Н авлизаме в последното тримесечие на 2023 г. Традиционно, от гледна точка на разходи и бюджет, това е най-трудният период и за домакинствата и за стопанските субекти. Как ще финализираме годината през призмата на икономиката, инфлацията и пазарът на труда?
На годишна база американската икономика, до този момент, показва икономически ръст от 2,6% при инфлация от 3,2% . Китайската икономика расте с 6,3% и няма инфлация, Германия не отбелязва икономически растеж с ниво на инфлацията от 6,10%. Българската икономика се движи около 2% с годишна инфлация около 8.5%.
До края на година със сигурност ще се почувства все по-осезаемо ефектът от високите лихвени проценти. Да припомним, че основната лихва в САЩ в момента е 5,5%, в Китай е 3,45%, а в Европа 4.25%. В интерес на истината, като най-гореща тема, навсякъде продължава да бъде високата инфлация. Големият въпрос е дали централните банки ще продължат лихвената си политика по затягане ликвидността или ще клекнат пред политическия натиск за прекратяване на рестриктивната си политика. Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че битката срещу инфлацията преминава през намаляване на покупателната способност на средния човек, което означава икономическо забавяне. Ще го кажа още по-директно – намаляването на инфлацията преминава през увеличаването на безработицата. Да, точно така, преследваните инфлационни нива, които са заложени в моделите на основните централни банки неминуемо ще доведат до ръст на хората без работа. Към настоящия момент нивото на безработицата в САЩ е 3,8%, в Китай 5,3%, в Еврозоната е 6,4% , а в България е малко над 5,2%.
Основният въпрос в момента е дали глобалната икономика рязко ще се охлади през останалите месеци или това ще стане по-един по-плавен начин. Отговорът е, че по-скоро това ще стане по-рязко. Централните банки изпитват панически страх от високата инфлация и поради тази причина ще станем свидетели на още по-високи лихви до края на годината. Почти във всички държави вече има видимо охлаждане на пазарът на недвижими имоти, което винаги е относително коректен симптом за предстоящ икономически спад. Не трябва и да се забравя, че разходите по обслужване на ипотечните кредити от страна на домакинствата се увеличиха двойно през последната година. Това автоматично води и до намаляване на покупателна сила на същите, което резонно ще доведе и в спад в потреблението. В структурата на големите икономики, основен компонент на брутния продукт е потреблението ( в България имаме подобна ситуация). Спадащото потребление означава спад на БВП. Разбира се, че този процес е очакван от страна на централните банки, и най-важното остава кога те ще реагират при икономически спад извън т очакванията им.
Високите лихвени проценти все още не са изцяло отразени от реалната икономика. Винаги има известно забавяне в „прехвърлянето“ им към стопанския сектор. Според Алън Блайндер (зам.председател на ФЕД в периода 1994-1996 г) това забавяне се движи в рамките на 3 месеца. Той счита и, че ефектът на по-високите лихви върху инфлацията се забелязва с още по-голямо закъснение. Прогнозата му е, че Федералния резерв няма да спре с покачването на лихвите докато потребителската инфлация на годишна база не спадне в границите на 2% -2.8%.
В Европа ситуацията е твърде идентична. Кристин Лагард категорично заяви, че сме далеч от обявяването на победа спрямо инфлацията.
Важно е да се отбележи, че глобалното икономическо охлаждане идва в момента, когато водещите държави отбелязват рекордни нива на държавните си дългове. Съотношението държавен дълг спрямо БВП на САЩ е 129%, на Китай е 76,90% в Еврозоната е 92%, а този на България е малко над 20%. Това намалява до голяма степен инвеститорския капацитет на държавите за финансиране на големи инфраструктурни проекти в случай на рязко икономическо забавяне – техника използвана най-агресивно от Китай. Да не забравяме и, че при висока инфлация цената на такова финансиране от страна на държавата също расте, защото това неминуемо ще бъде през държавен дълг и в крайна сметка ще раздуе бюджетния дефицит. В този ред на мисли със сигурност може да се каже за средния безнес, че в момента не е най-подходящото време за икономическа експанзия и рискови начинания.
Глобалната икономика ще се забави видимо до края на 2023 г. Безработицата ще расте. Това, обаче, е част от икономическите цикли и не трябва да има място за крайно безпокойство. Статистически икономическата депресия, когато се управлява умело от страна на надзорните органи, продължава до 9 месеца.
Бисер Манолов, финансист
