- Г-н Стоянов, какви са вашите приоритети като председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти?
- Основните ми приоритети като председател на АБТТА са създаването на устойчива среда за развитие на туристическия сектор чрез подобряване на регулациите и административните процедури.
Също така гарантиране на сигурността на потребителите чрез въвеждане на механизми за защита при фалити и непредвидени ситуации. Трябва да се работи и за дигитализация и модернизация на туристическите услуги, за да бъдем конкурентоспособни на международния пазар, както и подобряване на маркетинга и брандирането на България като целогодишна туристическа дестинация. Също така активният диалог с държавните институции е от ключово значение, за да се приемат адекватни политики, подкрепящи туризма.
- Какви са предложенията ви във връзка със създаване на Гаранционен фонд?
- Гаранционният фонд е критично важен за защитата на потребителите и стабилността на бранша. Нашите предложения включват ясен механизъм за финансиране, при който фондът трябва да се формира от минимални отчисления от оборотите на туроператорите, без да се натоварва бизнесът с непосилни такси. Той трябва да гарантира възстановяване на суми при фалит или непредвидени кризи, какъвто беше случаят с COVID-19, да бъде управляван прозрачно, като държавата и туристическият сектор контролират заедно средствата, за да се избегнат злоупотреби. Системата трябва да бъде изградена на базата на добрите европейски практики като тези в Германия, Франция и Нидерландия, където подобни фондове работят ефективно.
- Какви са вашите очаквания за него?
- Нашите очаквания са фондът да се финансира от минимални отчисления от оборота на туроператорите. В добрите европейски практики, например в Германия и Франция, тези отчисления варират между 0.2% и 0.5% от годишния оборот. В някои държави като Нидерландия се разглежда средният оборот за последните 3 години, за да се осигури стабилност на фонда.
Един от най-успешните модели е този на Обединеното кралство – там ATOL Protection (Air Travel Organiser’s Licence) изисква отчисления от около 2.5 паунда на клиент, което гарантира, че туристите няма да бъдат ощетени при фалит на туроператор. В Германия DRSF (Deutscher Reisesicherungsfonds) работи със задължителен минимален капитал, като разполага с активи от над 750 млн. евро, които осигуряват защита на клиентите.
В България процентното отчисление би могло да бъде в диапазона 0.2-0.5% от оборота на туроператорите, като средствата ще се формират единствено от сделките с директни клиенти. Това уточнение е изключително важно, тъй като значителна част от туроператорите работят и като доставчици на услуги за други туристически агенции. Предвиждаме, че този модел ще гарантира ефективно натрупване на средства в Гаранционния фонд, без да се създава прекомерна финансова тежест за малките и средни туроператори.
Събраните суми ще покриват задължителните обезпечения, като ще осигурят по-голяма защита за туристите при фалити, непредвидени кризи или екстремни ситуации. Тук е много важно да има ясно разписани условия, при които ще може да се използват средства от фонда в случаите, когато не се касае за фалит, а определена екстрена ситуация за даден сегмент от сектора.
Подобен подход вече е доказал своята ефективност в развити туристически пазари като Германия, Франция и Обединеното кралство, където подобни фондове не само повишават сигурността на клиентите, но и спомагат за засилване на доверието в сектора.
- Какво е вашето мнение относно новия редовен министър на туризма Мирослав Боршош и по кои въпроси ще работите съвместно?
- Очакванията към г-н Боршош са високи, тъй като туризмът има нужда от стабилна и дългосрочна политика. Важните теми, по които ще работим заедно, включват преструктуриране на Националната туристическа реклама, тъй като България се нуждае от по-ефективна международна маркетингова стратегия, развитие на културния и събитиен туризъм, където г-н Боршош има сериозен опит, решаване на проблема с недостига на кадри в туризма, защото секторът се нуждае от квалифицирани служители, както и облекчаване на административните тежести за туроператорите и хотелиерите.
Очакваме конструктивен диалог и действия в полза на сектора.
- Каква трябва да бъде рекламата на България, за да привлича повече туристи?
- Националната туристическа реклама трябва да бъде целенасочена, модерна и базирана на анализ на туристическите потоци. В момента България често се рекламира без ясно таргетиране и стратегически подход.
За да постигнем по-висока разпознаваемост, трябва да използваме дигитални маркетингови кампании, ориентирани към конкретни пазари – например Западна Европа, САЩ, Близкия изток и Азия.
Също така трябва да залагаме на престижни международни форуми, специализирани изложения и туристически конференции, където да представяме висок клас туристически продукти – бутикови хотели, СПА центрове, голф курорти и винени дестинации.
Важен акцент трябва да бъде използването на инфлуенсъри и медийни лица с реално влияние в туристическите среди. Страни като Гърция и Португалия успешно прилагат този модел, като ангажират известни личности, блогъри и медии да популяризират техните дестинации чрез автентично съдържание и социални мрежи.
- Зимният сезон е към края си, но предстои летен, какви са прогнозите ви за входящи туристи у нас?
