0

- Главен комисар Златанов, какво е положението на границата в момента?

- Намираме се в годишния пик на миграцията, но успокоителното е, че той е в пъти по-нисък от миналогодишния – цели 70% по-малък. За сравнение през изминалата година за първите 8 месеца сме имали 139 000 опита за нелегално преминаване, а тази година са 39 000. Виждате, че са със 100 000 по-малко. 

- Колко опита за нелегално влизане у нас на нощ осуетявате?

- В момента между 200 и 300, а миналата година бяха по повече от 1000. 

- На какво според вас се дължи този спад и цифрите успокояват ли ви или по-скоро ви карат да сте нащрек?

- Тенденцията се дължи на сериозните мерки, които предприехме в последната година и нещо. Първо допълнихме състава с доста хора. Знаете, че сега тече и конкурс за нови 1263 щата. Но преди да ни бъдат отпуснати те, направихме всичко възможно и заехме вакантните бройки, които имахме преди това. 

- Колко от тези вакантни постове успяхте да запълните, преди да ви отпуснат новите щатове?

- Миналия юни незаетите места бяха около 700, но в рамките на няколко месеца проведохме конкурси и те паднаха под 100. Това е необходим  санитарен минимум, за да има възможност за мобилност и преместване на служителите. За една седемхилядна структура вакантните места да са под сто е постижение и вече бяхме готови да поемем предизвикателството да искаме нов щат и да започнем кампания за набиране на служители. Човешкият състав е една от мерките, които предприехме. Друга е, че успяхме успешно да закупим 160 високопроходими автомобила, които дойдоха в началото на лятото, също е важно. Сега очакваме да пристигнат още 200 до края на годината. Това ни направи боеспособни да патрулираме и да уплътним сериозно линията на държавната ни граница в онази труднодостъпна местност на Странджа и Сакар.    

- На българо-турската граница сте пратили най-много хора и техника? 

- Да, и където сме по-плътно разположени, се опитват да ни заобикалят, после ние се преместваме и това е постоянно надиграване. Другият компонент, който помогна да спадне миграцията, е това, че ние много засилихме оперативната работа по неутрализиране на групите, които се занимават с трафик. В рамките на една година и ние сами, но и в съвместни операции с ГДБОП и ДАНС, неутрализирахме над 10 групи. След като ОПГ бъде разбита, спира да прекарва мигранти по съответния канал. Убеден съм, че с течение на времето ще получавате още добри новини за реализирани групи. 

- Миналата седмица в свое разследване „Телеграф“ установи, че такса „Граница“ е скочила на 10 000 евро на човек, и то заради затягане на мерките по браздата. На тези фактори, които изброихте, ли се дължи този скок в цената – повече граничари, техника, акции?

- Да. Мога да ви кажа и четвъртия фактор – при нас заработиха и се поддържат всички изградени компоненти на интегрираната система за видеонаблюдение на границата. На пето място, но не по важност, изключително подобреното ни взаимодействие с турските власти и това не бива да се оставя на заден план. В рамките на вече едно дългосрочно сътрудничество ние сме изградили много добър оперативен контакт, в постоянна връзка сме и провеждаме аналогични акции от двете страни на границата. На една граница и ГКПП, ако няма огледални мерки, те няма да бъдат ефективни. Всички тези фактори помогнаха да направим пътя на мигрантите през България по-труден, отколкото е бил преди това. Да, мигранти има, ще продължава да има, някои от тях успяват за заобиколят всички мерки и патрули, задържаме част от тях във вътрешността на страната, в София, на изходите за Сърбия и Румъния, някои дори не успяваме да хванем, но техният брой е много по-малък от този, който беше в предишни години. Това за нас е правилният път и така ще продължаваме занапред. 

- Групите, които превозват бежанци в момента, предимно от българи или от чужденци са съставени? Има ли парцелиране на този вид нелегален бизнес? 

- Има различни групи и всяка си прави собствен канал със собствена организация. Има такива, в които са основно български граждани, има смесени, а има и такива, в които преобладават чужденците. 

