- Г-н Порязов, поздравления! Вие сте част от актьорския състав на мегапродукцията на “Дисни“ - Young Woman and Тhe Sea, с продуцент Джери Брукхаймър, която бе заснета у нас. Разкажете ни за това приключение.
- Историята е по истински случай за първата жена, която преплува Ламанша – Гетруда, чиято роля се изпълнява от Дейзи Ридли. Аз съм изключително щастлив и благодарен най-напред на Мариана Станишева, която ми се обади за кастинг. Без нейното прослушване това нямаше да се случи. Аз играя ролята на плувец във филма. Оттук насетне какво се случва с този персонаж според сценария е загадка, за да не издавам (смее се). Снимахме на морето, в местността Паша дере, което беше уникално. Имаше слухове, че филмът най-вероятно ще се бори за големи награди като БАФТА и „Оскар“, тъй като имаме екип от хора като Джери Брукхаймър – продуцент, и „Дисни“, Йоахим Рьонинг – режисьор („Карибски пирати“), Оскар Фаура – оператор, който работи по „Игра на кодове“. Ние, българите, които участваме във филма, си мечтаем, разбира се, да стигнем до червения килим на оскарите. Не се знае. Ако филмът е номиниран в някоя категория, както беше Димитър Маринов със „Зелената книга“ и отиде там.
- Как премина снимачният процес?
- Аз съм изключително доволен от целия екип, защото се грижеха много за нас актьорите. Имахме си личен асистент, който дойде да ме вземе от вкъщи с най-новия мерцедес бус. Отидохме директно на летището, от там кацнахме във Варна и оттам друг човек с подобен бус ни взе, закара ни директно в един уникален хотел. Имахме си закуска, спа, басейн всичко. Караха ни с буса на снимачната площадка, където, както казах, имахме личен асистент, който ни питаше какво да ни донесе в караваната като храна и напитки. Костюмът ти се носи в караваната. Всичко. Истинска холивудска продукция! Сприятелих се с жената, която прави косата и грима, и с Габриеле, която отговаря за костюмите. Всички бяха усмихнати. Дали това, че имам добра душа и отворено сърце, не знам, но успях да сплотя и чужденците около филма. Имаме много интересни сцени, но за момента не мога да издам повече.
- Ако ви върна назад във времето – когато решихте, че актьорският занаят е вашият, вярвахте ли, че ще снимате с големи звезди като Дейзи Ридли, Джерард Бътлър, Келан Лъц...
- Първите филми, които ме вдъхновиха, бяха три. Гледах ги в кино „Изток“ - „Гладиатор“, първата „Матрица“ и „Джурасик парк“. Първият голям филм, в който участвах, беше „300: Възходът на една империя“. Той е един от най-големите, снимани в България тогава. Имах три роли. Едната е видима на гребец, дори ме има в трейлъра, но не трябва да мигаш, защото ще ме изпуснеш, а другите две – невидими (смее се), на умрял спартанец и на персийско камикадзе, което се взривява. Робърт де Ниро е казал - „Няма малки роли, има малки актьори“. Затова и обичам да казвам, че имам кратки роли. За мен да снимам в „300“ е сбъдната мечта, защото да се видиш на терен с Ева Грийн, Джак О' Конъл, Съливан Стейпълтън...
- И Джерард Бътлър.
- С него се срещнах в „Код: Лондон“. Спомням си, че винаги ме прегръщаше и ми казваше, че имам много слънчева енергия. Каза ми: „Тони, много се радвам, че беше в моя филм“. Все още, когато се намирам в моменти на тъга и неувереност, се сещам за тези срещи... С Бътлър, Келан Лъц, на когото бях дубльор в „Непобедимите 3“, който ми каза хубави думи, или как се запознах с Антонио Бандерас. Това ме държи и ме крепи. Ако се върна на предишния въпрос – не съм си мечтал, че ще се снимам в такива филми.
- Какъв човек е Келан Лъц?
- Уникален! Много се сближихме. Все още отвреме навреме си пишем с него. Помня една случка по време на снимките на „Непобедимите 3“. Той беше в почивка и имаше две бездомни кучета и той директно се хвърли при тях в пясъка и каза, че ще си играе с кучетата. Аз отидох при него и му казах: „Ей, Келан, ти си толкова земен и готин, а същевременно си толкова голяма звезда“. А той ми отговори: „Звездите са в небето, ние на земята сме просто хора“. Той дори се чудеше дали да не осинови едно от кучетата, но не го направи. Но си поигра с него. Имам и гривна като белезник, подарък от него, за края на снимките. Подари ми и картичка, на която пишеше: „Тони, поздравления за целия тежък труд, който даде за продукцията. Благодаря ти, ти си ангел! Твоят приятел, Келан“. Аз не можех да повярвам. С него ми е едно от най-силните приятелства, които съм създал.
- Срещаме се в почивния ви ден от друга продукция, в която се снимате в момента. Можете ли да ни споделите за нея?
