Велислава Делчева пред „Телеграф“: Промените няма да извадят сивата икономика на светло

- Г-жо омбудсман, очертава се горещо лято за институцията, която представлявате и непрекъснато има новини. Кои са най-неотложните проблеми за решаване, с които сте ангажирани в момента?

- Истината е, че за институцията на омбудсмана няма „спокоен сезон“ – и зиме, и лете е „горещо“. Дневният ни ред се определя от проблемите на хората – от техните жалби и сигнали.

Само до средата на тази година получихме над 9500 жалби, което е почти три пъти повече в сравнение с предишни години. От една страна, това е ясен знак за високото обществено доверие към омбудсмана като институция, която защитава правата на гражданите. От друга страна, показва натрупването на сериозни системни дефицити и проблеми, които с години са били оставени без ефективно решение, без необходимия управленски капацитет и без ясна визия за тяхното преодоляване. Затова и усилията ни днес са насочени както към решаването на конкретните казуси на хората, така и към търсенето на ефективни трайни законодателни и институционални решения на проблемите, които стоят зад тях.

- Парламентът не взе предвид становището ви за преразглеждането на начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж и на механизма за определяне на минималната работна заплата. Кои ще са най-ощетени от тези промени и съответно кои ще са облагодетелствани?

- Омбудсманът няма пряка законодателна инициатива, а само косвена и нашите становища имат консултативен характер. Затова моята роля е да посочвам рисковете за правата на гражданите и да настоявам важните решения да бъдат вземани след задълбочен обществен и експертен дебат.

В случая става дума за едни от най-съществените промени в режима на трудовия стаж от десетилетия. Трудовият стаж не е просто административна категория – от него зависят редица трудови, социални и осигурителни права – размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас), правото на определени обезщетения, достъпът до длъжности, за които законът изисква определен стаж, както и други права, които законодателството свързва с продължителността на трудовата дейност.

Най-сериозните ми опасения са свързани с хората, които работят на непълно работно време. При действащата уредба човек, който работи четири часа дневно през цяла календарна година, придобива една година трудов стаж. При предложения модел същият този човек би получил приблизително шест месеца признат трудов стаж. Това би засегнало родители на малки деца, хора с трайни увреждания, учащи, пенсионери и всички, за които непълното работно време не е избор, а единствена възможност да бъдат активни на пазара на труда.

Съществуват и редица практически въпроси, които все още нямат ясен отговор – например как ще се изчислява трудовият стаж при работа по повече от един трудов договор, как ще се гарантира защитата на вече придобитите права и как новият режим ще се отрази върху останалите права, които законът свързва с трудовия стаж.

По отношение на минималната работна заплата също изразих резерви. Замразяването на механизма за нейното определяне засяга именно най-нископлатените работници. Още повече че едновременно с това се предвижда увеличение на минималните осигурителни доходи, което поставя въпроса за баланса между политиката по доходите и осигурителната политика.

Поради всичко това настоявах подобни промени да бъдат разгледани самостоятелно, с пълна оценка на въздействието и широко обществено обсъждане. Когато се променят правила, които засягат трудовите права на стотици хиляди граждани, е важно всяко решение да бъде добре аргументирано, предвидимо и да гарантира защитата на придобитите права.

- Какво се случва с „клас прослужено време“? Реално и в момента много работодатели не се съобразяват с това и правят фокуси, за да не дават на служителите си ежемесечна добавка към заплатата.

- Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – т.нар. клас прослужено време, е едно от правата, които са пряко свързани с начина, по който се признава и изчислява трудовият стаж. Именно затова изразих сериозни опасения към предложените промени в Кодекса на труда.

В становището си посочих, че липсва оценка как новият начин за изчисляване на трудовия стаж ще се отрази върху редица трудови права, сред които и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Когато се променя един толкова основен институт на трудовото право, законодателят трябва ясно да покаже какви ще бъдат последиците за работниците и служителите.

Особено притеснително е предложението трудовият стаж да се изчислява според действително отработените часове. Това може да доведе до значително по-малък признат трудов стаж за хората, които работят на непълно работно време, а оттам да се отрази и върху всички права, които законът свързва с придобития трудов стаж, включително и върху размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Именно затова настоях тези промени да не бъдат приемани чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет, а да бъдат предмет на самостоятелно обществено и експертно обсъждане, придружено с пълна оценка на въздействието. 

- Каква е промяната при работа на непълно работно време и действително ли ще изкара „сивата икономика“ на светло?

