- Г-н Делийски, днес се провеждат консултации при президента Илияна Йотова, а лидерите на ГЕРБ и „Възраждане“ – Бойко Борисов и Костадин Костадинов, я призоваха да не протака и да назначи бързо служебен премиер. Това леко забавяне в полза на кой политически играч е?
- Не мога да го тълкувам в категориите на ползи и загуби. Вероятно има и такъв прочит. Възможността за такова забавяне е заложена в самия механизъм в конституцията по избиране на премиер и назначаване на служебен кабинет. Той бе променен поради много причини, в това число и ограничения избор на президента от т.нар. домова книга. Второ – възможността посочените лица в този списък да откажат. Това предполага процесът да излезе извън формалните процедури и да зависи от личните желания на участниците в него. Това го прави непредвидим. Дали тези дефекти се използват и дали някой ще бъде облагодетелстван, аз не мога да кажа. Още повече че е много трудно да кажем кой може да бъде облагодетелстван. Ако се визира Радев и проектът му, изглежда логично. От друга страна обаче, колкото по-късно са изборите и структурирането на неговата партия, толкова повече време ще има да му се задават неудобни въпроси, на които Радев ще трябва да отговаря, за да бъде преосмислен като равнопоставен участник в политическия терен, а не като президент. Не мисля, че има втори план. Ако има, не вярвам да е ефективен.
- Като наблюдавате самата процедура, кой според вас има най големи шансове да бъде избран за служебен премиер от петте човека, които казаха „да“?
- Не мога да гадая. Всички са с шансове. Отново ще се върна на принципа. Явно тази процедура в конституцията не е добра – нито като възможност за ефективен избор от страна на Йотова, нито като бърз избор на служебен премиер, нито като процедура, която повишава легитимността на институциите. Това показва, че процедурата трябва да бъде преосмислена.
- Част от партиите призоваха за неутрален човек, който е добър администратор и познава добре структурите на държавата. Кой от всички пет лица се вписва най-пълно в тази картина?
- Ние най-много сме запознати с качествата на Димитър Главчев. Относно управленските характеристики на останалите нямаме много информация. Трудно може да ги сравним. Въпросът според мен не опира до самата личност. Първо, става въпрос за доста ограничен във времето мандат, второ, става въпрос за човек, чийто профил е далеч от този на премиер. Самата идея, че от определен брой институционални длъжности може да се избира премиер, показва, че няма такова значение неговата личност.
- Ако не е личността, то тогава какво е от значение?
- Има значение постът. Цялата тази процедура е направена с оглед да се ограничи възможността президентът по свое усмотрение да избира служебния премиер и да реди състава на кабинета. Лицата от „домовата книга“ са на своите длъжности по силата на различен тип обстоятелства. С други думи те не са хора на президента. Очевидно това затормозява процеса. Не е ясно обаче доколко това е ефективно в ограничаване на политическите влияния. На президента да. Освен него върху този процес влияят и други фактори.
- Кога да очакваме назначен служебен кабинет или може да се проточи?
- Нямам представа. Това е такава процедура, която трудно може да се прогнозира, защото нейната логика излиза отвъд формалните правила. Никой не може да каже кой би се съгласи за министър, при какви условия, с оглед на какви цели и какъв тип ангажименти.
- След подаването на оставката от страна на Румен Радев всички очакваха той да бъде много по-активен, но вместо това наблюдаваме едно леко мълчание. На какво отдавате това – стратегическо поведение или тече партийно строителство?
- Има няколко хипотези. Едното е някакво стратегическо отдръпване с оглед на по-доброто позициониране на Радев и проекта му. Втората хипотеза е свързана с липсата на ясно формулирана концепция за предстоящата кампания - на кого ще говори, какво ще каже.