- Зимният сезон 2024/2025 беше успешен, с ръст на посетителите от съседни държави и Западна Европа. Очакванията за летния сезон са позитивни, като се предвижда възстановяване на пазарите от Германия, Великобритания и Русия, ако геополитическата обстановка позволи. Също така има прогноза за увеличение на туристите от Централна Европа – Полша, Чехия, Словакия, както и повече индивидуални пътувания като резултат от промяната в туристическите навици след пандемията. Въпреки че конкуренцията от Турция и Гърция остава силна, България трябва да се позиционира като по-достъпна и качествена алтернатива.
- От кои държави идват туристи у нас през зимата и от кои през лятото?
- През зимата основните пазари са Румъния, Турция, Гърция, Великобритания, Израел и балканските страни, като България се налага като бюджетна ски дестинация за европейските туристи. През лятото традиционните пазари са Германия, Великобритания, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Украйна и Израел, като се наблюдава и интерес от скандинавските страни.
- От кои държави имаме потенциал да привличаме повече туристи?
- България има потенциал да привлича повече туристи от скандинавските страни, които търсят качествени морски и ековаканции, както и от Близкия изток – ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, където е необходимо да се засили луксозният туризъм и СПА предлагането. Далечният изток, включително Китай, Южна Корея и Япония, също са перспективни пазари, особено за културен и исторически туризъм, а също така САЩ и Канада, където има потенциал за развитие, но е нужна целенасочена маркетингова стратегия.
- Споменахте предлагане на луксозен туризъм, за да привлечем платежоспособни туристи. В кои райони на страната има възможност за такива инвестиции?
- Луксозният туризъм в България има голям потенциал, но все още не е достатъчно развит. Има няколко региона, които могат да предложат първокласни изживявания По Черноморието са градове като Созопол, Несебър и Балчик - имат потенциал за бутикови хотели, яхтени пристанища и гурме ресторанти. Региони като Мелник, Тракийската низина и Стара Загора са идеални за луксозен винен туризъм, подобно на Тоскана и Бордо. Велинград, Хисаря и Сандански са с голям потенциал за висок клас СПА курорти, а Банско, Боровец и Пампорово са много подходящи за еко- и луксозен зимен туризъм.
Вече има бутикови хотели и комплекси, които предлагат луксозни услуги, като например имаме в морски курорти като парк Иракли, във Велинград и за винен и гурме туризъм край Мелник.
- Къде ще пътуват българите през летните месеци? Кои са най-предпочитаните дестинации и кои са новите, които набират популярност?
- През лятото българите традиционно предпочитат Гърция, Турция, Испания и Италия. Наблюдава се нарастващ интерес към Албания и Черна гора заради доброто съотношение цена-качество.
Далечните дестинации като Малдиви, Занзибар, Бали и Доминикана продължават да привличат платежоспособни туристи, а персонализираните маршрути и бутиковите пътувания стават все по-популярни.
- Има ли увеличение на цените в летните курорти, а в най-търсените места за лятна почивка извън България?
- Да, наблюдава се ръст на цените както в България, така и в чужбина. По Черноморието цените са с 10-15% по-високи спрямо 2024 г. заради инфлацията и разходите за персонал. В Гърция и Турция също има увеличение, но тези дестинации остават конкурентни. При далечните дестинации ръстът на цените на самолетните билети оскъпява туристическите пакети.
- Хотелите по летните курорти подготвят ли се за сезона и кога се очакват първите чужди туристи?
- Хотелите вече започнаха активна подготовка за летния сезон, като ранните резервации сочат силен интерес от Германия, Полша, Чехия, Великобритания и Израел. Първите туристи се очакват в средата на април, а до юни, ако всичко е наред в международен план, летният сезон ще навлезе в пълна сила. Сред основните предизвикателства за хотелиерите са кадровата криза, повишените разходи за енергия и инфлацията, но очакванията са за добър туристически сезон, особено с увеличения интерес към all inclusive ваканции и семейни почивки.
- Какви са вашите прогнози на база ранните записвания? Ще има ли ръст на пътуванията на българите през пролетните и летните месеци?
- Ранните записвания сочат увеличение на интереса към пътуванията с около 10-15% спрямо 2024 г. Наблюдава се по-силен интерес към организираните почивки, тъй като хората търсят сигурност в цените. Търсенето на all inclusive пакети расте, за да се избегнат допълнителни разходи на място. Очаква се и по-голям интерес към алтернативни и екзотични дестинации. Като цяло прогнозите са за силен туристически сезон, но българите ще бъдат внимателни при избора си, търсейки оптимално съотношение между цена и качество.
Това е той:
- Има 18-годишен опит и специализация в международния и алтернативния туризъм
- Генерален мениджър е на Luxutour
- Участвал е в разработването на разнообразни туристически продукти
- Избран е за председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) на Общо отчетно-изборно събрание на 25 февруари 2025 г.
Елена Иванова
