49-годишният днес благоевградчанин Методи Кехайов е по-известен сред приятелите си и привържениците на футболния „Пирин“ само като Сукси. Иначе той от години е служител на ВиК в областния град. Дава едноседмични дежурства на водохващането в м. Славово, в Рила планина. В следващата седмица почива и има достатъчно време да се отдаде на своята страст - събиране на архивни снимки и спомени за историята на футбола в Горна Джумая, днес Благоевград. Преди няколко месеца Сукси подари богатия си фотоархив на регионалния исторически музей. Неговата колекция е в основата на експонираната изложба в музея, с която се почита 100-годишнината от началото на организирания футбол в областния град на Югозапада.
Методи Кехайов е известен сред приятелите си и привържениците на футболния Пирин като Сукси.
„Всичко започна преди доста време, да съм бил на 13-14 години - започна своите откровения пред „Телеграф“ футболният летописец. На „Пирин“ предстоеше мач навън и тръгвах към автогарата, където чакаха специално организирани автобуси. По пътя ме спря един достолепен човек: - Младо, къде? - На мач, му отвърнах. - Какво е за теб „Пирин“? - попита ме той . - Футболът - му отговорих.
Тогава той ми каза едни думи, които ще помня цял живот и ще разказвам на всеки: „Ансамбъл „Пирин“ е душата на Благоевград, а футболният „Пирин“ е сърцето му!“ През цялото пътуване и на самия мач бях в плен на тези негови думи. По-късно разбрах, че това е бил професор Кирил Стефанов, ръководителят на легендарния ансамбъл „Пирин.“
Сукси си спомня и пророческите думи, които му е казал преди години Чори Петров. Като дете той се явил на изпит за приемане във футболния интернат. Чори му казал: „Теб не те виждам на терена, ама там, да викаш на трибуните, там те виждам.“
Началото
Оказало се, че в благоевградския музей нямало нищо за историята на футбола. Тогава в него се заражда идеята за създаване на фотоалманах. И Методи тръгва да издирва ветераните футболисти и треньори. Отишъл първо при семейството на вече покойния вратар Христо Христов - Бараката: „Приеха ме радушно, дадоха ми всичко от личния си архив. Като излязох и останах сам, плаках от щастие. Бях само чувал за Лулейски, за Мечо, за Боре Николов-Заека, Данчо Попмихайлов, Шмайзера и др. Постепенно пожълтелите от времето снимки се увеличаваха. Посъветваха ме да не търся само снимки, а и всичко, свързано с футбола. Да записвам спомените. Започнах да се ровя в старите вестници. Свързах се със спортния журналист Силвестър Милчев, той ме насочи към Държавния архив в София. Всяка седмица, когато бях свободен, пътувах. Един ден в националната библиотека от сутрин до вечер, на следващия ден в Държавния архив, после в нашия архив. Започнаха да излизат неща, напълно непознати за мен и за цялата футболна общественост.
Мечо срещу ненавършилия 19 години Марадона в първи му официален мач за Аржентина срещу България. Стадион Ривер плейт, 24 април 1979 г.
От страниците на вестник „Спортъ“ от 28.10.1923 година прочетох за създаването на СК „Македония“ 1923 година. Пак от вестник „Спортъ“ от 12.12.1924 прочетох, че отборът е основан на 1 март 1924 г. Тук, в Благоевград, ги помолих да ми докажат откъде се базират на 1922 г. Категоричен отговор не получих. По-късно открих, че „Македонска слава“ е създаден през 1925, а не 1928 година. „Ботев“ е от 1934 г., 30 април. След 9 септември 1944 г. футболистите на „Македонска слава“ са набедени за фашисти. Те биват избити или изгниват в Белене.“
Македонска слава.
Лудия
В библиотеката и в архива му казвали: „Ти си лудият. Идва лудият.“ Сукси ходил в Пловдив, за да се срещне с Иван Глухчев. Въртял се насам-натам около стадиона: „Какво се въртиш, като айде да не казвам какво“, го попитал непознат. „Чакам Иван Глухчев“, му отговорил и обяснил кой е и защо го чака. „А ти мен познаваш ли ме?“ Гледам - нещо познато, но името ми убягва. - Ти за Чико Дерменджиев слушал ли си? - Да - отговорих му. - А знаеш ли, че и аз съм бил треньор в „Пирин“, макар и за малко. - Да, знам. Тогава си спомних един мой разговор с Виктор Андонов, който ми каза, че Чико е пуснал Иво да играе за първи път.“ Запомнил от Чико Дерменджиев думите му: „Проклет да бъде този, който разби шампионския отбор на „Пирин.“ По всички футболни показатели следващият шампион на България 1994-95 трябваше да бъде „Пирин“!“
Незабравима е срещата със Спиро Дебърски. Сукси записал разговора с диктофон: „Беше уникално, Бай Спиро ми разказа много неща. Като разбра, че и двамата сме от Орлин махала, му стана много драго. Чуваме се .с Петър Петров-Пешката, с Методи Стоянов-Мечо, с Борислав Хаджиев-Шмайзера, с Овнарски, Борето Николов-Заека. Всички ми дадоха снимки от личния си архив. А в едно заведение Лазар Причкапов ми каза: „И дебело да подчертая, футболният отбор на „Пирин“ е гордостта на цяла Пиринска Македония.“ Сукси седнал до Димитър Пенев в кафене. Пената го пита: „Какво ще пиеш?“ Отговаря му: „Кафе и кола!“. „Я му дай айран с мастика“, поръчва Пената на сервитьорката.
