- Шериф Васев, минали сте обучение в Академията на ФБР и сте в звено за кризисни преговори - при взимане на заложници, терористи, самоубийци. Кой е последният ви случай?
- За една година съм имал само три случая. Най-тежкият беше, когато 19-годишно момиче изпада в ментална криза и се намира пред автокъща с нейните родители. Става скандал за закупуването на кола. Тя държи пистолет и заплашва да убие собствените си родители. Барикадира се в старата си кола заедно с тях и заплашва, че ще ги нарани. Ситуацията продължи 36 часа. Нашият отдел реално е стъпката, преди да се активира SWAT. Тогава даже те дойдоха и бяха готови да влизат и да разбиват колата, но преговорите дадоха резултат.
- Как се действа в такава ситуация?
- Първо трябва да умееш да изслушаш добре лицето, което е изпаднало в такава ситуация. Нарича се „активен слушател“. Както го виждате по филмите – разговаря се с микрофон, има компютри, техника. Аз бях анализатор. Ако вие сте главният преговарящ и може да поискате информация за майката, бащата, брата, съседите, автомобил, номер, социални мрежи и аз проучвам всичко и го предоставям. Нещата трябва да протекат гладко и тихо. Имали сме ситуации, когато колегите бяха активирани, със 17-годишно момче, което наръгва с нож майка си, защото цял ден е играл плейстейшън.
- Вие охранявахте встъпването в длъжност на предишния американски президент Джо Байдън. Как ви избраха?
- Това беше през 2021 г. Ние бяхме един кордон от 5 микробуса вътре с по 6 офицери от нашия департамент. Избраха мен и другите колеги от общо 500 офицери, което е голяма чест. Селекцията не значи да подбереш само снайперисти или добри по бойни изкуства служители. Гледа се още кой разследва добре, кой е добър в шофирането, в критична ситуация, кой е добър комуникатор и т.н. По време на самата церемония основните агенции, на които помагахме, бяха Сикрет Сървис и ФБР. Най-трудното е, че трябва винаги да си нащрек, винаги да си подготвен, изключително фокусиран, защото може да стане абсолютно всичко. Трябва да очакваш и неочакваното.
- Какво е напрежението, какво мислите в момент, когато американски президент встъпва, а вие участвате в охраната?
- Тогава аз бях на пет години служба. Нормално е, притесняваш се, нервираш се. Има лек страх също, всичко може да стане. Гледаш да не изпускаш нищо по радиостанцията - дали ще е някакъв код, дали ще е твой колега на какъв адрес или за какво се говори.
- Всяка година ли си идвате в България?
- Почти. Ако не е всяка година, през година. Обичам си България, обичам българите. Радвам се абсолютно на всеки един успял човек българин. Било то това да е спортист, актьор, певец - за Дара, за Никола Цолов, за Григор Димитров, за волейболния тим. Следя през медиите и социалните мрежи какво се случва. Един ден, ако се върна, бих искал да направя нещо за обикновените граждани и за българския народ. Аз заминах за САЩ след абитуриентския си бал. Родом съм от Кюстендил. Сега работя и живея близо до Вашингтон, в щата Вирджиния. Питахте ме и защо съм станал полицай в САЩ. Ще ви кажа - ненавиждам измамата и корупцията.
- Виждате ли разликата между вас като шериф и нашите полицаи в България?
- Въобще не мисля да критикувам моите български колеги. Силно вярвам, че в системата има много кадърни полицаи. Въпросът е, че колкото и тъжно да звучи, понякога на нашите полицаи са им вързани ръцете и те не могат да работят както трябва. В една държава, малка като нашата, колко сме сега, 6-7 милиона души?! Ако моите колеги, пак казвам и имам много голямо уважение към тях, ако им се позволи да работят както трябва, корупцията и далаверите ще бъдат разбити от 6 месеца до година.
- Мислите ли?
- Да, по всички сфери, по всички етажи на властта. В националната сигурност, както и при нас в САЩ, е без значение дали си републиканец, демократ, либерал, дали си консервативен, политическите възгледи нямат значение. Хора, трябва да престанем с това делене. Не е нормално 37 години преход, и аз пак казах по-рано, ненавиждам лъжата, измамата, корупцията, или да го кажа в директен текст, мафията. Не е нормално в една държава да има друга, по-малка държава, която управлява самата държава. Това е много негативно за самия български граждани, за самия български народ. Тук говорим за далавери, които ощетяват гражданите. Ето сега слушам постоянно за пътищата, мантинелите.
- В САЩ мантинелите по магистралите бетонови ли са?
