- Здравейте, Даниел! Във филма „Гунди - Легенда за любовта“ вие се превъплъщавате в героя Коко, който е съотборник и капитан на юношите на Левски. Разкажете ми кое ви докосна най-много в цялата продукция?
- Шансът да разкажем тази история на толкова велик човек за мен беше най-вълнуващото и интересното. Всичко, което правим, е да разкажем историята на един човек и това е Гунди. Всеки играе своята роля в тази голяма картинка. Възможността да разкажем смислена и мотивираща история на толкова голям българин. Що се отнася до моята роля, имаше много забавни моменти. Трябваше да се подготвим с футболната част, аз имах удоволствието да си партнирам с Марио Василев освен с Павел Иванов. Както подготовките, така и снимачните дни бяха изпълнени с много смешки, позитивни истории и емоции. Най-важното беше да разкажем добре историята.
- Сещате ли се за някоя забавна случка по време на снимки?
- На последния снимачен ден получих алергична реакция. Всъщност първата сцена от филма я снимахме в последния ден. Там сме около едно езеро сред природата и аз получих много силна реакция от някое растение. За първи път ми се случва, не знаех от кое е. Не можех да спра да кихам, през три секунди. Целият екип започна да ми носи някакви лекарства, капки, но нищо не помагаше и наистина беше много тежко. Интересното беше, че между различните сетове и кадри не спирах да кихам, но в момента, в който кажат: „Снимаме“, аз замръзвах и спирах да кихам. В момента, в който чуя кът, веднага си наваксвам и започвам наново. Гримьорите се опитваха да ме замаскират, защото носът ми се зачерви, очите също. Много съм им благодарен на всички, които ми помогнаха. Та стигнах до извода, че аз ,Даниел Върбанов, имам алергия, но моят герой Коко не. Дори и алергичната реакция работеше за филма и се съобразяваше кога снимаме и кога може да кихам. Беше трудно, но трябваше да се постараем да се случат нещата. Надявам се, че не се вижда във филма.
- На кастинг ли се явихте за филма или получихте директно предложение?
- Обадиха ми се директно от филма, но имаше и кастинг с видеоклип. Изпратих го и няколко седмици по-късно ми се обадиха, че съм избран. Аз разбрах за филма още преди да започнат кастингите и тайно се надявах да ме извикат.
Зад кадър
- Как се сработихте с останалите актьори и целия екип?
- Чудесни са! Режисьорът Димитър Димитров и операторът Борис Славков, които мога да нарека свои приятели. Те бяха толкова подготвени, но също и толкова добри в това да накарат екипа да работи заедно, да няма никакво напрежение, а напротив, всички да се забавляват на терен, което е много важно. За да се получи един добър краен резултат, всички трябва да го правят с удоволствие и за мен беше такова да работя с тях. Всеки един човек от актьорския състав беше удоволствие също. Не само любовта към изкуството, но и любовта към историята, която искаме да разкажем, си даде своя глас. Всеки искаше да участва в този проект и мисля, че това се усеща от зрителите и дори от нас. Беше страхотна възможност и всички я грабнахме с двете ръце.
- Вие привърженик ли сте на футбола?
- В тийнейджърските си години много гледах футбол, сега съм по-зает и по-рядко се случва. Футболът си беше неразделна част от ежедневието ми. Тренирал съм, никога не съм играл професионално в отбор, само в училищните. Когато заминах за Англия, бях разпределен в отбор от училище, но там е по-сериозно. Интересното е, че част от кастинга за филма беше да кажа дали имам опит във футбола. Така разбрах, че става въпрос за Гунди, защото не ми казваха кой е проектът. Във видеото разказах са опита в този спорт, смятам, че за актьор имам солиден опит. Нямах никакви притеснения. Имаше и футболни тренировки преди снимките, което доказва, че Иван и Андрей наистина са дали всичко необходимо, за да постигнем най-добрия краен резултат, защото всеки детайл е важен. Тренировката беше не при кого да е, а при Пелето. При започването на тренировките аз се чувствах много уверен, докато не дойде моментът, в който ми казаха, че трябва да направя центриране с ляв крак.