Зелено сърце
След толкова много срещи в Сукси отново изплува разговорът с професора: „Футболът е сърцето на Благоевград.“ Така се роди заглавието на фотоалманаха - ЗЕЛЕНО СЪРЦЕ! Той си поставя и по-висока задача. Защо да не се основе в Благоевград Музей на футбола?!
Но „Пирин“ не само имаше „Македония“, „Македонска слава“, „Илинден“, “Вардар“, ,Левски“, „Тича“, „Ботев“, „Юли Дерменджиев“, “Торпедо“, “Строител“, „Ботев“ и чак тогава „Пирин“, казва Методи Кехайов. Внучетата на Баба Македония и Дядо Илинден са Малките хлапета и орлета“, но и дамските „Спортика“ и „Пирин лейдис“. Както и „Пирин 2001“, „Пирин 1922“ на Пламен Мирчев.
Случки
През 1963 г. „Ботев“ има договорен приятелски мач с „Брегалница“ в Щип, в съботен ден. В последния момент щипяни настояват, без да обясняват защо, срещата да се изтегли в сряда. Макар и без желание, благоевградчани заминават и мачът се играе. Късмет - в събота, 26 юли 1963 г., става опустошителното земетресение в Скопие, което взема няколко хиляди жертви. В Щип също има големи разрушения и пострадали.
„Пирин“ пътува за мач с „Бачигалупо“ в Италия и виждат обява for sale for rend. Футболистите питат какво означава, а преводачката им обяснява. Мечо възкликва: „Мале, сега слизам и си купувам кола, взимам я назаем. А аз още чакам вноска за кола!“ Веднага до него приседнал човекът от Държавна сигурност и не само го смъмрил, наказали са го да не играе на мачовете. Правил е капиталистическа агитация?! За награждаването домакините от „Бачигалупо“ им приготвили подаръци - бутилки бяло и червено кампари. Наредили на футболистите да не взимат подкуп от капитализма.
С Мечо има и друг весел епизод, който още се разказва в Благоевград. Шмайзера си уредил от шефа на КАТ регистрационен номер с четири седмици. Мечо, който също вече си купил „Жигула“, отива в КАТ и сърдито пита: „На Шмайзера дадохте четири седмици, а на мен защо не ми давате четири десетки?“ Мечо отрича: „Това са глупости, не е вярно.“
Запалянковци пътуват за мач към Чирпан и сядат в крайпътно заведение да похапнат. След малко спира и автобусът на „Пирин“ с футболистите. Вместо да си поръчат, те притеснено изваждат по две филии хляб и едно кебапче между тях. Целият град вече знаеше, че тогавашният собственик на отбора Методи Калъмбов държеше футболистите на хляб и вода. Заплатите им с месеци закъсняваха.
През 1973 г. за влизането в А група на футболистите им дали бонус по 30 лв. и позлатен часовник „Пальот“!
Трибуна
На 12 август 1973 г. е първият домакински мач на „Пирин“ в А група срещу „Славия“. Стадион „Христо Ботев“ се пука по шевовете. Новоизградената трибуна само от дърво и метал е препълнена. „Пирин“ води с 2:0 и публиката е в еуфория. Минути преди последния съдийски сигнал някой извиква от тълпата в новия сектор: „Бегайте, пейките падат!“ Паникьосан, народът се изсипва за секунди на терена. Съдията започва да бяга към другия сектор, крещейки: „Какво искате, нали водите с два на нула!“ После настъпва успокоение и публиката се връща по местата си. Мачът завършва 2:1 за „Пирин“. Инцидентът приключва само с 1-2-ма леко пострадали.
На 16 септември 1973 г. нашумелият вече новак в групата на майсторите „Пирин“ играе на „Герена“ срещу „Левски“. Вестник „Спорт“ излиза на 1 страница със заглавие: „60 000 на „Герена“. В своята история стадионът на сините е бил препълнен единствено в два мача: “Левски“ с Гунди срещу „Бенфика“ Лисабон с Еузебио на 10 ноември 1965 г. и после на „Левски“ срещу „Пирин“ Благоевград. От Благоевград към София и обратно пътуват допълнително влакове, както и стотици лади и москвичи. Третият път над 100 000 изпълват и терена на погребението на Гунди.
Румен Жерев
