- Контраадмирал Гагашев, руската страна каза, че има опасност украински дрейфащи (плаващи) мини да стигнат и до България. Според вас възможно ли е?
- Нека започнем с факта, че това събитие не е доказано. Всички сведения идват от руска страна и след това биват преповтаряни. По отношение на това дали е възможно да бъде извършено такова миниране - да, възможно е. Страните, които имат по-слаб флот, обикновено използват морските мини, за да възпрепятстват както приближаването към тяхното крайбрежие, така да попречат на евентуални морски десанти на противника.
- Какъв е видът на тези морски мини?
- Командирът на ВМС каза, че основно става въпрос за мините ЯМ и ЯРМ, разработени и използвани преди повече от 70 години. Те са основно противодесантни. Малката якорна котвена мина (ЯМ) се поставя на дълбочина около 20 м, тежи около 160 кг и се използва срещу кораби, които пренасят десанта по море. ЯРМ е речна котвена мина. Тя има заряд около 30-40 кг и се поставя непосредствено в зоната на прибоя на около 2 м дълбочина. Предназначена е да възпрепятства плавателните средствата, които разтоварват техниката и личния състав от десантните кораби непосредствено на брега. Най-общо казано, морските минни заграждения се извършват в няколко пояса на най-опасните направления за стоварване на десант, като се започне от по-голяма дълбочина, за да не могат да се развърнат десантните кораби. След това има минно заграждение, което пречи на преминаване на кораби с техника и личен състав към бреговата черта. И третото е непосредствено до брега.
- Значи е фалшива новина, че има плаващи мини?
- В района, за който се говори – Одеса, Николаев, според казаното от командира на ВМС през тези дни не е имало усложняване на метеорологичната обстановка. Крайбрежното вълнение е било 2-3 бала, в морето до 4 бала. Принципно това не е вълнение, което би могло да откъсне тези мини от въжетата и да ги направи дрейфащи. За мен това е малко вероятен факт.
- Допускате, че може някой нарочно да го направи?
- Не е изключено. На война всичко е възможно. Ако въобще има такъв факт.
- Може ли една фалшива новина дотолкова да притесни нашите власти, че да излязат с предупреждение. Видяхме съобщения на Морска администрация, ИАРА?
-Това са стандартни процедури, особено когато нямаш достатъчно достоверна информация. По-добре да предупредиш, за да предпазиш хората. Ако се види дрейфаща мина в нашето море, ще е явен сигнал, че нещо се е случило и трябва да се премине към план Б.
- Какъв е план Б, ако допуснем, че въжетата в минното поле са се скъсали и действително украински мини плават към нас?
- В района, в който се забележи съмнителен плаващ предмет, наподобяващ морска мина, се изпращат кораби за разузнаване, за да определят вида, да я опознаят и след това да я унищожат в зависимост от обстановката и резултатите от разузнаването. Ако е непозната до момента мина, трябва да се направи всичко възможно да бъде изучена, за да се разбере принципът й на действие, предназначението и възможностите й, а от там и как да се предпазваме от нея и как да й се противодейства. Познатите образци мини обикновено се унищожават на място, освен ако няма други разпореждания, или метеорологичната обстановка не позволява.
- Може ли да прогнозирате чисто като експерт дали при това вълнение и течения на морето украински мини могат да доплават до нас и ако да - за колко време?
- Предвид посоката и скоростта на морските течения край западното крайбрежие на Черно море би отнело около една седмица да се насочат евентуално към нашето крайбрежие. Ала тази възможност зависи и от това какво е състоянието на времето и морето. Но за по-малко от 8-10 дни едва ли тези мини биха могли да стигнат до нас. Принципно, ако има такива мини, биха отишли по-скоро в открито море.
- Предупрежденията на властите ни са насочени най-вече към рибарите. Хипотетично, ако видят мина, могат ли да я разпознаят и какво трябва да правят след това?
- Могат, разбира се. На риболовните кораби плават много хора, които са ходили в казармата. Повечето от тях са служили във Военноморските сили и са били по корабите. Изучавали са видовете мини, а и принципно те не могат да се сбъркат. На въпроса какво трябва да правят – първо трябва да докладват на бреговите власти, които оттам нататък разпореждат какво ще се случва. Рибарите трябва да внимават с изтеглянето на техните риболовни тралове, защото е имало случаи, в които мини се хващат в мрежите и могат да бъдат изтеглени на борда на кораба. Това вече ще бъде фатално, защото упоменатите мини са контактни и се взривяват при удар. По принцип мините се класифицират по различни признаци – способа на поставяне, дълбочината на поставяне, вида на взривателя, предназначението им, вида на взривното вещество и т.н.
