- Мак, разкажете за ролята си в сериала на NOVA „Алея на славата“, намирате ли прилики между вас и героя ви?
- Да, категорично. Мисленето ми с този човек е много сходно. Държим на едни и същи неща, имаме еднакви ценности. Имаме едни и същи неравности в характера, които, общо взето, се дължат на това, че в името на защитата на ценностите и аз, и Милен сме готови на всичко.
- Тъй като си приличате, това ви е помогнало с изиграването на тази роля?
- Да, определено. Много е сложно да се каже кое ни помага и кое не. Ролите се създават от нас. Правя го, търсейки в самия себе си. Ако човек умее да рови в себе си, може да намери вътре всякакви персонажи. От един момент нататък в снимките, може би от 2-3 снимачени блока започнах абсолютно естествено да мисля като Милен и да знам какво трябва да се направи в сцената, без това да ми отнема време. Преди това зададох кодовете и механизмите на това как действа той и как приема нещата. Когато един път създадеш тази система, тя започва да работи автоматично.
- Някои зрители намират Милен за лош по характер герой, други за добър. За вас той какъв е?
- Според мен категорично е добър. На мен много ми харесва в сценария, че героят е написан така. Той прави неща, които сами по себе си са лоши, но никога не ги прави заради самите тях, а заради нещо друго. Тоест нещата, в които той се забърква, ги прави, за да помогне на семейството си и на близките си. Не с користна цел. Ако човек се замисли, ако попадне в такава ситуация дали не би постъпил по същия начин. Така всеки може да си даде отговор дали Милен е лош или добър герой.
- В сериала Милен е влюбен в Али, но до този етап не можете да бъдете заедно. Според вас в живота любовта също ли е толкова сложна или по-скоро човешките взаимоотношения?
- Любовта е част от човешките взаимоотношения. В случая говорим за обстоятелства. Между Али и Милен са застанали една камара обстоятелства, които възпрепятстват това те да бъдат заедно. Що се отнася до положението на нещата е съвсем просто. Той обича това момиче и винаги ще го обича, както и тя обича него и винаги ще го обича. Понякога на хората им се налага да се съобразяват не само с това, което чувстват, а и с други неща. Това е хубава драматургична линия в сериала, защото тези пречки превръщат историята в пиесата „Ромео и Жулиета“. Две семейства, двама влюбени, които поради външни обстоятелства не успяват да се съберат. Искам да кажа и нещо по отношение на другото момиче – Леда. Аз много исках тя да не е просто някакво тяло, което Милен „употребява“, или някакъв заместител. Исках той органично да влезе в отношенията си с нея. Да я уважава и цени такава, каквато е. Смятам, че това се е получило. Леда прави много неща за него. Ако разсъждавам от логиката на Милен – той не може да не я оцени. Не може да му е безразлично това, което тя прави за него. Обаче, както и в живота, понякога сърцето ти е на друго място и дори и да искаш не можеш да го махнеш от там.
- Научихте ли нещо от героя си?
- Може би научих, че ако не се отказваш и много силно вярваш в това, което искаш да стане, то ще се случи.
- Успяхте ли да си „откраднете“ някоя рецепта?
- В началото, като ходехме на тези обучения, доста неща научих и много неща изпробвах вкъщи. Но след това определено нямах време да продължа.
- Как се сработихте с останалите от екипа?
- В този случай, тъй като кастингът е много добър, познавам голяма част от актьорите. Играл съм с голяма част от тях и играя все още в театъра. Много от тях са примери за мен в тази професия. Когато си сред такива таланти, няма как нещо да се обърка и няма как да не се сработите. Това са професионалисти. В това отношение не съм имал никакви трудности. Процесът на снимане беше много свободен. Обсъждахме сцените, диалозите и имахме възможност да участваме и да променяме там, където нещо не ни достига. Работехме в една много добра симбиоза с режисьора и сценаристите.
- Търсили ли сте съвети в лицата на актьорите, които имат по-дългогодишен опит в тази сфера?
- Не, рядко ми се случва да искам конкретен актьорски съвет. По-скоро това се случва естествено по време на снимки. Когато се разбираш с някой колега, той сам ще дойде и ще ти каже, ако нещо не е окей. Това са нормални обсъждания на работата ни, които се случват така или иначе. Но, да, много пъти с Цецо Алексиев, Ирини Жамбонас, Маргита Гошева и още много други сме си говорили за това как да пробваме и да опитаме и т.н.
- Всъщност имаше ли нещо, което ви затрудни в този проект?
