Психологът Силвия Петкова пред „Телеграф“: Eкраните дресират, а не учат децата

- Г-жо Петкова, до какво води прекарването на дълго време пред телефони, таблети, телевизори...?

- Става дума за прекалена екранна стимулация. Аз в личната си практика, след като три години бях част от екипа на д-р Везенков в Центъра за приложни невронауки, където съм сканирала с електроенцефалография (ЕЕГ) мозъците на стотиците деца, които са били на терапия при нас, мога да кажа, че това, което е характерно за децата, които вече са проговорили и ги е ударил ефектът на прекалената екранна стимулация, е засягането на езиковата система, вниманието и паметта. Все повече стават децата в училищна възраст, които имат трудности в създаването на свързани и смислени изречения. Много деца не могат да се изразяват свободно, защото нямат когнитивните структури, необходими за това. Паметта им често работи от днес за утре. Когато нервната система е хронично свръхстимулирана, сънят е нарушен, а мозъкът е постоянно заливан със зрителни и звукови стимули, това, което се случва и се учи днес, в един момент не стига до дълготрайната памет и децата започват да живеят в един и същи ден всеки ден, което за съжаление много напомня за начина, по който живеят и функционират зависимите хора. Много съм емоционална по този въпрос, защото съм работила с много такива деца и съм виждала как това се отразява не само на тях, но и на целите им семейства. Говорим за човешки съдби.

- Една от добрите практики във вашето училище е свързана с постоянната комуникация с родителите, как комуникирате с тях?

- Всъщност провеждаме разговор и за качеството на живот на детето. Важно е как спи, как се храни, как прекарва свободното си време, как се отразяват взаимоотношенията и семейната динамика. Задължително имаме някакъв разговор относно ограничаването на екраните, защото се оказва, че повечето ни деца, които имат поведенчески или обучителни проблеми, всъщност имат и завишено екранно време. В нашето училище в село Осоица има добра степен на разбиране и подкрепа от страна на родителите, че това е нещо полезно. Това се подкрепя и с резултатите от анкетата, която проведохме наскоро и от която стана ясно, че родителите подкрепят мерките за ограничаване на използването на телефони. Въпросът отново опира до консистентност на границите. Когато училището и родителите работят съвместно, в някакъв момент децата разбират, че това е за тяхното добро, виждат ефекта и се съобразяват. Ако има пропускливост, ако самите родители не са едно мнение или не кооперират на училището, тогава това неминуемо оказва негативно влияние върху децата. Тестването на граници е естествена част от развитието. Ролята на възрастните е да осигурят сигурност, ясни граници и да учат децата на саморегулация чрез корегулация и личен пример.

- Колко е важна възможността за практикуване на спорт и изкуства?

- Това са най-естествените начини за изразяване и развитие. Природата, спортът и изкуствата позволяват на децата да се свържат с тялото, емоциите и мисленето си. Нашето училище е буквално сред природата и нашите деца всеки ден ходят навън на походи. Всяко голямо междучасие им е по 30 минути и те са задължително навън, освен когато вали пороен дъжд. Освен възпитаване на връзка с природата децата имат възможност да играят, да са подвижни и да участват в отборни игри. Това учи децата да се свързват и социализират по най-естествен начин - извън екраните, чрез движение и игра. Защото това е, което ще липсва на бъдещите деца и това ще е разликата с човешките същества. Способността да могат да се свързват едно с друго и с телата си и да могат да разпознават телесните сигнали. Живеем във време, в което децата започват да губят това умение. Същевременно имат наблюдение от възрастни, които им показват кое е правилно и грешно и имаме разговори за това какво означава приятелство и взаимоотношения. Живите човешки отношения са ключов фактор за предотвратяване на множество психоневрофизиологични проблеми при децата и не само. Ние имаме и животни – кученца и котенца, които влизат в училище, стоят на двора. Децата имат връзка с тях и това за мен като психолог и човек, който се занимава с възстановяване на детското функциониране, е изключително важно. Ние сме социални същества с базова нужда от свързване със себе си, с телата си и с живата природа. За съжаление екраните тренират дисоциация от тялото и често се стига до проблеми с баланса, координацията и сензорната интеграция. Масово наблюдаваме сензорно-моторна дезинтеграция при деца с прекомерна екранна дейност.

- Къде трябва да е фокусът в търсенето на решение за справяне с проблема от прекалената екранна стимулация?

