- Професор Смоленов, отдавна не сте се изявявали на терена на политическите послания. Загубихте ли интерес или има друго обяснение?
- Този терен е миниран от политическата коректност, която аз не уважавам и съвсем не понасям. Тя бавно трови свободата на словото и деморализира критичното мислене. Всъщност какво е свобода на словото без свободомислие?
Но има и друго, по-съществено обяснение в отговор на вашия въпрос. Старая се да не участвам във фарсове, а напоследък вътрешно-политическият живот у нас е все в този жанр. Но и фарсовете могат да имат трагични последици - точно затова ги наблюдавам със смесени чувства.
Такъв тип наблюдение не върши работа, освен може би на мистър Бийн в едноименния филм. В своята изложбена зала той си „седи в ъгъла и само гледа картините“. Но светът около нас не е изложбена зала, а опасно място. Което става все по-опасно за малките, а дори и за най-големите държави. Парадоксален факт е, че всички национални държави в наши дни имат един и същи враг!
- Какво имате предвид като „един и същи враг на всички национални държави“?
- Ето ви един конкретен пример. Дава го не кой да е, а самият президент на САЩ Айзенхауер - герой от Втората световна война, главнокомандващ на американските войски в Северна Африка и в целия Европейски театър на военните действия. Та този достоен и смел президент в самия край на мандата си, в последното си обръщение към американския народ предупреждава, че най-голямата опасност за САЩ са хищните амбиции на военно-промишления комплекс.
Оттогава е изминало много време, но тези амбиции не са укротени. Водени са много войни, някои и до ден днешен с уговорки, че нямало да ескалират до глобален сблъсък. Но уж контролиран хаос се е изродил и задейства глобален терористичен процес. Нефелната политическа класа, провъзгласила се за глобален елит, само се прави, че противодейства на тероризма, а всъщност има интерес и извлича печалби от привидната конфронтация с него.
Този наднационален елит печели, като създава кървави проблеми по света и дори в собствените си страни. Той нагнетява напрежение и дестабилизация по формулата: хаос – тероризъм – още повече хаос, пари – страх – още повече пари…
Банална истина е, че държавите се конкурират помежду си и могат да имат противоречия даже когато са съюзници. Но аз твърдя нещо парадоксално, което само на пръв поглед не е така. Голяма нелицеприятна истина е, че светът е заложник на наднационални сили, които печелят от дестабилизацията на всички национални държави. Те предизвикват и усилват процесите на дестабилизация, провокират тероризъм и регионални войни, които могат да прераснат в глобален конфликт. Но тази опасност не ги спира – от нея „просто не им пука“, щом става дума за печалбата на трилиони.
- Наистина ли става въпрос за трилиони? Звучи някак много на едро…
- Благодаря, че не казахте „ангро“. Щеше да прозвучи иронично, а проблемът не търпи иронизиране. Нима е шега работа – войната срещу терора в Афганистан струваше над 2 трилиона долара. А всички знаем как завърши… Всъщност още не е завършила. И на Европа, и на нашата страна тепърва им предстои да търсят решения: как да се сложи край след края на една 20-годишна война срещу тероризма. Бързам да подчертая, че Шенгенската идилия не е и никога няма да бъде никакво реално решение. Тая просто няма да я бъде!
- Тоест как няма да я бъде? Не е ли вече факт, че сме с единия крак в Шенген?
Да, и предстои да решим с кой точно крак всъщност влизаме: с първия, с втория или може би с третия… За да избегнем непристойни асоциации, ще уточня, че тук имам предвид прочутата загадка на Сфинкса. Той питал всички попаднали в лапите му: кое е това животно, което сутрин ходи на 4 крака, по обяд на 2, а вечер на 3 крака? На стари години (т.е. през вечерта на живота си) старите хора използват бастун = трети крак. Изглежда, че такъв трети крак за застаряващия Европейски съюз ще се окаже Дъблинският протокол. Не че е вършил работа, нито е бил спазван от потъващата под мигрантско цунами Евроатлантида.
- Какво имате предвид?
- Питам се какво би станало, ако България защити своя шенгенски-дискриминиран народ, като вземе, че денонсира Дъблинския регламент. Той и без това не се спазва, но виси като дамоклев меч над главите на онези уж „равноправни граждани на Европа“, чиито държави са на южната външна граница на Европейския съюз. От тях се очаква да станат едва ли не укротители на мигрантско негодувание.
Когато негодуващи бивши граждани на Афганистан и Сирия бъдат недоброволно натирени от Западна и Централна Европа към държави, през които въпросните несретници за пръв път са влезли на територията на ЕС. И са били регистрирани от тези държави, за да получат мигрантите поне някакъв личностен статут. Оказва се, по силата на бюрократичния ЕС - логика, че няма ненаказано добро. Защо народите от южната европериферия трябва да поемат удара на мигрантския потоп, докато Евроатлантида потъва безславно под тежестта на собствената си алчност и властови комплекси?
- Какво означава думата „недоброволно“, която употребихте преди малко?
- Нещо подобно на пръкналата се неотдавна дума „некоалиция“ - недоброволно обединение на политически сили, които не искат да признаят, че не вземат сами своите най-важни решения. Та така и с недоброволното депортиране на мигранти от центъра към периферията на ЕС, и то най-вече в посока юг-югоизток.
