1

32-годишният Николай Николов имаше повече от слука на ловния излет край родното село Сенокос.

Младият мъж не просто повали с два патрона „Бренеке“ дива свиня, а отстреля огромно животно, коeто с колегите му кръстили още преди две години Царя на Пирин. Глиганът, който тежал над 180 килограма, все успявал да избяга от мерника на авджиите. Той обитавал района в местността Ваканин дол, която се намира срещу село Мечкул, високо в планината.

„Такива големи животни се качват през деня на територията на Национален парк „Пирин“, където нямаме право да ловуваме. Затова толкова време не успяхме да го повалим този глиган. В ранния следобед опитахме гонка в тази местност, където много пъти сме имали слука. Бях карач и с моите две кучета претърсвах шубраците и къпинаците. Качетата залаяха упорито в един от гъстаците. По едно време се показа някакво огромно туловище и побягна като булдозер встрани от мен“, разказа вчера за „Телеграф“ точният ловец.

Адреналин

Адреналинът в такива моменти е на макс, но Николай запазил хладнокръвие. Прицелил се внимателно и от над 30 метра гръмнал дивеча с два изстрела. В началото не могъл да повярва, че такъв голям екземпляр е свалил с оръжието си. Останалите мъже от ловната дружинка на Сенокос веднага поздравили стрелеца за улова и за точния мерник.

Николай е с пушката в гората от 2008 г., авджия е по наследство, това е традиция в неговата фамилия. Няма ловен сезон, в който да не е повалил по няколко диви прасета. Миналата година на същото място, където падна четириногият Цар на Пирин, отстрелял още един много голям глиган, което вече е рядкост. „Повечето такива животни са по 120-130 килограма. Едрите екземпляри стоят високо в парка и няма как да ги гръмнем. Но имах късмет. Помага ми и това, че познавам отлично района. Има добра популация на диви свине тук, защото полагаме грижи и подхранваме дивеча“, обяснява Николай Николов.

Рутина

Признава, че за него ловът е невероятна тръпка и чака с нетърпение откриването на ловния сезон и преследването на глигани. Ловът е в кръвта му и не може да си представи живота без пушката. Като млад авджия често прибързвал, стрелял отдалеч и дивечът му убягвал. С годините дошла рутината и сега знае кога, как и къде да дебне глиганите и да ги „сложи“ на мушката си. За да дойде ред на точния изстрел и на поредната слука за ловеца.