- Г-н Русев, спокоен ли е летният сезон и как изглежда плажът от нивото на вишката?
- Не мога да кажа, че е спокоен, за спасителите на плажа - спокойствие няма, защото всеки ден има критични ситуации и спасяваме хора. Открихме сезона на 1 юни с два поста и четирима спасители, поетапно ги увеличаваме в съответствие с броя на туристите. В момента на Северния плаж в Бургас вече има 6 поста с 12 спасители, а от 1 юли до 15 септември ще сме в пълен състав - 11 поста с 22-ма спасители и няколко допълнителни. Ивицата е обезпечена с медицински екип, тази година спечели и приза "Син флаг" за чистота.
Има много туристи, водата се стопли, плажът в Бургас е препълнен, защото това е най-евтиният плаж - по 60 евроцента струват чадър и шезлонг, а пясъкът е чист и перфектен. Иначе почти всеки ден има инциденти. Днес например на пост №6 около 14 часа забелязахме жена във водата при червен флаг. Имаше вълнение и ветрова вълна, започна да се дави на около 20 метра от брега, дълбочината там е около 2 метра. Видяхме, че вълните я заливат, само главата й се подава от време на време. Веднага скочихме с колегата и я извадихме. Дамата беше във видимо нетрезво състояние и миришеше на алкохол. До края на деня имахме още два инцидента - единият под моста, където три деца са попаднали в мъртво вълнение. Спасени са от един колега, а вторият е станал на съседния плаж. Момче е изпаднало в безсъзнание, колегите са му оказали първа помощ с изкуствено дишане и сърдечен масаж и са го върнали към живота.
- През последните години много се говори за постоянно мъртво вълнение, колко в действителност е опасно морето в момента?
- Морето е винаги опасно, говоря за Черно море. То е затворено и вдига голяма вълна, солеността е ниска и човек бързо потъва, а вълнението и вятърът се променят изведнъж. Днес сутринта например флагът беше зелен, но след два часа вдигнахме жълт, след още 30 минути - червен флаг. Причината бе, че излезе североизточен вятър, вдигна ветрова вълна, наречена мелтем, която подкопава дъното и започва да дърпа навътре плуващите. Мелтемът е по-опасен от сулогана, защото съчетава едновременно ветрова вълна и мъртво вълнение.
- Вярвате ли в поверието за Илинден, което гласи, че на този ден морето взема жертви, затова не бива да се влиза във водата?
- Аз лично съм суеверен и вярвам в това поверие. И това не се отнася само за море, а за вода по принцип - на река, на язовир, на басейн и кладенец дори. На тези дни се стои далеч от вода. Защото свети Илия взима курбан - жертва. Това не са празни приказки, с опита и с годините сме го забелязали, че на тези дни морето взема жертви - и на 20 юли по нов стил, и на 2 август по стар стил.
- Извън поверието за Илинден има ли закономерност, че след този ден морето става много опасно и защо?
- Да, след 20 юли морето се променя и особено след Преображение Господне на 6 август. Тогава започват да духат есенните ветрове, които вдигат опасна вълна и морето се преобръща към есента. Това трае до края на август. След това през септември морето отново се успокоява.
- Кой решава кога флагът е червен и кога зелен?
- Това решение взема старшият спасител, в случая - аз или колегата. Всяка сутрин, преди да почнем работа, първо проверяваме дъното, водата и вятъра. Ако духа западен вятър, вдигаме жълт флаг, което означава, че къпането е опасно и са забранени надуваеми предмети във водата като дюшеци и пояси. Ако духа източен вятър, няма проблем и флагът обикновено е зелен, а когато излезе северен вятър и вълнение, тогава вдигаме задължително червен флаг, което означава, че къпането е абсолютно забранено, дори на плиткото.
- Туристите научиха ли се да спазват флаговата сигнализация?
- Мисля, че с годините повечето туристи се понаучиха да спазват правилата, защото разумните хора разбират, че не го правим, за да им вгорчаваме почивката, а да им запазим живота. Но има естествено и такива, които си правят каквото си искат, опасно безотговорни са и създават рискови ситуации, в които рискуват не само собствения си живот, но и този на спасителите. Следим стриктно при червен флаг да няма хора в морето и полагаме усилия да ги извадим. Видим ли някого в морето при червен флаг, веднага свирим и ако доброволно не излезе от водата, го вадим ние.
- Има ли статистика колко души са спасени от удавяне през сезона?
