няма универсални решения. Гюров е спечелил някакви позитиви през последната година. В момента това му носи само загуба. И ако той или съветниците му не го виждат, жалко за тях.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повтаря, че вотът е предварително решен. През уикенда поясни, че ГЕРБ не са олимпийска партия и ще участват само в състезания, които ще спечелят. Това предварително развяване на бялото знаме ли е?
- Не. Според мен той самият още не е решил. Дори през 2016 г., когато решението бе лесно, той го направи в последния момент. Това е неговият маниер за правене на политика. Той мисли до последно, коментира публично алтернативи. Тества почвата, проверява какви ще са реакциите. Отсега е рано да кажем дали ще има кандидат на ГЕРБ, или ще подкрепят някой друг. Според мен политическата логика изисква ГЕРБ да излъчи техен кандидат, а не да дадат подкрепа за нечий чужд.
- Т.е. според вас ГЕРБ трябва да имат своя номинация за „Дондуков“ 2?
- Точно така. Те вече го играха този мач в София на местните избори и издигнаха г-н Хекимян. Той не можа да отиде на балотаж. Остана трети, но в крайна сметка едно е да се гласува в София, друго е в страната. Ако един кандидат на ГЕРБ бъде подбран по подходящ начин, може да стигне до втори тур. Иначе нещата отиват много на кантар.
- Колко на кантар?
- Зависи. Сега мерим по-малките числа в партийната система - малките партии. След изборите от април все още не е много ясно в каква кондиция са - като организация, като мотивация, като избиратели. Тези неща още не са избистрени. Ние не знаем дали при ГЕРБ има голямо падане, спиране на падането или обратно - възстановяване на подкрепата. Не е ясно какво се случва и в демократичната общност след разделянето на ПП и ДБ на различни парламентарни групи. Много е трудно да се каже кой колко тежи. Ясно е, че няма такъв от калибъра на Румен Радев в момента, който да го застраши пряко. Всъщност резултатът на Йотова зависи не толкова от нейните противници и опоненти, а доколко Румен Радев убедено и искрено ще работи за победата ѝ. Това не е много еднозначно. Дали той ще впрегне ресурс, дали ще се ангажира лично с кампанията, или просто ще останем с декларацията: „Ето, това е нашият кандидат“. Ако е последното, това не е много работеща формула за изборна победа. За такава е нужен ресурс - организационен, човешки, финансов. Много неща, които самата Йотова няма откъде да ги вземе, нито БСП може да й ги даде или Инициативния комитет, който я издига. Това може да го организира ПБ. И то няма как да стане, ако самият Радев не каже. През 2002 г. НДСВ и Симеон Сакскобургготски по същия начин подкрепиха Петър Стоянов, но без да участват в кампанията му.
- Каква ще е активността на президентския вот?
- Нормално. На президентски избори в България реалната избирателна активност винаги е над 50%. Просто в списъка има нереално много избиратели. Аз очаквам, че няма да бъде по ниска от 3-3,5 млн. души. Българите обичат да гласуват мажоритарно. Самите президентски избори са такива. В крайна сметка гласуваш за личност. Всички предпоставки да имаме нормална активност са налице – около 3-3,5 млн. души.
Това е той:
- Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии
- Преподавател по анализ на политическия риск в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
