- Г-н Алипиев, имате ли нужда от допълнителни правомощия, за да може да отговорите адекватно на очакванията на потребителите?
- Българският закон за защита на потребителите изцяло следва предписанията на директивите, дадени от ЕК. Той не се нуждае от корекции в частта за безопасност, нелоялни практики, неравноправни клаузи. Единственото нещо, което би следвало да се коригира, е размерът на санкцията за нелоялна търговска практика, която достига до 50 хил. лв. Когато говорим за големи търговци, които имат стотици, милиони, дори милиарди оборот, тази санкция не възпроизвежда никаква стойност и е абсолютно несъизмеримо спрямо колективната щета, която те нанасят на потребителите. Единственото, което трябва да се промени, е размерът на санкцията и той да стане процент от оборота. Няма как 50 000 лв. да е еднаква санкция за търговец, който има 100 000 лв. оборот, и за търговец, който има 1 млрд. лв. оборот. Това има съвсем различно значение – за единия има значение, защото може да съсипе бизнеса му, а другия – бълха го ухапала. Контролът срещу нелоялните търговски практики е нормално да започне първо от големите търговци, там, където има множество сделки на ден и там, където тези търговци са в състояние да изкривят пазара, прилагайки много нелоялни практики. Единственият път за справедлив, балансиран и свободен потребителски пазар е да имаме информирани потребители и лоялни търговци. Те са лоялни тогава, когато се упражнява законосъобразно административно наказателна дейност и когато имат респект от контролния орган. Основната цел на търговците е да печелят и в условия, в които липсва контрол на пазара е съвсем нормално да се натрупа голям брой нелоялни търговски практики.
- А дали не става дума и за корупционни практики?
- Възможно е. Обичайно не твърдя неща, които не мога да докажа.
- Потребителите станаха особено чувствителни към надценките, може ли да им се постави таван, а процентът на оскъпяване да се регламентира?
- Поносимият и нормален процент на надценката зависи от субективната воля на търговеца. Въпросът е, когато слага този процент, ако и пазарът му позволи той да е много голям, нека да е вследствие на някакви честни процеси, които са се случвали, тогава пазарът сам ще регулира цените до нива, които са справедливи. Моето лично мнение е, че всеки опит за администриране на цени е в разрез с основните принципи на пазарната икономика.
- Кои нарушения зачестяват?
Различни са амплитудите при нарушенията – те са зависими от сезона, от кампании, от политически послания, които се изнасят по медиите. Помните, че преди години имаше политически послания с цената на олиото, което създаде смут на пазара. Подобни неща влияят върху упражняването на нелоялни търговски практики. Сега сме в сезон, свързан със зимния туризъм. Зачестяват сигналите, свързани с туризма, с хранителния сектор, с телекомуникационния сектор, постоянни са тези за ток, вода, тъй като там няма сезонност. Когато направим кампания срещу нещо определено, потребителите се активизират и започват да подават сигнали. Работата на тази комисия обаче не трябва да бъде реактивна, тя не трябва да чака жалбите и сигнала, защото те изкарват проблемите на тези, които са решили да се оплачат, а какво правим за останалите, които не са решили да сигнализират поради някаква причина - липса на доверие например. Именно поради това действията трябва да са проактивни, те трябва да са свързани с ясно дефинирани пазарни проблеми. След като бързите кредити са един от приоритетите на политиците за присъединяване на България към ОИСР, след като те са причина за работа на общността в законодателната част и изкарването им от директивата за кредитиране и създаване на нови регулации, които да са различни от по-евтиния банков продукт.
- По какво се различават тези продукти?
