- Д-р Маджаров, от Българския лекарски съюз предлагате сериозни промени в Националния рамков договор. За какво ще настоявате при подписването на анекса към НРД?
- Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. беше приет миналия месец и сега преговаряме за цените на медицинските дейности. В нашите предложения за промени сме определили няколко основни политики. Целта, към която са насочени промените и в трите медицински дейности - първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) и болнична медицинска помощ (БМП), е стабилизиране на кадровото обезпечаване на системата. По наши данни ние сме на прага на катастрофа. В момента 63% от лекарите в България са над 50-годишна възраст. Средната възраст на медиците у нас е 53 години. При ОПЛ е още по-тревожно. 88% от общопрактикуващите лекари са над 50 години, а средната възраст при тях 58 г. Това ни показва, че в рамките на следващите 4 до 5 години ние няма да можем да покриваме територията на страната дори с първична помощ. Ситуацията с този възрастов показател по отношение на специалистите по здравни грижи - медицински сестри и акушерки, е още по-тежка. Тези кадри отдавна отсъстват в извънболничната помощ, а болничната съвсем скоро ще бъде изправена пред колапс поради липсата на медицински сестри.
- Казвате, че сме пред катастрофа и сме на път да останем без лекари и сестри. Конкретните предложения за ръст от 30% на цените в ПИМП и 31% на цените в СИМП ли са това, което смятате, че ще привлече нови кадри?
- Ние смятаме, че това е началото, което спешно трябва да бъде поставено, защото твърде много сме изостанали през годините. Доказателството за това е както застаряващият персонал, така и фактът, че голяма част от колегите още след завършването си предпочитат да заминат за чужбина. Повече от ясно е, че единственият начин да задържим нашите кадри тук е, като им предложим по-добри условия. Така че предложените увеличения в цените, които на някои финансисти и наблюдатели им изглеждат твърде големи, целят до постигнат точно това. Още сега да се чуе сред всички колеги, които тази есен ще завършат, че заплащането в България драстично започва да се променя, особено в ПИМП и СИМП, където необходимостта е най-голяма.
- Предлагате средно 25% увеличение в цените на клиничните пътеки, но при някои то е 1-3 процента, а при други е над 150. Какъв е механизмът, по който сте ги определили?
- Приложили сме механизма, за който говорим през последните две години и който разработихме заедно с болничните асоциации. Става дума за сравнителна таблица с диагнозите и клиничните дейности в Англия, в която сме сравнили как най-скъпата тяхна дейност се съпоставя към останалите. На тази база сме разработили коефициенти, въз основа на които разбираме кои дейности у нас са подценени и кои надценени. Прилагайки тази система от коефициенти, установихме, че за да достигнем не сумите, които получават английските лекари, а само справедливото съотношение, ще ни трябват приблизително още около 5 милиарда лева, с които не разполагаме. Затова предложихме нещата да се случват поетапно, като тази година да се приложи само 1/10 от необходимостта. Затова някои пътеки имат малко, а други голямо повишение. Но това, към което се стремим, е болниците, които имат договор за по голям брой пътеки, още със сключването на новия анекс към НРД да усетят, че приходите им са се повишили с около 25% за същия брой пациенти.
- През последните две години болниците бяха изправени пред много предизвикателства - спиране на плановия прием, инфлацията, огромните сметки за ток. Тези 25% среден ръст ще им помогнат ли да се справят?
- Не смятам, че това ще е достатъчно. В момента то вече не е достатъчно, защото всички чуваме и виждаме какво се случва с енергоизточниците, с цените на лекарствата, които скочиха с около 20% само за първите два месеца. Така че тежестта, на която са подложени болниците, не може да бъде компенсирана само с това увеличение, но ще им даде глътка въздух.
- Вече се заговори за отпадане на клиничните пътеки (КП). Не ви ли притеснява, че точно когато започнете да изглаждате диспропорциите, ще бъде наложен нов механизъм?