- Двата вида, за които говорят руснаците в украински води, какви са?
- Контактни. Взривяват се при удар.
- Какво е безопасното разстояние, на което хората трябва да седят, ако видят мина? Питам ви, защото българинът е много любопитен, винаги се завира близо до опасни предмети.
- По принцип човек е любопитен (смее се).
- Вероятно ще искат и да я снимат с телефона, както и да си направят селфи.
- Задължително трябва да я снимат, за да я пратят на властите, а не да я качват във Фейсбук и да си правят селфи (смее се). За безопасността на кораб е необходимо да не се допусне мината да се удари в борда. В такъв случай няма голяма опасност. Но обикновено хората трябва да са поне на 20-30 метра, не по-малко.
- Вие сте командвали миночистачи, смятате ли, че екипажите ни са подготвени? Питам ви, защото хората се притесняват.
- Да, така е, командвал съм. Екипажите ни са подготвени, те цял живот се готвят за това. Техниката не е лоша. В света няма много миночистачи. След всяка война – Втората световна, Виетнамската, остават минни полета и започва едно дълго тралене (терминът идва от уреда трал, с който се унищожават мините независимо какви са). Понякога този процес продължава с десетилетия.
- Имало ли е в кариерата ви опасни ситуации, свързани с мини и риск за живота и здравето на хората?
- Имало е, както в службата на всеки офицер от флота. Първо, почти всеки месец, да не кажа седмица, от някое от крайбрежните селища се получава съобщение, че е открит предмет, подобен на мина. Нерядко се потвърждава, но не стига до вас, медиите, защото е рутинна дейност. Повечето са контактни мини от Втората световна война, на които минрепът (котвеното въже) е изгнил и се е скъсал и тя се е превърнала в свободно плаваща. Населението по морето знае, види ли такова нещо, търси флота. Нерядко има такива случаи. Спомням си през 1979 г. имаше кампания за тралене в Черно море, за да може ВМС да извършва на по-голяма площ тренировките си. Полигоните трябва да са напълно почистени. Имаше случай, при който се взриви мина в трала.
- Имаше ли жертви и пострадали?
- Не, слава Богу, нямаше.
- Контраадмирал Гагашев, вие бяхте уволнен, докато сте в болнични от служебния военен министър Георги Панайотов миналата година. Поводът какъв беше. Заговори се, че първи сте излязъл с информация за инцидента с лейт. Манчев от Военна полиция, който се самоуби. Какво се случи всъщност?
- За съжаление не мога да ви отговоря конкретно. Аз бях в болница, а впоследствие в болнични след операция и не съм се виждал със служебния министър. А и той не прояви желание да говори с мен и да ми обясни какъв е конкретният повод. И ако е имало такъв, аз пък да изложа своята гледна точка. По отношение на ст. лейтенант Манчев на Инспектората на Министерството на отбраната бе възложено от министъра да извърши проверка на случая с навлизането на американски военнослужещи в частен производствен цех. Там едно от имената, които имаха някакво касателство по служба към случая, бе това на Манчев. Според нашия доклад този офицер нямаше никаква вина за допускане на случилото се. Не ми е ясно как точно впоследствие му бе вменена вина! Впоследствие научих от колеги за оказван натиск върху него, но това вече трябва да се докаже. Има хора, които познават случая в последната му фаза по-добре от мен. За съжаление те също вече не са в МО.
- Вашият подпис седи под документа?
-Да, под този доклад стои моят подпис. Резолюцията на г-н Георги Панайотов беше, че не е съгласен с част от предложенията на Инспектората. Точно по тези, които касаеха определянето на вината на отделните военнослужещи и дали и какви мерки трябва да се вземат.
Това е той:
Роден е на 19 ноември 1954 г. в Русе
Завършил е Висшето военноморско училище във Варна със специалност „Корабоводене“
Службата му започва във Военноморска база Бургас като командир на бойна част на миночистачен кораб. Учил е във Военноморската академия „А. А. Гречко“ в Русия (1986 – 1988) и Военноморски колеж „Ню Порт“ в САЩ
От 1980 до 1986 г. е командир на кораб. От 2002 до 2005 г. е началник-щаб на Военноморска база-Бургас. Между февруари 2005 и юли 2007 г. е началник на отдел „Офицери за връзка“ в компонентното Военноморско командване на НАТО в Неапол, Италия
През 2007 г. е назначен за началник на управление „Стратегическо планиране“ в ГЩ, а през 2009 г. -за началник на щаба на НАТО „Скопие“.
Бил е зам.-командващ на Съвместното оперативно командване и главен инспектор на МО.
Виктория Пенкова
