- Инж. Василев, откриването на сезона за едър дивеч съвпадна с изборите. Как се преборихте той да не бъде отложен?
- Не ставаше въпрос точно за преборване. По принцип изборната неделя никога не е била пречка да се ходи на лов индивидуално. И това може да го направи и сега всеки ловец на 2 октомври. В първите години на прехода наистина имаше подобни забрани за груповия лов, защото политическите страсти бяха доста нажежени, а и често ловните полета започват непосредствено от края на селата, което също задаваше риск от нежелателни инциденти. Но сега нещата са спокойни и МВР прие нашите аргументи, че няма нужда сезонът да бъде отлаган. Агенцията по горите на свой ред изготви съответните графици за отриването на груповия лов в събота, 1 октомври.
- Колко са сега членовете на съюза?
- Те сигурно са 160 000. Но тези, които редовно заверяват билетите си и имат право да ловуват, са около 130 000.
- На какво се дължи това разминаване в цифрите?
- Някои хора по възрастни или по здравословни причини вече не излизат на лов, но остават членове на съюза, а други просто отиват да работят в чужбина.
- В България сега има много природозащитници, които осъждат лова като нехуманен. Какво е неговото място в съвременното общество?
- Да, наистина ловът е свързан с отнемане на живот. Но не бива да се гледа на него като на спорт и вид хоби, а да се разглеждат всички негови аспекти. Човешката дейност изкуствено създава условия за интензивно увеличаване на популациите на определени видове диви животни, а други животни, чиито местообитания биват унищожени, изчезват. Дори туризмът нарушава естествения начин на техния живот, защото хората навлизат в тяхното обиталище. Така ние съзнателно или не провокираме измененията на околната среда. Ето защо ловът е единственият начин, чрез който може да бъде съхранен балансът в екосистемите и да се ограничат пораженията, които дивите животни неминуемо нанасят на земеделските култури.
Да не говорим за броя на инцидентите по пътищата, предизвикани от диви животни, както и свързаните с тях жертви и материални щети, но виждаме как ежегодно техният брой се увеличава
- Какъв е сега балансът между различните видове дивеч? Имаше един популярен афоризъм, че в България ловците станаха повече от зайците. Но те като че почти изчезнаха в последните години...
- Това се обяснява с особеностите на вида. В България се води статистика за състоянието на дивеч от повече от 100 години. И анализът на данните говорят за едно настина интересно вътрешно видово явление – през 10-15 години популацията на зайците драстично намалява. Но има и други фактори. Ще цитирам един голям наш специалист по дивеча, за съжаление вече покойник – инж. Михаил Бояджиев. Той оспори твърденията, че със създаването на АПК сме унищожили заека. И че след като се разпаднаха тези големи селскостопански единици, зайците ще се увеличат. Това обаче не се случи. Оказа се, че днешното разделение на обработваемата площ на по-малки участъци също не е благоприятна за размножаването на вида. Защото употребата на торове и пестициди се увеличи рязко. Разбираемо е - всеки фермер иска да изкара колкото се може по-голяма и по-качествена реколта. В резултат на това обаче е унищожена всяка друга растителност между културните насаждения. В миналото бе невъзможно да отидеш на лов за птици без куче, което да ги отрие сред бурените и да ги вдигне. Днес на 30-40 метра всичко се вижда. В момента обаче нашите членове от цялата страна споделят, че се забелязва увеличение на заешката популация.
- На какво се дължи това?
- Оказа се, че в крайна сметка пак става въпрос за нарушен баланс между видовете. Борбата с африканската чума наложи увеличен отстрел на дивите свине. А те са всеядни животни, които опустошават цялата растителност. Явно те са лишили зайците от възможността да изхранват по-голяма популация.
- Продължава ли именно дивата свиня да е най-многобройният вид дивеч у нас?
- Преди африканската чума тя беше наистина най-масовият обект на лов. Но тя е дивото животно, което нанася най-големите щети на селското стопанство. Ясно, че ако мине едно стадо от 20-30 животни през някаква нива, от нея нищо не остава. Защото това, което не изядат, е стъпкано и похабено. Именно поради тази плътност на вида той стана и главен разпространител на африканската чума и се наложи неговото редуциране.
- Другият проблем в съжителството на човека с природата са мечките.