- Не, защото това не може да се случи за 5-6 месеца или за година. Времето ще покаже дали ще има възможност, финансови и политически условия за такава кардинална промяна във финансирането на болниците. Въвеждането на клиничните пътеки преди повече от 20 години отне не по-малко от 4-5 години. Първоначално влязоха само няколко диагнози, постепенно се добавяха други и през цялото това време старото финансиране на болниците остана, за да гарантира стабилността на системата. Това го казвам, за да обърна внимание на тези, които си поставят срокове - месец-два или година-две. Това са нереалистични срокове за такава огромна реформа. Засега имаме действащо финансиране по КП. Освен това за въвеждането на диагностично свързани групи също ще са необходими коефициенти за отделни дейности. Те също ще трябва да бъдат съобразени и справедливо оценени.
- Защо обаче предлагате да се намалят хоспитализациите? При заложени 2,2 милиона вие предлагате да бъдат 1,8 млн.
- Да, този въпрос вече стана достояние на широката общественост и това е добре, защото в него се крие „коренът на злото“ в нашето здравеопазване. Защото самата философия предварително да залагаш някакви нереален брой хоспитализации, които да поставяш като цел - едва ли не болниците да си намерят пациенти, за да си получат парите, води до продължително поддържане на ниски цени и все по-голямо натоварване на здравната система. Това е в основата на много от проблемите, които наблюдаваме в системата на здравеопазването, и тук ние предлагаме коренна промяна.
- А именно?
- Целта е здравната каса да заплаща това, което са потърсили българските граждани през годината. И ако към определен момент през септември има заплашващ преразход, ние предлагаме да бъде въведена методика, която да коригира временно цените надолу, за да гарантираме макрорамката и устойчивостта на бюджета на НЗОК. Това е правилният подход. Цени, които са реални и които се стремят да гарантират, че пациентът ще бъде обслужен качествено, а не хоспитализиран и изписан, за да се постигнат някакви бройки, като таргет в магазин.
- Става ясно на първо четене каква е помощта за извънболничната и болничната помощ, но с какво предложенията помагат конкретно на пациентите?
- С осигуряването на достатъчно добре платени еднодневни медицински услуги в болниците. Това ни гарантира, че няма да се налагат излишни хоспитализации, когато пациентът има необходимост от лека медицинска намеса - нещо, което може да бъде извършено в рамките на един ден и човек да се върне към нормалния си ритъм на живот. Това досега не се случваше поради факта, че тези еднодневни процедури са оценени изключително ниско. Ние предлагаме сега да се постави акцент върху тях и това да е основата за промяна в тази посока. Освен това с повишените средства за медикодиагностични дейности, които се осигуриха в бюджета на НЗОК, колегите от извънболничната помощ ще могат да изпращат спокойно за изследване и диагностика своите пациенти.
- Голямо увеличение предлагате и на цените на профилактичните прегледи в СИМП за лица с рискови фактори. В момента заплащането е 13 лв., а вие предлагате да стане 30 лв.
- Срам ме е дори да слушам тези цифри, защото оставам с усещането, че си говорим за билетчето за градския транспорт, а не за висококвалифициран медицински труд. Тук става въпрос за лекари, които са учили 6 години и след това още 4 или 5 години са специализирали. Българското общество е позволило, чрез своите управляващи, да стигнем дотам, че за такъв висококвалифициран труд да се плащат суми от порядъка на 13 лв. В същото време няма частен преглед при лекар в България, който да е под 50 лв. Така че увеличението, което предлагаме, не е голямо, а минимално.
Това е той:
Д-р Маджаров завършва Медицинския университет - Пловдив
Притежава специалност по ушни, носни, гърлени болести и магистратура по здравен мениджмънт
През 2013-2014 г. е директор на РЗОК-Пловдив
Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница „Пълмед“
През 2018 г. е избран за председател на БЛС, а през 2021 г. бе преизбран за втори тригодишен мандат
Поли Пантева
