Л егендата Хосе Карерас гостува в рубриката на Деси Банова „Тук и сега“ по NOVA. Той разказа за музиката, борбата с левкемията и чудесата в живота. Ето какво сподели легендарният тенор:
Деси: Несъмнено Вие сте един от най-известните тенори за всички времена – обичан по целия свят, с множество награди и отличия. Какво е усещането да пишете история?
Карерас: Усещането е, че имам голям късмет, тъй като моята професия е и моето призвание. А да имам възможността да развивам професионалния живот, така че да се превърне в нещо толкова близко до мен – това е най-големият лукс, на който може да се радва човек.
Деси: Вие сте били само на 8 години, когато сте пели пред публика, по испанското радио, което е разпалило страстта Ви към оперното пеене.
Карерас: Вкъщи дядо ми, а и родителите ми харесваха класическа музика, те обичаха операта и след това по случайнота с родителите си отидохме в нашия квартал да гледаме филм, който се казваше Великият Карузо с Марио Ланца. Той отразяваше живота на Енрико Карузо и това беше отправния момент за мен. Аз харесах как пее той в филма и се опитах вкъщи да го имитирам, доста несполучливо. Така че може да се каже, че родителите харесваха музика. След това ме изпратиха в консерваторията, в Барселона. Започнах да уча музика, пиано и така до ден днешен.
Деси: В продължение на десетилетия Вие, Лучано Павароти, и Пласидо Доминго имате огромен успех и изправяте публиката на крака. Как бихте описали годините в състава на тримата тренори?
Карерас: Това беше фантастично изживяване. Ние освен това бяхме и много добри приятели, изпитвахме голямо възхищение един към друг. И смятам че помежду си бяхме съвсем различни личности. Изглеждахме по различен начин, имахме различни гласове, интерпретирахме по различен начин. Но това създаде нещо като химия между нас и хората, които не познават много отблизо операта или класическата музика, се радваха на нашите изпълнения и това нас ни прави много щастливи, но и ни оказва чест, че сме имали възможността да проведем тези концерти заедно.
Деси: През 1992 г. Вие пеете на Олимпийските игри в родния си град Барселона, а в Испания, в [Сен Хуан д'Аликант?], централният площад носи Вашето име, както и два театъра – това са само някои от признанията, които сте получили за Вашия невероятен талант. Какво се крие зад всички тези успехи?
Карерас: Всяко признание, разбира се, е вълнуващо за мен и смятам за всеки човек или човек на изкуството. Когато някой има възможността да покаже на хората, че това. което се опитваме да направим, е да донесем емоция на хората чрез песента си, че се опитваме да предадем чувствата си, и когато хората го разберат, това е чудесно. Това е най-хубавото, което може да се случи на всеки човек на изкуството – независимо дали е художник, скулптор, писател… Възможността да предадеш чувства на публиката е изключителна привилегия.
Деси: В пика на своята кариера Вие чувате от лекарите много тревожна диагноза – левкемия. Лекарите не Ви дават никаква надежда, но Вие успявате да подбедите в битката с левкемията. Кое Ви помогна да надвиете болестта?
Карерас: Първо, попаднах в ръцете на изключителен научномедицински екип. Освен това се радвах и на помощта на семейството си и на близки приятели. В моя случай това беше така една чудна ситуация, в която вълна от съчувствие ме заля – аз получих изключително много съобщения и писма от хора по целия свят.
Деси: Те сигурно са се молили за Вас.
Карерас : Да, и аз така мисля. Това беше чудодейно и ми даде изключително много сили. Беше много важно за мен по онова време. Изключително важно.
Деси: Вие сте създателя и председателя за една от най-големите фондации, която помага на пациенти със същото заболяване. Какво ще кажете на хората, които вече са загубили надежда?
Карерас: Винаги казвам едно и също нещо: когато лекарите Ви кажат какъв е процентът за успех или не, винаги казвам на пациентите, които губят надежда, че ако има и една възможност – едно на милион; Вие трябва да вярвате, че това е Вашата възможност и трябва да се борите за нея заедно с хората около Вас. Според мен е изключително важно пациентът да има силите и решимостта, че ще оздравее скоро.