- Това са два продукта, насочени към две различни групи потребители. Банковият продукт е насочен към едни и той трябва да следва едни регулации, но бързите кредити предвид срочността, за която се издават, предвид това, че потребителите са по-рискови, те естествено са по-скъпи от по-евтиния банков продукт. Те трябва да следват други регулации, като информацията трябва да е изключително ясно дадена на потребителя и измерителят (ГПР) за оскъпяване да бъде съвсем различен. Когато потребителите теглят бърз кредит, те в повечето случаи действат в условията на крайна нужда, те трябва да вземат изключително бързо решение и това да изчисляваш ГПР, преди да решиш дали да вземеш кредит или не, е невъзможно. Затова законодателството в общността върви в посока бързите кредити да следват други регулации и един от основните принципи да бъде е, че този продукт е скъп, но потребителят трябва да знае колко точно ще върне. Ако например тегли 100 лева, трябва да върнеш най-много 300 лева., но не повече. Неправилната преценка вследствие на неинформираност при взимане е проблем на потребителите, но той е проблем и на търговците, защото те трупат несъбираеми дългове, които започват да продават на колекторски компании. Заради неуредиците – неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики, тези фирми плащат все по-малка цена за тези задължения поради факта, че в съда те падат. През 2019 г. имаше наказателна процедура срещу България за това, че има много неравноправни клаузи в потребителските договори с търговците и основно бяха визирани банките. От там започнаха законодателни инициативи - промени в ГПК, изкарване на банките като привилегирован кредитор. След това дойде инициативата за урегулиране на колекторския бранш, но никой не видя генезиса на проблема – неравноправните клаузи и нелоялните търговски практики. Ако тях ги няма на пазара, няма да се изпитва необходимост от това да се взимат подобни политически решения за законодателни промени, които няма да решат проблема.
- От какво се оплакват хората по линия на бързите кредити?
- Най-често се оплакват, че плащат повече от това, което дължат, че са сключили договори, където има много такси и комисиони. Ние това и установяваме – че те са забранени от закона за потребителските кредити и затова санкционираме тези търговци.
- Защо при пазаруване онлайн потребителят има повече права, отколкото ако купува от физически магазин?
- Нормално е това. Когато отидете в един обект, вие виждате стоката, може да я пипнете и да направите по-ясна и реална преценка дали тя ще задоволи очакванията ви. А когато пазарувате онлайн, нямате физически допир до тази стока и е съвсем нормално законодателството да дава този 14-дневен срок, в който можете да се откажете от сделката, без да носите никакви последствия. Ако продавач поставя условия за отказ – това вече са нелоялни търговски практики, които подлежат на санкция. Когато става дума за връщане на пари между 100 и 300 лева, потребителите не търсят правата си по съдебен ред и ако няма наложен контрол от орган се случва, но тежките съдебни процеси, таксите и хонорара на адвоката, с които е свързан един процес, не мотивират хората да си търсят правата по исков ред, потребителите пият по една студена вода и забравят за тези пари, които са дали. За вас това е преодолимо, но за търговеца приложена тази нелоялна практика на стотици, дори и хиляди потребители в рамките на седмица, месец трупа за него много големи печалби.
- Имате ли жалби за онлайн търговия?
- Имаме. Проблемите са навсякъде – както във физическите магазини, така и онлайн.
- КЗП може ли да помага при спорове с международни компании?
- Да, има Европейски потребителски център, който се занимава именно с международните спорове, касаещи само компании в ЕС.
Това е той:
- Стоил Алипиев е роден в гр. Варна през 1980 г.
- Понастоящем е председател на Комисията за защита на потребителите
- Той е юрист по образование и магистър по търговско посредничество и инвестиционно банкиране
- От 2016 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия
- От 2015 г. е председател на УС на „Национална асоциация за защита на потребителите", откогато се занимава като експерт в областта на потребителската защита
- От 2019 придобива статут към UNCTAD-директората за търговия и развитие към ООН, където представлява Национална асоциация за защита на потребителите
- От 2020 г. е член на Съвета по акредитация към Изпълнителната агенция „Българска служба по акредитация“
- Семеен е, има две дъщери
Владимир Христовски
