► Трябва неутрална фигура за служебен премиер
► БСП влиза в братоубийствена война
► При по-висока активност малките формации ще отпаднат от НС
- Г-н Петков, процедурата по мандатите приключи и е наред следващата. Какви са очакванията ви, кога ще имаме служебен кабинет?
- Всичко зависи от преговорите по „домовата книга“. Знаете, че списъкът е ограничен.
Част от лицата, които са възможни опции за служебен премиер, засега декларират, че не биха участвали и не биха приели поста. Срокът зависи по-скоро от това кой би приел да изпълнява длъжността и то разговорите с лицата от „домовата книга“. На базата на това ще се прецени кога да се издаде указът за насрочване на изборите.
- Заговорихме за „домовата книга“, кой от всички тези лица в нея ви се струва подходящ за служебен премиер? На кого смятате, че ще се спре президентът?
- За мен лично Рая Назарян е най-подготвена. Все пак тя е председател на Народното събрание (НС). Най-вероятно тя ще откаже, както и част от останалите по веригата. Ако търсим логиката в конституцията, може би трябва да е някой от зам.-председателите в Сметната палата или зам.- омбудсманът. По-неутрална политическа фигура, защото част от кандидатите са изявени политически фигури. Това не е в духа на служебното правителство. Идеята е то да проведе едни честни и свободни избори, а след това да дойде нова власт, която да е легитимирана от обществото. В последните години се оказва, че и служебните правителства започват да изпълняват политики, което не влиза в техните правомощия.
- Казвате, че е нужна по-неутрална фигура, но в общественото пространство се въртят две имена – подуправителят на БНБ Андрей Гюров, който е в дълъг отпуск, и шефът на Сметната палата Димитър Главчев, който два пъти е бил служебен премиер.
- Те се въртят поради липса на новини. Иначе е напълно резонно, след като са част от „домовата книга“. Димитър Главчев има своите плюсове, след като вече е бил на тази позиция. При Гюров има юридически спор там и заради това се обсъжда в общественото пространство. На когото и да се спре държавният глава, основната функция на служебния премиер е просто да проведе честни избори.
БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО: Радев подава оставка! (ВИДЕО)
- Президентът Румен Радев обяви вчера, че подава оставка, с което даде заявка, че влиза в политиката, но не каза как – със своя партия или не? Какво следва?
- Да, наистина не разбрахме. Най-вероятно ще се яви със собствена формация след изявлението си. Но може би няма да има време за такава. Затова тепърва ще видим през каква формация ще се яви на предстоящия вот. Вариант е да използва като ракета носител някоя от досегашните партии, през която да прокарва политиките си. Доста от политическите фигури очакваха това и може би Радев нямаше друг изход, освен да се яви на този предсрочен вот.
Това изявление не е добра новина за представителите на „Възраждане“, ПП-ДБ, на БСП и на няколко от по-малките формации. Т.е. пренареждането ще бъде там. Можем да кажем, че той се позиционира и неговите опоненти ще са ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“. Предстои да видим неговата програма, платформа и къде точно ще се позиционира – ляво, дясно, център. Ще бъде важно политическото му говорене. Все въпроси с неизвестни. Досега Радев бе в комфортна ситуация, сега ще трябва да отговаря на атаките на политическите си опоненти. Самото изявление бе стандартно – нито много силна, нито много слаба. По-скоро умерена заявка за влизане на политическия терен. Най-вероятно тази реч е била подготвена за новогодишната нощ. Там се изпусна моментът.
- Т.е. независимо дали със собствена партия или не, той ще бъде част от политическата картина?
- Той вече е част. За съжаление през последните години в ролята на президент доста влезе в политическия терен. Затова сега е напълно нормално да участва на избори наравно с другите, което е коректно. Всяко друго начинание – да управлява през определени проксита, не считам за редно.
- Как ще коментирате факта, че дори неговият секретар Димитър Стоянов го призовава в пост във Фейсбук да прави партия?
- Наблюдавам от известно време, че хората от неговото обкръжение, включително анализатори, които го подкрепят, на моменти грубо и насилствено се опитват да го подканят да слезе на политическия терен. Едва ли не светът ще свърши. При тях има една изнервеност, която подсказва, че наистина се подготвя такъв тип слизане, въпреки че той самият да усеща, че не е много подходящо. Не само Димитър Стоянов, но негови бивши служители като Александър Малинов. Това е, знам, че наистина има натиск и очаквания около него.
СЛЕД ОСТАВКАТА: Първи реакции на решението на Румен Радев!
- Последните дни се говори за датите 21, 22, 23 януари, защото именно тогава Радев встъпва в последната година от мандата си. Това ли е сакралната дата или е просто съвпадение?
