П ървата българска левова банкнота вече повече от 70 години се пази в Регионалния исторически музей в Габрово. Тя е с номинал от 20 лева и има уникален сериен номер 000001. Реликвата е част от първата емисия български банкноти. Банкнотата е отпечатана през 1885 г. от Българската народна банка в тираж от общо 213 хиляди лева. Банкнотата е с размери 150 х 97 мм. На лицевата страна най-отгоре е изписано името на банката, а под нея номиналът на банкнотата с букви и цифри.
В горния ляв ъгъл е гербът на Княжество България. Върху банкнотата изрично е посочено, че има златно покритие. Под него вляво е датата 1 август 1885 г., а вдясно е подписът на Иван Евстратиев Гешов, който по онова време е директор на Българската народна банка. Най-долу е номерът на банкнотата и подписът на касиера на БНБ. Обратната страна на банкнотата е доста семпла. В средата е числото 20, оградено във винетка с неправилно кръгла форма. Авторът на проекта на банкнотата е българският математик и картограф Георги Яковлевич Кирков.
Обращение
Първата банкнота от 20 лева е в обращение в Третата българска държава от 1 септември 1885-а чак до 1 юли 1907 г., като през част от времето циркулира заедно с банкноти и от други по-късни емисии. Според специалистите в годините на обращение 20 лв. е била една доста добра сума. „Тя е била равна на седмичната заплата на един държавен чиновник и с нея един несемеен човек спокойно можел да изкара една трета от месеца. „По онова време в началните години след Освобождението пазарът у нас е бил наводнен с всякакви пари. Целта на първата серия български банкноти е била да изтласка тези чужди пари“, обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Габрово Росен Йосифов.
Историята на първата отпечатана банкнота от първата българска емисия с номинал 20 лв. е доста любопитна. Банкнотата е била собственост на габровски търговец, който решава да я запази за спомен и за поколенията. Доста години по-късно, през 1961 г., наследниците на търговеца я продават на музея в Габрово за сумата от 250 лв. Една също никак нелоша сума за онова време. Сделката с музея е осъществена от наследника Христо Тюлюнбаков.
Първата българска банкнота е част от уредената експозиция на Регионалния исторически музей – Габрово, озаглавена „Когато левът става история – парите на Третата българска държава“. Тя проследява развитието на българската валута от Освобождението, през парите на Третото българско царство, НРБ, демократичния период, чак до наши дни. Изложбата в Габрово ще бъде открита официално на 5 февруари.
Купюри
Първата емисия български банкноти от 1885 г. включва купюри от 20 и 50 лева и има за цел да въведе националната валута в условията на пазар, наводнен с чужди монети след Освободителната война. В онези първи години след нашето Освобождение и създаването на Третото българско царство в него циркулират едновременно османски, руски, австро-унгарски, френски франкове и други банкноти и монети. Банкнотата от 50 лв., емисия 1885 г., е със същия дизайн, като е сменена сумата, показваща нейния номинал.
Две години по-късно, през 1887 г., в обращение в България са пуснати банкноти с номинал 100 лв. Техният дизайн е малко по-раздвижен. На лицевата страна наред с вече познатите елементи от 20 и 50 лв. е вкаран и нов, изображение на майка с дете в народни носии.
Началото на собствената монетна система стартира още в първите месеци на създаването на младата българска държава. На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар у нас княз Александър Дондуков-Корсаков подписва създадения проект на устав, с който се учредява Българската народна банка. Тя е открита официално на 23 май същата година.
Първите бюджети на младата българска държава са съставени във френски франкове.
Монети
На 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за правото за резание на монети в Княжеството. С него се създава националната валута „лев“, като всеки 1 лев е разделен на 100 стотинки. През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки, а от следващата година в Русия са отсечени и монети от 1 и 2 лева. Трябва да минат още 5 години обаче, за да дойде време и на първите български банкноти. Те са с номинал от 20 и 50 лева, отпечатани са в Санкт Петербург и имат златно покритие. През 1891 г. БНБ получава правото да емитира и банкноти, обменими в сребро, но това на практика се осъществява чак след 1899 г.
В 140-годишната си история българските банкноти имат доста голям брой емисии. След първите банкноти, които са с доста семпъл и опростен дизайн, през 1890 г. излиза от печат втората емисия с номинал от 5 и 10 лв. След това до края на 19-и век излиза и още една емисия от 1899 г. с банкноти от 10 и 50 лв. В първата емисия от новия ХХ век от 1903 г. вече има банкнота от 100 и 500 лв. Издават и първите хартиени пари с номинал от 1, 2 и 5 лв., първите две от които до този момент са на монети. Следващите емисии са от 1917, 1919, 1920-22 г. В последната от тези емисии за пръв път се появява банкнота с номинал от 1000 и 5000 лв., което е свидетелство за инфлацията в България след края на световната война. Банкнотата от 5000 лв. с изображението на Христо Ботев е една от най-редките и най-ценните за нумизматите, като днес цената й на черно е 5-цифрено число в лева и евро.
В следващите години до 1944 г. има още 7 емисии, като върху повечето от банкнотите на лицевата страна е изображението на цар Борис, а на обратната страна битови сюжети и природни забележителности. За пръв път е отпечатана и банкнота от 250 лв.
Сюжети
В годините на социализма също се акцентира върху сюжети, разкриващи развитието на новата българска държава: берачки на рози, грозде и тютюн. Но наред с тях на банкнотите се изобразяват и заводи, ТЕЦ и др. индустриални обекти. Неотменно върху повечето банкноти стои ликът на „вожда и учителя“ Георги Димитров.
В демократичния период след 1990 г. банкнотите също няколко пъти се сменяха, но не заради промени в идеологията или политическата ориентация, а заради нарастващата главоломно инфлация. Така се стига до появата на банкнотата с най-голям номинал в българската история от 50 000 лева. Последната основна смяна на банкнотите е от 2005-2008 г., като през следващите години чак до 2020 г. емисиите се преиздават няколко пъти. Като традиция се налага използване на изображенията на видни личности от българската история и култура върху банкнотите: революционери и борци за независимост, политици, поети, писатели и художници. Негодувание сред част от българите предизвикаха образите на Васил Левски и св. Иван Рилски върху инфлационните левчета. Някои незабавно го заклеймиха и определиха като подигравка с Апостола. Те акцентираха върху това, че след „ботевката“ от началото на ХХ век на нито една от другите банкноти не са били поставяни изображения на национални герои, дали живота си за България.
Иван Първанов