- За миналата година за цялото Черноморие на охраняемите плажове са спасени около 3500 души. Приблизително такива са цифрите и за предишни години. За съжаление има и удавени около 50-60 души за миналото лято, повечето от които в неохраняеми зони или в извън работното време на спасителите. През 50-те години на миналия век, преди да бъде създадена водноспасителната служба, средно на година удавниците са били 500-600 души. През последните години цифрата на трагичните инциденти намалява с всеки изминал сезон, което се дължи на добрата работа на спасителите. За това говори и фактът, че от всички случаи с фатален край само 25% са на море, а останалите са при инциденти във вътрешни водоеми.
- През годините сте ставал свидетел на всичко – от агресивни туристи, които нападат спасители, до хора, които рискуват живота си на червен флаг. Стана ли българският летовник по-дисциплиниран или спасителите на вишките все още трябва да влизат в ролята на полицаи?
- Искахме да се въведе плажна полиция, която да се намесва, когато някой не спазва правилата, но това очевидно няма да се случи. Има пияни и дрогирани хора, които създават големи проблеми на нас и рискуват безразсъдно живота си. На централния плаж преди ден имаше инцидент, при който турист е заплашвал чадърджиите и ги е псувал, човекът не беше адекватен и създаваше проблеми. С такива туристи имаме проблеми често, както и с хора, които скачат от моста, а това е много опасно. Когато им направим забележка, налитат на скандал и на бой, става грозно. Понякога се налага да викаме полицаи, за да спрат агресивните туристи, с които не можем да се справим.
- Какви са другите проблеми, с които се сблъскват спасителите в разгара на сезона?
- Загубените деца по плажа, особено събота и неделя. Най-тежко е положението през юли и август, когато търсенето на деца става ежедневие. Превръщаме се на бавачки. Само този месец търсихме три загубени деца в различни дни. Идва родител и казва: помощ, детето го няма! И ние хукваме да ги търсим. За щастие успяхме бързо да ги намерим. Едното беше отишло чак в другия край на плажа, другото на алеята извън плажа, а третото беше на брега през два поста. На плажа е лесно да се изгуби дори и възрастен, затова родителите трябва да са особено внимателни и да не изпускат от поглед децата. При такива инциденти обикновено майките и бащите се поотпускат на плажа, гледат си телефоните, пият кафета и децата изчезват за секунда. А това може да е фатално, защото не се знае накъде ще тръгне детето. Тези инциденти също попадат в графата "безотговорност", защото докато търсим изгубени деца, едновременно с това трябва да следим и обстановката в морето и дали някой не се дави. С колегите дежурим по 9-10 часа дневно на спасителен пост, което е физически абсурд, и често сме на предела на силите си. Тази работа си е тежка и отговорна. Северният плаж в Бургас събира през почивните дни 15 000-20 000 души, а ние сме 22-ма души, тоест пада ни се по 1000 души на спасител.
- Има ли някакви нестандартни решения при спасяването на давещи се?
- Повечето решения, които се вземат, са нестандартни. Целта е да отидем най-бързо до давещия се. За секунди се решават един вид тактически задачи - дали да се влезе с плуване, дали с лодка или с буй. Решава се на секундата за всеки отделен случай как да се подходи, в зависимост от обстоятелствата - колко навътре в морето е човекът, има ли мъртво вълнение и вятър.
- Кой е най-критичният ви инцидент през годините и най-куриозният случай?
- Трудно ми е да посоча един или два конкретни случая, защото критичните ситуации са стотици. За щастие всички са приключвали с щастлив край. Аз съм щастливец и късметлия, че в цялата си практика - общо 29 години, нямам нито един удавен. Дай Боже да е така и занапред. А що се отнася до куриози - и те са много. Най-куриозният случай, за който си спомням, е как преди две години пристигнаха много притеснени хора и съобщиха, че техни близки са изчезнали. Видели ги как влизат в морето и повече не се върнали. Изчезналите бяха млада семейна двойка - мъж и жена. Ние веднага се вдигнахме и направихме жива верига в морето, за да ги търсим. Това продължи много дълго, през това време близките вече са в истерия и плачат. Няколко часа по-късно издирваните се появиха под чадъра, омазани в кал. Оказа се, че отишли на солниците да се топят в лугата и калта, без да предупредят никого и без телефоните си.
- Кой е най-големият мит за морето, в който българите все още вярват и който най-често ви принуждава да надувате свирката?
- Най-големия мит е, че в морето няма нищо страшно, а само почивка и удоволствие. Повечето хора за жалост си мислят "на мен няма да ми се случи". Никой не е застрахован от инциденти. И другото, че самонадеяно си въобразяват, че морето е до колене. Морето не е до колене, опасно е и с него шега не бива.
- С наличния брой спасители по плажовете гарантирана ли е безопасността на летуващите?