- Предложената промяна е съществена. Действащата уредба признава трудовия стаж по календарен принцип. Това означава, че ако човек работи по трудов договор на четири часа дневно в продължение на една календарна година, той придобива една година трудов стаж.

Според предложените изменения трудовият стаж вече ще се изчислява въз основа на действително отработените часове. Пак ще го обясня – получава се така, че при същата фактическа работа – четири часа дневно в продължение на година – ще се признава приблизително шест месеца трудов стаж. Именно затова в становището си посочих, че тази промяна ще засегне значителен брой работници и служители, сред които родители на малки деца, хора с трайни увреждания, учащи, пенсионери и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост.

Същевременно в мотивите към законопроекта липсва задълбочена оценка как тази промяна ще се отрази върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж – допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, платения годишен отпуск, обезщетенията, условията за заемане на определени длъжности и други трудови и социалноосигурителни права.

Що се отнася до твърдението, че промяната ще извади „сивата икономика“ на светло, в становището си ясно посочих, че не е представена оценка на въздействието, която да доказва подобен ефект. Когато се предприема една от най-мащабните реформи в режима на трудовия стаж през последните десетилетия, решенията следва да се основават на ясни данни и убедителни аргументи, така че едновременно да се противодейства на недобросъвестните практики и да не бъдат ограничени правата на добросъвестните работници и служители.

- Синдикатите също реагираха бурно, че част от промените са противоконституционни и че такива неща не трябва да се приемат „на коляно“. Такива ли са и вашите наблюдения?

- В становището си не съм давала оценка за конституционосъобразността на предложените текстове. Това, което категорично заявих, е, че начинът, по който се предлага да бъдат приети тези изменения, не съответства на тяхната значимост.

С риск да се повторя – тук става въпрос за една от най-съществените реформи в уредбата на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега. Трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови, социални и осигурителни права. Затова подобни промени не следва да се въвеждат чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет, а да бъдат предмет на самостоятелно законодателно производство.

Именно поради тази причина настоях преди приемането им да бъде извършена задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и експертен анализ на отражението върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. В становището си обръщам внимание, че липсва и изрична преходна уредба, която да гарантира, че новият начин на изчисляване ще се прилага само за трудовия стаж, придобит след влизането в сила на закона. Подобна разпоредба е необходима, за да бъдат гарантирани принципите на правната сигурност, предвидимостта и защитата на придобитите права.

Когато се променят правила, които засягат трудовите права на стотици хиляди работещи, законодателният процес трябва да бъде прозрачен, мотивиран и предвидим. Това е основната теза в моето становище.

- Промените в изборния кодекс не изглеждат толкова актуални, колкото качеството на живота, който водим, и десетките битки с монополистите, но все пак имате отношение и по тази тема. Какви бяха вашите забележки?

- Вярно е, че за хората днес най-важни са въпросите, свързани с доходите, цените, достъпа до здравеопазване, качеството на публичните услуги и защитата им срещу злоупотреби и монополи. Това са темите, по които гражданите най-често се обръщат към омбудсмана. Но също толкова важно е да гарантираме и основните демократични права, защото без тях гражданите не могат пълноценно да участват в управлението на страната.

В тази връзка подкрепих промените в Изборния кодекс, с които отпада ограничението за броя на избирателните секции в държавите извън Европейския съюз. Категорична съм, че българските граждани, независимо къде живеят, трябва да имат реална, а не само формално гарантирана възможност да упражнят правото си на глас. Конституцията не прави разлика между българите в страната и тези зад граница, когато става дума за техните основни права.

Наред с това отправих препоръки и към Централната избирателна комисия за създаването на по-достъпен изборен процес за хората с увреждания. Все още има сериозни пречки пред незрящите, глухите и хората със затруднена подвижност да гласуват самостоятелно и при запазване тайната на вота. Предложих конкретни мерки – по-достъпна информация, технически решения, жестов превод при необходимост, аудиоплеър, Брайлови шаблони и по-добро обучение на секционните комисии.

Убедена съм, че демокрацията не се измерва само с провеждането на избори, а с това дали всеки гражданин може равнопоставено и без излишни препятствия да упражни правото си на глас. Затова моята позиция е, че всяка промяна в изборното законодателство трябва да разширява, а не да ограничава възможностите за участие на гражданите в изборния процес.

- С кои институции имате най-сериозни проблеми – има ли такива, които системно да не се вслушват във вашите препоръки и мнение? Понякога имате ли усещането, че се биете с вятърни мелници?