Деси: Сигурна съм, че с Вашите думи сте помогнали на много хора. Вие сте голям приятел на България и знам че имате честта да бъдете “Доктор хонорис кауза” в Националната музикална академия “Професор Панчо Владигеров”. Какви са Вашите впечатления от България, от българските музиканти, от нашата публика?
Карерас: По отношение на страната всеки път, когато дойда, когато имам възможност да дойда, откривам, че България се модернизирала. Според мен става по-актуална и България много се подобрява по отношение на музикантите. Имал съм възможността да пея с много великолепни български певци, като започнем с Николай Гяуров. Когато дойдох за пръв път в България, беше по повод неговия 50-я рожден ден през 1980 година. Той беше великолепен, не само велик певец, но и изключителен човек -- изключителен джентълмен. Пял съм и с [Кристина?] Димитрова, и много други -- Ана Томова, забравил съм вече.
Деси: Имате български възпитаник - Росен Ненчев! Той е много близък мой приятел
Карерас: О, това е интересно. И също така Имам един много специален приятел, който няма нищо общо с музиката, но известно време живял в Барселона. Мисля, че той е много добре познат и на Вас, и на страната. Това е Христо Стоичков. Когато той играеше в Барселона, ние се виждахме от време на време. Изключителна личност, много експлозивен прекрасен човек.
Деси: Асолютно – той е нашата легенда.
Карерас: Знам, знам – Златна топка през 1994 г.
Деси: Да, много се гордеем с него.
Деси: Утре българската публика ще има невероятния късмет да се наслади на Вашия легендарен глас. Аз съм сигурна, че в Зала 1 на Националния дворец на културата ще има празненство на музиката. Можете ли да ни дадете подсказка какво да очакваме утре?
Карерас: С годините се занимавам по-малко с опера, защото времето лети, но се опитвам да пея произведенията и песните, които публиката ще хареса. Надявам се, че публиката в България, в София, ще хареса програмата, която ще им представим. Включва известни песни, които се надявам че ще се харесват на хората.
Деси: А аз съм сигурна. След три дена е Вашият рожден ден. Как ще го празнувате и какво искате да си пожелаете?
Карерас: Ще празнувам със семейството си у нас, вкъщи. Нищо специално за празнуване няма. Да, чудесно е, завъртяла се е още една година. А какво очаквам? Ами очаквам или се надявам да имам още няколко години по нчаина, по който се чувствам сега по начина, по който ми е вървят нещата, че семейството ми е добре, и да се опитвам, доколкото мога, да допринасям към борбата с левкемията. За мен това е много важна цел.
Деси: Господин Карерас, последният ми въпрос е какво е най-голямото чудо в живота Ви.
Карерас: Не бих казал, че е чудо, но възможността на своята възраст все още да имам шанса и късмета да излизам на сцена, да пея за хората и за себе си. Може би звучи егоистично. Разбира се аз първо се пея за хората, но с пея и за себе си. Всеки път, когато изляза на сцената сега, знам, че ми остава една изява по-малко, защото нещата се приближават и за мен е привилегия и чудо, че все още мога да го правя.
Деси: Господин Карерас, сега пък за мене привилегия, че говорих с Вас. Вие сте изключително вдъхновение за всички нас. Продължавайте да творите по същия великолепен начин. Благодаря Ви от все сърце! Пожелавам Ви много здраве на вас и семейството Ви. Бъдете благословени! Благодаря Ви!
Карерас: И аз Ви благодаря.
Деси: Имам нещо специално за вас за спомен от България.
Карерас: О!!
Деси: Това е нещо специално. Заповядайте Това е за Вашата отдаденост да радвате хората.
Карарес: Благодаря Ви.
Деси: Това са снимки от България от нашата красива страна.
Карерас: Благодаря Ви от сърце/ Оценявам го. Прекрасно! Много мило.
Деси: Благодаря. И бутилка специално червено вино. Не знам дали пиете, но можете да почерпите.
Карерас: Понякога. Това ще е за рождения ми ден. Благодаря Ви!