- Важно е да се обърне внимание на децата много по-рано, още преди навършването на 3 години. За съжаление поради родителско незнание децата масово биват изложени на екрани още преди първата си годинка. От почти новородени на Бейби тв, а после на таблети с образователна цел. Родителите, които се хвалят, че децата им са проговорили през екрани, всъщност не осъзнават, че им правят много лоша услуга, защото това е по-скоро дресировка, отколкото човешко проговаряне, в което има разбиране на контекста на нещата, които се възпроизвеждат гласово. Има огромна разлика между това детето да може да повтаря думи и това да има изградени невронни системи за език, мислене и самосъзнание. Истинската реч изисква контекст, взаимодействие, емоционална обратна връзка и разбиране. На база на наблюдаваните последствия смятам, че общественият дебат трябва сериозно да разгледа възможността за законови ограничения на екранната употреба при деца под 3-годишна възраст, подобно на други доказано рискови фактори за развитието като алкохол и наркотични вещества. Бих подкрепила криминализиране на употребата под тази възраст, тъй като в този период рисковете за развитието са изключително високи. Особено за формирането на езиковата система, когнитивните способности, паметта, привързаността, както и за придобиването на аутистични черти, хиперактивност и импулсивност.

Просто до 9-годишна възраст говорим за ключови периоди в развитието и формирането на всички невронни системи, свързаността на мозъка, свързаността с тялото... Малките деца са твърде лесно податливи и уязвими към бързия допамин и към моментното задоволяване през удоволствие. Друго нещо, което трябва да се знае, е, че свръхстимулацията на зрението и слуха в момент, когато мозъкът е толкова пластичен, се случва за сметка на всички други сетива. Буквално това сме го виждали на ЕЕГ при децата. Зоните за зрение и слух просто изземват като ламя всички други сетивни зони. Екранната стимулация се отразява пагубно и за развитието на префронт и висши когнитивни функции. Тези висши корови функции трябва да имат предпоставки, които до 9-годишна възраст да са се случили, за да може да имаме едно здраво функциониране по-късно. За съжаление екраните тренират мозъка да функционира в хипнотични, трансови режими на активност, характерни за съня, а не за будното състояние. При такива условия децата практически нямат шанс да развият задръжни функции, концентрация и устойчиво внимание.

- При какъв процент от децата, които идват при вас, в първи клас има вече последствия от прекалена екранна стимулация?

- Това, че ние сме училище на село, сред природата, все пак променя сегмента на родителите, които записват децата си при нас. Това са родители, които ние смятаме за по-осъзнати и искат живот в природата. Но независимо от това данните от анкетата ни са притеснителни и показателни. Около 90% от децата ни са били обект на прекалена екранна стимулация преди 9-годишна възраст. От тях 70% са започнали екранна дейност между 3- и 9-годишна възраст. И въпреки че говорим за родители, които би трябвало да са представителна извадка, 20% от тях признават, че децата им са имали контакт с екрани още преди 3-годишна възраст. Не можем да сме сигурни колко са скрили подобен факт и не са отговорили в анкетата ни, но тези резултати сочат, че този проблем е масов. Аз затова ви казах, че си имаме работа с проблем, чиито последствия тепърва ще осъзнаваме и ще се сблъскваме челно. И със сигурност много бързо се случва тази голяма група да увлече към екраните и малкото деца, които са били опазени по един или друг начин. Това при нас се случваше по време на пътуването с училищните автобуси. Въпреки че в училище им взимаме телефоните, те ги ползваха в автобуса. И тези, на които им е забранено вкъщи, сядаха до тези, на които не им забранено. Именно затова предприехме мерки устройствата да се събират още по време на пътуването до училище. Така помагаме на децата се настроят за пълноценен учебен ден, а и гарантираме спокойствието на родителите относно следенето на екранното време и дейност. Да, винаги някои ще намерят начини да играят на игри или да гледат кратки видеа, но процентът им драстично ще намалее, ако се вземат мерки. Затова е много важно да говорим за децата и екраните още от яслена възраст.

- Защо?

- Защото считам, че превенцията, екранната хигиена и безопасната екранна употреба са необходими условия още в най-ранна възраст, тъй като тя е най-рискова. Със сигурност трябва много осъзнато всички родители да намаляват времето, което децата им прекарват пред екраните, и да включат дни без екрани. Вече има стандартизиране благодарение на редица изследвания и се знае на каква възраст по колко време може да се използват устройствата. Затова в училище използваме много средства, които да показват на децата, че светът не е само дигитален. Ако децата успеят да израснат до 15-годишна възраст със здрава нервна система и нормално общо функциониране, те самите ще имат способността да се ограничават. Така ще имат възможност да използват технологиите, без да развиват зависимост. Ето защо според мен е изключително важно да си опазим дечицата до тази възраст.

- Как стои въпросът с мотивацията за учене на днешните тийнейджъри?