- Не бих откроила една конкретна институция като най-проблемна. По-скоро предизвикателството е, че понякога препоръките на омбудсмана не получават навременен отговор или се изпълняват частично. Това се случва както на централно, така и на местно ниво.

Разбира се, има случаи, в които промените изискват законодателни решения, допълнителен финансов ресурс или координация между няколко институции и затова не могат да се случат веднага. Но има и ситуации, в които с повече воля, настояване от моя страна и диалог проблемите могат да бъдат решени значително по-бързо.

Не бих казала, че се боря с вятърни мелници. Работата на омбудсмана изисква постоянство, а аз по принцип съм така устроена, че трудно нещо може да ме обезсърчи.

Когато виждам, че след наша намеса е променена административна практика, отменена е несправедлива такса, защитени са правата на уязвими хора или е подобрено законодателството, това показва, че усилията имат смисъл. Затова ще продължа да бъда критична, когато е необходимо, но и конструктивен партньор на институциите, защото общата ни цел трябва да бъде една – по-добра защита на правата на гражданите. 

- Има ли случаи, които да са докоснали сърцето ви? Случвало ли се е да се разплачете, докато се запознавате с нечия история, или вече претръпнахте? Споделете някои такива истории.

- Няма как човек да свикне с човешката болка. Всеки ден в институцията постъпват десетки сигнали, но зад всеки от тях стои човешка съдба – възрастен човек, който не може да си позволи лечение, родител, който търси справедливост за детето си, човек с увреждане, който не може да получи достъп до услуга, семейство в конфликт, от което страдат децата, или пък проблем с висока сметка за ток и липса на средства за нейното заплащане.

Да, има истории, които силно ме докосват. Особено тежки са случаите, свързани с деца, с хора, останали сами в борбата с институциите, или с възрастни хора, които години наред не могат да защитят правата си. Не мисля, че човек трябва да претръпва към подобни съдби. Напротив – ако загубиш съпричастността си, емпатията си и нещо не те бодне право в сърцето, то трудно можеш да бъдеш добър омбудсман, а и човек.

Разбира се, не бих искала да коментирам конкретни случаи по начин, който би разкрил лични истории или би засегнал достойнството на хората. Но никога няма да забравя благодарността на граждани, чиито проблеми са намерили решение. Понякога преизчислена пенсия, отменено неправомерно действие, осигурен достъп до лечение или защитено право означават много повече от един административен акт – те връщат на хората усещането, че не са сами и че държавата може да бъде справедлива, а също и че има институция, която не подхожда формално.

Не крия, че има случаи, които са ме разтърсвали емоционално, дори са ме разгневявали – например, две деца, които нямаше да имат своя първи учебен ден заради родителски конфликт, човек с 85% ТЕЛК, който не можеше да получи своята преференциална карта за пътуване с градския транспорт. Друг случай – фелдшер ми звъни по телефона от линейката, защото няколко болници отказват да приемат здравноосигурен гражданин и той е разкарван от заведение в заведение из цяла София. 

Но тези емоции не пречат на работата ми – напротив, те ми напомнят защо съществува институцията на омбудсмана. Нашата задача е не просто да разглеждаме преписки или подписки, а да защитаваме човешкото достойнство и правата на хората, особено когато те сами не могат да се справят.

- Високите сметки за битови услуги към монополни дружества (парно, ток) ли са основната болка на гражданите?

- Да, но не само. Най-голям брой жалби продължаваме да получаваме срещу доставчиците на обществени услуги. Все повече сигнали постъпват и срещу частноправни субекти във връзка с бързите кредити, дейността на колекторските фирми и защитата на потребителите на финансови услуги. Това показва, че гражданите очакват не само качествени услуги, но и реална защита срещу неравноправни практики и злоупотреби.

Наред с това хората все по-често се обръщат към нас и по въпроси, свързани със защитата на правото на собственост – устройствено планиране, кадастър, незаконно строителство, отчуждителни процедури, както и заради забавено или неефективно административно обслужване и бездействие на държавната и общинската администрация.

Сериозен дял от жалбите са свързани и със забавените решения на ТЕЛК/НЕЛК, достъпа до здравеопазване и социалните услуги.

Особено тревожен остава проблемът със забавянето на ТЕЛК решенията. В системата се влагат значителни публични средства, но очакваните реформи и ефективният контрол все още липсват. Не е справедливо хората с увреждания да понасят последиците от административни забавяния или от липсата на достатъчен контрол заради случаи на неправомерно издадени, т.нар. фалшиви ТЕЛК решения.