- На охраняемите плажове, мисля, че сигурността е обезпечена. Но има доста плажове, които са с по-малко спасители от необходимото, тъй като има дефицит на кадрите. Повечето колеги, които завършват курсовете за спасители, искат да работят на басейн, защото нормативите там са наполовина по-леки, а и самата работа е по-лека и по-спокойна. В басейните няма мъртво вълнение, подводни течения, ями по дъното, туристите са малко. Заплатите там са и по-големи - по 1200-1300 евро, а за море заплатите са 800-1000 евро. Заради всичко това по-младите колеги търсят работа на басейн. По статистика кандидатите, които завършват курсовете за спасители, са 80:20 или дори 90:10 в полза на басейните.
- Според неофициални данни средната възраст на спасителите по Черноморието вече е между 50 и 55 години. Къде изчезнаха младите хора и защо професията „плажен спасител“ се превърна в занаят за ветерани и пенсионери?
- Младите хора не спортуват, гледат повече да са на компютрите и по кафенетата, а тази професия иска спортуване, тренировки и перфектни плувни умения, също и физическа издържливост. Освен това е непривлекателна, защото е сезонна и заплащането не е атрактивно. Младите търсят бързи, лесни и много пари, искат стартова заплата поне 2000 евро. На нашия плаж от 1 юли ще започне работа 73-годишен спасител, който в момента кара курсовете и на 30 юли е финалният му изпит. Човекът е много добре подготвен, спортист е и има голяма мотивация. Един такъв човек ще бъде по-полезен от един 20-годишен младеж, който не е ходил нито в казарма, нито е научен на дисциплина, нито е трениран. Младокът няма да издържи и един работен ден на вишката.
- Вие сте инструктор по водно спасяване, има ли интерес към тази професия?
- Има интерес, но основно за басейните са кандидатите. В Бургас всяка година поне 60-70 души изкарват курс за спасители, а за страната около 500 души получават кетап. Много от тях отиват да работят в чужбина. Може би общо в страната към момента има около 10 000 квалифицирани спасители, но повечето не желаят да практикуват по различни причини, най-малкото защото искат постоянна, а не сезонна работа и по-добро заплащане.
- Работил сте като оперен певец, човек на изкуството. Как и защо решихте да станете спасител?
- Реших го по любов. Обичам морето, бил съм моряк в казармата, с две думи - аз съм морски човек, като всеки роден в Бургас. Много хора са като мен, това си е съдба, няма значение каква професия си имал или имаш. За да станеш спасител, се иска и призвание, и сърце, и желание. Морето наистина е съдба. Много от нашите колеги заръчват, когато починат, прахът им да бъде пръснат над морето. Това последно желание, мисля, че казва всичко.
- Кое изисква повече кураж – да скочиш в бурното море за човешки живот или да излезеш на оперната сцена пред стотици очи?
- Със сигурност се иска повече смелост и кураж да скочиш в морето. А и смисълът е много по-голям - в единия случай даваш на хората емоция и култура, в другия - спасяваш човешки живот, а той е безценен.
- Най-важният съвет, който давате на туристите?
- Да ходят само в охраняеми плажове, да спазват флаговата сигнализация, да знаят, че спасителите са техни приятели и работата им е да пазят живота им. Да не се срамуват да повикат за помощ, ако са в беда. И най-важното - никога да не влизат в морето след обилно хранене, след употреба на алкохол и наркотици. Да не влизат при никакви обстоятелства вечер във водата или след работното време на спасителите. А ако все пак решат да нарушат правилата, в краен случай да бъдат в група, за да има на кого да разчитат.
ТОВА Е ТОЙ:
55-годишният бургазлия Петър Русев е един от най-известните и опитни водни спасители в България, дългогодишен старши спасител и заместник-началник на водноспасителната служба на Северния плаж в Бургас.
Популярността му е свързана не само с работата му на плажа, но и с факта, че той е оперен певец.
Завършил е НУМСИ "Панчо Владигеров" в специалност класическо пеене, свири и на пиано.
Работил е в продължение на 15 години като хорист към Държавна опера-Бургас, стажът му като спасител наброява точно 29 сезона.
В дългата си кариера на неговия пост няма допуснат инцидент с фатален край. От 2002 г. Русев е лицензиран инструктор по водно спасяване към Българския червен кръст. През годините е обучил над 4000 деца по програми за водна безопасност в училищата.
Съветите на Петър Русев:
Посещавайте само охраняеми плажове.
Спазвайте флаговата сигнализация: Червеният флаг означава абсолютно забранено влизане, без значение колко спокойна изглежда водата.
Внимавайте за мъртво вълнение: При попадане в него никога не трябва да се плува срещу течението, а успоредно на брега.
Елена Анастасова
