- Г-жо Григорова, ще се увеличи ли втората пенсия с въвеждането на мултифондовете с различен риск, както предвиждат промени, приети от правителството?
- Доста хaзартно мислене. Ако смятахме така, нека да оставим всички осигурителни вноски на осигурените лица и да ги насърчаваме да тичат към кaзината. Буквално. Когато увеличаваш дела на рисковите инвестиции, това е, което правиш. А именно, вкарваш повече риск в старините на работещите български граждани.
- Повече риск обаче означава и по-висока доходност.
- Защо смятаме, че ще е по-висока доходността? Ние имаме много повече случаи на хaзартно зависими хора, отколкото на милионери, станали такива от залагане на рyлетка.
- Но все пак при хaзарта всичко е въпрос на случайност. В пенсионните фондове има експертни анализи къде как да се вложат средствата на осигурените лица.
- Тогава аз да попитам така. Кой от Народното събрание или от Министерския съвет беше предвидил световната икономическа криза? Кой беше предвидил коронакризата? Кой беше предвидил избухването на войната в Украйна? Или невероятния ръст на цената на електроенергията през 2021 г.? Защото всичко това доведе до срив на икономиките, а оттам на акциите. И тогава също пострадаха пенсионните фондове. През 2008-2009 г. при световната икономическа криза се сринаха 20% от активите в частните пенсионни фондове в България. Това, което се гарантира, са краткосрочните печалби на частните пенсионни фондове и техните акционери. Но краткосрочна печалба не означава дългосрочна устойчивост за българските пенсионери.
- Все пак се дава възможност на хората да избират. Ако някой реши, че по-високият риск не му е по вкуса, той може да се прехвърли към балансиран и консервативен фонд. Проблем ли е обаче това, че по подразбиране младите хора до 50 г. служебно се прехвърлят към динамичен фонд, който е най-рисков, ако сами не направят избор?
- Проблем е, точно така. Както смятам, че не трябва задължително човек, когато навлиза на трудовия пазар, да е насочван към частните пенсионни фондове. А реално той да има възможност да прави избор. През 2024 г. на 90% от новонавлизащите на трудовия пазар хора им е избрано служебно към кой частен пенсионен фонд да бъдат. Това илюстрира достатъчно ясно доколко това е резултат от избор.
- Проблемът не е ли с финансовата грамотност на хората? Младите хора едва ли мислят за пенсия.
- Именно заради това осигуровките са задължителни. И когато са задължителни, управляващите нямат право да вкарват допълнителен риск в осигурителната система. След като осигуровките са задължителни, би трябвало да отиват в НОИ. А ако някой иска, има допълнителни доброволни фондове, в които всеки един осигурен би могъл да се доосигурява. Това, което се прави в момента, със съществуването на задължителни частни пенсионни фондове, е кражба от осигурените лица. А когато се вкарва и допълнителен риск, превръщат работещите в играчи на рyлетка. Само че не със 100 и 200 лева, колкото да си задоволят любопитството, а със старините си. От години частните фондове настояват тези промени да бъдат направени. Досега управляващите имаха разум и отговорност към българските граждани да не го правят.
- Все пак се дава възможност осигурените по всяко време да си преместят парите в НОИ и да не разчитат на втора пенсия.
- Да, има такава възможност. Но е добре гражданите да знаят, че тази възможност не е безкрайна. Има ограничения, които ще стават все по-големи. Другото е, че когато гражданите остават в частните фондове, тяхната пенсия от НОИ се редуцира – с 10-12% към момента, а след няколко години с 25%. И тези редукции частните пенсионни фондове не могат да ги компенсират. Имам конкретен пример на жена, която трябваше да се пенсионира през 2023 или 2024 г. Тя през целия си трудов стаж е осигурявана почти на максимум на светло. На тази жена й се предлага от частния фонд да получава пожизнена пенсия в размер 158 лева, а от НОИ й режат 300 лева. Тоест тя губи почти 150 лева само поради факта, че някой през 2002 г. насила я е задължил да се осигурява в частен пенсионен фонд.
- От една бизнес организация – АИКБ, обаче се чу предложение пенсията от НОИ да не се намалява. Подкрепяте ли това и ще може ли да се върже бюджетът на Държавното обществено осигуряване?
- И в момента бюджетът не се връзва. Дефицитът ще стане значително по-голям. В момента около 3 милиарда лева отиват в частните фондове годишно. Около 12 милиарда е дупката в НОИ, която се доплаща от данъците на българските граждани. Ето как през данъците си ние всъщност финансираме частните пенсионни фондове. Ако се премахне редукцията, ще се увеличи повече от двойно дефицитът в НОИ. Това много ясно трябва да се каже от лобистите на частните фондове, включително от АИКБ. Те ще са тези, които в следващия момент ще кажат, че пенсиите са твърде високи, че имало много висок дял инвалидни пенсии, че имало много хора, които не са си заслужили минималната пенсия. Тоест ще продължат да бичуват българските пенсионери. Това е не само безотговорно, но и цинично поведение на работодателските организации.
- Друг мотив за предлагане на мултифондовете е, че ще се подпомогне икономиката и ще се раздвижи капиталовият пазар. Кой според вас е водещият мотив всъщност?