- Участвам в нов български детски сериал с изключително приятен екип. В него децата са главните герои. Те са около 7-8. Персонажът на главния актьор, който е на 4-5 г., се казва Митко и аз играя ролята на негов баща. Моят персонаж се казва Хари и е много добър с математиката. Той е гений, изобретява разни неща. Не мога да ви издам името на сериала обаче, но мога да кажа, че е комедия с документална нотка. Бих искал да благодаря на Силвия Васева, която е продуцент в лицето на Crew Casting. Режисьор е Дико Бучуков, много е готин. Не мога да кажа и все още къде ще се излъчва сериалът.
За шеста поредна година ще бъда водещ на най-голямото събитие за азиатска култура в България – анимация, гейминг, колсплей и корейски кей поп танци - AnimeS World Stars, и вече сме в преподготовка за догодина. Ще имаме световни гости от Япония и Китай и ще изпратим български отбор на световното по колсплей в Япония. Бих искал да благодаря на Михаел Сладкаров и целия организационен екип на AnimeS.bg.
Другото нещо, което ми се случва в момента и мога да издам, е, че участвам в нов филм, в който играя ролята на наемен убиец.
- Наемен убиец, баща – гений, плувец, инспектор Стоев от ГДБОП в „Под прикритие“... Как се подготвяте за своите превъплъщения?
- (Смее се) Да, разнородни са. Имаше един сериал „Ускорение“, който трябваше да тръгне. Трябваше да изиграя една от главните роли, в него кастът беше само от големи звезди. Имаше продуценти от 6 държави, но нещо стана и така и не се случи. Та и там трябваше да бъда разследващ полицай от ГДБОП – инспектор Банев. Аз се подготвям доста задълбочено. За ролите ми в „Под прикритие“ и „Ускорение“ ходих в 4-то РПУ, говорих с полицаите, дори се виждах със зам.-директора на ГДБОП. Говорих с тях, за да имам информацията от реални хора, от реалния живот, за да ги пресъздам в нереалния, но понякога дори по-реален свят на киното.
Имаше и един сериал „Връзки“. В първия сезон аз трябваше да изиграя ролята на един сервитьор. Сцените ми бяха с Мишо Билалов и Яна Маринова, режисьор беше Виктор Божинов, с когото се срещахме за втори път. Много исках да влезна в ролята. Сцените, които ми изпратиха, бяха в един луксозен ресторант със злато вътре в кв. „Изток“. И аз им сервирам на тях и имаме стабилен диалог. Това, което аз направих като подготовка, е да се обадя на един приятел, който беше управител в друг известен скъп ресторант. Ходех там и седях по няколко часа на ден, за да гледам сервитьорите какво правят и как се държат. Наблюдавах ги, защото едно от основните неща, които актьорите правят, е да наблюдават и да си взимат, каквото им трябва. Както ни казваше проф. Стефан Данаилов – моят преподавател и духовен баща в НАТФИЗ - „Наблюдавате, моите деца, и си слагате в торбичката, за да може, когато ви трябва, да си извадите от там“.
- Вие сте част от последния клас на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Какво научихте от него?
- Трудно се говори за него! Аз бях отговорник на класа. Няма да забравя - беше ни събрал в Народния театър, още преди първия учебен ден да се запознаем. Попита ни дали имаме пари, дали имаме къде да спим, за хората, които не са от София, дали имаме нужда от финансова подкрепа или каквото и да е. Говореше ни като на деца. Още преди да ни събере аз бях направил група и като ни попита кой ще бъде отговорник на класа, една колежка веднага стана и каза – Тони. Аз се стъписах. Спомням си, че той ме погледна и ми каза - „Антоне, ти ли, бе? Абе, ти знаеш ли, че въобще няма да можеш да спиш..“ Но се съгласи и каза, че ще съм аз. Оттогава някак си много се сближихме. Обаждаше ми се на мен пръв като имаше нещо. Толкова много житейски уроци научих. Ти дори само да стоиш в присъствието му и да си мълчите дори, неговата тишина ти говори с любов. Като магнитно поле, което не те отблъсква, а те привлича. Все едно те затваря в един балон от топлина. Такова е усещането, като седиш близо до него. Много ми липсва! Да му се обадя, да се посъветвам с него. Той винаги имаше още какво да ти даде и каже за персонажа, къде да бръкне и да извади от теб. Уникална харизма! Легенда за мен и за поколения българи.
- Какво е нещото, което ви е казвал и няма да забравите?
- Казваше ни: „Деца, мои, трябва да имате уважение към всеки – от чистачката до директора в театъра, защото не знаете някой ден от кого ще ви зависи нещо. Защото като се качвате по стълбата нагоре, след това слизате по същите стъпала“. И, разбира се, казваше ни да правим всичко с любов!
- А вие правите ли всичко с любов?