- Имала съм много тежка терапия с тийнейджъри, които отказват да спят. Имала съм деца, които не са излизали от стаята си, които не пускат телефона, които не се интересуват от нищо. Колкото по-интелигентно и талантливо е едно дете, толкова по-тежко хлътва в дигиталния свят. Била съм свидетел на деца, които точно преди кандидатстване след 7-и клас тотално изпускат края буквално за броени месеци. Отказват да участват в обучителния процес, успехът им рязко спада. Те се борят за живота си, без да си дават сметка, и всичко това е обусловено от екраните. От влиянието на игрите, на клипчетата в TikTok, на социалните мрежи, които всъщност са се превърнали в огромен фактор, когато връзката с родителите, с училището и реалната жива социална среда е загубена. И това може да се случи буквално за броени месеци. Регресът е просто поразителен понякога. Там ваденето е много трудно. Често се стига и до насилие вкъщи.

Много от проблемите, които съм срещала при деца в училищна възраст, не са поради липса на мотивация за учене, а тотално нежелание и интерес за участие в живота. Това са деца, които се отказват при най-малката трудност не защото са мързеливи, а защото наистина нямат способността и капацитета за търпение и постоянство, които да вложат в нещо, в което не получават моментално удоволствие и резултат. Ние започваме да отглеждаме едни инфантилни бебета. На практика ние презадоволяваме децата до такава степен, че им спираме развитието и така те не стигат до пълното съзряване на капацитета си. Вече имаме родители, които са от тези поколения, които имат нужда от обучение и ние при срещите с тях ги обучаваме. Някои индивидуални срещи продължават по над 2 часа. Срещите понякога продължават с часове и са насочени към изграждане на режим, навици и разбиране как семейната динамика влияе на детето. В някои случаи самите родители имат трудности със зависимост към екрани, което прави поставянето на граници изключително трудно. Често родителите ни казват: “Ама аз какво ще правя, ако му спра екрана. Ама той ще ме занимава, аз трябва да го гледам!”.

- Имате ли наблюдение върху образователните резултати, когато има ограничаване на използването на телефоните и таблетите?

- Да, резултатите са обнадеждаващи. Почти всички родители, които преминават през трудния начален етап на ограничаване на екранното време, детокс и абстиненция и след това следват структуриран възстановителен план, споделят, че сякаш имат „ново дете“.

В началото ограничаването на екраните често води до силни реакции на тревожност, гняв, кризи и усещане за празнота. Това е очаквано. Още повече че децата не са свикнали да скучаят и нямат изградени умения за справяне и емоционална регулация без постоянна външна стимулация. Този период е най-труден както за децата, така и за родителите, и именно тук много семейства се отказват.

Когато обаче родителите успеят да удържат мерките и не се предадат пред трудностите, започват да се появяват видими и устойчиви промени. Децата постепенно се учат да общуват, развиват интереси и хобита, включват се по-активно в семейния и социалния живот. Фокусът и вниманието им се подобряват, настроението се стабилизира, сънят се регулира, а паметта и учебният капацитет започват да се възстановяват. В много случаи наблюдаваме и реално повишаване на учебния успех.

Важно е да се подчертае, че тези резултати не се постигат с половинчати мерки. Те изискват строги, ясни граници, последователност и координирана работа между родители, училище и специалисти.

ТОВА Е ТЯ:

Родена е през 1987 г. в Бургас

Завършва психология в Лондон, след това биофийдбек невротерапия в Център по невронауки Везенков, а в момента се обучава за психотерапевт

Професионалната й насоченост е към предизвикателствата на съвременния живот и последствията от прекомерната дигитална стимулация, екранната зависимост, стреса и нарушената човешка свързаност

Работи в пресечната точка на психология, невронаука и съвременни дигитални поведения, като се фокусира върху ранното емоционално развитие, привързаността, регулацията на нервната система и въздействието на технологиите върху мозъка

Участвала е в провеждането на ЕЕГ функционални оценки и неврофизиологични измервания при кохорти от деца и възрастни и има принос в създаването на научни анкети, статии, проучвания и статистически анализи

Включва се в различни инициативи (конференции, фестивали и професионални форуми), посветени на психичното благополучие и развитие

Паралелно с консултантската и научна работа (в Естествена академия) Силвия работи като училищен психолог и разработва програми за родители и учители, както и интервенции за деца с емоционални, поведенчески и сензомоторни затруднения.

В практиката си съчетава биофийдбек, неврофийдбек и психотелесни терапевтични подходи

В основата на нейната професионална и лична философия стои разбирането, че живото присъствие и човешката свързаност са ключови в превенцията и възстановяването на индивидуалното и обществено здраве и благополучие

Людмил Христов