- Г-жо Пейчева, целият свят коментира т. нар. сделка между САЩ и Украйна за добив на редкоземни и критични елементи. Тя все още не е факт, но нека разясним на читателите за какво иде реч. Какво представляват редкоземните елементи, както и критичните?
- Когато президентът Тръмп говори за редкоземните елементи, той има предвид тези, които са метали, с метални свойства. Той имаше предвид както редките елементи, така и т. нар. критични елементи. Това е тема, която е на дневен ред от около 15 години. Изследванията започнаха от учени в Европейския съюз. В момента Китай е почти на 100 процента доставчик на редкоземни елементи. Когато той отказа да доставя на Япония такива суровини, целият свят започна да говори за сигурност на доставките, да има политика в тази насока. Ако трябва да кажем какво са редкоземните елементи, това са преди всичко химически елементи. Те са общо 15 на брой лантаниди, но към тях бяха присъединени скандий и итрий. Към тях трябва да добавим и т. нар. критични. Още преди 15 години бяха определени 14 такива елемента. В документ от 2023 година се казва, че те са 34, като 16 от тях са определени като стратегически. Защото се използват във военната индустрия, в електрониката, в стратегически производства. Те са с голяма важност за икономиката, но има риск за техните доставки. Според някои изследователи това е така, защото нямат заместители. Ако можехме да намерим някакви изкуствени заместители, щяхме да се справим, но засега няма такива.
- Кои са най-критичните елементи?
- Това са леките и тежките редкоземни елементи. Зависи от икономическата им значимост и от риска за доставки. Тук трябва да обясним, че в момента Китай е основен доставчик на такива елементи. Там по чисто геоложки причини има големи находища с концентрация на такива минерали, носители на редкоземни елементи. Проблем е, че голяма част от тях може да са радиоактивни, може да представляват и екологична опасност.
- Къде е най-голямото приложение на такива елементи?
- Например в смартфоните. Но повратната точка да се заговори толкова много за критичните елементи е, че те станаха енергийни ресурси. В момента, в който влязоха в батериите и станаха важни за електромобилите, за комуникациите, ролята им нарасна неимоверно. Много от колегите ги определят като двигатели на четвъртата икономическа революция. Когато беше казано, че през 2050 г. трябва да имаме нулеви въглеродни емисии, стана ясно, че ще зависим от такива елементи.
- Споменахте в началото, че в световен мащаб лидер по добив на такива минерали е Китай. На какво се дължи това?
- Китай доставя 56 процента от алуминия, 56 процента от антимона, над 40 процента от арсена, 44 процента от барита, 70 процента от бисмута, както и 100 процента от тежките редкоземни елементи, при леките е 85 процента. Китай има решаваща роля за доставка на 25 елемента. От десетина години държавата смени политиката си и не разчита само на свои находища. Разработи технологии не само за добив, но и за преработка, за влагане в готов продукт. Китай не само че купува находища, но и произвежда крайната продукция. Например при мобилните телефони, в слънчевите панели, в моторите и др. Защото всички са разбрали, че ако суровината е евтина, то крайният продукт е скъп. Например китайска фирма купи през 2018 г. голямо медно-златно находище в Сърбия. При нас как е? В България произвеждаме меден концентрат, който се преработва в „Асарел Медет“ например. После отива в „Аурубис“. В много случаи пиритният концентрат се явява отпадък. Доскоро от него се извличаше само сяра, но тя не беше икономически атрактивна. Докато Китай вече има технологии за извличане на други съпътстващи елементи. Могат да извличат кобалт, никел, нищо че не е в голяма концентрация. Ето още един пример от България. Медният концентрат от Челопеч се изнася за Намибия. Съвсем неотдавна „Дънди прешъс металс“ продадоха предприятието си в Намибия също на китайска компания.
- Кои са другите големи играчи в тази област?
- Има малко разлика, дали в добива или в преработката. Най-голям производител на мед в Европа е Полша, следвана от Испания и от България. Например ние произвеждаме много мед, а Украйна със своите много древни скали има други водещи добиви.
- Знае се, че от години в България няма действаща национална геоложка служба. Какво е сега положението. Как се справяме с проучванията и добива у нас на критични изкопаеми елементи?