- Чужденци от кои държави са в тези схеми? 

- Не ми се навлиза, защото трябва да изброявам доста държави. На най-ниското ниво, което се занимава с превози, са буквално от много националности – повече от 15 сме засичали. Има и европейци, и азиатци, молдовци, сирийци, румънци. Зависи всяка група какви хора е наела. Когато говорим за организаторите, те са основно или българи, или граждани от арабски произход. Знаете и че се търсят социално слаби, които да превозват мигранти. Но организаторите са друго нещо - те са комбинативни, с по-висок социален статус, с повече умения и знания и спрямо тях е по-трудно да се работи, но в последната година успяваме да неутрализираме ОПГ-та. Една от най-големите беше в Бургаска област, друга беше в Пловдив, преди това имахме една в близост до Видин и Брегово, в София. 

- Как контактуват помежду си престъпниците?

- През социални мрежи, а къде е тяхната физическа локация – за нас остава да работим, за да го разберем. По всяка група се работи по няколко месеца. 

- Ако един мигрант е по-беден и няма 10 000 евро, за да го прекарат през България, как преминава границата? 

- Тези, които имат повече пари, избират по-луксозни канали. Ежеседмично успяваме да намерим укрити хора, които опитват да преминат в автобуси, камиони, коли през ГКПП в тайник. Затова цената е по-висока. Мигрантите с по-малко пари намират по-евтин канал за трафик. Вървят на по-големи групи, с по-трудни маршрути, повече време пеша и с по-малко екстри. 

- Колко километра пеша изминават тези хора, за да навлязат у нас и след това навътре?

- Всеки каналджия си е изградил свои маршрути, вървят пеша както на турска, така и на наша територия. Съвсем наскоро наши служители докладваха, че в България по следа успяват да гонят и да заловят група, като бяха вървели 35 км. Толкова километра минават и нашите патрули, за да заловят група, независимо от условията - дали е 45 градуса или е дъждовно. Когато има следи, нашите граничари го извършват ежедневно, докато за мигрантите това е еднократно и е тичането на живота им, за да успеят да преминат. 

- Онзи ден между Созопол и Бургас хванахте група от 29 мигранти, вчера в Монтана друга група. От коя държава са най-много? 

- В момента най-много хора са от Афганистан, Сирия и Ирак. 

- Миналата седмица DW публикува материал, в който се твърди, че служители на Фронтекс са били „притискани“ да мълчат от свои български колеги, които пък се държали лошо към бежанки. Каква е истината, има ли подобен сигнал? 

- Категорично искам да кажа, че това касае едни и същи случаи, но те са публикувани няколко пъти. Те са от миналата година и за тях сме в постоянна връзка с Фронтекс. Вече за пореден път се тиражират все едно са нови, а всъщност са стари, които са вече проверени и затворени. Определени организации и медии може и още 10 години да ги публикуват сякаш са нови, но това просто няма да е вярно. С Фронтекс сме взели тези случаи под внимание и са предприети мерки. Служителят по правата на Фронтекс, който е един изключително сериозен орган със сериозен ресурс, беше по наша покана на визита преди около 3 седмици. С него също дискутирахме тази проблематика. Мерките, които сме взели, са такива, че тази година нямаме нито един сериозен инцидент.  

- Има ли случаи от тази година, при които сте подавали сигнали на Вътрешна сигурност за корумпирани граничари?

- Ние сме обявили тотална война на корупцията и ако в предишните години имаше доста такива случаи, сега и с управленски мерки, и с подобни сигнали, отработени навреме, мисля, че сме свели до доста ниски нива подобни корупционни елементи. Но такива винаги ще се появяват и когато това става, аз лично ще съм безкомпромисен. 

- Нека ви насоча вниманието към темата „Шенген“. Ние отговаряме на критериите за членство и по суша, но кога според вас може да стане факт реалното ни приемане?

