- Г-н Райчев, данни от ново проучване сочат вече 6% преднина за ГЕРБ пред „Продължаваме промяната“. Бе изтъкнато обаче, че това се дължи на спада на доверието в ПП, докато партията на Борисов държи тренда си. Как ще коментирате?
- Факт е, че ГЕРБ не расте. Но едно много голямо и сериозно постижение на партията е, че успя да запази своите 650 000 гласа. Така че резултатът от това проучване се дължи на отлив от „Продължаваме промяната“. Имайте предвид обаче, че едни 10% от хората симпатизират на ПП и си гласуват за тях. А става дума за ядро от около 300 000 души. Останалите гласове, които получиха на изборите, бяха не толкова подкрепа за тях, а по-скоро въз основа на сваляне на ГЕРБ от власт. Същия епизод наблюдавахме и със Слави Трифонов от по-предходните избори. Става дума за негативен вот, който отива към потенциалния победител. Точно такива гласове в момента губят „Продължаваме промяната“ и не се знае докъде ще ги загубят. Засега са до 17%, техният електорат са около 300 хиляди души. Така че този спад е наистина много интересен, но не означава ръст на ГЕРБ.
- Коя е обаче причината за този отлив?
- Три са факторите, които смаляват електората или съответно го увеличават. Единият е цените, вторият- Украйна, а третият е Северна Македония. Това са трите въпроса и в зависимост кой как работи, какви позиции заема, печели или губи. Например най-голямата сензация на тези данни е, че „Възраждане“ вече е средна партия, а не малка. Електоратът им беше в рамките на 5% и въпросът беше дали ще влязат или не в парламента, а сега се превърнаха в средна партия. Така че вече са няколко средните партии - БСП, „Възраждане“, ДПС и ДБ. Тези четири партии се движат в рамките на 10-те процента. А Слави Трифонов – обратно, извървява пътя от средна към малка. Имаме и две големи партии - ГЕРБ и ПП, но „Продължаваме промяната“ вече май вървят към средна партия. Но нека приемем, че е голяма. Имаме и две много малки партии - на Мая Манолова и ВМРО. При формацията на Стефан Янев „Български възход“ също има тенденция да върви от малка към средна. Така че десет субекта ще оформят най-вероятно следващото състезание, когато и да са изборите. Не ми се вярва да се появи 11-и играч.
- Всъщност бе изтъкнато, че при сегашната ситуация има две изненади - възходът на „Възраждане“ и партията на Стефан Янев. Какъв е техният електорат?
- Те черпят вода от различни кладенци. При Янев става дума за ляв електорат, при Мая Манолова също. А що се отнася до „Възраждане“, те обират гласовете на общото недоволство на хората. Става дума за тези, които са крайно недоволни от позициите по темата за Украйна, за Северна Македония, за проблема с високите цени. Тези гласове потенциално отиват при Костадин Костадинов. Докъде ще спре този ръст, е трудно да се прогнозира. В момента „Възраждане“, общо взето, удвояват резултата си, което е голямо постижение само за няколко месеца.
- Стефан Янев беше ли обаче изненада за вас, или се очакваше да стартира с такъв резултат?
- Левицата в България, която бяхме свикнали да гледаме през годините, се представляваше от бившите комунисти. А няма как точно те да са лицето на левицата в една страна. В България има около 1 милион леви симпатизанти, общо взето, 1 милион десни, грубо казано, и 1,5 млн. души са центристи. Така изглежда българският електорат по принцип. Лявото винаги е съвпадало в общи линии с БСП. Сега обаче се афишира зараждане на нова левица. Затова електоратът се е спрял на Мая Манолова, Корнелия Нинова и Стефан Янев. Дали Янев ще успее, е много труден въпрос. Ако още с първото си явяване на избори победи БСП, ще е огромно постижение за него. Друг е въпросът дали ще може да се определи като ляв, но засега май успява да го направи най-вече заради отношенията, които имаше, с президента Румен Радев. Дори ако погледнете БСП, те нямат сложни отношения с Радев, напротив. Електоратът на БСП го одобрява и подкрепя. Но в какви отношения ще бъдат след време Янев и Радев, е друг въпрос.
- Как си обяснявате низходящия тренд на „Има такъв народ“? В момента има разочарование и от другия нов субект - „Продължаваме промяната“. Не стана ли тенденция да търсим новия месия и след това да се разочароваме?
