- Проф. Янев, какъв е потенциалът на българската ядрена енергетика? Кои са нейните големи победи и провали?
- Българската ядрена енергетика има половинвековна история от пускането на първия реактор през 1974 г. Ние минахме през много успешни години, минахме и през години, в които имаше проблеми - особено след 1989-90-91 г. Тогава за първи път светът узна, че ние сме сериозна ядрена държава, с 6 реактора, с повече от 50% от електричеството, произведено от АЕЦ „Козлодуй“.
Но след промените ние нямахме стратегия за развитие на ядрената енергетика. Загуби се специфичната връзка - развитието на електропроизводството да отговаря на развитието на индустрията. Имаше и успехи. Успяхме да модернизираме трети и четвърти блок, но за съжаление политическата класа не успя да ги защити правилно.
- Действително ли ЕС ни постави условие да закрием блоковете, за да ни приеме в общността.
- Дълга и сложна история. Сигурно някой ден ще я опиша, тъй като съм останал един от малкото хора, които се вариха в тази каша. България премина през хиперинфлация. Представете си - купувате си гориво в конвертируема валута, когато в държавата доларът сутрин е 300 лева, следобед е 350, а вечерта 400. Имали сме случаи, в които операторите в АЕЦ „Козлодуй” получаваха заплата от десетина долара. Някои от тях казваха: „Аз по-добре да карам такси, за да мога да занеса нещо на децата”. Изключително сложна ситуация, в която да поддържаш самата инсталация в безопасно състояние беше изключително сложно. Но въпреки всичко благодарение на невероятния дух на хората в „Козлодуй”, на техните познания, ако щете и на упоритостта, която поне тогава Комитетът за използване атомната енергия за мирни цели и Комитетът по енергетика поддържахме, успяхме да запазим.
За съжаление ние така и не разбрахме, че ядрената енергетика е първо, геополитика, второ, финанси и най-накрая идва технологията.
- Сега ще сложим нов тип гориво. Вашият коментар?
- Няма лошо. Друг е въпросът, че слагайки гориво от друг производител, ние променяме ядрения цикъл. Когато използвахме руско гориво, цикълът беше облъчване, за да получим енергия, след това им го връщахме. А сега ние ще вземем гориво от друг производител, което аз считам, че е напълно възможно. Ще го облъчим - дали ще бъде по-евтино, е въпрос на калкулация. След това ще трябва да го държим на наша територия во веки веков.
В момента всички стъпки в развитието на ядрената енергетика на България се вършат на парче, днес е така, утре е по друг начин. Няма единна и стройна цел и идея как ще развиваме атомната енергетика.
- Продаваме оборудването на „Белене”. Можем ли да построим в тази геополитическа ситуация руски блок?
- Ако погледнем какво прави Унгария, може би може. Защото те сключиха и договор за строителство на руски блок. Като гледам какви са дискусиите в парламента, може би не можем, защото ние се занимаваме с други неща - готвим се за война, ще правим бази и т.н.
- В този момент, ако ще продаваш нещо, каквото ще да е, първо трябва да докажеш, че то ти е безполезно и ненужно. Къде е анализът, който показва, че оборудването е безполезно, ненужно?
Повече от сигурно е, че Украйна ще го използва за резервни части. Ако не можем да построим „Белене“, по-добре да си върнем парите и по някакъв начин да ги използваме полезно. Но отново казвам - къде е програмата за развитие на атомната енергетика? Атомната енергетика не е нещо, което можеш да развиваш като соларния панел от година за година. Тя трябва да има стратегия поне за 30 години напред.
- Служебното правителство прие визия, че ще построим четири блока.
Как ще построим 4 блока, като в момента продаваме оборудването за 2-та блока и все още строителството на нов реактор в „Козлодуй“ е на неясен етап? Голямото нещастие на българската ядрена енергетика е, че тя не успя да създаде някакъв последователен сериозен подход.
В Англия, когато реакторите, тяхна собствена конструкция, свършиха живота си, англичаните направиха стратегия за по-нататъшното развитие. За тази стратегия нямаше никакво значение дали торите ще бъдат на власт или някой друг. Къде е нашата стратегия, за която да няма значение кой ще бъде на власт - „Промяната“, ГЕРБ или БСП... Няма я тази стратегия.