- В момента това основно е политически въпрос. За съжаление важните политически въпроси обикновено се решават от редовни правителства с ясен мандат и през цялото време всички, които се занимаваме с тази проблематика, сме наясно, че при редовен кабинет щяхме да имаме още по-добри шансове. Изпълнили сме всички критерии и вярвам, че държавата ще направи всичко възможно да постави много отговорно този въпрос на европейската маса с цел по-скорошното ни присъединяване към шенгенското пространство по суша. Лично аз смятам, че до голяма степен е дискриминационно дългото държане отвън по сухоземните граници спрямо България и Румъния. В целия процес са въвлечени и съседите ни от Гърция, защото са принудени да извършват граничен контрол на общата ни граница. 

- Това е проблем, който касае и огромните опашки именно по българо-гръцката граница?

- Разбира се. Ние сега сме длъжни да имаме този стопроцентов контрол на границата с Румъния и Гърция, а знаете, че там е съсредоточен товарният трафик, който е увеличен неимоверно много в последните години. Той е породен и от това, че в Украйна има война и целият трафик през Европа минава през Турция и България. Освен това изградените КПП-та са били проектирани толкова отдавна, че въобще не е имало и нужда да бъдат по-големи. В момента имаме година, в която работим на пълен капацитет, без да имаме затворени трасета за преминаване. Цяло лято нашият състав работи без почивни дни и отпуски, за да са отворени всички трасета, и въпреки това в определени дни и часове се събира такъв трафик, който е невъзможно чисто инфраструктурно да мине през участъка. 

- Особено през уикендите в хубавото време на път за Гърция и обратно?

- За пример ще дам 1 септември, събота. Тогава беше много критично, защото от тази дата цените в южната ни съседка падат и много хора имат закупени ваучери за почивка. Както българи, така и румънци в един и същи ден в едни и същи часове се явиха основно на Кулата, което доведе до ефекта на фунията. Няма как чисто като коли да преминат дори без да им се извършва граничен контрол. Самият път не е пригоден за такъв брой МПС-та. На следващия ден, когато имаше връщания, цялата опашка от румънски автомобили след 4 часа се озова на КПП-Дунав мост. След като премине струпването, нещата се успокояват и няма напрежение. Докато при камионите си има постоянна опашка, тъй като целият трафик от Азия за Европа по сухопътни маршрути минава през България. 

- Вие започнахте кампания за набиране на гранични полицаи, в която включвате известни спортисти и хора на изкуството. Как ги избрахте и те как се съгласиха да се включат?

- Има още доста известни лица, които и в хода на кампанията пожелаха да се включат. Имаме спортисти, артисти, хора от шоубизнеса. Откакто започнахме, получих обаждания от още повече известни личности с тяхното желание да ни подкрепят, тъй като много им е харесало. Вече видяхте Краси Балъков, Ани Пападопулу, Данчо Йовчев, Маги Халваджиян. Ще видите още Любо Нейков, Краси Радков, Кубрат и Тервел Пулеви и много други. Лека-полека се виждат клиповете в социалните медии. С повечето от тези хора се познавам от доста години и съм им разказал за идеята. Прави ми впечатление, че дори след като заснемем клипа, разговорът ни продължава доста дълго след това и абсолютно се запалват по идеята. Считам, че това е една от най-престижните и важни професии в нашата страна, тя е въпрос на чест, на морал. Със съжаление бих казал, че в годините не сме съумели да покажем на обществото какво точно извършва българският граничар за благото на хората и на държавата. Когато го показваме, се получава и съответното одобрение. 

Това е той:

Роден е на 8 октомври 1976 г. в София

Завършил е УНСС, а през 2002 г. - магистратура по специалността „Международни икономически отношения“ в Стопанската академия в Свищов. През 2016 г. след публична защита на дисертационен труд в Академия на МВР му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Национална сигурност“

Работи в системата на МВР от над 25 години, като по време на службата си е многократно награждаван

Преминал курсове на обучение в Интерпол и Европейски полицейски колеж, както и в полицейски академии и училища в Холандия, Белгия, Израел, Германия и т.н.

Преподавател е в магистърска програма "Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ във Военна академия „Г. С. Раковски“, както и във факултет „Полиция“ на Академията на МВР