- Според мен е съвпадение. Тук не се търсят дати. Чисто тактически се следват някакви срокове. Т.е. по какъв начин биха успели да се включат адекватно в кампанията. Все пак изборите са процедури и срокове, които се спазват и е много важно да се прецени таймингът. Не се търси символика в датите. Дори и чисто символично да остава една година до края на мандата, това не е главната цел. Главната цел би била по-мекото включване на такъв проект в политическата надпревара.
- Каква е разликата за Радев, ако обяви проект сега или през есента?
- Разликата ще бъде в това, че ако отново реши да не участва директно, това би наляло масло в позициите, че той за пореден път проявява страхливост. Това в политиката обикновено се наказва. Никой не харесва слаби политици. Неговата електорална тежест би била по-малка. Ако се яви сега, електоралната му тежест ще зависи изцяло от неговото поведение, платформи, реч, отколкото от реални действия и послания.
- Коя от всичките партии в НС е най-подготвена за изборите напролет?
- Най-подготвените партии в момента са ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“. Те имат своите твърди привърженици. Лидерите им са на терен и обхождат районите си. Вече се групират и показват добър електорален потенциал. Същото можем да кажем и за ПП-ДБ. Част от техните електорални проценти се повишават благодарение на протестите. Това са трите формации, които ще имат доста добър резултат. По-надолу е малко по-сложно. При „Възраждане“ има някакво изхабяване. МЕЧ се държи добре. БСП ще претърпи електорални щети от управлението. ИТН са с въпросителна дали въобще ще намерят място в следващото НС. Това е горе-долу електоралната картина, която ще се развива в самата предизборна кампания. Винаги може да има динамика, ако една кампания е качествена и аргументирана. Ако не е, то вървим към по-ниска избирателна активност. Тогава ще са важни твърдите ядра.
- БСП и ИТН са големите губещи от това управление.
- Определено са губещи и то е нормално. В българската история, когато има коалиция, винаги по-малките партньори обират електорално негативите, отколкото големите формации. Последните имат по-здрави структури, мобилни са. Малките партии винаги опират пешкира. В родната политическа реалност минусите на цялото управление винаги са за малките партии.
Радев: Без честни избори няма държава!
- Проблемите в БСП дължат ли се на въпроса с лидерството? В началото на февруари имат конгрес, има ли риск БСП да посрещне вота с нов лидер?
- БСП отдавна има проблем с лидерството. Показаха някакво стабилизиране с Атанас Зафиров, но сега виждате, че пак влизат в едни братоубийствени войни и точно в най-неподходящия момент, когато трябва да се стегнат за избори. Гледат модела на късното СДС, където също имаше братоубийствени войни и това доведе до пълното им маргинализиране. БСП не трябва да допуска грешките на СДС. Доста бурна енергия има на последните срещи на Изпълнителното бюро на БСП. Предстоят интересни неща.
Друг е въпросът доколко ще са градивни и могат да доведат до електорално повишение, защото може да се окаже, че само отблъскват избиратели. И при един проект на Румен Радев или друг такъв вляво - може да отнеме част от техния електорат. Напълно е възможно БСП да посрещне вота с нов лидер. Иван Таков се спряга за кандидат. Смяната на лидера преди изборите би ги поставила в трудна ситуация.
- Какъв парламент очаквате след вота?
- Много зависи. Това може да го кажем като прогноза едва в началото на предизборната кампания. Тогава ще бъде важна самата избирателна активност, а не толкова електоралните показатели на партиите. Ако активността се запази същата или е малко по-висока, отново ще имаме пъстър и шарен парламент. Ако е по-висока, може би част от по-малките формации ще отпаднат - като „Величие“, ИТН. МЕЧ също може да не влязат. Самото пренареждане ще дойде от по-високата активност. За да имаме такава, трябва политиците да положат усилия, които засега не забелязвам. Виждате, че те си разменят обиди, вместо да обясняват платформите и програмите, с които биха управлявали България.
- Трудно или лесно ще се формира управленска конфигурация след този вот и кои биха били участниците в нея, възможните коалиции и партньори?
- Все по-трудно става на българските политици да сформират правителство. През последните години виждате какви кански усилия имаме дори и при избора на председател на НС, което би трябвало да е формална процедура. Дали би имало правителство – първо трябва да видим как вървят конституционните процедури и ще се избере ли бързо председател на НС. Ако това се случи, означава, че имаме някаква хипотеза за сформиране на мнозинство. Досега всеки се коалираше с всеки. Не би трябвало да е толкова трудно на хартия да се направи обединение между разнопосочни формации.
