Х итри преписвачи са се въоръжили с копче и карта, за да изкарат матурите, показа проверка на „Телеграф“. Става въпрос за технологични джаджи, които се продават свободно и са на цени от около 300-400 лв. От МОН обаче се зарекоха, че ще охладят мераците им с кодове и камери, а и тестът ще излиза минути преди старта на матурите.
Схемата
Схемата с преписването е добре разработена и в редица интернет сайтове могат да се намерят съответните устройства за преписване. Учтиви онлайн продавач-консултанти пък в реално време насочват клиентите към най-модерните средства да минеш матурата без знания, но и без да бъдеш хванат.
Системата за преписване изисква зрелостникът да има помагач, който може да се намира навсякъде по света, тъй като връзката се осъществява чрез интернет. На първо място помагачът трябва да добие зрителна картина за изпитните материали и заданията, за да може да предостави верните отговори или да диктува по изисканата тема. Това се осигурява чрез миникамера с висока резолюция и много широк ъгъл на заснемане. Камерата е достатъчно малка, за да може да се сложи на мястото на копче на риза, както на лицето, така и на ръкава на дрехата. Онлайн наблюдението от другата страна на връзката страва чрез мобилно приложение на телефона на помагача.
Връзка
Камерата работи само с безжичен интернет (уайфай) и затова на преписвача трябва мобилен рутер, наричан още „бисквитка“. Той се поставя в джоб на дреха или дори чанта, която не е задължително дори да бъде близо до изпитвания, а поставена на съхранение при квестор. Камерата е с батерия, която предварително трябва да бъде заредена. През копчето се показва само обективът, докато останалата част от камерата е свързана с него чрез кабел. Така устройството, което е с големина колкото резен ябълка, може да бъде в джоб или залепено с тиксо за тялото под дрехите. Камерата предава звук и цвят с достатъчно добро качество, за да може помагачът да вижда добре заданията.
Бръмбар
Втората част от системата касае това, как асистентът ще диктува верните отговори на изпитвания. Това става чрез микрослушалка с размер едва около 5 мм, достатъчно, за да се скрие невидимо дълбоко в ухото. Слушалката е безжична и се свързва чрез блутут към устройство, което изцяло наподобява напълно безобидна кредитна карта. Реално обаче чипът върху нея не е чип, а микро СИМ карта, а кредитната карта всъщност е GSM приемник със свой уникален мобилен номер. Именно с този номер се свързва през телефона си асистентът. Устройството „вдига“ автоматично при позвъняване и мигновено предава звук към блутут слушалка в ухото на изпитвания. „Кредитната карта“ няма никакви кабели, нито външни батерии. Този GSM приемник за преписване е с презареждаема батерия, работи изключително лесно и може да се скрие във всеки джоб. „Картата“ има и микрофон, така че асистентът не само вижда какво се случва в изпитната зала, а може и прекрасно да чува в случай, че има устни задания и инструкции от преподаватели или квестори към изпитвания.
Устройствата се предлагат свободно и законно в реални магазини и в интернет сайтове, като цялата система за преписване излиза около 400 лв.
Шифър
„Колкото и да са съвременни, новите технологии не могат да влязат в употреба, защото никой не знае, какво се е паднало“, коментира пред „Телеграф“ Диян Стаматов, директор на 119 СУ и бивш зам.-министър на образованието. Според него предварителното изтичане на информация е „отдавна отживяла легенда“. Това е така, защото генериране на въпросите започва много рано сутринта, към 3.30 ч. 4.00 часа. То е комбинация от много въпроси с различна тежест и крайното им „изплюване“ на екрана на компютъра става минути преди изтеглянето на изпитния вариант, обясни Стаматов. Информацията тръгвала по електронен път по имейлите на училищата с двойно кодово разшифроване. Хакването пък нямало никаква икономически смисъл изобщо да се прави.
Видео
През последните години се наложи забрана да се излиза от стаята един час, докато текат първите модули на държавния изпит. Модулът по български език има 41 въпроса, които са комбинация от отговори и те няма как да се видят, преди официално да бъдат публикувани на страницата на МОН. Въпросите са много и реално няма време за включването на технологии. „Единственият начин, по който може да се препише, е от някой около теб, но това е много единично, а и квесторите следят“, категоричен е Стаматов. За преписване следят и две камери, монтирани във всяка стая, в която се провежда зрелостен изпит. Едната е отпред, а другата следи в гръб зрелостниците. Вариант за прескачане на правилата е да се вземат отговорите от съученик от същата стая, в тоалетната, но пък преподаватели придружават учениците и също внимават да няма контакт. „ През последните две години истински преписвачи в каквито и да е формати са единици. Преписвачи са най-слабо мотивираните ученици, които накрая се излагат“, категоричен е Диян Стаматов.
*По темата работиха Деян Дянков и Сияна Севова