- Има ли държава в света, която да поръчва ядрени блокове, да ги продава и после пак да прави същото... и то не един, а два пъти?
- Не, не. Това не е политика, а липса на всякаква политика. Няма такава държава. Нашите политици, които се намесват в ядрената енергетика, трябва да знаят, че големите ядрени държави - Съединените щати и Русия, ще се разберат рано или късно. Тези държави седят върху огромни запаси от ядрени резерви, ядрено оръжие. Те имат отговорността да се разберат. Когато те се разберат, каква ще бъде нашата позиция?Ами едните ще ни наричат предатели, другите няма да ни обръщат внимание, защото се въртим наляво и надясно.
Геополитиката днес е една, утре може да бъде друга. Един ядрен блок живее 80 години, за следващите 80 години някой може ли да ми каже каква ще бъде геополитиката? Дали Русия и Америка няма да се съюзят, защото, видите ли, Китай е сложната, голяма държава, която започва да играе изключително важна роля на международната сцена. Не знам.
- А имаме ли нужда от нова ядрена мощност?
- Разбира се, че имаме нужда. Това е очевидно за всички. Започват така наречените екстремални събития. В последните 20 години, когато в Международната атомна агенция се занимавахме с изменение на климата и ролята на атомната енергетика да се бори срещу него, винаги се говореше, че измененията ще доведат до екстремални явления. Погледнете Либия, погледнете какво стана с нас, с Турция? Има едно изследване на Международния комитет за изследване на климата, което показва, че когато температурата се повиши до еди-колко си, Средиземно море ще набира енергия, за да се получават огромни урагани като тези, които разрушават американското крайбрежие. Целият Лазурен бряг може да бъде сравнен със земята. В момента ядрената енергетика е абсолютно необходима като безвъглероден и стабилен източник.
- А как е в други държави?
Ако попитате чат-бота за политиката на държавите в енергетиката, ще се учудите от отговора му колко много държави вече разчитат на ядрената енергетика. Швеция, която имаше негативна политика, сега казва, че ще строи още 6 блока. Полша, която изцяло разчиташе на въглищата, ще строи 6 блока. Макрон обяви че ще строят нови 6 блока... За да можем да поставим повече възобновяеми, чисти, но трудно регулируеми източници, трябва да имаме базов източник, който да е много стабилен. Тоест ядрена енергетика и фотосолари, ядрена енергетика и ветрогенератори и т.н. Защото няма кой друг да работи - когато стане тъмно през нощта, когато е тихо и студено. Или въглищни централи, или газ, или ядрена енергетика. Ако някой си мисли, че ние ще продължим во веки веков да експлоатираме „ Марица-изток”, той искрено се заблуждава. Точно така както през 90-те години беше упражнен натиск върху източните страни да спрат руските блокове. Мнозина като нас ги спряха. Някои ги модернизираха. Ние модернизирахме трети и четвърти блок до състояние, в което те бяха много по-добри от редица западни блокове. Но пак ги спряхме. Тогава аз написах: „Към България се отнасят като апартейд. За едни може, за други не може.” В момента сме почти в същата ситуация.
Какво ще правим с отработеното ядрено гориво?
- Това е една от неяснотите в развитието. Очевидно е, че промяната на доставчиците по геополитически причини води до проблеми в ядрената безопасност. Не е страшно, че ще купим от друг горивото. Страшното е, че вече няма да можем да го върнем за преработка. Има някакви намерения да разговаряме с Франция. Но не е ясно дали Франция иска или не да преработва наше гориво, тъй като нашият цикъл е затворен. А ние смятаме да съхраняваме во веки веков облъчената касета, както някои държави си въобразяват, че ще направят, е много, много глупаво. Защото не знаеш какво ще стане с нея след 50-100 години на площадката на „Козлодуй”. Ще можеш ли да я извадиш, няма ли да корозира.
Докато, когато отработеното гориво се преработи и получим остъкления отпадък, ние знаем, че той няма да се промени, както скъпоценните камъни, стояли в земната кора милиони години, не са се променили. Когато имаш продукт, който е остъклен като скъпоценен камък, можеш да гарантираш, че тази структура ще издържи милиони години.
