„Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан. Не се надявайте, че веднъж възползвали се от слабостта на Русия, вие ще получавате дивиденти вечно, руснаците винаги идват за своето...“
Бисмарк
Това, което се очакваше, се случи, но в мащаби, в които дори специалистите не очакваха. Вероятно по върха на нашия свободен свят са били предупредени, но това не променя нищо освен косвените жертви.
Чуват се всякакви коментари и интерпретации за този путински блицкриг - „безпрецедентно“, „за първи път след Втората световна война“, „прекрояване на граници“. Не! Войната тече от края на Втората световна война и това е ново сражение. И не, не е безпрецедентно. Войни се водят в Източна Европа от 1988-а: Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Чечня, Дагестан, Молдова... Югославия. НАТО бомбардира Белград през 1999-а. Тя беше първата европейска столица, в която падаха ракети, край София - също.
Не, това не е удар срещу демокрацията, защото в Украйна - поради хиляди причини, дори заради сделките на семейство Байдън, помпат корупцията и престъпността. Киевският режим не е по-добър от този в Минск или Москва.
В четвъртък сутрин нашият свободен свят изживя най-голямото си унижение. В ранните утрини Путин започна деконструкцията на огромната държава Украйна. Прави го бързо, назидателно, безответно и с много студенина - нещо, което е присъщо само на силно емоционални сатрапи.
Цялата помощ на НАТО, на ЕС, на САЩ за Киев се оказва ненужна като повърната храна. Военните специалисти от Запада дезертираха, дипломатите дезертираха. Голямата мечка препуска в съседната държава и нищо не може да я спре. Тук-там ще се намери някой патриот, колкото да получи званието „герой на Украйна“ посмъртно.
Знаете ли кое е най-отчайващото? Освен леката паника в отделни градове всички украинци приемат спокойно инвазията. Примирение. Няма митинги, няма „Майдан“, няма вълна от хора, които искат да се запишат като доброволци на „Източния фронт“. Защо? Защото всички знаят каква ще е съдбата им, ако се изправят срещу онази чудовищна военна машина. Това не е отечествена война, а разчистване на сметка между роднини.
Войната е между САЩ и Русия, или ако сме по-точни, реваншизъм на Москва към Вашингтон.
Путин победи още преди да влезе в Украйна. Ще „освободи“ Донецк и Луганск и ще сложи на масата отново ултиматума - „Махнете се от границите ми!“. Кои ще са следващите имена на държави, се питаме на западната граница. Латвия? Литва? Естония?
Излишно е да спорим кой е прав и кой е крив - това е роля на историците и политиците. История, да. Отговорите са в историята и какво от това?
За нас е важно да знаем какво следва, защото всяка една война се отразява и върху нашия живот.
Това е лична война на Путин и руския имперски дух. Реванш. Ръчкаха мечката от Грузия, от Армения, от Азербайджан, от Казахстан и никой не очакваше, че ще захапе брутално Украйна. Четиридесет и две милионна държава не може дори да мръдне. Това ако не е послание към малките като нас, не знам какво да кажа.
Какво ще видим? Пленени украински войници, арестувани „бандеровци“, назидание.
Какво ще последва? Разпад на Украйна? Гражданска война и отделянето на Лвов? Пълна доминация на Русия над Черно море? Одеса?
Няма защо да предполагаме. Путин всичко е решил и НАТО нищо не може да направи. Защото ако НАТО се набърка, Китай ще вземе своето.
Иначе казано, ние още си чакаме изтребителите.
Монитор