- С тях нещата стоя по друг начин. Мечката е защитен вид в България от 1931 г. Нейният отстрел е разрешен само ако има доказани щети и опасност за живота на хората, нанесени от конкретно животно. През последните години бяха допуснати няколко такива изключения. Редица екологични организации направиха опити да решават въпроса, като улавяха мечките в капани, упояваха ги и преместваха в други райони на страната. Но експериментът се оказа неуспешен. Те не могат да се адаптират на новото място, не за друго, а защото навлизат в територията на други мечки. В това е основата на проблема - мечките „нарушители“ са млади животни, изтласкани от по-старите и по-силните. Те се принуждават да търсят храна близо до селищата, губят своя респект от човека и стават агресивни. В съседна Румъния по непотвърдени данни годишно стават над 30 инцидента с мечки, като някои завършват и със смъртен изход.
- Чакалите също станаха напаст...
- Когато бях студент, ни учеха, че има ли вълци, за чакали място няма. Но днес е ясно, че двата вида не си пречат. Чакалът се оказа едно изключително пластично животно. Днес той е засечен на 1200 метра надморска височина, а ако говорим за географското му разпространение, вече е достигнал на север до Прибалтика, а на запад до Словения. За размножаването му допринася и фактът, че чакалът е всеядно животно и намира храна не само в нерегламентираните сметища, с които за съжаление е осеяна България, но и покрайнините на селищата. И ще бъде големият бич по отношение на разпространяване на различни зарази. Затова отстрелът му е без ограничения през цялата година
- Завърна ли се рисът в България?
- Със сигурност. Той е засечен от фотокапани в Осоговската планина. И това е радостен факт, защото той е обитавал нашите земи открай време и е бил част от разнообразието на българската фауна.
- Да се върнем на полезния дивеч. Как стоят нещата с елените и сърните?
- Популацията на благородния елен се увеличава по цялата територия на страната. И това също е радващо, защото той е емблематичен вид за България. Благородният елен вече дори напуска територията на ловните стопанства и навлезе в ловните полета на дружинките. Но той не е обект на групов лов и затова не се радва на особен интерес от българския ловец, който обича компанията, с която да седне да се почерпи след излета. За сметка на това обаче е печеливш обект на ловния туризъм. През последните години отново бяха отстреляни екземпляри с отлични показатели, съгласно международните коефициенти за оценка на ловните трофеи.
- Споменахте ловните стопанства. Изгладиха ли се вече конфликтите от предишните години?
- На места може и да възникват някакви търкания - това е неизбежно. Но като цяло нещата са нормални. Границите на ловните стопанства са ясно регулирани още преди 20 години, а това е достатъчно време за изглаждане на старите конфликти. Законът предвижда 15 процента от ловната територията да бъдат експлоатирани от стопанствата, но в момента дори и този процент не достига. Така че по места дружинките ползват и по-голяма площ.
- Бракониерството обаче си остава проблем.
- Това е наистина една много болезнена и сложна тема. Много такива нарушения остават скрити, защото се извършват от хора от малките селища. А там трудно се намира някой да свидетелства срещу съседа или роднината. Но все пак пораженията от местните бракониери са сравнително малки. Големият проблем са организираните групи, които убиват голям брой животни, транжират ги и доставят месото в ресторантите с дивечово меню. Това е една криминална схема, но за да се намери решение, са нужни законодателни промени. Защото в момента дори самият термин бракониер, бракониерство в правния свят не съществува. Сегашните закони не водят до съществени санкции. Дори и да бъдат заловени бракониерите, съдебната система е претоварена и постановява някакви административни наказания, които се атакуват от опитни адвокати, които успяват да намерят процедурни нарушения, и в крайна сметка съдът ги отменя. Бракониерството трябва да се криминализира, защото то е кражба от природата на България
- Като говорим за правила, нашите ловци като че взеха все повече да ги спазват по време на лов.
- От началото на сезона за пернатия дивеч, който започна през август, няма постъпили данни за инцидент по време на лов. Надявам се това да продължи до края на сезона.
- Кои са най-честите причини за злополуките?
- Основното правило при груповия лов е да не се сменя предварително определена позиция. Защото никой от колегите не знае това и рискът да попаднеш на огневата линия на друг ловец е голяма. Важно е също да се спазва забраната на употреба на сачми, защо те дават опасни рикушети. Проблем беше и камуфлажното облекло, но ловците най-сетне разбраха, че животните са далтонисти и вече носят шапки и жилетки в ярки цветове.
Това е той:
Роден е през 1980 г. в град Троян
Завършва специалността “Горско стопанство” в Лесотехническия университет. Има магистърска степен “Ловно и рибно стопанство”
През 2007 г. е назначен в Националното сдружение на ловците и риболовците в България като експерт в отдел “Лов”
През 2017 година е избран за председател на УС на НЛРС-СЛРБ
През 2021-ва е преизбран на този пост
Четвърто поколение ловец
Константин Събчев
