П ървата българска левова банкнота вече повече от 70 години се пази в Регионалния исторически музей в Габрово. Тя е с номинал от 20 лева и има уникален сериен номер 000001. Реликвата е част от първата емисия български банкноти. Банкнотата е отпечатана през 1885 г. от Българската народна банка в тираж от общо 213 хиляди лева. Банкнотата е с размери 150 х 97 мм. На лицевата страна най-отгоре е изписано името на банката, а под нея номиналът на банкнотата с букви и цифри.

В горния ляв ъгъл е гербът на Княжество България. Върху банкнотата изрично е посочено, че има златно  покритие. Под него вляво е датата 1 август 1885 г., а вдясно е подписът на Иван Евстратиев Гешов, който по онова време е директор на Българската народна банка. Най-долу е номерът на банкнотата и подписът на касиера на БНБ. Обратната страна на банкнотата е доста семпла. В средата е числото 20, оградено във винетка с неправилно кръгла форма. Авторът на проекта на банкнотата е българският математик и картограф Георги Яковлевич Кирков.

Обращение

Първата банкнота от 20 лева е в обращение в Третата българска държава от 1 септември 1885-а чак до 1 юли 1907 г., като през част от времето циркулира заедно с банкноти и от други по-късни емисии. Според специалистите в годините на обращение 20 лв. е била една доста добра сума. „Тя е била равна на седмичната заплата на един държавен чиновник и с нея един несемеен човек спокойно можел да изкара една трета от месеца. „По онова време в началните години след Освобождението пазарът у нас е бил наводнен с всякакви пари. Целта на първата серия български банкноти е била да изтласка тези чужди пари“, обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Габрово Росен Йосифов.

Историята на първата отпечатана банкнота от първата българска емисия с номинал 20 лв. е доста любопитна. Банкнотата е била собственост на габровски търговец, който решава да я запази за спомен и за поколенията. Доста години по-късно, през 1961 г., наследниците на търговеца я продават на музея в Габрово за сумата от 250 лв. Една също никак нелоша сума за онова време. Сделката с музея е осъществена от наследника Христо Тюлюнбаков.

Първата българска банкнота е част от уредената експозиция на Регионалния исторически музей – Габрово, озаглавена „Когато левът става история – парите на Третата българска държава“. Тя проследява развитието на българската валута от Освобождението, през парите на Третото българско царство, НРБ, демократичния период, чак до наши дни. Изложбата в Габрово ще бъде открита официално на 5 февруари.

Купюри

Първата емисия български банкноти от 1885 г. включва купюри от 20 и 50 лева и има за цел да въведе националната валута в условията на пазар, наводнен с чужди монети след Освободителната война. В онези първи години след нашето Освобождение и създаването на Третото българско царство в него циркулират едновременно османски, руски, австро-унгарски, френски франкове и други банкноти и монети. Банкнотата от 50 лв., емисия 1885 г., е със същия дизайн, като е сменена сумата, показваща нейния номинал. 

Две години по-късно, през 1887 г., в обращение в България са пуснати банкноти с номинал 100 лв. Техният дизайн е малко по-раздвижен. На лицевата страна наред с вече познатите елементи от 20 и 50 лв. е вкаран и нов, изображение на майка с дете в народни носии.   

Началото на собствената монетна система стартира още в първите месеци на създаването на младата българска държава. На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар у нас княз Александър Дондуков-Корсаков подписва създадения проект на устав, с който се учредява Българската народна банка. Тя е открита официално на 23 май същата година.
Първите бюджети на младата българска държава са съставени във френски франкове.

Монети

На 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за правото за резание на монети в Княжеството. С него се създава националната валута „лев“, като всеки 1 лев е разделен на 100 стотинки. През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки, а от следващата година в Русия са отсечени и монети от 1 и 2 лева. Трябва да минат още 5 години обаче, за да дойде време и на първите български банкноти. Те са с номинал от 20 и 50 лева, отпечатани са в Санкт Петербург и имат златно покритие. През 1891 г. БНБ получава правото да емитира и банкноти, обменими в сребро, но това на практика се осъществява чак след 1899 г. 

В 140-годишната си история българските банкноти имат доста голям брой емисии. След първите банкноти, които са с доста семпъл и опростен дизайн, през 1890 г. излиза от печат втората емисия с номинал от 5 и 10 лв. След това до края на 19-и век излиза и още една емисия от 1899 г. с банкноти от 10 и 50 лв. В първата емисия от новия ХХ век от 1903 г. вече има банкнота от 100 и 500 лв. Издават и първите хартиени пари с номинал от 1, 2 и 5 лв., първите две от които до този момент са на монети. Следващите емисии са от 1917, 1919, 1920-22 г. В последната от тези емисии за пръв път се появява банкнота с номинал от 1000 и 5000 лв., което е свидетелство за инфлацията в България след края на световната война. Банкнотата от 5000 лв. с изображението на Христо Ботев е една от най-редките и най-ценните за нумизматите, като днес цената й на черно е 5-цифрено число в лева и евро.

В следващите години до 1944 г. има още 7 емисии, като върху повечето от банкнотите на лицевата страна е изображението на цар Борис, а на обратната страна битови сюжети и природни забележителности. За пръв път е отпечатана и банкнота от 250 лв.

Сюжети

В годините на социализма също се акцентира върху сюжети, разкриващи развитието на новата българска държава: берачки на рози, грозде и тютюн. Но наред с тях на банкнотите се изобразяват и заводи, ТЕЦ и др. индустриални обекти. Неотменно върху повечето банкноти стои ликът на „вожда и учителя“ Георги Димитров.

В демократичния период след 1990 г. банкнотите също няколко пъти се сменяха, но не заради промени в идеологията или политическата ориентация, а заради нарастващата главоломно инфлация. Така се стига до появата на банкнотата с най-голям номинал в българската история от 50 000 лева. Последната основна смяна на банкнотите е от 2005-2008 г., като през следващите години чак до 2020 г. емисиите се преиздават няколко пъти. Като традиция се налага използване на изображенията на видни личности от българската история и култура върху банкнотите: революционери и борци за независимост, политици, поети, писатели и художници. Негодувание сред част от българите предизвикаха образите на Васил Левски и св. Иван Рилски върху инфлационните левчета. Някои незабавно го заклеймиха и определиха като подигравка с Апостола. Те акцентираха върху това, че след „ботевката“ от началото на ХХ век на нито една от другите банкноти не са били поставяни изображения на национални герои, дали живота си за България.