Н a прага на астрономическото лято сме. Температурите навън стигат 30 градуса, а най-горещите летни дни тепърва предстоят. За да се преборим с жегите у дома, както и в офиса, използваме климатик. Метеоролозите и климатолозите у нас още през юни засякоха така наречените тропични дни и нощи, когато температурите през цялото денонощие не падат под 20 градуса. В такива дни климатиците са най-добрият ни приятел. Те обаче трябва да се използват правилно, за да не носят риск за здравето ни. Ценни съвети как безопасно да използваме климатика и вентилатора пред вестник „Телеграф“ дава пулмологът д-р София Ангелова.
- В горещите летни дни се разхлаждаме с климатици. Има ли ръст на пневмонии през лятото и свързан ли е той с климатиците?
- Климатиците са много добър приятел в жегите, особено за хората със сърдечносъдови и белодробни заболявания, но могат да бъдат и много голям враг, ако не се използват както трябва. При поддържане на температурна разлика повече от 10 градуса се получава преохлаждане и се създават благоприятни условия за развитие на вирусни и бактериални инфекции, бронхити и пневмонии. В момента считам, че не се наблюдава ръст на пневмонии, разговарях с мои колеги, които споделят същото. Искам да отправя съвет към хората да не злоупотребяват и с вентилаторите, тъй като в практиката си съм наблюдавала бързо развила се пневмония след заспиване срещу вентилатор. Трябва да се подхожда разумно с уредите за охлаждане, тогава те стават наши приятели!
- Какви други здравни рискове крие използването на климатика?
- Поддържаните високи температурни разлики вън и вътре в помещението, повече от 10 градуса – на работното място или в дома, води до адаптиране на организма към ниски температури и когато се излиза навън на реалните високи температури, организмът е в стрес поради рязка промяна в кръвоносните съдове и съответно върху кръвното налягане. Известно е, че при ниски температури кръвоносните съдове се свиват и кръвното налягане се покачва, докато при високи температури кръвоносните съдове се разширяват и кръвното налягане се намалява, което води до влошаване на сърдечната дейност. При излизане от студено помещение навън на висока температура може да се развие „климатична треска“, която се характеризира с втрисане, общо неразположение и силни болки в главата. Затова съветваме: Избягвайте големите температурни разлики. Министерството на енергетиката на САЩ съветва да се поддържа в летните горещини в помещенията 24-25 градуса, най-добро и икономично охлаждане, и относителната влажност на въздуха да е около 35-60%.
Климатиците изсушават въздуха в помещенията, което води до изсъхване на лигавиците на очите, носа, горните дихателни пътища, което се изразява в дразнене и сухота в очите, кашлица, одрезгавяване на гласа, болка в гърлото. Сухата лигавица е благоприятна среда за развитието на вируси и бактерии, затова през лятото се срещат фарингити, трахеити, ринити. Настинките от климатиците се проявяват с кихане и кашлица. Особено чувствителни са пациентите с хронични обструктивни белодробни заболявания. Затова съветваме да не се използва през нощта климатик! Друг чест симптом в резултат на изсушения въздух от климатиците е главоболието, което е резултат на дехидратацията (загуба на вода) от организма, което се отразява неблагоприятно на мозъка и може да отключи мигренозно главоболие. Също се среща суха, сърбяща кожа. Затова съветваме да се приемат течности, предимно вода.
Продължително пребиваване на ниски температури в помещението може да доведе и до поява на болки в ставите, но при директно въздействие на студената струя може да се получи болка в мускулите, схващане, включително и възпаление на периферните нерви. Затова съветваме работното място да е отдалечено от прякото въздействие на климатика.
- До какво могат да доведат недобре почистените филтри на климатиците? Има ли препоръка на какъв период да се почистват те?
- Филтрите на климатиците са изключително благоприятна среда за развитието на вируси, бактерии и гъби. В тях се откриват и различни алергени. Това се обяснява с функцията на климатиците, които не охлаждат топлия въздух отвън, а рециркулират вътрешния въздух, за да го поддържат хладен, което увеличава концентрацията на замърсители и инфекциозни агенти, които могат да изострят патогенната си активност поради благоприятното въздействие на изкуствено студения и сух въздух. Така пациент с вирусна инфекция с кашлица, работещ в тази среда, може лесно да зарази останалите служители. Също така може да се наруши качеството на живот на здрави хора в тази среда с кихане, кашлица, хрема. Затова е важно да се подлага охладителната система на редовни технически прегледи и да се полагат грижи за чистотата й. Важно е да се използват антибактериални филтри и да се почистват поне 2 пъти в месеца. Препоръчително е да се използват и йонизатори, генериращи отрицателни йони, които имат благоприятно въздействие върху организма, за разлика от положителните йони, които генерират самите климатици, телевизори, компютри, или да се използват климатици с вградени в тях йонизатори.
