- Г-жо Петрова, от Софийската градска прокуратура предлагате промени в законодателството, съгласно които, ако шофьор предизвика катастрофа със смърт или пострадали и се установи, че е пиян или дрогиран, да лежи по-дълго в ареста. Какви са мотивите ви за това предложение?
- Делата за пътнотранспортни произшествия (ПТП) са със сложен алгоритъм на разследване. Трябва да се има предвид и процесуалната възможност както обвиняемият и неговият защитник, така и пострадалият и неговият повереник да обжалват постановленията на разследващия орган и на прокурора. Не може да се прогнозира възможността дали, как и в какъв обем носителите на права ще ги упражнят, тъй като това зависи от тяхната воля в защита на собствен интерес.
Има случаи, в които са налице основания мярката за неотклонение задържане под стража да продължи да се изпълнява, но се отменя единствено поради изтеклия 2-месечен срок. При изтичане на срока и съдът, респективно прокурорът, е длъжен да я отмени или измени и няма право на преценка за нейното продължаване. Разбира се, тогава прокуратурата реагира чрез останалите възможни мерки за процесуална принуда като забрана за напускане на пределите на Република България.
Случаите на ПТП често са с комплексни последици и въпреки това не може да се квалифицират като умишлени (в този случай максималният срок на мярката би бил по-дълъг). Затова констатираме несъразмерност между принудата, ограничена в 2-месечен срок, и тежестта на престъплението, било то и непредпазливо. С други думи, само формата на вината не би могла да е единствен и достатъчен аргумент за това какъв да е максимално допустимият срок на мярката за неотклонение в досъдебното производство. Пример за това е делото срещу Георги Семерджиев с обвинение за причиняване по непредпазливост на смъртта на две млади момичета след употреба на метамфетамин, без правоспособност, избягал е от местопроизшествието и е в условията на особено тежък случай. Към този момент е постановена първоинстанционна присъда, която възприе изцяло предложената от прокуратурата квалификация. Доколкото ни е известно, тезата на СГП е възприета и от Софийския апелативен съд.
- Анализът на делата за тежките катастрофи сочи ли, че в по-голямата си част те са предизвикани именно от употребили водачи?
- Анализът на работата ни по такива дела показва дефицит в способите, с които разполагаме. Броят на делата не е основен мотив. По-важно е да имаме инструментите, с които да установим дали водач на моторно превозно средство, предизвикал тежко ПТП, е употребил алкохол или наркотици. Хората трябва да са убедени, че ако някой извърши престъпление, той ще бъде разкрит и ще си понесе отговорността, която е съответна на извършеното от него престъпление.
- Според вас промените ще подобрят ли ефективността на разследванията на този вид престъпления? Ще имат ли и допълнителен превантивен ефект към хора, които си позволяват да пият и да карат?
- СГП е сериозно загрижена за пътната безопасност. Сблъскваме се с ужаса от катастрофите във всичките му измерения. Преки свидетели сме на болката на хората и от двете страни. Нямаме законодателна инициатива, но можем чрез анализ на практиката да посочим дефицитите, които ни пречат, и да дадем предложения за преодоляването им. Отправяме предложенията, защото сме убедени, че ще подобрят разследванията. Това неизбежно ще даде ясен знак на всеки, че ако кара пил или дрогиран, ще понесе своята отговорност. В това би се изразил техният превантивен ефект.
- Какво обхваща предложението ви за въвеждане на критерии за срочност при изготвянето на експертизи и какви мерки предлагате за по-голяма ефективност на вещите лица?
- Разумният срок за провеждане на разследването е право и на обвиняемия, и на пострадалия. Това означава, че всички наши действия трябва да са подчинени и на изискването за разумност на срока. В рамките на този срок се изготвят експертизи. С тази цел предложенията ни обхващат следната съвкупност от мерки.
Първо - да се предвиди при необосновано забавяне на заключението от вещо лице да има възможност за отписването му от списъка на вещите лица.
Второ - в публичната част на информационната система „Единен регистър на вещите лица“ да се отразява актуалната натовареност на вещите лица, като се посочва броят на заключенията на назначени автотехнически експертизи, които са в процес на изготвяне. Смятаме за удачно да се въведе цифров критерий, над който на вещото лице да не се назначава експертиза. Служебен достъп до информационната система трябва да се предостави на всички разследващи органи, не само на следователите. Този пакет от промени биха позволили на разследващия орган да прецени на кой специалист да възложи експертиза, така че тя да бъде изготвена в най-кратък срок.
- Защо досега има чести случаи, при които на извършител на тежко ПТП, включително със смърт, книжката не се отнема и се налага да предлагате изменение, с което да се въведе задължителна мярка за временна процесуална принуда?
- Има случаи, когато макар с отнета книжка, хората отново сядат зад волана след като е започнато досъдебното производство. При тежки ПТП с причинени телесни увреждания или смърт трябва да се задействат инструментите за принуда в НПК след придобиване на качеството обвиняем.
Не твърдим, че нашите предложения са съвършени и че трябва да бъдат приети безкритично. Целта ни е да предизвикаме широк дебат с участието на всички професионалисти, ангажирани с пътната безопасност, в т.ч. магистрати, разследващи органи, органи на Пътна полиция, адвокати, съдебни експерти, представители на правозащитни организации и представители на законодателната власт. И така да се изработят правни норми, които ще повишат ефективността на разследването, което ще допринесе за намаляване честотата на извършването им.
- Ще се задължат ли шофьорите, независимо дали са причинили катастрофа със сериозно пострадали или починали, да дават задължително кръвна проба?