- Да, имаше. Логистичната част на нещата. 6 месеца снимки, изключително натоварване. В голяма част от тези месеци беше започнал и театралният сезон, тоест имах и много представления. За мен трудното беше да успея да се дисциплинирам до такава степен, че да съм постоянно в топформа, за да мога да си върша работата. Смятам, че успях. За да се справя с ангажиментите си в театъра и в този сериал, аз буквално 6 месеца не съм направил нищо за себе си. Имах само 1 седмица почивка. Не можех да отида да плувам, да тренирам, да се разходя и дори да се видя с приятели. Знаех, че всяко едно нещо, дори и малко, ще наруши концентрацията ми и ще ме измори много. Ставаше въпрос за много внимателно разпределяне на енергия и аз съм щастлив и горд със себе си, че успях да се справя, защото не е никак лесно.
- Сещате ли се за някоя забавна случка по време на снимки?
- Имаше много забавни случки. В един момент екипът се сработи и се хармонизирахме. Всеки един ден беше празник, виждаш се с тези хора постоянно. Много сме се смели, лигавили, разбира се, в рамките на допустимото. Сещам се за една много забавна случка, макар и да беше доста напрегнато. Снимах сцена с Деян Донков във Фламбе, тя вече се излъчи, учудващо за мен, защото мислех, че няма да успеят да я монтират. По някаква причина и на двамата ни беше много смешно на тази сцена, а тя беше сериозна. Той трябваше да ми се кара и направихме 30 дубъла, през които не спирахме да се смеем. Мислех си, че нямат и един дубъл, който да оставят в сериала, заради което ми беше много неудобно. Но и в момента ми става забавно, като се сетя. Лошото е, че като влезем в такава фаза, много трудно излизаме от нея. Понапрегна се и екипът, и всички, защото забавихме процеса, но... Какво да се прави?!
- В кои постановки може да ви гледат почитателите на театралното изкуство?
- Участвам в много постановки, около 15-20 представления в месеца. На 22 ноември играя в постановката „Без асансьор“ в „Зад канала“, на 25 ноември в „Хайде да се трепаме“ и още много, които читателите могат да проверят в сайта на Малък градски театър „Зад канала“.
- Когато ви остане свободно време, как обичате да го прекарвате?
- Все още не мога да се насладя на такова. При приключване на снимките на сериала, започвам подготовка на едно ново представление на Театър 199, предстои ми премиера. Наистина имам нужда от почивка. Обичам да правя много неща. Последните две години открих ново хоби. Като малък спортувах много и до скоро имах пауза на това ми занимание. Сега стартирах занимавките с тялото ми, нямам търпение да започна да плувам, да тренирам. Тъй като това ми доставя голямо удоволствие и ме поддържа не само във форма, а и с чисто съзнание. Преди се занимавах с по-интелектуални дейности, много четях, гледах много филми, пишех. Сега това нещо го получавам от работата си и искам да се разтоварвам от противоположното.
- Притеснявате ли се от това да ви предложат роля, заради която трябва да се промените визуално, излизайки от зоната си на комфорт, например да качите 50 килограма?
- Ако България стигне такова ниво и да ме тренират или да се занимават с моето тегло. Ако можем да си позволим такива холивудски прийоми, да, бих се променил. Аз преди ходех с дълга коса, която не отрязах през цялото си учене в НАТФИЗ. Но когато си актьор, трябва да разбереш, че тези неща не можеш да си ги фиксираш. Трябва да променяш това, което искат. Това в един момент става приятно. Относно зоната ми на комфорт, аз не знам къде е тя. Със сигурност бих се опитал да се променя за роля, стига да ми е интересно.
- Има ли роля, която мечтаете да изиграете?
- Няма такова нещо. Едно е да четеш един образ, друго е да го направиш. Понякога нещо на четене може да не е интересно, но да се превърне в забавно и интригуващо. Така че няма роля, към която да се стремя и да съм си казал - „Ехх, много искам да изиграя това!“.
- Какво е любовта?
- За мен любовта е двустранно гарантиране на възможността за индивидуалност. Тоест любовта би трябвало да бъде контактът с един човек, който контакт едновременно те потвърждава като личност и те развива като личност.
- Кое е най-трудното нещо, с което сте се сблъсквали и как преминахте през него?
- Смъртта на баща ми. Не мога да кажа, че съм излязъл от тази ситуация, от това не се излиза.
- Имате ли любим цитат и защо?
- Не запаметявам някакви цитати. Разбира се, много мои любими автори са казали много красиви неща, но нямам такъв фиксиран. Имам любимо стихотворение, в което се обясняват много неща. То се нарича „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“ и е на Томас Елиът.
Това е той:
Роден е на 9 юли 1991 г. в София
Син е на преводача и директор продукция Валентин Маринов – Пело и актрисата Жорета Николова
През 2017 г. завършва "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов
От 2018 г. става актьор в трупата на МГТ "Зад канала"
През 2021 г. е номиниран за „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята на Джоуи в „Завръщане у дома“ на Харолд Пинтър и постановка на Явор Гърдев
Лидия Драгомирова