- Трябва ли да се спазват някакви правила при отглеждане на бебета и малки деца в климатизирани помещения у дома?
- Бебетата и малките деца са по-чувствителни към екстремни температури, защото телесната им температура се регулира по-трудно в сравнение с възрастните. Климатикът помага за поддържане на комфортна и безопасна температура в дома, предотвратявайки прегряване, само ако се използва правилно. Важно е да се избягват големите температурни разлики между вътрешната и външната среда. Препоръчва се разликата да не е по-голяма от 5-8 градуса, за да се предотврати стресът за детския организъм. При високи температури децата стават вяли, отпуснати, сънливи, със зачервена кожа или с появата на обриви. Важно е периодично да се спира климатикът и да се отварят всички врати за 3-4 минути, за да се проветри помещението. Стаята се нуждае от усещане за свежест, а не от силен студ. Стаята трябва да се поддържа чиста от прах, за да не се отлага прахът във филтрите. Завивките, пердетата, възглавниците се нуждаят от почистване и често пране. Препоръчва се през нощта да не спят на климатик, а в проветрена стая.
- Повечето детски градини у нас не са климатизирани. През летните месеци температурите в помещенията, където се отглеждат децата, стават много високи. Риск от прегряване съществува. От друга страна, може ли безопасно да се използва климатик в детските градини?
- Препоръчително е да се използва климатик в детските градини по време на горещините, защото децата от високата температура стават сънливи, отпуснати, изпотени, неконцентрирани, нервни. Важно е да се спазват правилата за поддържане на оптимална температурна разлика в помещенията и навън. Препоръчително е да се използват климатици с HEPA (високоефективен филтър за частици във въздуха), който може да филтрира всички частици освен най-малките. Децата трябва да бъдат отдалечени от прякото въздействие на охладения въздух. Климатикът не трябва да работи, докато децата спят, защото метаболизмът се забавя, телесната температура спада и децата може да настинат. Но децата не бива да остават и на течение. Да не забравяме, че защитните механизми на детския организъм са все още в процес на развитие.
Препоръчва се, както и вкъщи, разликата да не бъде по-голяма от 5-8 градуса, за да се предотврати стресът за детския организъм. При високи температури, както изтъкнах, децата стават вяли, отпуснати, сънливи, със зачервена кожа или с появата на обриви. Важно е периодично да се спира климатикът и да се отварят всички врати за 3-4 минути, за да се проветри помещението. Стаята се нуждае от усещане за свежест, а не от силен студ. Тя трябва да се поддържа чиста от прах, за да не се отлага прахът във филтрите. Завивките, пердетата, възглавниците се нуждаят от почистване и често пране.
- Какви са вирусните инфекции, които се засичат често в момента?
- Най-честите оплаквания на пациентите в момента са гърлобол, хрема и последваща кашлица, което е много характерно за риновирусните инфекции. Срещат се и пациенти с хронична кашлица (повече от 8 седмици), при някои от които установяваме атипични причинители като хламидия пневмоние и микоплазма пневмоние, а при други – алергия. Вече навлизаме в летния сезон, затова съветваме да се използват всички природни ресурси за закаляване –слънце, чист въздух в планината и вода. Лятото е сезонът за натрупване в организма на витамин Д чрез слънчевите лъчи. Пълноценният сън, балансираното хранене, движението са основни фактори за оптимизиране на имунната система.
Това е тя:
Специалист по белодробни болести, вътрешни болести и иглотерапия и лазерпунктура
Завършила е медицина през 1982 г. с Хипократов медал
Работила 32 г. в Белодробна болница „Св. София“ в София като лекар и преподавател в Медицинския университет в София
Инициатор и организатор на безплатни прегледи за пушачи. Ръководи кабинет за борба с тютюнопушенето, в който прилага познатите методи по света за борба с тюютнопушенето
Член на Българското дружество по белодробни болести, Дружеството по нетрадиционна китайска медицина и на Европейското респираторно дружество
Участва в наши и международни конгреси по белодробни болести
Милена Димитрова