- Как ще коментирате избора на реактор Ай Пи 1000 за 7-и блок в Козлодуй. АЕЦ „Козлодуй Нови мощности“ подписа договор с „Уестингхаус” за подготовка на изграждането на такъв блок.
- САЩ са голяма ядрена държава и тя трябва да бъде уважавана. За съжаление по чисто икономически съображения в последните 30 години и поради добива на фракинг газ там се оказа, че е по-евтино да се гори газ, който извличат в огромни количества. Фирмите се интересуват от бизнеса днес и за 30-40 години почти никой нищо не построи в областта на ядрената енергетика. Те загубиха строителни и компетенции за технологично производство. И проектите за АР 600, които разработваха, а след това и на АР 1000, не можеха да бъдат построени. Построиха два блока в Джорджия за 35 млрд. долара.
Сега те са се насочили основно да се занимават с малки и средни реактори, тъй като те са по-евтини. По-лесно финансистите, банките биха ги приели.
- Те не са ли по-опасни?
- Не. Категорично не са по-опасни. Но няма опит. В ядрената енергетика има едно правило. Покажи ми къде е построено, как е работило, за да го построя и аз. АР 1000 е построен в Китай, с 85 000 изменения. Построиха го сега в Джорджия. Технологията АП 1000 е интелигентна. Тя в голяма степен съвпада с това, което искахме да построим в „Белене“ с пасивните системи и всичко друго. Но като ще строим АП 1000, трябва да е публично достъпна цялата информация, как и кой ще го построи. Полша също ще строи 3 блока АП 1000. И почти целият американски фокус ще бъде насочен към Полша. Не само защото имат по-голямо лоби в Америка от нас, но и затова, че са по-сериозна държава във всяко едно отношение.
Прозрачността е фундаментален принцип на използване на атомна енергия. Когато искате да смените горивния цикъл на един реактор, трябва да отидете при този, който е конструирал реактора, който е произвел радиоактивната зона, наричана „уранов комплект”, в който се извършва верижната реакция.
Трябва сериозна ядрена политика да се върши, преди да започнем да препродаваме и рушим. Защо го правим? Да угодим на някой? Или го правим, защото сме закъсали за пари и „дай да продадем част от покъщнината”.
- Могат ли да съществуват заедно безопасна ядрена енергетика и чиста околна среда?
- Безопасната ядрена енергетика е гаранция за чиста околна среда. Ядрената енергетика е една от най-чистите технологии за получаване на електроенергия, тъй като безопасността е абсолютно задължителна. Тя трябва да бъде гарантирана преди всичко от технологията, от културата на безопасност, от разбирането на държавата на най-високо равнище, че тя е ядрена държава. Този въпрос не може да бъде отлаган, лишаван от средства и т.н., както беше през 90-те години. АЕЦ „Козлодуй” трябва да работи по Търговския закон и да си плаща дивидента на държавата като държавна фирма. Но трябва да бъде ясно, че ядрената безопасност и развитието й изискват ресурси. Когато ограничиш ресурсите, недей да очакваш кой знае какво развитие.
- Фантасмагория ли е водородната енергетика?
Може би не е фантасмагория, а технологичен изход за енергетиката на възобновяемите енергии. Водородът може да служи като баланс. Когато има слънце и вятър - да произвежда водород, а когато ги няма, да гори този водород. Но горенето на водорода вкарва много повече вода в атмосферата, която води до по-нататъшно затопляне на климата. Така че това не е окончателно решение.
Водородът може би ще има някакво значение, защото чисто енергетично може да бъде добавян към природния газ да повиши неговата калоричност. Но аз бих постъпил консервативно. Енергетиката е консервативен отрасъл. Не можеш да си позволиш днес да има ток, утре да няма, защото водородната инсталация не работи както трябва. Обърнете внимание, че държавата трябва да финансира. След като са толкова хубави и печеливши, защо частният бизнес не финансира?
Това е той:
Роден е на 9 декември 1949 г. в София
Завършва с отличие Английската гимназия и радиохимия в Софийски университет
Защитава докторска дисертация за влиянието на атомните централи върху околната среда
6 години ръководи Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели
Зам.-председател е на Борда на управителите на Международната агенция за атомната енергия
Бил е член на Държавната комисия за енергийно регулиране
Член е на множество международни ядрени институции
Таня Киркова