Става все по-трудно на партиите да правят коалиции, но това се дължи на езика, който ползват в кампанията. Много грубо и категорично се слагат червени линии: „Никога с този, никога с онзи“. Политиците не осъзнават, че делегирането от обществото на власт ги задължава след това да търсят сдружения и съглашения в името на държавата. Политиците ни не са дорасли много за този момент и от това страда цялата ни политическа система. Проблемът не е в това дали има много или малко партии в НС, а в езика и в склонността им да говорят помежду си.
- Как гледате на заявките на ПП-ДБ за 121 депутати в следващото НС, както и на възможността проектът на Радев също да има мнозинство? Реалистично ли е и едните, и другите да се надяват на това?
- Напълно нереалистично. Все още не можем да премерим електорално един проект на Радев, но за ПП-ДБ категорично можем да кажем, че е невъзможно да постигнат такъв резултат. Пак влизаме в един тон на нереалистични свръхочаквания. Вместо да се каже: „Ние явно ще получим малко повече депутати - да речем 66, и трябва да помислим с кого бихме се коалирали“, всички индикират свръхочаквания, които не са подплатени социологически. „Възраждане“ също казаха, че ще са първа сила. Говори се на сляпо, без да се отчита ситуацията. А тя е, че следващото управление ще бъде коалиционно. Формациите отсега трябва да мислят с кого биха се коалирали в бъдеще, дори и с непримирими врагове. Хипотезата тук трябва да е много по-дълбока, отколкото ни предлагат партиите. Те са във фаза на отричане: „Ако не съм аз, другите не ме интересуват“ или „Който не е с нас, е против нас“.
- Как гледате на хипотезата да има нови избори през есента и тогава да сме изправени пред вот 2 в 1?
- Това е рано да се коментира. Това е рефлекс от миналата въртележка от 8 поредни избора. Като че ли вече свикнахме, че щом има избори, ще се зададат и нови. По-скоро бих заложил на това да дадем шанс на всеки нов парламент да се опита да състави правителство, макар и краткотрайно, отколкото да залитаме отново. Това обезценява процедурата на избори. Оказва се, че колкото и избори да има, възпроизвеждането на политическите сили е почти едно и също - плюс-минус една или две малки партии. Нека политиците да мислят с кого биха се коалирали в името да движат България напред. Това би било по-добрият вариант, отколкото да се отиде пак на предсрочни избори и да изгубим доста пари на данъкоплатеца. Президентските избори са много важни, защото това е мажоритарен вот и е важно какви фигури ще излязат, за да може гражданите да си изберат един хубав президент, с когото да се гордеят.
- Казахте, че е по-важно да има правителство, дори и за няколко месеца, и то от противоположни формации. Досегашното мнозинство беше точно такава конфигурация и именно това ни доведе до положението с бюджета?
- Да, така е. Такава коалиция имаше и при управлението на Кирил Петков – четворна. Тогава бюджетът се прие чак през август. Българските партии имат проблем с коалиционната си култура и не могат ясно да заявят позициите си – как може да управляват държавата и да оформят един бюджет, който да не срива всички системи. Това още ни липсва. В последното правителство на Росен Желязков имаше наченки на коалиционна култура. То преживя няколко кризи и действаха в синхрон. Сега трябваше да надградят това, но не успяха да го постигнат с бюджета за 2026 г. Дано следващите правителства, макар и временни, да надградят в тази посока.
- Очаквате ли по-висока активност на този вот след протестите и за кого ще гласува това поколение, което беше по площадите?
- Най-вероятно активността ще бъде по-висока от предишните избори, защото тогава бе абсолютното дъно. Големият въпрос е с колко по-висока? Това зависи от разказа, който ще обяснят политиците. От социологическа гледна точка самото поколение Z се състои от млади хора, които са живели изцяло в посткомунистическия период на България и те нямат този травматизъм и нагласи както при по-старите избиратели. При младите всичко е тук и сега. Те пазаруват емоционално, което ги прави доста трудни за привличане като избиратели. Младите хора обичат протестите, не са съгласни с много от нещата. Това обаче електорално трудно би се моделирало към определена политическа сила. Няма такава формация, която да говори на младите с техния език. Партиите говорят с доста архаичен и стар език. Тази енергия би се възпроизвела, ако се появи формация, която изцяло говори на техния език. Такава засега няма. Тази енергия трудно би била обгърната от която и да е от политическите формации, въпреки че те си правят елементарни сметки. Доста е трудно да привлечеш младите със стари изказвания.
Това е той:
- Изпълнителен директор в „Галъп интернешънъл“
- Социолог в Изследователски център "Спектър"
- Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