Не вярвайте на тези, дето се правят на наивни и ни убеждават, че ставало въпрос за десетки или най-много стотици „нежелаещи“, „неинтегрирани“ хора от Афганистан и Сирия.
Става дума за младежи, чийто стремеж е бил да са именно там, където са и сега. Те са стотици хиляди и съвсем не са интегрирани в богатите европейски общества. Казано с библейски патос: името им е легион! Не е тяхна вина, че са вярвали на пропагандни клишета за човеколюбието и лесно достъпните блага на Европейския съюз.
Не е тяхна вина, че страните им са живи рани от войни, които са привнесени отвън и водени срещу собствените им народи от глобалния наднационален елит. Този перверзен клуб превръща големите пари във власт, властта в масови кръвопролития, а от пролятата кръв на милиони млади хора получава многомилиардни печалби. Ето защо властовата формула на глобализацията може да се охарактеризира именно като „перверзокрация“.
Тя всъщност се самостимулира чрез насилие, като садо-мазохизма при хората. Възниква пазар на организирано и щедро финансирано насилие: търсене и предлагане в целия диапазон от тероризма до преките военни действия. Всичко е бизнес за наднационални корпорации, които имат водеща роля в трансграничния трафик на наркотици или мигранти.
- Ако сте прав, то възниква един отчайващо сериозен въпрос: има ли шанс за измъкване от онова, което вие наричате „перверзокрация“?
- Има два кибернетични принципа, които винаги са ми давали усещане за оптимизъм: Закон за необходимото разнообразие и Закон за неочакваните последствия. В духа на тези принципи може да се търси изход от порочния кръг, в който се върти съвременната демокрация. Именно нея би следвало да опазим и облагородим заедно с опазването на нашата родна България.
Някои медийни „отличници“, които прекалено често ни досаждат от телевизора, правят грешката да противопоставят демокрацията на патриотизма. А всъщност двете идеи са като близнаци, родени във вихъра на Великата френска революция.
Без здравата основа на националните държави демокрацията е безплътна и много абстрактна – тя не достига до обикновените хора, в името на които е била проповядвана. Мисля, че самосъхранението на националните държави ще даде нова енергия на залинялата евродемокрация. Ще я освободи от утопията на троцкизма-соросизма.
Започнала с идеите за „перманентна революция“, тя завършва с илюзии, че хората масово могат да се препрограмират биологически и психологически. И началото, и краят на тази утопия бележат изпадането на света в глобален хаос, макар че му казват нов световен ред.
- Има ли логика, има ли някаква игра на интереси в хаоса? Преди време вие въведохте термина „стратегическа провокация“. Случи ли се нещо подобно през изминалите години?
- Това понятие е като инструмент за мислещи хора. С негова помощ те могат да се ориентират във вихъра от геополитически събития. На техния фон е трудно, но затова пък особено важно да се откроят дълбинни тенденции.
Сред тях е опасността, която наричам глобален терористичен процес. Читателите сами ще приложат „стратегическа провокация“ към случващото се около нас и в миналото, и в наши дни. Ще се окаже, че някои значими събития са провокирали в близка или по-далечна перспектива разтърсващи промени. И тук влиза в сила Законът за неочакваните последици!
- Как?
- Късогледата алчност на глобалната перверзокрация се издънва в момента, когато всички си мислят, че тя вече се е увековечила. Задейства се и другият кибернетичен закон – Законът за необходимото разнообразие. Според него не е възможно светът да бъде управляван от един-единствен команден център.
Взаимодействието на двата принципа в крайна сметка обърква кроежите на глобалния „елит“, но за съжаление това невинаги става без човешки жертви. Хаосът взема кървав данък от обществата, които си позволяват да го допуснат в държавите си. „Контролираният хаос“ е просто технология на властта, която има за цел да отслаби националните държави и да приведе съответните общества в насипно състояние.
Нека си спомним така наречената Арабска пролет и как тя вдигна към Европа цунами от транс-средиземноморска миграция. Според мен тогава започна потъването на Евроатлантида.
- Говори се, че сега заради полу-Шенген ще приемаме обратно повече мигранти от Австрия...
- И досега над 70% от мигрантите към Европа пристигат именно по средиземноморския маршрут.
Въпреки тази доказана истина българските граждани продължават да са дискриминирани по отношение на Шенген. А защо се говори, че трябва да приемаме ускорено повече мигранти от Афганистан и Сирия – защото тях трудно ги интегрират на Запад? Или защото те имат боен опит и военни умения, които ги правят желан контингент за онези, които от 40 години насам се опитват насилствено да дестабилизират Балканите.
Дали някои наднационални сили не искат да инфектират с външна намеса отношенията между етноси или религиозни общности в България? Тя устоя на стратегически провокации през последния половин век – може би точно това вбесява съответните „стратези“ и местните им провокатори.
Ще го позволи ли българският народ и кой трябва да му напомня, че е създател на най-старата национална държава в Европа? От друга страна – кой пречи на нашия народ да се самоосъзнае като политически суверенен фактор, с който трябва да се съобразяват всички бъдещи кандидат-управляващи?
Това е той:
- Експерт е по антитероризъм
- Инициатор за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година
- Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото народно събрание
- Специалист е по логика и евристика
- Завършил е Московския държавен университет „Ломоносов”
- През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада)
- Почетен професор във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна
Пламен Енчев