Слизайки от символното и обединително място на президент, откъдето се опитваше да говори на всички или на определени групи обществото, сега това ще е по-трудно. Голяма част от тези групи имат собствено политически представителство. Ако досега симпатизантите на „Възраждане“ имаха определено позитивно отношение към Радев като президент и чуваха някои от посланията му, свързани с патриотичната тематика, то на партийния лидер Радев ще е много по-трудно да говори на тези хора. Те имат по-автентичен представител на техните тежнения и борби. Това се отнася и за привържениците на БСП. Има достатъчно ребуси за решаване пред Радев и екипа му.
- Кои са избирателите на Радев? В интервюто си по БНР той заяви, че не обича етикетите и не даде отговор ляв, десен център, какъв ще е проектът му?
- Той няма свои избиратели и специфичен профил. Като президент стой събираше подкрепа от различни равнища. Когато си кандидат за президент, можеш да консолидираш подобна разнородна партийна подкрепа. Когато вече си на политическия терен и на партийното състезание, това е невъзможно. Онова, което липсваше, за да може Радев да тръгне с по-различен старт, е формулирането на собствена позитивна програма, визия или разказ за България. И именно около нея да организира собствена публика, на която Радев да се опита да говори. По обясненията си „няма ляво-няма дясно“ той продължава да говори на избирателите на различните партии, отколкото да формира собствена публика. Радев едва ли ще може да разчита на избирателите, които гласуват за „Възраждане“ или БСП. Сигурно ще има такива, но едва ли оттам ще може да излезе силно електорално ядро за проекта на Радев.
Първо – има доста по-автентичен говорител на патриотично и евроскептичния разказ в лицето на „Възраждане“ и доста по-убедителен говорител вляво, където е БСП.
- Т.е. не му остава друго освен от центъра или да заложи на популистки изказвания?
- Да, посланията, с които да не фокусира толкова специфични групи, а достатъчно общи, за да може всеки да се види в тях. Тази стратегия е валидна, когато се стремиш да печелиш повече гласове. Тя обаче носи риск. Когато не говориш на специално определени групи, оставяш възможността на останалите да са по-убедителни. Това ще е проблемът на кампанията на Радев. Освен ако хората около него не решат да ни изненадат с различна концепция.
-След появата на този нов играч лесно или трудно ще се състави мнозинство и кабинет в следващото НС?
- Много зависи от това как ще се разпредели структурата на представителството – т.е. от дела на подкрепа, а оттам и броя на депутатите в НС. Ние още нямаме яснота. Рано е да говорим за прогнози за резултатите от изборите. Прекалено рано е. Неслучайно няма и социологически проучвания, защото те ще дадат доста изкривени резултати. Засега имаме заявки от няколко страни, включително и от Радев, че ще се търси мнозинство от над 120 депутати. Затова не е реалистично – нито относно проекта на Радев, нито за ПП-ДБ, които имат подобна амбиция. Най-реалистичният вариант е едно по-шарено политическо представителство и необходимост от съюзи с оглед на формиране на парламентарно мнозинство. Какви са обаче тези съюзи и през кои линии ще се осъществят, това ще може да го видим по-ясно по време на кампанията. Все още няма такива фиксирани полета и линии за обединение освен борбата срещу корупцията или мафията. Това не ми се струва като достатъчен политически разлом, около който да се правят мнозинства.
- Вие очаквате широка коалиция, съответно и шарен парламент?
- Шарен парламент и в зависимост от относителната тежест на различните формации в НС може да имаме различни формати на коалиция от 2, 3 или 4 партии. Това ще зависи и от целите на това мнозинство, които в момента не са формулирани. Аз много се надявам в кампанията всяка партия и коалиция ясно да каже какви са непосредствените й политически цели. Трябва да е ясно кой какво точно цели, с кого и как би могъл да го постигне. Това ще подреди политическия процес и ще го направи по-разбираем и може да очакваме повече хора да излязат да гласуват, защото ще знаят какво да очакват.
- Т.е. според вас партиите още отсега трябва да кажат кои са възможните партньори?