- Предложението на СГП е да могат незабавно да се изземват образци от кръв и урина и в 24-часов срок протоколът за изземване да се представи на съда за одобрение, ако няма съгласие от лицето за даването им. Това трябва да става, без да е необходимо то да се привлича като обвиняем. Сега лицето първо трябва да стане обвиняем, да се изчака защитник, ако има такъв, да се поиска съгласието на лицето за предоставяне на проби, ако не ги даде – отказът да се документира, да се направи искане пред съда за принудителното им изземване. Този ред според нас не е ефикасен, защото на практика води до загуба на резултати или до тяхното изкривяване поради естествените процеси в човешкия организъм.
- Въвеждането на възможност за събиране на трафични данни от мобилните оператори при разследване на престъпления, извършени по непредпазливост, няма ли да наруши правата на гражданите?
Няма да има нарушаване правата на гражданите. По този повод съобразяваме решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановено след преюдициално запитване от Испания във връзка с разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон. В това решение Съдът в Люксембург е указал, че ако достъпът до трафични данни не води до тежка намеса в личния живот, той е допустим и за разкриване на леки престъпления.
Тежките ПТП с причинена смърт или с причинени телесни повреди (с малки изключения в последния случай) не са леки престъпления (леки престъпления са наказуемите с лишаване от свобода до 5 години или по-леко наказание). Разкриването само на самоличността на ползватели на СИМ карти според СЕС не е тежка намеса в основните им права, тъй като тези данни не дават възможност да се направят точни изводи относно личния им живот. От това съдът в Люксембург прави извода, че намесата в личния живот в случая може да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „престъпления“, без да е необходимо те да са квалифицирани като „тежки“.
В Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации няма ограничение за намеса в личните данни само за борбата с тежките престъпления. В същото време българският НПК допуска трафични данни да се събират само за разследване на тежки умишлени престъпления. Това надхвърля стандартите на защита на електронните комуникации, поради което предлагаме възможността за събиране на данни за трафика да се въведе за всяко престъпление, с което е причинена смърт.
- Софийският апелативен съд потвърди присъдата от 20 години затвор за Георги Семерджиев, отчитате ли го като успех на прокуратурата?
- Удовлетворени сме от съдебното решение. Ще можем да заявим, че отчитаме успех, когато присъдата влезе в сила.
- Прокуратурата внесе обвинителен акт и за причиняването на смъртта на Ани и Явор на пешеходна пътека, обществото и тук очаква осъдителна присъда. Обвиняемият в този случай обаче е бил напълно трезвен. В този смисъл не е ли добре да се помисли и за по-тежки наказания, включително и арест, за шофьори, управляващи в градски условия с над 100 км над ограничението?
- В този случай съгласно доказателствата от разследването обвиняемият е управлявал със скорост 106 км/ч при ограничение 50 км/ч. Дали това е било така, ще установи съдът. Предвиденото наказание за конкретното престъпление е лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години.
Ако мислим за по-тежки наказания, това трябва да стане в общия контекст на системата на наказанията в Наказателния кодекс. Защото в противен случай се получават дисбалансите, които вече съществуват.
- Как ще коментирате изявленията на вътрешния министър Калин Стоянов, който много пъти иска бързи производства и изобщо по-бърз процес (от внасяне на обвинението до излизане на присъда) спрямо лицата, убили невинни в катастрофи?
- Категорично заставаме зад идеята процесите да бъдат бързи, без това да е за сметка на нечии права. Не трябва да се допуска неоправдано забавяне. Затова даваме идеи за ускоряване на някои елементи на наказателния процес, които обективно водят до забавянето му.
- В прокуратурата също проведохте среща с почернени родители, чиито деца са убити в катастрофи. Какво им обещахте и какво ви споделиха те, какви искания отправиха към вас?
- Хората потърсиха помощ. И ние се опитваме да я дадем. В СГП се прилагат и вътрешноорганизационни мерки, за да се ускори работата на прокурорите по делата. Много от тях приключиха, за повечето не сте чували, но там също има почернени родители, които чакаха отговор от нас.
- Извън тази тема ще ви питам по въпроса около скандалите в агенция "Митници", какво очаквате от разпитите на Бойко Рашков и Асен Василев?
- Очакваме, когато бъдат призовани, да се явят и да разкажат добросъвестно всичко, което им е известно по случая.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 9.11.1982 г. в София
- Завършва с отличие право в УНСС през 2005 г., придобива юридическа правоспособност през 2006 г., а през 2020 г. завършва с отличие магистратура по специалността „Защита на националната сигурност“ в Академията на МВР
- Последователно е младши прокурор (2007–2010), прокурор (2010-2017 г.) в СРП и прокурор в СГП (от 2017 г.)
- През 2021 г. е определена за и.ф. говорител на СГП, а от 2022 г. е зам. градски прокурор на София
- От 2013 г. е хоноруван асистент по наказателно-процесуално право в Академията на МВР, а през 2016 г. и в УНСС
- От 2021 г. е преподавател и във Военна академия „Г. С. Раковски“
- Член е на Програмния съвет на департамент "Право" на НБУ
- От 2015 г. до 2020 г. е постоянен преподавател по наказателно право и процес на кандидатите за младши прокурори в НИП. Към момента е временен преподавател в института
- През 2015 г. защитава докторантура по наказателен процес в ЮЗУ „Неофит Рилски“
- Автор е на научни публикации и на монографичния труд „Съдебното следствие в наказателния процес“ (София, 2016 г.)
Захари Белчев