- България има голям потенциал. Добре, че сега се заговори за критични и редкоземни елементи. За съжаление обаче след закриването на Комитета по геология не беше създадена геоложка служба, която да го замени. Има, разбира се, отдели към министерствата – преди в околната среда и водите, после в икономическото, сега комисията по концесии и подземни богатства е към Министерството на енергетиката. Там се пази т. нар. геофонд. Но това не е истинска геоложка служба, която трябва да поддържа геоложките карти. Доскоро се смяташе, че има изключително стари скали в България, които обаче изведнъж се оказа, че са по-млади. Друг тип находища можем да търсим в тях. Споменах за Украйна. Там в древните платформи или щитове обстановката е по-различна, отколкото в България.
- Реално къде стоим ние на картата на Европа и на света?
- Имаме медно-златни находища. Всъщност и най-малко разпространеният редкоземен елемент е 15 пъти по-разпространен от златото. Оптимист съм, че ще развиваме за в бъдеще технологии за добив и извличане и после влагане във високотехнологични продукти на редкоземните елементи. През последните години науките за земята бяха активната страна, за да може България да участва в международни европейски проекти. Едни от първите сме, които подписахме партньорствата за суровините. В тези партньори се включиха и държави като Украйна, Замбия, Чили, Австралия, които разполагат с ресурси. Европа търси такива държави, за да си гарантира сигурност на доставките, да не зависи само от един производител, който по различни причини изведнъж може да спре доставките.
- Какво се прави конкретно у нас?
- Осъзнавайки липсата за знания за критичните суровини, България стартира национална научна програма за критически и стратегически суровини за устойчиво развитие и зелен преход. Програмата включва 14 институции, като проблемът е обхванат от всички страни. Обърнато е внимание и на най-чистите неконвеционални изкопаеми горива. Ако не са въглища, да се насочим към газ. Къде има газ, къде има геотермална енергия. Преходът към зелена енергия ще отнеме време, затова трябва да използваме оптимално най-чистите изкопаеми горива. А това са най-вече критичните и стратегическите суровини. Има цял работен пакет от мерки, посветен на отпадъците от енергетиката. Например в пепелта от въглища има концентрация на някои елементи. Идеята е след като сме взели енергията от въглищата, да оползотворим и отпадъка, да извлечем от него и редкоземни елементи. Имаме добри специалисти в България. Този работен пакет се води от Института по минералогия и кристалография. Трябва да обърнем внимание на рециклирането, на екологичните проблеми. Всички, включително фирмите, вече разбират, че трябва да се добива устойчиво.
- Кои други институции са ангажирани в програмата?
- Един от работните пакети е социално-икономически. Там са включени институтите на БАН, които се занимават със социология, с икономика, с демография. Много е важно как поднасяме проблемите на хората. Например националният музей „Земята и хората“ има опит в това отношение, да се разбере колко са важни суровините. И че ако искаме да комуникираме и да държим телефон в ръката си, трябва да знаем, че в него има много елементи, които добиваме от природата. Това е много добре представено в изложбата на музея „Земята и хората“ „Умни минерали за умни телефони“.
Това е тя:
- Проф. д-р Ирена Пейчева е изследовател в Геологическия институт при БАН
- Преподава изотопна геология като гост-лектор в Минно-геоложкия университет, както и на докторанти към Центъра за обучение на БАН
- Гост-изследовател е в Политехническия университет в Цюрих, Швейцария в периода 2000-2018 г.
- Завършила е магистърска степен по геология-геохимия в Софийския университет «Св. Климент Охридски» през 1984 г. и докторска степен в Московския университет през 1991 г.
- Научната й дейност е свързана с националния музей «Земята и хората» (до 2002 г.), Института по минералогия и кристалография (2002-2008) и Геологическия институт при БАН (от 2008 г.)
- Научните интереси на проф. д-р Ирена Пейчева са в изотопната геохимия и геохронология, петрологията, минералните ресурси, геоекология, развитие на геохимични методи с приложения в различни области
- Участвала е в над 30 проекта, над 10 от тях международни. Автор е на повече от 200 публикации. Член е на Geochemical Association, Society of Economic Geology, Българско геологическо дружество
- Национален представител е в Карпато-Балканската геоложка асоциация
Пламен Енчев
