- Полк. Лалев, как се охраняват най-важните хора в държавата, първите, както ги наричат?
- С една дума сложно. С повече думи това е един изключително трудоемък и всеобхватен процес. Има много плоскости, от които трябва да се погледне сигурността на дадено лице. За всички тях трябва да се погрижим и да обезпечим по най-добър начин нашата дейност.
- Има ли разлика в охраната на премиер, президент, шеф на Народно събрание, депутати?
- Ще коментирам единствено подхода. Подходът ни към всички охранявани лица е еднакво сериозен. Когато се касае за живота и здравето на хората, не можем да си позволим да подходим по различен начин.
- Хората полудяват по едно черно куфарче, което носите – кевлареното одеяло. Може ли да кажете винаги ли се носи или какви са правилата за него?
- За огромно съжаление правилата са недостъпни за аудиторията и така трябва да бъде, тъй като това са стандартно оперативни процедури, разработени от нашата структура, и ние си ги пазим добре.
- Преди да станете началник на учебния център на НСО, години наред работите на терен. Може ли да кажете кои хора сте пазили?
- Охранявал съм различни лица, и то не само българи, участвал съм в различни мероприятия както в България, така и в чужбина. Бил съм на различни охранителни мисии.
- Гардовете от НСО ходят въоръжени. Налагало ли се е лично на вас да изваждате оръжие?
- На мен лично не ми се е налагало, но това е отговор, в който няма да се закълна пред вас.
- Коя е ситуацията, която няма да забравите?
- Не мога да навлизам в конкретика, но имаше случай, в който пресичахме един мост и не знаехме отсрещната страна дали знае, че идваме. Не знаехме дали ни очакват. Трябваше да го направим сами, без подкрепа, в чужда държава.
- У нас са идвали американските президенти Бил Клинтън, Джордж Буш, руските - Владимир Путин, Медведев, папа Йоан-Павел II и папа Франциск, както и стотици други световни лидери. НСО е участвало в охраната на всички тях. Кое е най-трудното в такива ситуации?
- Подходът ни към охраняваните лица е професионален. В този смисъл ангажиментът какъв точно пост взема даденият човек, не е от съществено значение. Тук се касае за фундамент, за човешки живот и здраве. Ако нарушим някой от принципите си, веднага ще се получи проблем. Разликата идва единствено оттам, че ако е по-голям форум, естествено е свързано с повече организация.
- След нападението над американския президент Доналд Тръмп се заговори много за Сикрет сървис. Какви са приликите и разликите между НСО и тях?
- С течение на времето и съвместната ни работа, обучение, също сме установили, че има доста прилики. Но ако се замислим и сравним с други структури, с които сме работили, ще ги намерим и там. Защо ги намираме? Защото принципите на охраната са едни и същи. Те не могат да бъдат различни в България и в Китай.
- Кой е най-важният принцип, освен да защитите живота на охраняваното лице?
- Ще ви кажа един, който се казва непрекъснатост. Това означава, че не може човек, който се обезпечава, да бъде оставен без охрана дори за 5 минути.
- Каква е разликата между вашата работа и филмите?
- Не гледайте филм с мен, защото няма да ви е интересно. Броя патроните и когато главният герой непрестанно стреля и непрестанно презарежда, аз имам представа той какво трябва да носи в себе си. И дотук спирам, защото това е само един сегмент. Затова си мълча, защото близките ми вече не искат с мен да гледат.
- В момента сте в кампания и имате 20 свободни места. Идват ли хора с големи мускули, които искат да влязат в НСО?
- Ние подхождаме сериозно към всички кандидати. Външният вид понякога лъже, понякога не. Това, което те трябва да покажат, могат да го покажат и с по-развита мускулатура, и с по-малко развита мускулатура. Ние не търсим обема на мускулатурата, търсим функционалност. Въпросът е да успеят да влязат в рамката, която ни е необходима на нас, защото ние не търсим образа като сянка на човек.
- Какво търсите?
- Търсим образа на човек, който би могъл да изпълни нашите процедури и да издържи обучението.
- Тези охранители, които търсите, за даден обект ли са, за лична охрана ли са?
- Започва се винаги с най-ниското ниво, разбира се. След редица подготовки, които не са леки, започват да служат в определени звена, след което имат възможността да се развият. Няма как да станат лични охрани с постъпването.
- Има ли нещо, което, като го видите в даден човек, направо му казвате да си тръгва?
- С риск да кажете, че се заяждам, не решавам аз. Те самите решават. Един човек, когато е достатъчно мотивиран, той се подготвя, за да влезе, знае изискванията, те са видни и са публикувани на сайта ни. Единственото, което трябва да има човек, е мотивация.
- Да, обаче те идват много мотивирани, но 40% отпадат още на физическия тест?