Единственото трудно нещо в играта ми е с ляв крак. Научих се на нещо ново. Другото нещо, което трябваше да направя е, воле, другото нещо, което не бях усвоил. Та с този филм определено си подобрих възможностите във футбола.
- Имате ли любим отбор?
- Това е другото интересно, че любимият ми отбор е Милан, който отново е свързан с филма. От малък имам афинитет към Италия и затова съм избрал него. Не гледам много български футбол, но съм левскар.
- След като седнахте като зрител пред прожекцията, имаше ли сцена, която най-много ви докосна?
- Любимият ми момент мисля, че е, когато Гунди слага чорапчето на сина си в собствените си калци. Това ме докосна по някакъв начин. То има много неща, но това е първото нещо, което ми изниква в главата.
- Завършихте ли магистърската си степен в Англия и как премина обучението ви там?
- Завърших я успешно, преди дни си получих оценките, не че имат голямо значение за мен. Та видях, че съм завършил с отличие. НАТФИЗ школата ме е подготвила добре. Беше трудно, но много интересно и полезно обучение.
На премиерата на филма с приятелката си Александра
- Харесва ли ви Лондон и имате ли си любими места там?
- Труден град е, но красив. Когато си там като студент, животът е труден, като професионалист ще бъде по-различно. Не успях да се потопя в града толкова много, защото бях много зает. Надявам се един ден да се връщам като турист и работещ актьор.
- Смятате ли, че след като българските студенти завършат обучение в чужбина, трябва да се връщат отново в родината си?
- Ако мислят, че има с какво да бъдат полезни, мисля, че да, но ако смятат, че няма с какво да допринесат – не. Може би има баланс. Не е нужно човек да бъде само на едно място и да работи само на него. Където си желан, там ще отидеш. Ако е желан в България, ще се върне, ако не е, ще остане в чужбина. Аз не съм имал колебания къде да бъда. Моите цели са да не се запечатвам на едно място и да си кажа аз съм само тук. Моята цел е да пътувам, да работя, където имам възможност, и да избирам предложения, които ми харесват. Дай Боже да работя в много държави и да обикалям из света. Да си патриот не означава да си стоиш само вкъщи и да не приемаш предложения извън страната ти. Най-хубавото нещо е да пътуваш, да учиш, да представяш навсякъде това, което знаеш. Да се връщаш с идеи от чужбина и да ги прилагаш в България. Не виждам смисъл само едното да се избере.
- Работите ли над нещо ново?
- В момента ми предстоят няколко неща. Това, което мога да издам, е, че един от сигурните проекти е много вълнуващ за мен. Ще имам възможността да застана зад камерата и да направя своя дебют като режисьор. Това е късометражен филм, който написахме заедно с моята приятелка Александра Лашкова. За нас е много ценен проект и се надявам скоро да мога да разкажа повече, но в момента сме в препродукционна фаза, не сме заснели нищо. Съвсем скоро ще започнем със снимките. Другите ангажименти като актьор не мога да разкрия, защото някои от тях трябва да държа в тайна, други още не са потвърдени. Предстоят много неща със сигурност.
- Когато ви остава свободно време какво обичате да правите заедно с приятелката ви Александра?
- Имаме много любими занимания, но най-интересното е, че винаги сме имали общ интерес към Формула 1. Това никога не сме го казвали досега и много обичаме да я гледаме заедно.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 10 май 2000 г. в София
- Учил е в Националния учебен комплекс по култура, а по-късно се мести в Англия и завършва средното си образование с международна диплома
- Завършил е НАТФИЗ и магистратура в Лондон
- Набира популярност с ролята си на княз Баян в историческия сериал „Войната на буквите“
Лидия Драгомирова
