0

И спанска атлетка на 50 години излезе на дневна светлина, след като живя 500 дни в дълбока 70 метра пещера в Гранада без контакт с външния свят. Това бе екстремен експеримент, наблюдаван от учени с цел изследване на възможностите на човешкия мозък и на сърдечния ритъм, съобщи Ройтерс.

Беатрис Фламини, елитна спортистка и катерач, е подобрила световния рекорд за най-дълго време, прекарано в пещера, съобщиха от екипа й. 

Тя е на 48 години, когато влиза в пещерата, и е отбелязала два рождени дни под земята.

Предизвикателството й започва на 20 ноември 2021 г., събота, преди началото на войната в Украйна, преди края на ограниченията в родната й Испания заради пандемията от КОВИД-19 и преди смъртта на кралица Елизабет Втора. Именно кончината на кралицата се оказа новината, която най-много изненада Беатрис Фламини, по собствените й признания пред репортерите.

Тя няма информация за тези и за каквито и да е други събития на повърхността, тъй като само подава информация чрез лаптопа си, но не получава отвън.

Достъпът на медиите до излизането й от пещерата на пролетното слънце в южната част на Испания бе ограничен, но националната телевизия  TVE показа как Фламини излиза от пещерата с тъмни очила. 

Членовете на екипа й, с маски на лицата, я прегърнаха, като я поддържаха, защото тя леко залиташе. 

След това тя каза за преживяното, че е било "отлично, несравнимо". 

После тя добави, че "мълчах година и половина, не говорех с никого, освен със себе си. Придържат ме, защото губя равновесие. Ако позволите, ще взема душ - не ме е обливала вода от година и половина. Ще се видим отново след малко, нали може?", каза тя на репортера.

В пещерата Фламини е правила упражнения, за да се поддържа във форма, рисувала е, плела е вълнени шапки. 

Запечатвала е дните си с две камери, прочела е 60 книги, използвала е 1000 литра вода, казаха от екипа й.

Състоянието й са следили психолози, изследователи и спелеолози, както и треньори по физическа кондиция, но с нея не е имало контакт. 

Според испанската агенция ЕФЕ специалистите са били от университетите на Гранада и Алмерия, както и от клиника в Мадрид. 

Изследвани са въздействията на социалната изолация и на временната дезориентация при възприемането за време, неврофизиологичните и когнитивни промени, които настъпват при хората, живеещи под земята, въздействието върху сърдечния ритъм и съня.