- С подобни обещания влизат частните пенсионни фондове през 2002 г. Те трябваше сега вече да гарантират на българските пенсионери достойни пенсии. Сега вече обясняват, че всъщност не могат да го правят, защото инвестират, ограничени от закона, твърде консервативно. Още колко обещания, след колко десетилетия ние трябва да разберем най-сетне, че това е порочен модел, който не съществува в никоя друга държава в ЕС? Ние сме взели модела от Чили.
- Защо според вас този модел не проработи, както се очакваше?
- Никой не е очаквал да сработи по различен начин. Ще направя препратка от времето, когато се приема тристълбовият модел в Народното събрание. Знаете ли, че тогава идеята е била да има капиталов стълб, но той да бъде в НОИ. И с него да се финансира държавна инфраструктура. Парите, които остават, а тогава НОИ е бил на излишък, да бъдат използвани за развитие на икономиката. И това щеше да бъде много удачен вариант да се използват пари, които спят. Впрочем и в момента има капиталов стълб вътре в НОИ и това е учителският пенсионен фонд. Той е в много добро финансово състояние. Но има много тежък лобизъм, който насочва парите ни доброзорно, ако мога така да кажа, в частни джобове. В тази група са работодателските организации, едната от синдикалните организации и всички десни формации. Затова смятам, че когато следващият път изказват позиция по подобни законопроекти в Националния съвет за тристранно сътрудничество, заинтересованите организации трябва да декларират дали не се намират конфликт на интереси.
- Все пак има една група хора, за които вторият стълб е от полза и това са тези, които така или иначе ще получават минимална пенсия. Плащането от частен фонд ще бъде нещо отгоре за тях. Не е ли така?
- Това е така. Една немалка част от тях нямат почти никакви средства във втория стълб. Те ще получат една еднократна сума, две или три хиляди лева. Те ще ги получат накуп и ще забравят завинаги за добавка към пенсията. Ако го погледнем през обществения интерес, питам аз, справедливо ли е един човек, който докато е работил, е наливал парите си в частна дупка, след като се пенсионира, той да бръкне в солидарната каца. Аз не съм съгласна майка ми да работи цял живот, да се осигурява на реалната си заплата и след това някой, който е крил пари от осигурителната система, да дойде в НОИ и да получава същата пенсия, каквато получава тя.
- Това е проблем, който не опира само до втория стълб.
- Аз съм съгласна. Но наличието на втори стълб подсилва този проблем, защото източва част от средствата през целия трудов живот на този човек. И след това си измива ръцете, като еднократно дава една сума и казва: приключихме.
- Защо се получи така?
- Последния път, когато правеха драстични промени в Кодекса за социално осигуряване 2020-2021 г., се отмени задължението на частните фондове да гарантират пожизнена пенсия. На тях им се даде възможност на хората, които имат малко натрупани средства, те да им изплатят накуп тези средства и да абдикират от отговорността си да плащат пенсии до живот. С този законопроект освен това се премахва минималната доходност, която частните фондове трябва да гарантират. Вкарват се и едни други таблици за продължителността на живота, така че да се счете, че българинът живее по-дълго, отколкото реално живее. За да може техните плащания да бъдат редуцирани. Има редица текстове, които са само и изключително в ущърб на осигурените лица.
- Същевременно обаче се намаляват таксите и се вкарва компонент в тях, който да отразява постигната доходност. Това не е ли крачка напред?
- Положителни биха били тези промени, ако началната такса се отмени изцяло. Защото осигурените лица не получават нищо срещу нея. Аргументът за съществуването й е, че частните пенсионни дружества, които евентуално ще навлязат на пазара, няма да имат възможност да натрупат капитал. Сещате ли се за друг сектор, в който потребителят се ангажира с десятък, за да може тази фирма да натрупа първоначален капитал? Няма никъде такова нещо. Тези средства, които се взимат от осигурените лица, са паразитни вноски, които отиват при паразити.
- Хората имат възможност за избор. Защо не го използват? Не е ли тяхна вината в крайна сметка?
- Не, вината е на тези, които конструираха този порочен, циничен и арогантен модел. На всички ни е ясно, има и научни трудове по тази тема, че хората са инертни по отношение на пенсионните си права. Това се използва както от частните пенсионни дружества, така и от управляващите, които лобират за техните интереси. Никога човек на 20 г. не е мислел за времето, когато ще се пенсионира. Когато самата аз бях на 18 смятах, че на 40 животът е свършил, което очевидно е една от големите заблуди на младостта.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 12 септември 1978 г.
- Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия
- Магистър по маркетинг от УНСС
- Била е пазарен експерт в телеком и консултант в неправителствена организация – институт „Отворено общество“
- Икономическа съветничка на президента на КТ „Подкрепа“ от 2015 до 2023 г.
- На 5 ноември 2023 г. отива на балотаж с Васил Терзиев за кметския пост в София, губи изборите с 1,31% разлика
- Общински съветник в Столичен общински съвет за мандат 2023-2027
- Председател на сдружение „Солидарна България“
София Симеонова