Държавата е длъжна едновременно да противодейства на злоупотребите и да гарантира навременна защита на правата на всички добросъвестни граждани.

Всички тези жалби показват едно – гражданите очакват институциите да бъдат по-отговорни, по-ефективни и по-близо до хората. Когато липсва контрол върху доставчиците на обществени и финансови услуги или администрацията не изпълнява задълженията си своевременно и законосъобразно, именно гражданите понасят последиците.

- Много ли са жалбите, свързани с нарушения от фирми за бързи кредити и частни съдебни изпълнители, и основателни ли са? 

- Тенденцията е трайна – през последните години жалбите в тази сфера се увеличават и това е една от темите, по които гражданите търсят съдействие. Най-често сигналите са свързани с непрозрачни договорни клаузи, прекомерно оскъпяване на кредитите, начисляване на различни такси и неустойки, както и с агресивни практики при събирането на вземания.

Получаваме и немалко жалби, свързани с действия на частни съдебни изпълнители – най-вече по отношение на начина, по който се извършва принудителното изпълнение, размера на разноските и усещането на хората, че правата им не са достатъчно защитени. Разбира се, всеки конкретен случай се разглежда индивидуално и не всяка жалба се оказва основателна. Но големият брой сигнали показва, че в тази сфера съществува сериозно обществено напрежение и необходимост от по-ясни правила, по-голяма прозрачност и ефективен контрол.

Като омбудсман последователно настоявам за по-силна защита на потребителите на финансови услуги, за ограничаване на неравноправните клаузи и прекомерните разходи по кредитите, както и за законодателни промени, които да осигурят по-добър баланс между интересите на кредиторите и правата на гражданите. В правовата държава събирането на вземания е законно право, но то не може да става за сметка на човешкото достойнство и основните права на длъжниците.

- Ходите на различни проверки – в учреждения, затвори, хосписи. Къде се натъквате на най-трагични гледки?

- Като омбудсман имам специални правомощия по закон в качеството си на Национален превантивен механизъм. Основната задача на НПМ е да извършва проверки и мониторинг на местата, в които се намират лица и деца, които са настанени по силата на акт или със съгласието на държавен орган и не могат да напуснат тези места по собствена воля.

В обхвата на нашия ежегоден мониторинг попадат затвори и арести, държавни психиатрични болници, домове за хора с увреждания – включително хора с деменция, психични разстройства и интелектуални затруднения, както и социални услуги за деца със и без увреждания.

Най-тежки са проверките там, където виждаме хора, които са най-уязвими и не могат сами да защитят правата си – деца, възрастни хора и хора с увреждания. Именно там понякога се сблъскваме с гледки, които трудно могат да бъдат приети.

- Въпреки че многократно сте го обяснявали, но с какво не се занимавате, за да няма разочаровани граждани, които ви търсят за съдействие? Какви казуси не можете да разглеждате, дори да имате желание?

- Важно е гражданите да знаят, че правомощията на омбудсмана са ясно определени със закон. Не мога да разглеждам случаи, по които има висящо или вече приключило съдебно производство, тъй като нямам право да се намесвам в работата на съда и прокуратурата.

Също така омбудсманът не разглежда жалби, подадени от юридически лица, защото институцията защитава правата на физическите лица. Когато даден казус е извън моите правомощия, винаги се стремим да насочим гражданите към компетентния орган, който може да им окаже необходимото съдействие.

Това е тя:

• Родена е на 20 декември 1974 г. в Павликени 
• Магистър по право (1997 г.) от Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“
• Има диплома (2003 г.) по управление на проекти от Британския съвет
• От 2002 до 2012 г. е експерт по съдебната администрация към инициативата на Американската агенция за международно развитие за укрепване на съдебната власт на България и експерт към институт „Отворено общество“
• От 2013 до 2022 г. е ръководител на проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в областта на детското правосъдие“ към Министерството на правосъдието и консултант към Съвета на Европа и консултант по програма за развитие на Организацията на обединените нации – офис във Виетнам
• През 2022 г. е правен експерт в Конституционния съд, а между 2022 и 2025 г. е координатор за България на програмата на Американската агенция за международно развитие за Централна Европа за върховенство на правото
• От февруари 2025 г. до избирането ѝ за омбудсман на 18 юли 2025 г. е ръководител на програмния оператор на програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 към Министерството на правосъдието

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google

Кристи Петрова