„Христо Живков беше прекрасно момче с чиста душа и невероятно излъчване. Много почтен и точен, изключително скромен“, сподели пред „Телеграф“ актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева за своя колега Христо Живков, който на 48 години напусна завинаги този свят преди дни.
Двамата участваха заедно в легендарния филм на Ермано Олми „Занаятът на оръжията“. Новината за кончината му натъжи не само всички негови почитатели и близки, но и колегите му, които изразиха своята болка с коментари във Фейсбук.
Медичи
„С Христо се познаваме от много, много години. Имахме щастието да играем заедно в един легендарен филм. Оказва се, че "Занаятът на оръжията" е най-награждаваният филм в историята на италианско кино. Това е много важно да се знае за паметта на Христо. Той играе главната роля на Джовани ди Медичи, а аз играя главната женска роля Мария ди Медичи. Този филм има 9 награди „Давид на Донатело“, номинация за „Златна палма“ на фестивала в Кан, стана европейски филм на годината. Интересно е, че с него сме единствените до този момент българи в историята на киното с главни роли във филм, попаднал в официалната селекция с номинация в Кан. Направихме сериозни пробиви и двамата с този филм. Аз живея от 8 години в Лондон. Ако трябва да съм честна, в спалнята ми в София е Христо. Какво имам предвид ли? Имам 8 снимки от филма "Занаятът на оръжията", в които сме двамата с режисьора и с него. И един вид всяка вечер съм гледала Христо, независимо че не сме били заедно 20 г. Той бил пред очите ми през всичките тези години. Имаме силна видима приятелска връзка. Близо 6 месеца живяхме заедно като приятели. Аз го познавах и преди това. Познавам се и с майка му – тя е невероятна жена“, сподели пред „Телеграф“ още Тенекеджиева и допълни, че си спомня как са се забавлявали заедно в Кан, където останали цяла седмица. „Радвали сме се и сме скачали. Дивяли сме. Той имаше невероятна красота - фина изтънчена красота“. Актрисата и продуцент каза още, че много съжалява, че Мел Гибсън се е забавил с втората част на „Страстите Христови“, защото Христо Живков щеше да участва в нея и да се върне в света на голямото кино.
Спомени
За своя състудент и приятел си спомни и режисьорът Виктор Божинов, който сподели във Фейсбук: „През 1997 г. ми се обадиха дали не познавам някой млад, красив, енергичен актьор за главната роля в нов филм на великия Ермано Олми. Изпратих снимка на Христо, ПРИЯТЕЛ и състудент, и той изигра тази роля! Днес научих, че е отлетял след дългата битка! Почивай в мир, Ице! Господи, защо бързаш да прибереш първо свестните!“. Театралният режисьор Лилия Абаджиева също изля душата си в социалната мрежа: „Христо Живков… не мога да повярвам, че е напуснал нашия свят. Няма да забравя първия път, когато го видях. Беше в студентските ни години пред асансьора на Академията. Беше с едно от най-хубавите момичета, които съм срещала през живота си. Двамата заедно бяха и остават в съзнанието ми като най-прекрасните, красиви влюбени. По-късно много често го срещах и разговарях с него по време на обучението ни. Непомерната му, всепривличаща красота е несравнима. Но в общуването ни, а и дори когато само се разминавахме по коридорите на Академията, осъзнавах болезнено покоряващата му одухотвореност. Вътрешната светлина, която излъчваше тогава, ми даваше представа за The Inner Light на Beatles. Понеже винаги съм мислила за Вeatles, че са от райските планети, а за това прекрасно човешко същество, което също тогава ми даваше представа за райските планети със самото си излъчване, със самото си несуетно присъствие, в което имаше нещо неуловимо неземно; You could know the ways of haven”.
Приятелство
Бившата радиоводеща, журналистката Евелина Костова, която живее от дълги години в Лос Анджелис, също сподели своята мъка в социалните мрежи: Миналата нощ в Санта Моника 21:55 часа. Качвах се в асансьора на болницата, на няколко секунди от стаята му, когато любовта на живота му, неговата посветена и изумителна жена, ми изпрати съобщение: "Той ни напусна." Напусна ни със същата елегантност, с която изживя живота си. Погледнах към неговата красива обвивка, хванах неговата прекрасна ръка, която все още беше топла, усетих, че той ни се усмихва отгоре. Той беше съвършен. Без съмнение той бе единственото човешко същество до този момент, което никога не е лъгало. Той живееше без его, с достойнство, скромност и чистота на душата. Той беше велик, прекалено мил и добър, за да е част от нашия мръсен, гнусен свят. Неговият невероятен талант като италиано-български актьор и режисьор, най-известен в САЩ с ролята си в "Страстите Христови", беше огромен, но нищо не бе толкова голямо, колкото любовта му към Ружа. Начинът, по който обичаше невероятната си жена, беше поетичен, страстен, любов, която те кара да вярваш в чудеса. Любов, която 99,99% от нас никога няма да видят. Светът загуби един от най-добрите си герои. Липсваш ми, Христо. Много ми липсваш. Почивай в мир, приятелю мой“. Гласът на навигацията на Гугъл, актрисата Гергана Стоянова, сподели: “Сбогом, Христо!
Голяма загуба за нас. За киното и театъра жалко, че никога вече няма да могат да покажат таланта ти! Сърцето ми е на парчета за милата ти майчица. Трябва да има куража да мине през живота си силна, без теб. На колене съм пред майчината мъка. Светлина по пътя ти, приятелче. Огромна обич и тъга“. Своята тъга от загубата сподели и режисьорът Йордан Славейков: „Ненатрапчив, харизматичен, деликатен. Такъв помня Христо Живков от кратките ни срещи. Новината за смъртта му ме шокира. Не го познавах. Познавам и обичам с цялото си сърце майка му, колеги сме със сестра му. Търся в себе си, а не намирам думи на утеха. Скъпи Ема и Диди, Бог да прости непрежалимия ви син и брат. Вашата скръб е и наша, на близките и приятелите ви, скръб. На всички, които го познаваха и обичаха! Да почива в мир, светло да е на душата му, дано татко му го чака!“.
Синът на Кольо Карамфилов посвети стих на актьора
Поетът, художник и музикант Росен Карамфилов, син на Кольо Карамфилов, посвети стих на Христо Живков. След като научи трагичната вест, в личния си профил във Фейсбук той написа: „Един земен ангел стана небесен... Светла памет на големия актьор ХРИСТО ЖИВКОВ!“, а ден по-късно публикува и своето стихотворение:
НА ХРИСТО ЖИВКОВ
Не съм те срещал
но те познавам
гледал съм те
как прелиташ
един вечно млад
чисто бял като кристал
вечно млад ястреб
отливам от уискито си
в отделна чаша
за да отпиеш, Христо
заповядай, ангеле
в чест на живота ти
аз няма да пия
сетне се замислям
...това живот ли е?
ти ми кажи, Христо
кажи ми ти, ангеле...
април, 2023
Екатерина Томова