- Да! Това е може би едно от нещата, които понякога дори ми пречат. Когато си прекалено добър и правиш нещата с много любов, хората започват да го взимат за даденост. И да ти се качват на главата и да злоупотребяват понякога. За мен трябва да знаеш умерено докъде и с кого.
- Чувствате ли се щастлив от избора, който сте направили да бъдете актьор? Има ли моменти, в които ви идва в повече многото снимки и недоспиване?
- Минаха вече 10 години, откакто се занимавам активно с тази професия. Не мога да си представя живота ми без изкуство. Не мога да си представя да правя нещо друго. Дори като се замисля сега как съм работил 7 г. в сферата на търговията... не знам как съм го правил. Когато откриеш своето призвание, понеже актьорското майсторство е точно това, се чувстваш изпълнен с живот. Няма как да го чувствам като тежест, защото аз все едно не работя, а живея на пълни обороти, потопен в някаква магия. Може да звучи като поглед през розови очила. Да, животът не е толкова розов, но ако всички махнем тези розови очила, какво ще стане? Ще стане черно! Трябва да има винаги лъч светлина. Ти си това, което мислиш и излъчваш. Даже тази метафора с двата вълка в себе си – белия и черния – кой с каквото го нахраниш с такова ще расте. Него опитомяваш. В момента е моя мечта да продължавам да имам възможността да се занимавам с професията. Изключително съм благодарен на Бог, на света, на Мастера, на майка ми, светла й памет, че по някакъв начин са допринесли като парчета от пъзела, който се реди в моя живот.
- Какво ви взе актьорската професия през тези 10 години? Липсва ли ви нещо?
- Взе ми много лично време (смее се), свободата да го имам за себе си. Взе ми и от здравето, защото нямаш много време за сън и застаряваш (смее се), и от личното време с приятелите, които не са от сферата на изкуството. Те например ме канят да ходим на кино в събота или неделя вечер, а аз съм на репетиции в НАТФИЗ. Те не можеха да разберат как си по 12 часа в Академията. На момени дори това ме отделяше от майка ми, светла й памет. Нямах възможността да бъда толкова много до нея, когато тя имаше най-много нужда от мен. Това понякога ме измъчваше и ме караше да се чувствам тъжен. Аз поставях изкуството над връзката ми с нея дори.
- Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо?
- Аз съм вярващ човек, не съм религиозен и според мен религиите са за всеки народ по нещо, но над всички тези божества има една енергия, която спуска всичко за всеки. Според мен всеки си минава пътя според кармата, която е натрупал преди или му се случва. Това е моето мнение, всеки може да вярва в каквото си поиска. Та аз не бих променил нищо в моя живот. Може би просто да имам възможността да развия друг сценарий и да видя какво би станало, ако можех да бъда малко повече до майка ми в моментите, в които тя е имала нужда, пък аз съм бил на репетиции или на снимки. Но така се е случило!
- Имате ли си момиче на сърцето?
- Ерген съм все още, но имам дама на сърцето. Ще видим какво ще стане. След всички загуби и скръб, които ми се случиха, някак си като че ли не търся. Концентрирал съм се върху себе си и моята духовност, да съм в хармония със себе си. Казват, че човекът до теб може да ти помогне, но има неща, с които ти сам можеш да се справиш. Сам, имам предвид с Бог. Ако си мислиш, че всичко зависи от теб – не е така. До известна степен може би, но след това е онази енергия, за която казах вече. Аз съм много обичлив и се хвърлям с цялото си същество във връзка.
- За какво мечтаете?
- Една от най-големите ми детски мечти, която е малко налудничава и невъзможна, е всички хора по света да бъдат здрави и да се обичат. Това ми беше мечта – да има световен мир, любов. Като си играехме като деца и като ме питаха какви суперсили имам, аз казвах – моята суперсила е да мога да лекувам. Ако мога да пипна някой или да помисля за него от разстояние и да мога да го изцеля. Когато разбрах, че това няма как да се случи, ми трябва по-реална мечта. И тя е да осъществя мечтите на моята майка, свързани с това да бъда обичан актьор, който прави хубави неща, които да радват хората. Мечтая да спечеля „Оскар“ или поне да бъда номиниран, защото виждаме, че е постижимо. Мечтая и да направя моя фондация, с която да мога да подпомагам развитието на деца в сферата на спорт, изкуство, здравеопазване. Бих искал да реновирам абсолютно всички физкултурни салони в страната, ако е възможно, и да мога да помагам на хора с тежки здравословни заболявания. Мечтая да пътувам. Искам да отида в Бали и Бора Бора. Майка ми много искаше да отиде и съм си казал, че някой ден, като отида, ще бъде за нея!
Това е той:
Роден е на 5 април 1987 г. в град София
През 2020 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в последния майсторски клас на професор Стефан Данаилов
През декември 2021 г. завършва второто си висше образование по бакалавъра „Икономика и бизнес администрация“ в НБУ
Учил е и в актьорското студио на Антъни Майндл
Владее свободно български, английски и руски език
Екатерина Томова