- Да, да кажат каква е тяхната основна политическа цел и в какъв формат може да бъде постигната. Излиза партия А и казва: „Ние искаме България на три морета и мога да го постигна с тази и тази партия“. Другата партия казва: „Нашата основна цел е да не пипаме данъчната система“. Това е механизмът и подходът, чрез който формациите може да достигнат до гражданите.
- Крум Зарков е новият лидер на БСП, с когото ще отидат на вота. Изборът на Зарков какъв заряд дава на формацията?
- С оглед на ситуацията, в която се намираше БСП до този конгрес, дава сигнали, че в партията има някакъв живот, което не е малко. Не е достатъчно, но не е малко. Рискът да влязат в следващия електорален период с инерцията от участието си във властта беше голям. Те го преодоляха. Това вероятно ще изиграе позитивна роля поне в един краткосрочен план. Оттам нататък идват предизвикателствата - как БСП ще се позиционира в ситуация, в която проектът на Радев електорално ще ги предизвика. Това е повече от сигурно. Вътре в самата партия си дават сметка за това нещо и въпросът е как ще конструират кампанията си. Това ще е предизвикателството и пред новия председател. Има две посоки. Едната е да се влезе в антикорупционната реторика, което е и полето на Радев, но е привична за Зарков – „не“ на корупцията и промяна на съдебната система. Вторият вариант е БСП да влезе в кампанията с по-ясен идеологически профил - социалистически. На конгреса БСП прие много интересен и радикален документ. Ако стъпят на него, ще могат да дадат друг нюанс на разговора с избирателите. Радев каза, че няма да пипат данъците, а в политическата платформа на БСП се казва друго. Това са двете посоки - или ще се състезават на терена на битката срещу корупцията и реформите в съдебната система, или ще се състезават на терена на левия идеологически разговор. Това е според мен дилемата пред Зарков и това ще наклони везните.
- Как ще коментирате последните промени в Изборния кодекс относно секциите в чужбина?
- Не мога да влизам в детайли. Разговорът за това кого облагодетелства е много спорен. За мен проблемът е принципен и е свързан с нагласата, че правилата трябва да се променят малко преди изборите. Не дали е правилно или не. От различни перспективи изглежда различно. Но не е правилно да се влиза в този режим на спешност на промяната на изборното законодателство.
- Според вас как най-ефективно трябва да се бори контролираният вот, тъй като това е един от мотивите за промените в ИК?
- Виждали сме огромни проблеми в секциите в Турция. Друг е въпросът дали това ограничаване на секциите ще реши проблема. Със сигурност там проблем има. Това е повече от ясно. Относно контролирания вот изобщо, ако извадим извън скоби механизмите в Турция, защото те са малко по-различни, отколкото тези в България, проблемът е много по-сериозен. Там, където се случва вотът – в секциите по места, отдавна няма политическа и партийна система. Там има мрежи на влияния, корпоративни структури, които доминират резултатите от изборите. Онези партии, които нямат добри отношения с тези структури, много по-трудно изкарват гласове. И обратно. Тук е големият проблем, който е системен за българската политика - зависимостта на партиите от тези структури. Ние имаме ли политическа система на равнище общини? Според мен отговорът е не. На местни избори често има екзотични, а понякога и абсурдни коалиции между партии. Второ, влиянието на тези структури никога не е еднопосочно. В зависимост от мястото ние можем да видим, че те някъде накланят резултата в една посока към една партия, на друго място – към друга.
- Решение ли е смяната на начина, по който да се избират членовете на тези секции, да се повишат критериите?
- Отново се връщаме на темата за състоянието на политическите партии. Идеята, че всяка партия има участник в секцията и той ще направи всичко възможно да опази вота, е чудесна. Тя обаче се сблъсква с емпиричната реалност на изцяло купени секции, на невъзможността партиите да идентифицират достатъчно на брой лоялни хора в тези секции. Проблемът отново опира до стабилността на партиите. Едва ли има универсално лечение. Със сигурност професионализация на изборната администрация е път в тази посока.
Това е той:
- Завършил е езикова гимназия в Плевен
- Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
- Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Тихомира Михайлова