- Около 40% отпадат на предварителните медицински прегледи. Това не означава, че са болни, а че не отговарят на условията за тази служба. Ако пък ползват наркотици, директно отпадат. Същото се отнася и за психологическия тест. Ако не го преминат, не означава, че имат психологически деформации, девиации в поведението или каквото и да било. Просто ние имаме психологическа рамка, в която кандидатът трябва да попадне, за да изпълнява тази професия. Вероятно сте виждали какво представлява класификаторът на професиите. Ако щете в България, ако щете в световен мащаб. Там има няколко професии, които може би ще изброим на едната си ръка, и между тях е нашата. Ние сме част от хората наред с полицията, наред с армията, наред с пожарната, може би да не изпускам някой, но ние сме хора, които излизаме на задача и никога не знаем дали ще се върнем. Това е нещо, което не го мислим всеки ден, но то е залегнало някъде в главите ни като сигнална лампичка, която мига. Това го мислят и нашите семейства. Нека се върнем леко назад. В този смисъл това страшно много ни откроява от останалите. Страшно много.
- Защо мига тази лампа, както казахте?
- Ние излизаме на охранителна задача. Нашето призвание е да пазим живота на хората. Ние не сме агресивни. Нашата подготовка е насочена към това да опазим живота на хората, с които работим, и нашия собствен, разбира се. Никой от нас не тренира за камикадзе, уверявам ви.
- Тренирате нападение над обект на зимна писта, нападение с нож, с пистолет. Тези практики от реалния живот ли са, или просто така трябва?
- Разбира се, че трябва да ги тренираме. Не можем да си позволим да се развиваме на принципа проба-грешка. Няма как да се случи това нещо. В повечето процедури, които се изработват, се базират на техники за нападение, извършени техники и добри практики от други държави. Разбира се, има държави и структури като нашата, които имат печален опит. Знаете кои държави са губили президенти, премиери и т.н. Истината е, че голяма част от тях правят това точно, което трябва да се направи. Ако обаче някой ви каже, че може да предвиди 100% от вероятните начини и средства за нападението, той ще ви излъже на секундата.
- Кое се учи най-трудно в работата ви в НСО?
- Най-трудното да се учи е отношението към работата. Това включва и подготовката. Повярвайте ми, тя трябва да бъде непрестанна. В момента, в който дори намалиш оборотите, това означава, че започваш да не си достатъчно подготвен. Предизвикателствата и евентуалностите, които ни очакват, не търпят такова отношение на човек към професията. Научи ли се един младеж на отношение към това, което самият той е избрал за призвание вече, това означава, че сме го научили на най-важното.
- Имало ли е случай, когато гоните някого, защото е дошъл и иска да е екшън герой?
- Да, но знаете ли, не се налага да ги гоним. Такива хора сами си тръгват. Връщаме се пак на Холивуд. Разликата е колосална. От една страна, имаме красивото и непрактичното, от друга - грозното и практичното, работещото. Ако има две техники, едната от тях има 80% вероятност да се случи, а другата 40% вероятност да се случи, но тази с 40% е изключително красива и много така холивудска, шансът да не успееш е 60%. Тоест вероятността да я използваш би трябвало да е минимална.
- Случвало ли ви се е след работа на улицата или пред блока, или в някаква такава ситуация да се усетите, че действате като по протокол?
- Случвало ми се постоянно да запазя спокойствие в такава ситуация. На улицата са на ден по няколко. Веднага искам да кажа, че нямам предвид, че някой непрекъснато ме напада или нещо подобно. Просто ситуациите по време на шофиране на автомобил, които се случват на всеки, който кара. Там се налага да запазвам спокойствие.
- Чувала съм, че търсите и ученици от последните класове за работа при вас. Вероятно от спортни училища?
- Готови сме да тестваме всички кандидати, които покриват критериите за кандидатстване. В никакъв случай не става дума само за ученици от спортни училища. Човек може да се подготви достатъчно добре и без да е завършил такова. Аз самият не съм завършил спортно, но спортувам цял живот. В тези учебни заведения обаче освен че се изграждат добри спортисти, но и те са научени на трудолюбие. Те знаят, че постигането на определен резултат преминава през много тренировки, много труд, много търпение и лишения.
- При вас работят и жени, те търпят ли лишения наравно с мъжете?
- Лишават се точно толкова, колкото се лишаваме и ние. Прост пример. Отсъствие от вкъщи. 12 часа отсъствам аз, 12 часа отсъства колежката. Каква е разликата? Няма такава. Колкото се подготвяме и ние, каквито нормативи трябва да покриваме, такива трябва и те. Няма разлика. Хората, които искат да се занимават с нашата професия, трябва да знаят, че всичко се постига с достатъчно правилно изградено отношение и подход. Пак казвам, отношението е един такъв събирателен термин. Трябва да знаем, че ако нямаме достатъчно търпение, ако не сме готови да понесем обучението, няма да стане. А то се понася с достатъчно търпеливост и положен труд. Между нас няма нито един с повече ръце, повече крака или повече глави от останалите. Никой не е различен от другия, разликата прави единствено от подготвеността.
- Да отговаряш за живота на най-важните хора в държавата е сложна задача?
- Ние отговаряме за живота на човека, който охраняваме и за нашия собствен. Ние сме хора, които се занимаваме с противодействие, със защита. Защита! Ние не се учим да нападаме. Ние се учим да защитаваме хората, които охраняваме, и нас самите. Това е поредността. Това е нашето призвание и там е, ако щете, там е себеотрицанието. Защото на първо място поставяме задачата, която сме излезли да изпълним, и на следващото място поставяме нашите собствени увреждания, които бихме могли да понесем.
- Надяваме се да няма такива увреждания.
- Всички се надяваме, но трябва да сме подготвени.
Виктория Пенкова