- Америка е голяма държава, богата държава, там самата инфраструктура е на много по-високо, много, много по-високо ниво от нашата. По-добър асфалт, по-добри пътища, по-добри мантинели, по-добри маркировки, по-добри табели, каквото искате. Само че въпросът тук е - нашите метални мантинели колко са стари, колко са метални. Много от тях се вижда, че са вече ръждясали. Слушах по новините, че сега ще се разследва, обаче не виждате ли и асфалта, маркировката, табелите не се виждат от дървета. И пак се връщам на корупцията. Ако са отпуснати 100 лева, употребени са примерно 40-50 лева, а другите пари ги няма.
- Казахте, че за 6 месеца-1 година това може да се оправи? Но нека не се лъжем - големият процент катастрофи в България са заради шофьорите.
- Ние също като хора трябва да си променим и манталитета. Гледам кара се бързо, има двойни, тройни изпреварвания, на мен ми се случи даже. Добре бе, закъде бързат толкова? Не слушате ли, не гледате ли, не четете ли вестници какво се случва? Прекалено богатите хора една глоба от 50-100 евро няма да ги стресне. Както и камерите. Трябва да има повече патрулни офицери по пътя. В Америка, ако са ви хванали три пъти, че сте пили зад волана, но не сте направили инцидент, не сте убили човек, отивате на съд. Съдията ще ви даде 3-4 седмици да лежите в затвора. Това тук го няма. Трябва да се наказват сурово и тежко дори и леките провинения, защото предпазва да извършите нещо по-тежко. В САЩ се дава и 20 или 40 часа обществено-полезен труд.
- Какви са присъдите за убийци в щатите?
- В Америка има степени. При убийство първа степен присъдата може да е от 30 години до доживотен затвор, а в някои щати и смъртно наказание се дава. Втора степен на убийство е, да речем, аз и вие сме наркодилъри, не сме обикновени хора, не сме седнели на кафе, не се прибираме от работа, но между нас става спор и аз убивам вас. Фактически направил си го, но не си го планирал. Ако си убил човек при пътно произшествие, дори да не си употребил алкохол или наркотични вещества, се дава около 5 до 7 години затвор. И това е ефективно, без да излизаш.
- Вие пазихте Джони Деп, докато беше делото му с Амбър Хърд. Разкажете ми повече...
- Делото траеше близо два месеци и половина. Излъчваха го по YouTube и по канала Core TV, целият свят го гледаше. Аз лично бях ангажиран 7-8 пъти, като всеки от тях бях на различна позиция. Един ден го водих извън сградата по време на почивките, за да запали цигара. Между другото той е много готин. Въобще не е надут, говореше с нас през цялото време. Питаше ни как сме, дори ни почерпи цигара, но на нас не ни е позволено да пушим по време на работа. Без значение дали смяната е 8 часа, 10 часа, 12 часа. Щом си с униформа не може. Това са наши правила на шерифите. Ако си с униформа, не е професионално да запалиш цигара.
- Феновете бяха обсадили съда, как се справяхте с тях?
- В края на деня го водехме от съдебната палата до хотела, в който беше отседнал. Имахме кордони, а той пътуваше с неговата лимузина, в която имаше двама частни охранители плюс шофьор. Нашите коли бяха ангажирани с по двама шерифи в тях, да го ескортираме. Водили сме го и на обяд. Имаше интересни моменти и в самата зала. Тъй като процесът беше открит, всеки можеше да влезе, но местата са ограничени – 110 са на брой. Хората се редяха на опашка от 1 ч. през нощта, за да си запазят място на другата сутрин в 9, смятайте. И това беше 2 месеца и половина. Ние проверявахме лични карти, паспорти, всичко. Идваха хора от цял свят - от Бразилия, Европа, Азия. Слагахме на ръцете им по една лентичка, за да е ясно, че са минали проверка. Имаше и богати хора, които даваха по 200 или 500 долара, за да прередят първите на опашката и да влязат. За съжаление не ни дадоха на шерифите да си направим селфи с Джони Деп, защото не е професионално.
- Пазили сте и затворници, имаше ли от картела Синалоа, Халиско?
- Да, всякакви хора. Различават се по знаците, които правят, по татуировките. Вътре в затвора ти нямаш оръжие, там най-добре се прилага т.нар. вербално джудо. Целта е с думи да можеш да овладееш ситуация, ако възникне.
- Какво е вашето изречение към българските ви колеги?
- Вярвам във вас, вие сте професионалисти, борете мафията и корупцията и пожелавам да бъдете живи и здрави и се пазете.
Виктория Пенкова