- Не, по принцип всяко правителство е разочароващо. Това е общо правило за всяка власт, особено в труден момент като сега. Когато обаче електоратът намалява, това винаги се случва по-бавно при голямата партия в коалицията, отколкото при другите по-малки. Така засяга повече „Има такъв народ“, ДБ и Нинова, отколкото ПП. Това се наблюдаваше и при управлението на Бойко Борисов, ако помните. ГЕРБ оцеляваше, а малките му партньори губеха. Така на последните избори ВМРО не влезе в парламента. Това стана и с Реформаторския блок преди години, докато Борисов претърпя по-малко загуби. Сега това се отнася и за партията на Слави Трифонов. Той понесе големи щети именно защото е коалиционен партньор, което не му хареса особено. Знаете, че той има противоречия с коалицията заради Северна Македония, заради Украйна, всичко това води до спад. До това води едно участие в коалиционно правителство - електоратът намалява.
- А станаха ли наистина сложни отношенията между президента Румен Радев и „Продължаваме промяната“? Докъде може да стигне това? Може ли да свали доверието си и от този кабинет, както го направи преди време с правителството на Бойко Борисов?
- Всъщност въпросът ви е дали от студена война ще преминат към гореща. Но отговорът е, че не знам. Може и да се стигне. Независимо че Кирил Петков и Асен Василев са негови министри, това е минало забравено. То е свършено. Реалността сега е студена война. Темите, които ги разделят, са няколко. На първо място Украйна. Знаете, че според Радев не бива да се пъхаме между шамарите и да въвличаме България във война. Видяхте колко различни позиции имат. Другата тема, по която имат разминаване, е Северна Македония. За Радев е не просто нежелателно да вдигаме ветото, а абсурдно. Също така, доколкото чух от изказванията на президента, той ги обвинява и в социална нечувствителност. Така че позициите на Радев вече са по-близки до тези на Бойко Борисов, отколкото до техните.
- Между другото Корнелия Нинова също наскоро видя прилики между тях и дори попита Радев как се е стигнало до метаморфозата от вдигнатия юмрук до пълния му синхрон с Борисов днес.
- Това се случва понякога в политиката. Но ситуацията тук е любопитна, защото Радев е скъсал отношения с Корнелия Нинова като лидер, но не и с БСП и червения електорат. Това прави ситуацията много особена.
- Може ли сега Северна Македония да се окаже ябълката на раздора с кабинета?
- Може. Тук става дума обаче не само за нагласите на партиите, но и за оценката на хората. 80 на сто от тях смятат категорично, че не трябва да се вдига никакво вето. Затова аз смятам, че партиите няма да се съгласят на това или ако го направят, ще е на тяхна глава. Но ако това се случи наистина, ми се струва, че ще паднат от власт.
- Изобщо в момента на дневен ред ли е въпросът с едни предсрочни избори?
- Хората не искат, знаете, че им се наложи да ходят на няколко избора. Но все пак има ситуации в политиката, в които може да стане. Само че дори и да падне това правителство, не изключвам опит в рамките на този парламент да се направи ново, поне за една година, за да се избегнат избори. Все пак ПП прескочиха първата си много трудна бариера - тази за Украйна, и дадоха заден и помощта се сведе до ремонта на някаква военна техника, но и това няма голяма рационалност.
- Въпросът е, че ГЕРБ има твърд електорат, но дори да спечелят евентуален вот, няма с кого да се коалират.
- Това е много важен въпрос, но е рано да се каже за него. ГЕРБ все още са в изолация, въпреки че са се запътили да излизат от нея. Въпросът е дали ще успеят да го направят.
- Забелязвате ли разлика в този мандат на Радев, както се и прогнозираше?
- Радев се държи по-свободно, защото той е единственият човек, на когото не му предстоят избори. Той може да си налага идеите, защото преди това трябваше да се съобразява с Корнелия Нинова, за да може червеният електорат да гласува за него. Сега не е в тази ситуация, има максимална степен на свобода. Само веднъж сме виждали такъв случай - при втория мандат на Георги Първанов. Но тогава пък той се зае с една непосилна задача - да създаде ляво-дясна партия. Направи АБВ, но не успя в това начинание. Засега не виждам Радев да се стреми към подобно нещо, така че може би ще е по-свободен в този мандат.
- Знаете, че войната в Украйна предизвика разделение в обществото. Продължаваме ли да се делим на русофили и русофоби?
- По тази тема мога да откроя три типа хора у нас. Едните 10% са настроени против Русия. Имаме и едни 20 на сто, които са явни русофили, и каквото и да направи Путин, те го подкрепят. Но половината общество не харесва нито Путин, но не харесва и Зеленски. Затова и смятат, че не бива да се навираме между шамарите. Просто у нас не минава номерът с чисто бялата и снежно красива Украйна и черната Русия.
Визитка:
Андрей Райчев е политически наблюдател и социолог
Роден е на 5 август 1955 година в София
Завършва философия и социология в Софийския държавен университет, доктор е на философските науки
Съосновател на агенцията "Галъп интернешънъл - България"
Яна Йорданова
